"Франция притежава само един завод за производство на дихателните апарати, докато Великобритания има само един производител на ваксини на своя територия. Затова осъзнаваме един от основните недостатъци на прекомерно свободната търговия: липсата на национална икономическа устойчивост в момент, в който кризата прекъсва международната производствена верига. В края на кризата всички ще искат да увеличат съпротивителните си сили. Императивът за автономия в основните сектори ще се осъзнае по-силно. И нямам предвид само дихателните апарати и ваксините. Не трябва ли например всички развити страни да имат свой собствен производител на стомана?Нашите две страни често са сравнявани с Германия в неблагоприятна светлина, въпреки че и германското правителство има за какво да бъде упреквано. Една от причините за относителния усех на Германия произтича от факта, че тя запази автентична фармацевтична индустрия, което ѝ позволява да тества повече населението си. Но според мен значението на децентрализацията, която характеризира германския модел, също е решаващо", разсъждава британският есеист Дейвид Гудхарт в интервю за "Фигаро". Според него тази криза ще помогне на “глобализираните елити” да разберат нуждата от сигурност и защита на народа. Дейвид Гудхарт е автор на бестселъра "Пътят към някъде: Популисткият бунт и бъдещето на политиката" (The Road to Somewhere: The Populist Revolt and the Future of Politics).

 

 

- В книгата си “Пътят към някъде” описвате новото разцепление между “хората отвсякъде” (anywhere) и “народа от някъде” (somewhere). Може ли коронавирусната криза да се разглежда като реванш на “хората отвсякъде”?

 

- Естествено нито един почтен човек не иска подобна епидемия да се разпространява. Но в нея наистина можем да видим определена криза на хиперсвързаността и на неолибералната глобализация, които са в основата на начина на мислене на “хората отвсякъде”. Още в началото на разпространението на вируса забелязах, че в географските зони, които събират най-мобилните и проспериращи хора, като кварталите Кенсингтън и Челси в Лондон, имаше най-много случаи. Сега, когато епидемията се ускори, това вече не е така. Най-засегнати вече са най-неравностойните квартали в големите градове, където жилищата са съвсем малки и съжителстват различни поколения. И накрая, ако се отдалечим от големите градове, забелязваме, че в районите, белязани от много социална несигурност и известна уседналост на населението, са регистрирани най-малко случаи. Достатъчно е например да сравним ситуацията в Източна Германия, с изключение на Берлин, с тази в Западна Германия.

 

- Много коментатори смятат, че тази криза може да сложи край на определена глобализация. Съгласен ли сте с този анализ?

 

- Глобализацията няма да спре окончателно, но ще претърпи непоправимо забавяне. Ще станем свидетели на все по-голям скептицизъм към глобалното измерение на големите производствени вериги. Прекомерната взаимозависимост ще бъде поставена под въпрос. Накратко, пандемията ще удължи и ускори смяната на парадигмата, която вече бе започнала. Международната търговия наистина е в упадък от много години и от 1993 г. и ратификацията на НАФТА (Северноамериканско споразумение за свободна търговия) няма нито едно голямо споразумение за свободна търговия. В политическата сфера, с Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и пробива на много популистки движения в Европа, вече бе започнало голямо политическо разместване.

 

- За няколко седмици преминахме от тотално отворени граници към всеобщо затваряне. Реабилитира ли тази ситуация понятието “граници”?

 

- Моделът на националната държава и националния контрол на границите несъмнено ще намерят нова сила и легитимност вследствие на тази криза. Когато възникне криза, е естествено да очакваме от държавата известна гаранция за защита. Засега не можем да кажем същото за Европейския съюз, въпреки че трябва да признаем, че той има много малко власт и влияние върху различните национални здравни системи. Остават обаче много форми на международно сътрудничество, особено в научната и медицинската сфера. Германия например прие в болниците си френски и италиански болни. Въпреки това партньорство, беше логично да се възстанови контролът по границите, за да се забави разпространението на вируса.

