В последните седмици се разиграва изключително сложна геополитическа игра в Сирия, в която са замесени най-значимите глобални и регионални играчи. В северната част на страната вървят две операции, които имат потенциала да решат изхода от войната, пише икономистът Борислав Боев в специален коментар за Actualno.com.

 

 

Дамаск, снимка: EPA

 

Какво се случва в Идлиб


Политическите маневри между Русия и Турция тук са водещи. През септември миналата година двете държави договориха демилитаризацията на провинция Идлиб и така отложиха планираната офанзива на сирийската армия (САА). По силата на това споразумение в Идлиб трябваше да бъде създаден безопасен коридор с дълбочина между 15-20 км., а групировките трябваше да изтеглят тежкото си въоръжение от там. В следващите месеци обаче се доказа тоталната невъзможност за контролиране на радикалните терористични групировки в провинцията. Така, в края на април 2019 г., сирийската армия започна своята дългоочаквана офанзива в Идлиб. Това на свой ред предизвика негодуванието на Турция, която бе разположила няколко КПП-та покрай позициите на сирийската армия. В хода на операцията Русия ту даваше зелена светлина на САА, ту стопираше нейните амбиции за отвоюване на изгубените територии.

 

 

 


Многократните спирания на офанзивата на сирийската армия доказаха, че отношенията между Москва и Анкара по казуса с Идлиб са сложни. Общо взето близостта между Русия и Турция в този невралгичен регион се предопределя от моментното съвпадане на техните интереси. Дипломатическата игра на Москва тук е сложна, защото тя трябва да балансира три интереса – своя собствен, този на ключов съюзник – Дамаск, и да не влошава отношенията с Анкара. Поне докато има взаимна изгода те да са поносими. За Сирия пък е важно да си върне колкото се може повече територия от Идлиб, защото това ще увеличи дипломатическия ѝ 'leverage' в евентуално следвоенно разпределение на политическите карти. Освен това само по този начин, чрез военни победи, страната ще може до някаква степен да парира експанзията на чужди държави.


Опциите на Дамаск обаче са ограничени, защото зависят пряко от благоволението на съюзниците – Русия и Иран.

 

Русия има интерес от премахването на терористичните групи в региона, доколкото те застрашават авиобаза "Хмеймим" и други бази в близост до фронтовата линия. На 6 август 2019 г. поредното примирие претърпя провал и сирийската армия за пореден път поднови офанзивата си.

 

Засега армията се ограничава с операции по отвоюването на територии предимно в Северна Хама, на границата с провинция Идлиб, като все още не е ясен пълния мащаб на военната операция. Все още не е ясно как ще реагира Турция при евентуално разширяване на кампанията в посока сърцето на провинцията, където се намират и по-големите градове и военни бази, контролирани от групировките.

 

Ситуацията в Северна Сирия

 

Основните играчи тук са Турция и САЩ. Турция много пъти е заявявала намерението си да разчисти южната граница (респективно Северна Сирия) от присъствието на кюрдски формирования. Турция гледа на тях като заплаха за националната сигурност.

 

САЩ се намират в деликатна ситуация, но трябва да се отбележи, че основите за нея бяха положени още от предишната администрация на президента Обама, когато тя реши да измести подкрепата от сирийската „опозиция“ в посока кюрдско-арабския алианс SDF (Syrian Democratic Forces).

 

Ако Турция самостоятелно реши да предприеме военна офанзива, това означава опасност от директен сблъсък с военни части от други натовски държави, които подпомагат SDF (кюрдско-арабския алианс). Ако САЩ, Франция и Великобритания продължат с подкрепата за кюрдите, то това поставя в риск отношенията между ключови съюзници в НАТО. В момента текат преговори между турските военни и американските им колеги – как съвместно да се осъществи такава операция, така че интересите на всички да бъдат запазени.

 

Не трябва да се забравя и едно малко известно споразумение от Адана, подписано между Анкара и Дамаск през 1998 г., което може да послужи за основа за установяването на т.нар. „безопасна зона“ (safe zone). В късните часове на 7 август стана ясно, че САЩ и Турция са постигнали споразумение за създаване на координационен център за съвместни операции, който ще бъде отговорен за планираната зона за сигурност в Северна Сирия. На следващия ден властите в Дамаск категорично се противопоставиха на тази идея, но това е ход със символично значение, тъй като освен в пограничния град Камишло, сирийската армия от години няма никакво военно присъствие в териториите, попадащи в „безопасната зона“. Към настоящият момент все още не са известни механизмите, по които Турция и САЩ ще създадат и контролират въпросната зона. Предстои да се разбере по какъв начин съвместната работа между Анкара и Вашингтон ще постигне целите за осъществяването ѝ.



