Здравка е на 16 г. и едно от десетките деца, които посещават курсовете на ателие „Прегърни ме”. Това е уютно място, което те посещават с радост. Там са техните приятели - дизайнери, моделиери и художници, артисти и писатели, които ги учат как да майсторят красиви неща. Четат заедно книги, дописват и илюстрират любими приказки. Ателието е място, където те получават самочувствие, че могат. Учат се да вярват. Учат се да имат бъдеще. Здравка е дете, преминало през всички изпитания - на разделените родители, на полицейските участъци, домовете за деца без родители. От една година отново е у дома си.
Здравчето: Цял живот ми втълпяват, че нищо няма да излезе от мен

Първият ми детски спомен е как стоя наказана на балкона.

Не обичах зеле. И отказвах да ям. И майка ми ме наказа. Прати ме на балкона за половин час. Но там беше студено.

Имам брат и сестра близнаци от една майка и различни бащи. На осем години са вече, аз съм най-голямата. Те сега са в Дома.

Родена съм в София и докато станах на пет години, си живеех  със семейството. Но стават някакви конфликти между майка ми и баща ми, те нямат брак, извънбрачно дете съм.

Баща ми има къща в село Целина, близо до Чирпан, и апартамент в Димитровград. И той тогава отива там да живее, а аз оставам с майка. Те все пак продължаваха да поддържат някакъв контакт заради мен, идвал е, виждал ме е, давал е издръжка. Но след като бях настанена в Дома,

той спря да дава издръжка и спрях да го виждам. Майка заживя с друг мъж, 

забременя пак, той не искаше да полага никакви грижи за децата си и тя го изгони. Майка си роди двете деца, но тях пък още от родилното ги взеха социалните и ги настаниха в дом. Аз по това време бях в болница. Но защо ги взеха, не знам.

Мен ме взеха заради баща ми. И си спомням, че се сбих с едно момиче в училище. Класната беше много разочарована от нас. И доведе някакво лице от детска педагогическа стая, започнаха много проверки в нас. Аз още тогава

много се наплаших и започнах да бягам от къщи.

Здравчето: Мечтая да стана актриса. И ще стана! Театър на маса, креативна ваканция на море, 2013 г. 

Плашеха ме, че ще ме отнемат от майка. Проверките бяха почти всеки ден. Влизат и започват да оглеждат мебелите, в какво жилище живеем, къде спи детето, с какво се храни, отварят хладилника. Започнаха едни истории, започнах да бягам от къщи. И тогава поисках да отида при баща ми. Писах му писмо и той дойде и ме взе, уж за лятото. Бях първо в Димитровград, после се преместихме в къщата му в село Целина. Но беше много лошо там.

Само пиеше, занимаваше се с някакви пияници, почти не се грижеше за мен, изобщо - кофти. 

Той няма друго семейство, нито други деца. Живее сам, с пияниците, те му правят компания. А мен ме караше да му нося керемиди на покрива, да копая и не'кви такива простотии. И аз един ден го излъгах, че искам да си взема дрехи от София, тогава действително нямах никакви дрехи. И като дойдох тук, му казах, че повече няма да стъпя там. И така. Той се ядоса много и каза: Ахааа, аз от полицията съм те взел, там ще те върна. Обади се в полицията и се взе решение, че и двамата родители не са годни да се грижат за мен. Настаниха и мен в Дом. Тогава съм била между 2-ри и 3-ти клас.

Снежна София, автор: Здравчето

В началото бях много объркана, стресната. Видях деца, които скачат по оградите и псуват хората, които минават. Това беше първото ми впечатление.

Но в един момент претръпваш.

Приятели? Не знам дали имам. Прощавала съм много пъти, но никога не се е получавало. Ако с едно момиче си приятелка, винаги другата ще те ревнува. Трудно е да си намерш приятели на такива места. Последния път бях много жестоко обидена и прекъснах всякакви взаимоотношения. Бях псувана, заплашвана. И тъжното е, че цялата тази история се случи заради един телефон.  

Аз търся човек, който да държи на мен.

Сега съм отново при майка ми. Оказа се, че новата директорка на училището, в което учих до 8-и клас, ми е леля. И аз говорих с нея как се чувствам в Дома. Първо ме преместиха в защитено жилище. Но много зависи от мястото и хората там. По-хубавото беше, че сме по-малко деца в апартамент с по-добри условия, и

ти си представяш как ще живееш най-после с нормални хора. 

Лошото беше, че не те пускат да излизаш, всичко става с договори и строг режим. Само един път в месеца ми разрешаваха да ходя при майка. Веднага след училище трябваше да се прибирам да уча и почти никога не ме пускаха да излизам.

По-лошото е, че

те също ме обиждаха с някакви изречения: Майка ти е курва и ти ще станеш като нея.

И това се случи, помня много добре, имаше една много тъпа история за едно пиле и едно олио, които бяха безследно изчезнали. В продължение на три дни седяхме ние, трите момичета, които живеехме в това защитено жилище, тримата възпитатели и директорът и обсъждахме и разследвахме къде е пилето и къде е олиото. Всъщност до никакъв извод не се стигна. Всеки казваше „не знам”. А аз дори по това време съм била на училище, но

обвиниха мен, че съм дала олиото на майка си.

А цялата работа беше, че ние си готвим който когато е дежурен, и за тях готвим, за възпитателите. Аз обясних, че може и в мен да е вината, защото понякога слагам повече олио. Но те ме обвиниха в лъжа, хванаха се за това и казаха: Ето на, ти лъжеш, ти мамиш, от теб нищо няма да стане. Ти си такава и такава. Затова и майка ти е такава и такава. И се стигна до един момент, в който

една от възпитателките ме хвана за косата и аз издивях.

Започнаха да имат много изисквания към мен, да оказват прекалено голям контрол. Започнаха да следят всяка моя стъпка - къде ходя и какво правя. Абсурд някакъв. И аз поисках да си тръгна.

Според мен е много важен подходът към децата.

За тези три години теб например само веднъж съм те видяла ядосана. Не помня ясно, но се бяхме скарали за нещо, ние, децата от „Асен Златаров”, и по-големите от СУПЦ „Княз Борис - I”. И ти слезе много ядосана и ни говореше, че искаш спокойна и красива обстановка. Но не се скара на никого конкретно, никого не обиди. Просто ни говореше с по-висок тон. А и ние си бяхме виновни тогава.  

Много сме различни тук и в дома. 

Да нарисуваш Пикасо, автор: Здравчето

Може би защото тук, в ателието, децата попадат в съвсем различна среда и по някакъв начин се опитват и да се харесат, и да научат нещо ново. И разбират, че това, което получават тук, им помага по някакъв начин. За после...

Края на юни имаше дело и ми разрешиха да се прибера окончателно. Сега съм при майка.

Но пък дойде баща ми и сега е малко напрегната ситуацията. Опитва се да ме контролира, но е малко закъснял. Три години не се появи, а сега мисли, че с пари може да ни спечели.

Мечтая  след време да създам семейство,  да стана актриса, да се реализирам.

Любовта е огън, мъката - дим, няма дим без огън. 

Това е най-умната мисъл, която съм чела. 

 

Още от категорията

Напиши коментар