 

Това невинаги се приемаше добре в някои кръгове. Развесели ме третирането на кризата в германското телевизионно предаване Heute Journal. Експертите, които се изказваха, трудно приемаха разпадането на техния модел, основан на неолибералната глобализация. Това породи най-малкото необичайни ситуации. Преди няколко седмици например десетминутен репортаж осъждаше категорично решението на някои държави-членки и в частност на Полша да затворят границите си. Един експерт дори използва реториката, според която вирусът няма граници. Проблемът е, че на следващата сутрин германското правителство взе същото решение и установи контрол по собствените си граници.

 

- Тази криза разкри френската зависимост в особено стратегически сектори. Същото ли е и във Великобритания?

 

- Същото важи навсякъде. Франция притежава само един завод за производство на дихателните апарати, докато Великобритания има само един производител на ваксини на своя територия. Затова осъзнаваме един от основните недостатъци на прекомерно свободната търговия: липсата на национална икономическа устойчивост в момент, в който кризата прекъсва международната производствена верига. 

 

В края на кризата всички ще искат да увеличат съпротивителните си сили. Императивът за автономия в основните сектори ще се осъзнае по-силно. И нямам предвид само само дихателните апарати и ваксините. Не трябва ли например всички развити страни да имат свой собствен производител на стомана? Несъмненот традиционно френската идея за големите национални стратегически "перли" отново ще стане модна. 

 

- Нарастващата зависимост на Великобритания следствие от ерата Маргарет Тачър-Тони Блеър?

 

- Не бих казал. Разбира се, Маргарет Тачър изигра роля в движението на интернационализиране на икономиката, но всички развити страни смятаха това развитие за благоприятно. Според мен истински повратните моменти бяха краят на Студената война и влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. Тези разриви изложиха различните европейски трудови пазари на ожесточена конкуренция на регионите с ниски разходи, особено в производствения сектор. 

 

- Как гледате на управлението на кризата от британските власти?

 

- Борис Джонсън е лично засегнат от вируса и бе в трудна медицинска ситуация в продължение на десетина дни. Тази криза не играе в негова полза, защото изисква сериозност и строгост, докато Джонсън има вид на постмодерен политик и показва стил, който е смесица от хумор и ирония. Въпреки че се надяваме да се възстанови бързо, трябва да погледнем реалността в лицето: има жестоки критики към политиката на неговото правителство по отношение на тестовете и превенцията. Същото обаче може да се каже и за Франция. Нашите две страни често са сравнявани с Германия в неблагоприятна светлина, въпреки че и германското правителство има за какво да бъде упреквано. Една от причините за относителния усех на Германия произтича от факта, че тя запази автентична фармацевтична индустрия, което ѝ позволява да тества повече населението си. Но според мен значението на децентрализацията, която характеризира германския модел, също е решаващо. Това може да изглежда контраинтуитивно, но страни като Франция и Великобритавия, отделиха повече време, за да реагират на кризата, защото изискват всичко да мине през централизираните администрации. Това затруднява системата и губи ценно време.

 

- Може ли тази криза да помири “хората от някъде” и “хората отвсякъде”?

 

- Този драматичен епизод ще сближи “хората отвсякъде и ”народа от някъде” по няколко причини. На първо място, както споменах по-горе, тази криза ще доведе до все по-голям скептицизъм спрямо модела на либерална глобализация, превъзнасяна от “хората отвсякъде”. Връщането към местните корени постепенно ще се възприеме като здравословен проект, а не като реакционно начинание. Тази тенденция ще се засили впрочем от възхода на екологичното движение. 

 

Освен това, кризата ще засили националния социален договор, не само заради мерките, нужни за защита на работниците, но и защото тя показва някои важни механизми в нашето общество. Ние осъзнаваме например, че икономическата дейност зависи от професиите на касиерките, поддържащия персонал, снабдителите, които доставят лекарства на аптеките и т.н. Без да броим болничния персонал. Поучително е, че списъкът с “необходимите работници”, на които се опира британското правителството, включва почти само професии, чието упражняване не изисква университетска диплома!

