“В Афганистан, както и в Ирак, ние не загубихме битката в смисъл, че нашите противници са ни победили на бойното поле. В една партизанска война врагът печели, просто защото не губи. От опита си във Виетнам би трябвало да го разберем. Но ние не го разбрахме. Това е и мой личен провал, като висш офицер, който беше на командна позиция в Ирак, както и в Афганистан. Бяхме си научили уроците от войната във Виетнам, но не ги приложихме след 11 септември. Със своята арогантност, и аз се включвам в тази критика, смятахме, че нашите чудесни мъже и жени в униформи биха могли да намерят начин да спечелят. Но това не беше стратегия. Беше триумф на надеждата над опита. Не се получи”. Генерал с три звезди, Даниъл Болгър се е сражавал в Ирак и Афганистан. Професор в Университета на Северна Каролина, автор на книгата “Защо загубихме” (Why We Lost), той обяснява пред “Фигаро” причините за неуспеха на американския интервенционизъм и анализира военните предизвикателства пред Съединените щати.

 

 

 

- Публикуването на “афганистанските досиета” от “Вашингтон пост” съживи стария и разгорещен дебат за външните интервенции. Изненадахте ли се от тези доклади?

 

- Прочетох статията във “Вашингтон Пост” и започнах да преглеждам документите. Те дават задния план на личния опит, който преживях в Афганистан от 2011 до 2013 година. Бих искал да кажа, че бях изненадан. Но изобщо не съм, защото съм чул на място всички цитирани хора да говорят по тези теми… Когато отивахме в селата с афганистанските сили, виждахме ясно, че афганистанската военна полиция не е готова да поеме щафетата! Афганистанците бяха много зависими от силите на НАТО, нашите военни части винаги бяха с тях. Селяните впрочем нямаха никакво доверие в нас. Така че беше почти невъзможно да получим информация. Те не искаха чужденци у дома си. Това беше мисия, която не работеше.

 

- В тези документи ген. Дъглас Лют, който беше военен съветник на Джордж У. Буш и Барак Обама, ясно заявява: “Липсваше ни основно разбиране за Афганистан, не знаехме какво правим”.

 

- Генерал Дъглас Лют е прав. Бих могъл да развия отговора му. Ние не бяхме идентифицирали врага, следователно не можехме да разработим печеливша стратегия. Нахлухме в Афганистан в отговор на атаките на “Ал Кайда” от 11 септември 2001 година. Но не успяхме да локализираме позицията на ръководството на “Ал Кайда”. Така че разширихме усилията си, насочвайки се към враг, когото можехме да атакуваме: талибаните, които бяха приели “Ал Кайда” и бяха слаби във военно отношение. Забъркахме се в гражданска война срещу враг, който не ни беше нападнал на 11 септември. Първоначалните ни операции успяха много бързо. Но не бяхме обмислили добре какво ще последва. С подкрепата на НАТО, и особено на Франция, САЩ решиха да подкрепят създаването на ново афганистанско правителство, което да замени талибаните. Това означаваше създаване на мисия без ясен срок. За да влошим нещата, открихме нов фронт, сваляйки баасисткото правителство на Ирак, което бе сериозно грешка. 

 

- Американските военни са известни с културата си на самокритика. Защо не успяха да призоват за прекратяване на афганистанската авантюра, която се превърна в “бавна смърт”, както вие я наричате?

 

- Мисля, че нашата гордост ни попречи да препоръчаме изтегляне. В Афганистан, както и в Ирак, ние не загубихме битката в смисъл, че нашите противници са ни победили на бойното поле. В една партизанска война врагът печели, просто защото не губи. От опита си във Виетнам би трябвало да го разберем. Но ние не го разбрахме. Това е и мой личен провал, като висш офицер, който беше на командна позиция в Ирак, както и в Афганистан. Бяхме си научили уроците от войната във Виетнам, но не ги приложихме след 11 септември. 

 

Със своята арогантност, и аз се включвам в тази критика, смятахме, че нашите чудесни мъже и жени в униформи биха могли да намерят начин да спечелят. Но това не беше стратегия. Беше триумф на надеждата над опита. Не се получи. Има тъжен прецедент за този тип лоша преценка. През 1965 г. американците знаеха, че французите са водели война, осъдена на провал във Виетнам (1945-1954 г.). Но си казахме: “Ние не сме французите!”. И на свой ред загубихме. В Афганистан много добре знаехме, че Съветите са се провалили във военната си окупация от 1979 до 1989 година. Но си казахме: “Ние не сме руснаците!”.

 

- Спорд вас е нереалистично да се смята, че американците биха могли да обучат афганистанската армия и после да се изтеглят, защото обучението на армия и създаването на военна култура “е стогодишна работа”. Илюзорна ли беше идеята на Обама за подсилване на военните части, с цел да предадат контрола на афганистанците, след като бъдат обучени?

