Тошко е на 18 г. Оставен е в дом, когато е на три години, осиновен е, когато е на 13, след две години е върнат обратно в дома. Има двама братя, които не познава... Позната до болка история. Ето разказа на едно пораснало дете, изоставяно и лъгано многократно, което не е загубило мечтата си да стане художник. От три години Тошко посещава курсовете на ателие „Прегърни ме”. Най-много харесва Ван Гог и Пабло Пикасо. Има вече две самостоятелни изложби, а най-много обича да рисува пейзажи.
Тошко: Сам съм на земята. Разбирате ли?

Роден съм на 2 май преди 18 години. Ние сме трима братя. Аз съм най-големият. Другите са по домове сега.  Не съм живял с майка си и баща си. На три години съм изоставен от майка си. После са се родили другите ми братя. Една госпожа ми разказа за тях. Не съм ги виждал досега.

Когато съм на три години, ме оставят в дома, ама не помня в кой град.

После отидох в Роман, тогава съм бил на осем години. Там учих в масово училище. Учих за моден дизайнер. Имаше една госпожа, къде ни обучаваше. И така лека-полека й викам: Госпожо, искам и пейзаж да рисувам. И тя ме научи. И така станах художник.

Бях на 13 години, когато едно семейство ме осинови.

И просто тя си замина... Жената, на която казвах „мамо”.

Нея я обичах много. Тя се казваше Гроздана, пощальонка беше, на 50 г. Бехме много близки. Не знам как се случи това и се развали всичко. Почина пред очите ми. Беше болна от рак.

После човекът, с който живееше майка, ме върна в дома. Пак в Роман отидох. Там учих, завърших. Нямал съм приятели там. Не исках да общувам с децата.

Те са наркомани, навсякъде все нещо гнило има.

Сега в София имам приятели. Ето вие с Калина сте ми приятели, Стела, г-жа Георгиева ми е приятел. Приятелите ме оценяват и ми помагат, когато съм в трудност, когато съм тъжен, когато съм напрегнат, когато ми потрябва нещо, са ми помагали. Ето, ти си ми купувала боички.

В ателие „Прегърни ме” ходя от три години.  Кога дойдох в София,

директорката, като ми виде документа, че съм завършил художество, ми вика:

Тошко, има един проект, ще те запозная с една жена. И тука ми допадна много. Започнах често да идвам. Просто... Мечтая си да стана нещо, да се издигна некак си.

Не може иначе. Сам съм на земята. Разбирате ли?

Деца от ателие "Прегърни ме" рисуват заедно, след като са гледали филма "Приказка без край" , Тошко е първият долу в гръб

В ателието е много хубаво. Защото рисуваме всичко, правиме копия на Пикасо, на други известни художници. Аз най-много обичам пейзажите на Ван Гог. Но си имам и мой си стил, мое си виждане. Решавам как да го нарисувам и то става.

Прощавал съм. На майка ми, къде ме е изоставила, аз съм й простил вече.

Преди това много съм плакал за нея, исках много да я видя. Но вече не ми прави впечатление. Защото, ето сега като ида в Бургас, ще ходя на работа при един професор. Ще работя като асистент. Той е скулптор. Мъчно ми е, че ще напусна приятелите си, но нема как. Отвори се един нов проект и г-жа Георгиева ме насочи към него. Направихме изложба на 1 септември, идваха журналисти, телевизии, снимаха ме, давах интервю.

Аз съм имал и друга самостоятелна изложба тази година. „Прегърни ме” ми направиха каталог. Имах и много продажби.

Ван Гог, прерисуван от Тошко

Представих 26 картини, купиха се седем, не помня точно. Около 250 лева изкарах. 

Чета книги и си представям така картините. Последната, която четох, е „Ян Бибиян”. Чел съм и за „Лъжливото овчарче”. Такива книги съм чел, детски. Знам и приказката за „Трите прасенца”.

Имал съм гадже наскоро.

Ама я чупих, щото пие, пуши... И аз казах: Не ми трябват такива!  

Това лято ходихме от „Прегърни ме” на ваканция в Равда. И като си дойдох тук, много съм плакал. Аз се успокоявам най-много, когато съм на друго място, на морето особено, когато съм с по-малка група деца,

когато съм с любими хора, съм по-спокоен. Как да ви кажа?

Некак си по-добре се чувствам с вазе. А иначе всяка сутрин си викам: Оф, сега пак шъ ме коментират... Или пък си мисля какво ще ми случи през деня - бой, лицемерство, клюкарство, да ме окраднат, да ми се ежи некой... Ето, аз

когато съм рисувал, късат ми картините от яд. Децата завиждат.

Ама аз не обръщам внимание вече. Нека си говорят.

 

Всеки, който желае да подкрепи Тошко и останалите деца в ателие "Прегърни ме", може да дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Тel). За повече информация посетете www.dmsbg.com.

След това той трябва да изпрати имейл адреса си на имейла на сдружението pregarni_me@abv.bg Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по един ДМС. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на „Гласове” да разказва със снимки и картини за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

Милена Нейова, председател на сдружение „Прегърни ме” и журналист в „Гласове”

Още от категорията

44 коментар/a

Милена Иванова на 07.11.2012 в 23:24
Чудесна инициатива! С радост я подкрепям! mvi5@yahoo.com
Милена Иванова на 07.11.2012 в 23:25
Чудесна инициатива! С радост я подкрепям! mvi5@yahoo.com
Иван Гунчев на 08.11.2012 в 00:20
gunchev66@gmail.com
Светла Божкова на 08.11.2012 в 04:35
svetla_boj@abv.bg
Bogdan Patashev на 08.11.2012 в 17:02
patashev@yahoo.com
Мила Иванова на 08.11.2012 в 17:13
mila1607@abv.bg
Юли Кривошиев на 08.11.2012 в 17:43
juli.krivoshiev@gmail.com
Kornelia Kozovska на 08.11.2012 в 20:19
kornelia.kozovska@gmail.com
Таня на 09.11.2012 в 02:16
Здравейте,\r\nПоздравявам ви за инициативата за подкрепа на проекта \"Прегърни ме\". Вече имате моя смс и е-маил, но сега, когато прочетох разказа на Тошко икам да ви предложа още една идея за подкрепа-направете електронен каталог на картините на децата, сигурна съм, че ще има интерес. Аз бих искала да си купя картина на Тошко и ще ви бъда благодарна да ми помогнете да се свържа с хората от проекта или с Тошко.
Боряна Божанова на 09.11.2012 в 06:16
bori69@abv.bg
Elena на 09.11.2012 в 16:29
elena_atanassova@yahoo.com
kar_nike@mail.bg на 11.11.2012 в 16:15
Силата на българите е в това: \"До всяко добро същество да застане поне още едно\". Включвам се с уважение към Тошко и екипа на \"Прегърни ме\".
kar_nike@mail.bg на 11.11.2012 в 16:16
Силата на българите е в това: "До всяко добро същество да застане поне още едно". Включвам се с уважение към Тошко и екипа на "Прегърни ме".
kar_nike@mail.bg на 11.11.2012 в 16:16
Силата на българите е в това: \"До всяко добро същество да застане поне още едно\". Включвам се с уважение към Тошко и екипа на \"Прегърни ме\".
Elenko Bozhkov на 12.11.2012 в 05:01
Elubomirov@energysaving.bg

Напиши коментар