 

Трябва да използваме възможността да направим пауза в живота си и равносметка на това, което наистина е важно. Да се надавяме, че това изпитание ще ни накара да стъпим по-здраво в реалния живот и да престанем да презираме стремежите на нашите сънародници, които имат “обикновена” и често несигурна работа. В крайна сметка е време да преосмислим представата си за добър живот!

 

Със съкращения. Заглавието е на "Гласове". Оригиналното заглавие е: David Goodhart: «La crise du coronavirus rapproche les “anywhere” et les “somewhere”»

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

27 коментар/a

Пресявка на 30.04.2020 в 11:24
Вирусът пресява нуждата от критично важните професии и от професии без които може да се преживее и година,и две,и десет. Много по-екологично ще бъде ако се върнем към относително затворено натурално стопонство,но на несравнимо по-високо технологично ниво. Първата стъпка е умната къща добиваща си водата и енергията,т.е. елиминират се доставчиците. Втората стъпка е умната нива с която си произвеждаш основните зеленчуци и плодове вместо да ги внасяш от Китай,Полша или Турция. Резултатът е намалени разтакавания за доставки и по-чиста природа.
Наблюдател на 30.04.2020 в 11:38
Защо се стигна до "глобализация". Заради парите. Преди години железниците навсякъде са били държавна собственост, защото за строежа им са нужни много пари. Постепенно парите се концентрираха в отделни хора и те изкупиха железниците. Така е във всяка сфера, където са нужни много пари. Постепенно всичко мина в ръцете на отделни хора. Но когато тези хора натрупаха ОГРОМНО количество пари, всяка отделна държава им се видя тясна. Парите им надхвърлиха възможностите на която и да е държава и това доведе до ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. При глобализацията, парите НЯМАТ граница и е възможно да се продължи с натрупването им. Когато някой натрупва пари, то той се интересува САМО от количеството им, но не и от това какво в действителност се произвежда. Но ... сега се видя, че парите не са всичко и всяка държава трябва да се подсигури за да гарантира живота на населението си. Тези с парите НИКОГА НЯМА да произвеждат пшеница ако не се печели от това. Няма да произвежда НИЩО от което нямат печалба. Така се стига до момент да НЯМА стока от първа необходимост, като хляб например. Тези дето притежават парите НИКОГА няма да се променят. Единствено обикновените хора, които страдат от глобализацията, биха могли да променят нещата, но ще се лее кръв.
jdk на 30.04.2020 в 12:26
Напротив, много си е добре глобализацията. Само трябва да се отсеят пригодните индивиди и да отмре нездравото, неспособното, това е еволюцията на вида.
Дребнобуржоазният социализъм на 30.04.2020 в 13:28
Феодалната аристокрация не е единствената съборена от буржоазията класа, чиито условия на живот в съвременното буржоазно общество се влошиха и отмират. Средновековните градски жители и дребните селяни бяха предшествениците на съвременната буржоазия. В по-слабо развитите в индустриално и търговско отношение страни тази класа все още вегетира наред с възхождащата буржоазия. В ония страни, в които се е развила съвременната цивилизация, се е образувала — и като допълнителна част на буржоазното общество постоянно отново се образува — нова дребна буржоазия, която се люшка между пролетариата и буржоазията. Но конкуренцията непрестанно смъква нейните членове в редовете на пролетариата и с развитието на едрата индустрия те виждат как се приближава времето, когато съвсем ще изчезнат като самостоятелна част на съвременното общество и ще бъдат заместени в търговията, в манифактурата и в земеделието с надзиратели и служители. Своя най-подходящ израз буржоазният социализъм намира едва когато се превръща в чисто ораторска фраза. Свободна търговия! — в интерес на работническата класа; покровителствени мита! — в интерес на работническата класа; затвори с отделни килии! — в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм. Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интереса на работническата класа. