„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.

 


Преди 21 години по кината излиза един от най-широкомащабните и най-високобюджетни към този момент руски филми – „Сибирският бръснар“ на Никита Михалков. От прожекции лентата не успява да си върне и една десета от изхарчените над 40 милиона долара. Реакциите на крититиката и зрителите са нееднозначни: ако актьорската игра на Олег Меншиков, Джулия Ормънд, Алексей Петренко и Владимир Илин получава най-висока оценка, то историческата достоверност във филма предизвиква спорове.

 

Никита Михалков в "Сибирският бръснар", 1998 г.

 

Над сценария на филма работят Никита Михалков, Рустам Ибрахимбеков и Роспо Паленберг. Но от написването му до приключването на снимачния процес минават цели 10 години – поради трудности с финансирането на мащабния проект. В снимките участват 250 актьори и няколко хиляди статисти, огромно количество техника, няколко самолета и вертолета. Около 80 автомобила обслужват ежедневно снимачния екип. Сибирските сцени са заснети в Хакасия, Красноярск и Нижни Новгород. Павилионните снимки се провеждат в Чехия заради много по-ниския наем в сравнение с Русия. Американският военен лагер пък е оборудван в Португалия.

 

 

Но даже и снимките в Москва гълтат доста средства. Зимата на 1997 г. е по изключение топла и почти няма сняг, затова се налага да бъдат използвани тонове изкуствен сняг и соли, а топящият се лед при заснемането на сцените за Сирни Заговезни се охлажда с течен азот. По молба на Михалков до президента Елцин, специално за снимките, в продължение на 10 часа, е изключено осветлението на кремълските звезди. Дотогава подобно нещо се е случвало само веднъж – в началото на Великата Отечествена война.

 

Джулия Ормънд в кадър от "Сибирският бръснар"

 

За главните роли са наети холивудски звезди – ирландският актьор Ричард Харис, който изпълнява ролята на смахнатия изобретател на дървосекачна машина Макракън и британската актриса Джулия Ормънд, която се превъплъщава в ролята на неговата мнима дъщеря и американска авантюристка. Джулия Ормънд споделя, че по време на снимките е придобила съвършено нов опит - първо, защото били много продължителни и само в този филм снимачните й дни били повече, отколкото в цялата й кариера в Холивуд, и второ – защото в условията на ограничени технически възможности, костюмиерите и операторите намирали нестандартни и много интересни художествени решения. „Може да се каже, че руският ми опит ме формира да голяма степен и стана част от моя живот“, признава актрисата.

 

 

За главната мъжка роля Никита Михалков кани Олег Меншиков, с когото са заснели преди 4 години „Изпепелени от слънцето“. Вярно, че по онова време актьорът е вече на 38, а трябва да изиграе юноша-юнкер. Но той се справя великолепно със задачата. Преди началото на снимките всичките 25 випускници от театрални вузове, играещи юнкери, в това число и самият Олег Меншиков, живеят три месеца и половина в казарма и минават обучение по устава от 1885 г. на специално организирани за тях курсове – режисьорът се стреми към максимална достоверност и не иска актьорската игра да се свежда до „симулация“. Затова актьорите минават курсове по езда, фехтовка, бални танци, строева подготовка и дори по вероучение.

 

 

Олег Меншиков споделя по този повод: „Михалков постъпи гениално като ни прати в училището в Кострома. Иначе едва ли щяхме да успеем да пресъздадем атмосферата на юнкерското братство. Такова нещо не може да се изиграе с гол професионализъм. Чувствата се пораждат в ход. Това беше съвършено необичаен експеримент, нищо подобно не ми се беше случвало дотогава... Няма да си кривя душата, че съм свикнал с малко по-различни условия на живот ... По-добри...“

 

Олег Меншиков в ролята на кадет Толстой

 

При бюджет от 40 милиона долара от прожекции в руските киносалони „Сибирският бръснар“ събира едва 2,6 млн. долара. Една от основните причини за провала, според кинокритиците, е явната насоченост на филма към западния зрител и заснемането му изцяло в холивудската естетика: голяма част от руските зрители намират сцените на празненствата за Сирни Заговезни за бутафорни, „националната идея“ – за набор от щампи, или иначе казано „боза“, а фамилията на главния герой Толстой, според тях, е избрана с цел да е разпознаваема за западния зрител. Пресата определя филма като „комикс а ла рус“ и „мерцедес с руски орнаменти“.

 

 

„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната. Може би само с мечтанията на режисьора за това каква би могла да бъде, но и това не казва много. Това е една захаросана Русия – от водката с хайвер до белоконния цар-батюшка в изпълнение на замечтания режисьор. Но колкото и да е сочна и мила, тази Русия не бива да се свежда до „креватна живопис“ от суриковско-кустодиев тип“, безпощаден е кинокритикът и театровед Михаил Брашинский.

 

 

Филмът няма успех и сред американските и европейски зрители, макар че за това си има други причини. Въпреки стремежа на режисьора към максимална историческа достоверност, именно по този пункт филмът получава най-много критични отзиви.