 

- Осемнадесетмесечният краен срок беше свързан с американската вътрешна политика. Той даде възможност да се избегне публичен дебат за дългосрочен ангажимент. Ако това се бе случило през 2009 г., законодателната власт щеше да откаже да даде подкрепата си за неограничен военен ангажимент. Американският народ вече бе сменил тона. Днес нашите сили представляват 10 процента от това, което бяха през 2010 година. Казваме, че сме се посветили на изграждането на жизнеспособна афганистанска държава и армия. Но по-голямата част от парите и оборудването бяха похарчени на чиста загуба, защото не подписахме дългосрочно. Не можеш да купиш добра армия.  

 

- През 2009 г., когато Обама обяви операция Surge, той го направи срещу първоначалния си инстинкт да си тръгне. Кой го убеди?

 

- И в Ирак (2007-2009), и в Афганистан (2009-2011), Surge направи всичко, което бе възможно да се направи. Допълнителите сили ни купиха двегодишна отстрочка в двете страни. Но партизанските отряди просто отстъпиха и изчакаха да си тръгнем. Когато започнахме изтеглянето, противниците ни запълниха празнотата. От самото начало военните бяха разделени по въпроса за Surge. Гейтс беше много скептичен, тъй като вече бе видял през 2009 г. в Ирак как избледняват положителните ефекти от операцията и иракските сили не успяваха да поддържат реда! 

 

Стратегията на противодействието, защитавана от генералите Дейвид Петреъс, Стан Маккристъл и Джак Кийн, се основаваше на погрешна идея: идеята, че американците могат да защитават иракчаните и афганистанците от собствените им корумпирани правителства. Но по дефиниция този сценарий може да проработи, само ако Америка и НАТО останат за десетилетия и то със значителни военни части. Ангажимент, който народите отказват.

 

- Кой е подходящият момент за напускане? 

 

- Трябва да напуснем, когато мисията е изпълнена, което означава на първо място да знаем защо сме се намесили, да идентифицираме противника и да определим печеливша стратегия без да разширяваме мисията безмислено. Съединените щати трябваше да си тръгнат от Афганистан, след като прогониха талибаните от власт. НАТО не биваше да се ангажира. А що се отнася до Ирак, изобщо не трябваше да нахлуваме в него. Въздушната и морската блокада работеха доста добре.

 

- В Сирия американците използваха военновъздушния си капацитет, за да се борят срещу “Ислямска държава”, но руснаците спечелиха залога. Как оценявате операцията им?

 

- Обама и Тръмп извлякоха поуки от предишните провали. Американският народ не искаше да се ангажираме в Сирия, въпреки ужасите, които се случваха там и предизвикателството на “Ислямска държава”. Сражавахме се от въздуха, но по суша това създаде празнота, която руснаците, турците и иранците запълниха. Владимир Путин изигра тази партия много мъдро, като направи много ограничен разход за много висока стратегическа печалба. Той се споразумя с Турция, което е необичаен ход. Руснаците са си научили урока от Афганистан. Това затъване впрочем беше изключение, защото по време на Студената война Съветите използваха съветници, разузнаване и много целенасочени сили в Третия свят. Независимо дали губеха или печелеха, цената беше ниска.

 

- Кое според вас е главното военно предизвикателство пред САЩ? 

 

- Америка е изправена пред Русия и Китай. Москва и Пекин си нямат доверие, но се противопоставят на САЩ и следователно в случая са съюзници. Война, предизвикана от грешна преценка, представлява реална опасност както в Източна Европа, така и в териториалните води на Източна Азия. Следователно възпирането е решаващо. Терористичната заплаха е проблем на полицията и разузнаването. Америка и нейните съюзници не могат да променят ислямския свят. Ако искате да разберете как Америка ще използва своята армия през следващото десетилетие, вижте администрацията на Рейгън: разузнаване, специални сили, военновъздушни и морски сили. Без сухопътни интервенции.

 

- Ако в Балтийските страни или другаде се появи заплаха, ще се поколебаят ли американците да се включат, след като се опариха от загубените войни?

 

- Случаят с Европа няма нищо общо с Близкия изток. Американците разглеждат НАТО като зона от жизненоважен интерес. Те със сигурност разбраха, че изпращането на войски в Близкия изток не е добра идея. Но било съвсем различен въпрос, ако поляците или балтийците са заплашени. Това е червената линия и ние трябва да сме ясни по този въпрос, за да не изпратим послание за слабост, което може да накара руснаците да ни изпробват. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

