"Призоваваме ЕС да преодолее разделенията по този въпрос. Процесът на присъединяване ще продължи дълги години, през които ще има достатъчно време да съчетае необходимостта от по-нататъшна интеграция на ЕС с необходимостта от запазване на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Следователно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания въз основа на техните ангажименти е наложително и следва да бъде договорено на следващата среща на върха на ЕС. В същото време призоваваме ЕС да представи нови инструменти на предстоящата среща на върха в Загреб, която ще консолидира пътя на присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани." Това се казва в отворено писмо на бивши външни министри от ЕС сред които и Кристиан Вигенин.
Бивши външни министри от ЕС с отворено писмо за Северна Македония и Албания

 

 

Проблемните точки и напрежението около Европейския съюз продължават: Сирия, Ирак, Либия, Украйна, Източно Средиземноморие. В южната част на Европейския съюз се образува дъга от геополитическа нестабилност. Не трябва да и позволяваме да се разширява. Стабилността, демокрацията и просперитетът в Югоизточна Европа са пряко свързани с консолидирането на европейския проект и завършването на обединението на нашия континент с присъединяването на страните от Западните Балкани, процес, започнал преди 30 години.

 

Упоритото противопоставяне на започването на преговори за присъединяване към ЕС с Албания и Северна Македония, въпреки препоръката на Европейската комисия и волята на огромното мнозинство от държавите-членки на ЕС и Европейския парламент, поставя в опасност оставащото влияние на ЕС непосредствено до границите му и способността му да определя стратегическото развитие и стабилността в Югоизточна Европа.

 

Това е стратегическа грешка, която помага за затвърждаването на статуквото в Западните Балкани и инертността на ЕС във все по-разбърканата геополитическа карта. Задължение на Европейския съюз е да допринесе за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа. Следователно трябва да счита присъединяването на Западните Балкани към ЕС като отговорна политика, а не като тежест.

 

Освен това противопоставянето на започването на преговорите за присъединяване с гореспоменатите страни подкопава авторитета и надеждността на ЕС. За регион като Западните Балкани, който се бори за укрепване на правовата държава и подобряване на социалните и икономически стандарти, процесът на членство в ЕС остава незаменим. Психологическото въздействие на преговорите и трансформативните ефекти са важни за усещането на тези страни за обвързаност с ЕС. И най-вече въпросът за доверието: още през 2003 г., на срещата на върха в Солун, лидерите на ЕС обещаха членство на тези страни.

 

При настоящите обстоятелства гаранциите, дадени от ЕС на страните от региона, вече няма да имат значение. Следователно, ще става все по-трудно да се постигат компромиси, да се преодолеят двустранните спорове и да се освободи положителна енергия. Това е предвестник на вътрешни проблеми в Северна Македония и Албания, които твърде дълго разчитаха на ЕС да ги подкрепи. Това подкопава преговорите между Сърбия и Косово и укрепва центробежните сили в Босна и Херцеговина.

 

Процесът на присъединяване към ЕС на Западните Балкани също е държавотворен процес и по същия начин стабилизиращ процес за целия регион. Това е ключова стратегия за упражняване на глобалното политическо влияние на ЕС. ЕС следва да поеме своите отговорности, като действа стратегически. Крайно време е ЕС да погледне с креативност и да постави в перспектива своята роля в новата международна среда, така че да действа независимо в тази среда и да засили своите способности във външна политика и отбраната.

 

Призоваваме ЕС да преодолее разделенията по този въпрос. Процесът на присъединяване ще продължи дълги години, през които ще има достатъчно време да съчетае необходимостта от по-нататъшна интеграция на ЕС с необходимостта от запазване на европейската перспектива за страните от Западните Балкани.

 

Следователно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания въз основа на техните ангажименти е наложително и следва да бъде договорено на следващата среща на върха на ЕС. В същото време призоваваме ЕС да представи нови инструменти на предстоящата среща на върха в Загреб, която ще консолидира пътя на присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани.

 

Подписи:

Игор Лукшич, бивш премиер и министър на външните работи, Черна гора.
Зигмар Габриел, бивш вицеканцлер и министър на външните работи, Германия.
Весна Пушич, бивш заместник министър-председател и министър на външните работи, Хърватия.
Никола Попоски, бивш заместник министър-председател и министър на външните работи, Северна Македония.
Николаос Кодзиас, бивш министър на външните работи, Гърция.
Карин Кнайсл, бивш министър на външните работи, Австрия.
Йоанис Касулидес, бивш министър на външните работи, Кипър.
Дитмир Бушати, бивш министър на външните работи, Албания.
Кристиан Вигенин, бивш министър на външните работи, България.
Горан Свиланович, бивш министър на външните работи на Съюзна република Югославия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

копейкаджия на 10.11.2019 в 19:36
а в това време Макрон си брои копейките и прави планове как да си ги похарчи със здраве...

Напиши коментар