 

 

Историкът и директор на информационно-аналитичните програми на Фонда за историческо развитие Александр Музафаров обръща внимание на някои несъответствия.

 

В първия кадър от 1905 г. е показан съвременен американски флаг, докато по онова време звездичките на знамето са 45, а не 50. Но ако за тази подробност човек може да си затвори очите, то следващата явно остава непонятна за американския зрител: култовото висше учебно заведение „Уест Пойнт“ в действителност се намира насред гора, а не на стръмния бряг на океана, а униформата на кадетите е странна смесица от тази, която е отменена две години преди събитията във филма и полевото снаряжение, въведено три години по-късно. Може това да е сред причините, поради които американската публика напуска киносалоните при прожекциите на филма в САЩ. Отделно, че участващите в снимките чуждестранни актьори не са звезди от първа величина, а руските са непознати на американската и европейска публика.

 

Джулия Ормънд с покойния вече Алексей Петренко в ролята на генерал Радлов

 

Музафаров стига до следния извод: „Проблемът е в това, че нашите кинематографисти много рядко прибягват до услугите на консултанти-историци, те са им последна грижа. Да, разбира се, филмът се крепи най-вече на майсторството на режисьора и сценариста, на играта на актьорите...Но даже доброто кино може да загуби, ако се пипа с груби лапи. Специално гледам надписите до края – военно-историческите консултанти винаги са на последно място, след осветителите, административните работници,, едва ли не след шофьорите! Появяват се най-накрая. Докато заемат това място, филмите ще се провалят“.

 

 

По мнението на други критици, филмът е бил изначално обречен на провал заради прекалено мащабната рекламна кампания, обещаваща на зрителя нещо съвършено невиждано – и в резултат очакванията на публиката се оказват излъгани.

 

 

Превод от руски: "Гласове"

 

Источник: https://kulturologia.ru/blogs/151219/44936/?fbclid=IwAR1AsKE83lj1-nIiUlevy5Q6Ti-GBbaDMcVh9WGBPHopOKK2uJbkGXIadxM