Какво предстои за властта в Дамаск

 

Напълно е възможно Сирия да не бъде държавата, която беше до 2010 г. поне в териториално отношение. Към момента има предпоставки тя да загуби значителна част от северните територии, които или ще преминат под някакво автономно кюрдско самоуправление, или да придобият статут на демилитаризирана зона, в зависимост от това какво споразумение ще постигнат САЩ и Турция за съдбата на тази част на страната. Все пак, истински късмет за Дамаск е, че успя да отвоюва значителна част от териториите, които бяха под владение на всевъзможни терористични организации, вкл. и "Ислямска държава".

 

Оттук-нататък правителството на Башар Асад ще трябва да положи максимални усилия да осъществи политически преход, да състави нова Конституция и да направи опит за помиряване поне със страните от Европейския съюз. Основната цел във външната политика на Дамаск би трябвало да бъде насочена към действия в посока излизане от международната изолация.

 

В момента Сирия попада под тежки икономически санкции, които възпират възстановяването на страната. Едно такова своеобразно разведряване обаче няма как да се случи без посредничеството на основните съюзници на сирийското правителство. Задачата е изключително сложна, защото в нея са намесени много неизвестни и променливи. На арената на международните отношения интересите са на първо място.


Източник: actualno.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

9 коментар/a

Все пак, истински късмет за Дамаск е... на 11.08.2019 в 15:53
?!?
компоти на 11.08.2019 в 16:24
А НА ЮГОЗАПАДНИЯ ФРОНТ КАК СТОЯТ НЕЩАТА?
Афтаро е гулема работа, но на 11.08.2019 в 16:57
забравя, че кюрдски малцинства има в четири държави - Турция, Иран, Ирак и Сирия. Шансът Турция и САЩ сами да определят тяхното бъдеще е равен на нула. Афтаро забравя и нефтените находища, и водата - чисто икономически фактори. Не виждам кое сирийско правителство ще се съгласи те да останат извън Сирия, освен ако не е на Ал Кайда. Междувременно настъплението на САА в Северна Хама продължава, и то доста успешно.
Каква Турция, бе?! на 11.08.2019 в 21:13
Тая заигравка с Турция на Путин ще му излезе през носа. Откъде я измисли и вкара в играта? Малко ли му беше свалянето на самолета? Путин ще си плати за тия игри с Турция, но маже да бъде твърде късно.
Путин сам се докара дотам с тактиката си “вокруг враги” на 12.08.2019 в 17:42
Остана без съюзници и приятели дори сред бившите съветски републики, сам го постигна. Та от немай къде се принуди да преглътне свалянето на самолета, убийството на посланика, похарчи огромни суми за да докара тръбите на Турски поток през морето до най-далечната точка, та да е близо до Истанбул и още, и още, с надеждата, че Ердоган ще му стане съюзник. Естествено, че ще го изработят, както само турците умеят в пазарлъка.
Мильо Лудия на 12.08.2019 в 20:20
Путин сам се докара дотам с тактиката си “вокруг враги” на 12.08.2019 в 17:42 А то пък агент Ориндж е бъкан със съюзници - С. Арабия и Израел. Дотам. А и Бразилия.
То останаха ли живи сирийци на 12.08.2019 в 21:48
Освен Башар Асад, де?
ЗИП на 13.08.2019 в 13:47
Whо cares за некфа Сирия ? Такава държава фактически вече не съществува. Сега просто върви поредното преразпределение на териториите между Русия и Турция. Има "секретни протоколи" Лавров- Чавъшоглу, според които Русия взима провинция Идлиб до магиситралите М4-М5 а Турция получава правото да окупира източна Сирия в дълбочина от 35 км. Апропо днес Русия превзе 10 населени места в провинция Рака, като изпъди от там силите на САЩ. Говори се , че се готви и нова сделка между Кремъл и Високата Порта. Кремъл признава анексията на Северен Кипър а Високата Порта признава анексията на Крим. Това се казва "реалполитика" и в нея няма място за ценности или желанията на "людишките" и "пипълчетата"... :)
Ей го на, и ЗИП-ът ви го казва на 14.08.2019 в 16:55
Или с други думи, след като Русия освободи окончателно Сирия, там ще възцари мир и покой, като след ядрена война.

Напиши коментар