1942 на 26.12.2019 в 12:50
Ми глупости на търкалета. Цял генерал, а не знае, че целта не беше да "спечелят". А загубиха, защото ахтунг партизанен им разказаха играта.
Eisblock на 26.12.2019 в 13:10
Цялата статия е построена върху допускането, че действително 11.11 е това за което се представя. А не, че бе продуцирана пиеска за да се започне Походът за НСР. Инак, всички останали разсъждения са построени върху тезата 100% в бяло (ние) и 100% в черно (другите). Което просто не е така и големи доказателства не са необходими. ... Най-ценното и вярно нещо в опуса е самопризнанието поставено като заглавие. По резултатите ще ги познаете.
observer на 26.12.2019 в 13:16
Който трябваше спечели. След края на СССР за основен враг беше избран ислямския тероризъм. Войните в Ирак и Афганистан, оправдани със саудитския терористичен акт на 11 септември осигуриха необходимите държавни поръчки на Военно-промишления комплекс.
Но не успяхме да локализираме позицията на ръководството на “Ал Кайда”. на 26.12.2019 в 13:19
Тъй де, тъй. Девет години претърсвахте пещерите на Тора Бора, а междувременно производството на опиум, което талибаните бяха свели до 150 килограма, достигна до пет хиляди тона годишно. А Осама бен Ладен с прибежки и препълзявания минаваше от пещера в пещера, тътрейки след себе си машината за диализа и генераторчето от 10 киловата, общо три тона и половина. Пък в това оченце плува корабче.
Vassil Zdravkov на 26.12.2019 в 15:47
Похвално е признанието на американски генерал, че САЩ са загубили войната във Виетнам. Защото когато пишех това във форумите на водещите американски медии ме заливаше цунами от патриотарство. Вместо да се репчат, САЩ трябва да се концентрират върху 22та трилиона ваншен дълг. Занемаряването на този въпрос може да срине света.
Нагли на 26.12.2019 в 16:32
И какво изобщо правите в Афганистан, Виетнам, в Ирак. Как Вие самите ще приемете чужди войски да защитават гетата, в които сете набутали една трета от населението си? Къде Ви е демокрацията, в масовите лъжи за нея?
терминация на 26.12.2019 в 16:59
Това в Афганистан и Ирак беше полицейщина, никакви класически военни стълкновения. Цел съществена нямаше, освен военен ПР, защото за нещо повече трябва и концепция, и опит, и дързост, а такива винаги са били в недостиг при американската военщина. Щели да напуснат Близкия Изток, защото там Путин навсякъде ги матира и показа на целия свят как воюват - сриват със земята цели градове като Рака и Мосул, изтребват с хиляди цивилни, и никаква конкретна идея на бойното поле. И щели да концентрират вниманието си на източния фланг на НАТО - Полша и Прибалтика, щото там има зад кого да се крият. И, разбира се, не зная как да го нарека - лъжа или самозаблуда - онова откровение, че в Сирия те воювали с ИД чрез авиация - пълен блъф, ИД бяха техни муджахидински подразделения от полеви бойци въз основа на опит, почерпен от 80-те години срещу Съветите в Афганистан. Помислиха си, че щом там им мина номерът, навсякъде ще минава. Нъцки.
Това за руснаците в Сирия се отнася, нали? на 26.12.2019 в 20:17
“ защото там Путин навсякъде ги матира и показа на целия свят как воюват - сриват със земята цели градове като Рака и Мосул, изтребват с хиляди цивилни, и никаква конкретна идея на бойното поле.”
Това за руснаците в Сирия се отнася, нали? на 26.12.2019 в 20:17 на 26.12.2019 в 21:14
Не се отнася за руснаците. Руснаците са законно там, освен това знаят защо са там. Отнася се за твоите, дето така и не се научиха да воюват като хора. А тръгнали чужди армии да обучават... смях....
Поручик Ржевски на 26.12.2019 в 21:51
Тия неща, драги ми генерале ги знаят даже и бабите в Краводер. Ти си една пионка с нашивки, която местят по шахматната дъска, а едни добре облечени бизнесмени печелят добре от интервенциите ви.
Бе за руснаците се отнася най вече на 26.12.2019 в 22:27
Пък ти си вервай
007 на 27.12.2019 в 08:09
Залезът на една империя. Като начало спират експанзията, защото губят 1-2 важни битки. След това следва вътрешно разложение, загуба на мотивация. Намесва се финансовия фактор, и скоро идва духовата музика :)
Не лош коментар, на 27.12.2019 в 09:26
радостно е че все пак офицер с такъв ранг взема отношение по тез въпроси!
Бай Хой на 27.12.2019 в 10:06
Ха, в Сирия се били сражавали с Ислямска държава. Напротив, подкрепяха я по всякакъв начин с надеждата, че те ще свалят Асад от власт. Като видяха дебелия, подлъгаха кюрдите и ги използваха като пушечно месо, а на края и ги предадоха. Ето това направиха американците в Сирия. Преди няколко дни обаче, Тръмп не пропусна да се похвали че каквото било - било, но те държат контрола върху сирийския петрол. Което вай-вероятно е било и целта на упражнението.
Ханибал Барка на 27.12.2019 в 17:31
Чудесно интервю, благодаря за превода.

Напиши коментар