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

41 коментар/a

особен поглед на 13.01.2020 в 22:57
През 2000г. обаче изчезва току що монтираната лента на сериалната версия на Бръснаря , някъде по пътя й между Париж и Рим, с една дума между Парижката Света Богородица и Катедралата Свети Петър. Парижанката горя през април 2019, а новините за Свети Петър не изглеждат особено обнадеждаващи. По всичко изглежда, че предстои завръщането на откраднатите негативи и възмездие за крадците на велосипеди.
Съвременна инфо война на 14.01.2020 в 08:59
Почти от година Н.Михалков активно атакува либерастите, като сериозна заплаха в ликвидирането на общо приетите човешки нравствени ценности по централните теле канали на Русия. Ни в клин ни в ръкав, публикация с критика на неговия "Сибирски бръснар"???? Защо толкова късно бре джанам???????
По-любопитна обаче е метаморфозата на Михалков, на 14.01.2020 в 09:33
защото по времето на Съветския съюз, като особено привилегирован по рождение, можеше да си позволи да бъде и либераст, и съветски аристократ, представяйки зад граница едно друго лице на страната си, режисирайки и играейки във филми за износ по второ наравление, а по времето на Елцин се изяви и като борец срещу мрачния комунизъм. Естествено, че сега, когато това е повелята на деня, ще се бори с либерастите във всички жанрове, в които се изявява.
Името ми е Червен на 14.01.2020 в 09:42
Интересно защо тази (без епитети) рецензия не само е позакъсняла с повече от 20 години, но си няма и автор.
минувач на 14.01.2020 в 14:40
В Русия има такъв вид худ.творчество - лубок. Това са евтини примитивни картинки за беден народ, отпечатани върху евтина, жълта хартия, леко оцветена с един-два цвята или без това. Тази картина на Михалков е доста скъпа и има по-малко смисъл от лубок (защото в народно творчество винаги има някакъв смисъл, морал или поука), но в него показана лубочна Русия, не е истинска.
д г на 14.01.2020 в 15:02
Филмът е забавен и ако го бяха направили като такъв щяха да си спестят излишните пари които им е струвал, както и усилията на актьорите описани тук. Не разбирам защо на такава слаба основа като сценарий и заигравката с комичната опера на Моцарт режисьорът е надградил толкова много бляскави детайли, персонажи и ефектна бутафория. Какво е искал да постигне в крайна сметка не е ясно, ясно е че каквото и да е, то не се прави така. Не може без драматизъм да търсиш запомнящи се образи, филмът колкото и да лъскав, трудно се гледа за втори път защото при такъв сценарий не може да развълнува никого, а не може и да го разсмее особено защото е тежък за комедия. "Който иска да стои на два стола, пада на Земята", разбрали са го още в античността. А в Русия при нейната трудна историческа съдба подобни лъскави заигравки изглеждат съвсем не на място, особено пък нарочени за 1905 година когато първата революция, поражението във войната с Япония слагат край на илюзиите и пасторалните спомени от 19 век. Странно е за руски режисьор да прави такава грешка, но от друга страна през 90-те руснаците търсеха своето ново "аз" имаше какви ли не дивотии като "новите руснаци", този филм сигурно е бил за тях. Все пак остава като спомен за това срамно време.
Когато се пише за кинофилм, като произведение на изкуството, на 14.01.2020 в 15:43
не е почтено да се забърква яхния от художествена условност и документалистика. Комуто художествената измислица в произведенията на изкуството причинява идеологически пришки, да си гледа буламачите от некадърни етюди с претенции за документалност и достоверност по Хистъри Чанъл.
observer на 14.01.2020 в 18:16
Михалков има и много по слаби филми от Сибирския бръснар. Като продълженията на Изпепелени от слънцето. Или 12. И не заради слаба игра, режисура, камера или монтаж. Манипулативни са, липсва им морал. Дотолкова, че това е първото, което виждаш.
За момента става въпрос на 14.01.2020 в 18:45
Това че е галеник на всички власти, е верно! Че баща му е именит поет-химните на СССР и на РФ са негови; Самият Никита е малко обичан не по произход, а за самовлюбеното му високомерие. И още много може да се каже, но обича страната си и я защитава, което никой не може да му отнеме. Вероятно затова го хапят и поливат тези, на които пречи! Ще изтърпи! Няма да им остане длъжен! А в България как е??? Г-син Провал след провал, загуба след загуба, неуморен агитатор за Истамбулската конвенция, интригант от класа, предател на идеалите на баща си-се опитва още да се меси в българските работи??? Безочие!
anonimen robot на 14.01.2020 в 23:30
„Русия във филма е представена през погледа на чужденец, който само се преструва на местен. Съвършено безсмислено е да го съпоставяме с реалната история на страната…" *** Vprochem, gornoto se otnasia do vsichki filmi na Mihalkov. Takyv film bi se haresal edinstveno na ruskiia nuvorish. Edna parveniu-psevdo-deistvitelnost za parveniuta bez mnogo znaniia, no nadyhani s mnenieto za niakakva nesysthestvuvashta carska Rusiia. I, razbira se - debilnoumilitelnite epizodi s geroichno pianstvo do dupka...
anonimen robot на 14.01.2020 в 23:42
Джугашвили на 13.01.2020 в 14:17 I ti si prav, brato!
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 15.01.2020 в 02:28
не съм го гледал, но да си кажа и аз мнението:-) Няма нищо общо с това как са показани американците, и нека да разгранича киното в щатите от киното на запад, където филма не се котирал добре(според статията). В щатите културата е на самоиздръжка, няма субсидиране, щом този филм се е снимал прекалено дълго и е струвал много с разкошни и масови сцени, съответно са искали за него и много пари, които няма как да се получат от американската публика. Някой филм трябва да е много касов в западна Европа(награден, много известни артисти и т.н.) за да се появи на екрана на щатско кино. Сигурен съм, че е бил гледан и в щатите, но в някакви отделни киносалони по инициатива на руснаци, които са купили правото да го прожектират само там и за къс период от време(така, както правят всички националности тук, вкл. и ние българите-една седмица се прожектира само бълг. филми в отделен киносалон в отделен голям град, който се интересува да отиде и ги гледа).
Javeur Datchkeuf на 15.01.2020 в 10:59
Филмът е брилянтен! Не знам защо трябва да се съди по приходи. Браво София-център (по-горе). Не знам защо тъпофилите непрекъснато правят паралел с американското - кино,култура, флот, авиация - Комплексари с чугунени глави и евтини кабеларки - да, там дават бози от всякакъв тип. Чичковичервенотиквеничковчета! А филмът си имаше успех в Европа, и в България/пак Европа/
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 15.01.2020 в 15:15
"При бюджет от 40 милиона долара от прожекции в руските киносалони „Сибирският бръснар“ събира едва 2,6 млн. долара". Ако руснаците не го гледат, кој да го гледа в Европа или другаде? Наистина Джулия Ормънд е симпатјага,гледах от филма 15 минути, но миналата вечер с неја започна нјакакав англ. сериен филм(2017 римејк на Хауардс Енд от 1992 г с Антони Хопкинс), него ште го гледат повече англичани или такива от англ. произход. Ако нјакои са емоциални и си харесват всичко руско, другите не са толкова емоциални само заштото филма е руски.
Тов. Маузер на 15.01.2020 в 18:47
Не помня колко точно чудесно бил играл Олег Меншиков, но помня отчетливо, колко нелепо беше дърт мъж да се прави на младо момче. Само тази капка катран е достатъчна да отрови цял филм. Иначе споменът ми като цяло е положителен - нелош филм, представяш несъмнено напудрена история в стил лека "костюмна драма". Но първото, за което се сещам винаги, е изцяло неубедителният визуално образ на презрелия кадет...

Напиши коментар