“Правата бяха замислени като средство; те се превърнаха в самоцел. Човек се затваря в себе си, забранява си да вижда своите слабости и недостатъци, следователно да се подобрява и да върви напред. Затова смирението е лекарството за вулгарността. Трябва да осъзнаем, че не сме самодостатъчни. Имаме нужда да бъдем възпитани, имаме нужда от цели, които ни възвисяват”, разсъждава в интервю за “Фигаро” френският есеист Бертран Бюфон. Той публикува книга за вулгарността, което според него днес е вездесъща.

 

- Как се роди идеята за тази книга за вулгарността? Критика на модерността ли е това?

 

- Идеята се роди от отвращението, което изпитвам, като много други, към вулгарността. Опитах се да разбера това явление и да изясня неговите причини. Всички негови критици, като се започне с мадам дьо Стал, която измисля термина през 1802 г., отбелязват, че то принадлежи на модерността. Така че става дума за критика на модерността - вижте Сен Бьоф, Бодлер или Оскар Уайлд.

 

- Вашият подход е на първо място литературен. Флобер ли е първият “вулгарен” писател?

 

- За да дам определение на вулгарността, проучих употребата на термина в литературата. Вулгарността е съчетанието на видими недостатъци - в облеклото, обноските или езика - и голяма претенция. Тя се различава от обикновената самодоволна простащина. Самонадеяността се изостря от чувството за самодостатъчност и прекомерната увереност, които дават на индивида модерните принципи и множеството негови права. Флобер се вълнува от последствията от тази ситуация в поведението и показва вулгарността, за да илюстрира своята епоха.  

 

- Значи модерност и вулгарност са неразривно свързани?

 

- Сегашната сила на вулгарността е не толкова плод на модерността, колкото на една екстремна интерпретация на модерността. За да се поправи това, не е достатъчно да я призовем към умереност; тя трябва да има смисъл, да се основава на признати принципи, които могат да се прибавят към модерните принципи. Тези урегулиращи принципи впрочем ще открием в нашата природа. Не всички сме вулгарни, защото природата ни остава будна. Тя поражда мотиви за действие, по-благородни от тези, към които ни тласка необузданата модерност - удобното самосъхранение, хедонизма.

 

 

- Не е ли доброто възпитание превъзмогване на природата чрез културата?

 

- Това е по-скоро известно осъществяване на природата чрез културата. Ние ги разединихме. Модерността сведе природата в нас до необходимостта. Тази концепция поражда вулгарност: ако единствената задължителна цел е да се самосъхраним, ние се фокусираме посредствено върху непосредствените си нужди и ненаситни желания. Що се отнася до волята, независимо от всичко, претендираща за всичко, тя ни прави самонадеяни и претенциозни. 

 

Но ако нашето естествено устройство беше само чиста материя, ние бихме се радвали на трансхуманистичните перспективи за увеличаване на нашите способности. Те обаче ни карат да се страхуваме, че няма да бъдем напълно човешки.  

 

Затова трябва да възвърнем способността си да разпознаваме и осъществяваме естествените цели, които ни въодушевяват: правилното и благородното и дори приятното и полезното, защото и едното, и другото предполагат ограничение - ако твърде много преследваме удоволствието, губим приятното, ставаме “пристрастени”, както се казва; ако твърде много преследваме полезното, го превръщаме в самоцел и ставаме алчни.

 

- Значи вулгарността е характерна за една “модерност без трансцендентност”, както казва Паскал Брюкнер?

 

- Тя е симптом на една модерност, която се отклонява, приемайки абсолютен характер. Правата бяха замислени като средство; те се превърнаха в самоцел. Човек се затваря в себе си, забранява си да вижда своите слабости и недостатъци, следователно да се подобрява и да върви напред. Затова смирението е лекарството за вулгарността. Трябва да осъзнаем, че не сме самодостатъчни. Имаме нужда да бъдем възпитани, имаме нужда от цели, които ни възвисяват. 

 

- Изобличавате и егалитаризма.