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собствеността, които са жизнени условия за буржоазията и нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи, които със своето периодическо повтаряне все по-заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество. През време на търговските кризи редовно се унищожава голяма част не само от произведените продукти, но дори и от вече създадените производителни сили. През време на кризите избухва обществена епидемия, която на всички по-раншни епохи би се сторила абсурдна — епидемията на свръхпроизводството. Обществото изведнъж се оказва върнато назад, в състояние на внезапно настъпило варварство; сякаш глад, всеобща унищожителна война са му отнели всички средства за живот; индустрията, търговията изглеждат унищожени — и защо? Защото обществото притежава твърде много цивилизация, твърде много средства за живот, твърде много индустрия, твърде много търговия.
Идеалист на 30.04.2020 в 13:31
До jdk "... Само трябва да се отсеят пригодните индивиди и да отмре нездравото,..." Да западните страни измориха част от старите си хора и тъмнокожите от гетата, живеещи с купони. Това ли са непригодните хора? Ами тези, 10 % от населението, които притежават 80 % от средствата за производство и капиталите, с тях какво да се направи? Някога са пускали в действие гилотините. Може ли и сега да се приложат тези методи? Струва ми се, че някак не удобно.
Ами тези, 10 % от населението, които притежават 80 % от средствата за производство на 30.04.2020 в 13:48
Да, това е идиотията на марксизма, вместо да иска да няма бедни, да унищожи бедното, иска да унищожи богатите, тая вапцаровщина се е наказвала със смърт някога, затова и не само и единствено заради това , трябва да се върне смъртното наказание
Ехо на 30.04.2020 в 14:03
Големи мислители с плитки анализи! Пълно е с такива! Ставащото по света е резултат от безмерната алчност на хората добрали се до властта и стоящи там от години чрез явна диктатура или псевдо демокрация! Необходима е значителна промяна на съществуващия политически модел в света! На основата на нова философия и управление, които издигат човечността и обществените отношения над безмерните печалби! Крайно време е да се появят тези, които ще посочат правилния начин! Звучи утопично, но това е пътят, защото реалността ни води към самоунищожение! И тогава, ако и когато се случи, хората ще разберат, че може да се живее много по-добре и спокойно без едри капитали, с по-малко природни ресурси, производства и оръжия!
И тогава, ако и когато се случи, хората ще разберат, че може да се живее много по-добре и на 30.04.2020 в 14:14
Да, може, като се върнем в пещерния комунизъм.
Морален ограничител на 30.04.2020 в 15:38
Социалните инженери вместо сън да не ги хваща как да преразпределят произведеното....,да вземат да помислят как да се произвежда по-рационално,по-екологично,с по-малко транспортни разходи,по-чисто,по-качествено. Вирусът има и добра страна - ще озапти за известно време консуматорите,хедонистите и ламтежниците за печалба на всяка цена. Шеметите за печелби и удоволствия това лято пак ще се юрнат на юруш по старому,но ще се опарят от вируса. След като се завърти цикълът ще се види,че вирусът е просто един морален ограничител на плюскачите и печалбарите.
вирусът е просто един морален ограничител на 30.04.2020 в 15:50
Моралът е приложим само в човешките отношения, да се твърди , че един вирус действа с морална цел е нелепост.
Точно на 30.04.2020 в 17:28
Точно бацилите,вирусите и чумите предизвикват най-големите морални колизии в историята на човечеството. Попрочети нещо от Албер Камю.
Албер Камю морални колизии вируси. на 30.04.2020 в 18:37
Няма токова нещо, а Албер камю е твърде повърхностен, депресивен , псевдоекзистенциалист за да научи човек нещо слислено от него. Даже един джънк фууд като макдоналдс да изядеш е по-добре за духа, отколкото камю. Чети киркегор ако искаш наистина да научиш нещо и ако е на булгарски гледай превода от датски да не е на някой от хранениците на исак паси.
Мильо Лудия на 30.04.2020 в 19:32
jdk на 30.04.2020 в 12:26 Най-добре би било да започнем с тебе.
-добре би било да започнем с тебе. на 30.04.2020 в 20:17
А ние пък мислим - с тебе
Въобще не на 30.04.2020 в 22:30
Въобще не ме интересуват бръщолевенията на хора с пропаднал личен живот,като Киркегор. За приспиване ще почета малко от "Декамерон".

Напиши коментар