 

- Ако всичко е равно, ако всичко е ценно, човек е призван да се задоволи с това, което е. Сам със себе си, без да има прекрасен модел, на който да се посвети и с които да се съизмерва, той се оставя на себеподобните си да го водят. Индивидуализмът обезличава човека, насърчава уеднаквяването и  конформизма. Освен това е склонен да разваля обноските, подтиквайки към фамилиарност, невъздържаност и безочливост. Накрая, егалитаризмът насърчава претенциите, подтиквайки всеки да постави всички на своето ниво. Той е фактор на вулгарността. 

 

- Ще ви възразят, че това са думи на реакционер…

 

- Съвсем не. Не става дума за излизане от модерността, а от изключителността на нейните принципи, като добавим други принципи, които им придават цел и възстановяват тяхната ефективност, свободата на първо място. Не става въпрос за възстановяване на морален ред, а за борба срещу новия морален ред, анархичната диктатура на правата, която води до постоянна реакция и безкрайно озлобление.

 

- Трябва ли отново да се преподават добрите обноски?

 

- По-общо казано, да се научим отново на свобода, за което призовавам, да се възпитаме в самоуправление, смелост, въздържаност, благоразумие, щедрост. Днес свободата се предполага, докато тя изисква много повече усилие, за да се постигне. Това усилие има смисъл, само ако е оправдано от човешки цели, които надхвърлят нашата субективност. Смирението, което предполага тяхното признаване, е условие не само за предотвратяване на вулгарността, но и за възстановяването на нашата пълна и цялостна свобода. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Мила редакция, какво не ви на 25.05.2019 в 15:26
хареса в добрите обноски на благородниците, за които бонтон е било да бършат ръце в покривката, пък вулгарните бършели ръце в гащите си? Фактите са упорито нещо, па че тоя есеист не е чел Токвил и Монтескьо - ми ко да прайм, не му е останало време от любуване в огледалото.
Helleborus на 25.05.2019 в 15:35
Проблемът на французите е, че искат да се движат като стадо. Да дойде поредното прославено име, да каже две приказки и целият народ да направи мексиканска вълна. Днес ще обезглавяваме крале и кралици, утре ще рушим катедрали, после ще бъдем джендъри, после пък консерви. Точно такива течения всъщност пречат на човека да познае истината, защото тя е индивидуален вътрешен път на познание и промяна, на която Сеячът е Бог (не Уницеф). „Вулгарен“ не е толкова нова дума, vulgaris се съдържа в латинското наименование на множество лекарствени растения и означава див. Див и културен в ботаниката означават растения, за които се полагат или не се полагат грижи, като окастряне, наторяване и т.н. Културните дават сладки и едри плодове, дивите дават дребни и кисели плодове. Аналогичен е проблема с човека, който съществува в едно диво състояние и той е вулгарен по природа. (Адамовата) В тази дива своя природа, той задоволява инстинктите на плътта си, взема си каквото пожелае и не съблюдава никакви правила, освен лицемерно, ако трябва чрез това да спечели нещо. Тази дива природа подлежи на окултуряване, когато на човекът се обяснява, че бидейки див, той създава един жесток свят, жесток и за самия него и за потомството му, тъй като всеки индивид е и обект на посегателства от останалите „вулгарни“ същества. Каквото ти правиш, се прави и върху теб, с каквато мярка мериш, ти се отмерва. И тук следва най-същественото, че имаме право това окултуряване да го постигаме и със сила, но само донякъде. До там, че човекът да не краде, да не насилва, да не убива – чрез законите. Оттам нататък, окултуряването става само и единствено на база свободния ни избор (не става дори чрез масово образование, особено монополно правено от чиновници), защото Този, който подкастря и наторява е отново Бог. Когато бъде индивидуално призован. Затова е много опасно хората да се заиграват с човешките права, казвайки, абе не е ли време да ги отменим тези права? Не е проблема в правата, а в липсата им, защото някои лобита всъщност посегнаха на тези наши права, като наместиха своите идеологии в законите и учебниците като задължителни, позволявайки си да правят „промяната“ за всички. Истерията по човешки права беше на думи, тя не беше искрена, монополът е враг на правата, а ние имаме монопол на ценностите, реализиран от политиката. Ние никога няма да окултурим всички, но точно този опит за универсализиране, който се споделя и от автора, всички заедно да вървим на някъде, отнема възможността на малцината, които могат и искат да създадат по-висша култура, да я създадат. Защото за нея трябва да има граници (тяло) в което да се осъществи. Без индивидуално тяло никой нищо не може да направи. Тялото на една култура се оформя въз основа на свободата на словото и вероизповеданието, на образованието и семейството, защото изисква самостоятелност, общност, отделеност. По този начин исторически винаги е съществувала една благородна прослойка, която като някаква благородна плесен се опитва да заразява обществото с по-висшите си ценности. Идеите на комунизма, които се споделят силно от французите, (равенство и братство) идеята, че не трябва да има разлики и елити, че всички трябва еднакво да мислим, заедно да се образоваме, заедно да последваме някаква нова мода, всъщност най-много пречи за сформирането на този кръг от благородници, от които се нуждае всяко общество. Ние днес пак имаме елит, но той е само финансов!!! Обществото дълбоко се заблуждава, ако смята, че в общия кюп, всички заедно ще постигнем някаква висока култура, реалният живот доказва моята теза, масовото колективно образование опропасти поколения деца. Не самото образование, а неговата колективна форма на ужасно ниско ниво, задължителната интеграция и държавния монопол. Те претопиха елитите, точно тези, които бяха не вулгарни, финансови и политически елити, а културни.
Ако някой на 27.05.2019 в 06:33
работник започне да работи повече и започне да преизпълнява нормите, като създава повече продукция, как реагират другите работници и работодателят? Работниците най много да ступат производителния работник, като му казват да не работи повече от нормата, защото работодателят ще увеличи нормата, но няма да плати по голяма заплата, и всички трябва да работят повече за същите пари. Работодателят пък наистина ще увеличи нормата, като ще каже, че щом някой работник работи повече, значи всички могат да работят повече, но няма да увеличи заплатите им. Така разсъждават глупавите работодатели, и хитрите работници, но никой не печели и производителността на труда не се вдига, както и заплатите не се увеличават. Другият противоположен начин е: когато някой работник изработи повече продукция, капиталистът работодател да увеличи заплатата му, но да не вдига нормата. Ако и другите работници изработват повече продукция и на тях да се вдигне заплатата, но не и нормата, защото и капиталиста увеличава печалбите и наемните работници с увеличаване на производителността си, увеличават заплатите си . Когато производителността се увеличава от въвеждане на нови машини и технологии, които се купуват от работодателя, се увеличават и нормите, и заплатите, защото работниците работят с нови неусвоени машини, а капиталистите са инвестирали в машини и трябва да възпроизведат изразходвания капитал. Така забелязвам, че производителността в България и света се увеличава, и то защото работниците работят повече, както и се внедрява Н.Т Прогрес. Така заплати и пенсии - буквално вчера излезе изследване ,- в първото тримесечие на 2019 година, са се увеличили с 3,2 %, и то заради увеличаване на заетостта и увеличаване на производителността на труда. Но в същото изследване се казва, че инфлацията за първото тримесечие на 2019 година се увеличава с 3,7%. Това означава, че ако в хората - пенсионери и наемни работници отидат повече пари, работодателите се мъчат да ги приберат с увеличение на цените на стоките си. И то забележете, че в ЕС - Европа инфлацията е дори отрицателна - има дефлация. Но българските капиталисти са по хитри - не може да имаме по голяма покупателна способност, работодателите трябва да приберат парите в българите, като вдигнат цените. Не влияе ни конкуренция ни нищо. Картел ще се направи, ще се сговорят търговците, но ще оберат парите в хората - пенсионери и наемни работници – чрез цените, като ги вдигнат. Ние работниците и пенсионерите трябва само да оцеляваме и да можем да си купуваме само за ядене и да си плащаме сметките, други разходи не ни се полагат. Ей това е положението в България. Вместо да си помагаме един на друг, и да си помагаме дори да забогатяваме, ние си пречим и се обричаме на бедност.
От същото на 27.05.2019 в 08:29
Много хубави коментари. И накрая пак същото на изборите.

Напиши коментар