"Как можеш да говориш в собствената си република за президента на име? Това значи дълбоко да не уважаваш себе си. Ти си член на тази общост. Тя има върховно представителство и ти го принизяваш до последния човек на улицата. Критикувал бил управляващите. Какво от това? Президентът има официална позиция, той е номер 1 и не подлежи на парламентарен контрол. Кой си ти, та ще му говориш на име?! Това разгражда и малкото доверие към институциите. Когато дойде нещо от МС в парламента, никой не мисли и то минава като бърз влак. Кой на кого служи. Да кажат кое е неправилното от това, което говори президентът." Това казва в интервю за "Труд" експертът по национална сигурност проф. Димитър Йончев.

 

 

Проф. Димитър Йончев. Снимка: dnes.dir.bg 

 

 

– Големите играчи в световната политика продължават да изненадват с действията си. Как да тълкуваме решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американската армия в Сирия, а след това и от Афганистан, професор Йончев? 

 

– Тръмп е бизнесмен, който се е заел с нелеката задача да изпълни предизборните си обещания и досега го прави, макар да създава напрежение в обществото. Появата на такъв човек отговаряше на натрупаната безизходица в американската политика и сега той променя присъствието на Щатите в света. Тръмп не може да го промени принципно като култура, тъй като американците живеят с психиката на хора, зад които стои Бог, които притежават истината, и които чрез силата могат да управляват нещата.

 

Американците са като монарсите от XVII век – в никакъв случай не се притесняват да нарушат договор, ако имат интерес. Решението на Тръмп за Сирия е изцяло в неговия стил на президентстване – ще си изпълня обещанията, ще вкарам ресурсите, които Щатите харчат, за да решават чужди въпроси тук при мен, искам да видя реални промени тук. Т. е. САЩ да направят от международното си присъствие пазарно.

 

– НАТО е организация, създадена да контролира Европа – вярна ли е тази теза?


– Така е, свидетел съм на някои неща. Първите години бях в нашата делегация на Асамблеята на НАТО много преди да станем членове на Алианса. Тогава ние – дошлите от Изтока, бяхме екзотични, гледаха ни с голям интерес, глезеха ни. Защото там имаше едни чичковци, които са създатели на НАТО – 12 пъти годишно се събираха и си бяха омръзнали. А ние – паднали от небето, задавахме въпроси и те много ни се радваха.

 

Няма да забравя първите месеци след падането на Берлинската стена, когато двама от основателите на НАТО бяха там и изпратиха документ в Конгреса на САЩ – заведен под номер, Щатите да излязат от Алианса, за да не плащат тези пари. Европа сама да се оправя, защото Варшавският договор вече го няма. Четири месеца този доклад беше актуален в Сената, докато в един момент, гледайки Европа накъде е тръгнала, размислиха и решиха, че не е лошо да се стои тук – за тях се появи уникална геополитическа възможност. 

 

– Да влязат в бившите страни от Източния блок?


– Точно. И да са в сърцевината, в хартленда на Евразийския континент – държавите между Балтика и Средния изток – бившият Съветски съюз. Фактически големите бази, които бяха в Западна Европа, отидоха в Източна. И сега тези източни страни са искрени съюзници на САЩ по един или друг повод и по този начин те контрират реалните си конкуренти.  

 

– Това е и бизнес политиката на Тръмп, нали?


– Несъмнено. НАТО са една компания като Европейския съюз. Играта започна да се връща по интересен начин, за да търси стабилността си от преди падането на Берлинската стена. Тогава светът беше свръх стабилен от двете страни. Колкото и да е парадоксално, живеехме в предвидим свят, трябваше само да се пазим от копчето. Сега тази стабилност липсва и светът не се движи към полицентричност, а към бицентричност. 

 

– Но защо им беше на американците и на някои западни страни тази авантюра в Сирия? Колосалните 137 милиарда били похарчени да се разруши Сирия, както твърди премиерът на Катар?

 

– Не е самоцел. Това е геополитическа история. Интересното е, че когато Русия започна да се връща на сцената след петролната криза, там вече бяха напреднали много с вземане на нейните територии. Нека не забравяме, че САЩ имат много интересна позиция в Близкия Изток – Израел е страхотен съюзник на САЩ не защото много се обичат, а защото лобито им е много силно и то от много години. Склонен съм да мисля за това по съвсем обективни причини – Рокфелер печати парите в САЩ и те са със страхотно влияние в конгреса. И когато се опитват да пренебрегват тяхното влияние, политиката става невъзможна. 

 

– Щатите изиграха Русия в някои части на света, но в Сирия загубиха, защо?


– Когато руснаците вече започнаха да се окопитват, на бърза ръка американците им взеха Либия, Ливан беше съсипан, в Сирия беше тяхната база, и важното беше да се изтласка Русия оттам. Но САЩ закъсняха. И второ, Арабската пролет, на която толкова много заложиха, не можа да бъде управляема. Това не бяха режимите от Източна Европа, които буквално с радост им се врекоха, тези страни бяха като бомби със закъснител.

 

САЩ направиха нещо много необмислено – извадиха на светло едни класически врагове на онези светски държави, облякоха ги в костюми и ги сложиха да седнат на масата на преговорите. А те си бяха фанатични престъпници. Но Щатите винаги са преследвали „Мюсюлмански братя” – всички тези джихадисти, „Ал Кайда” им бяха съюзници. И когато ги сложиха на масата за преговорите, те ги легитимираха. Фактически картината в Близкия Изток се промени – те взеха да играят официална игра.

 

– Медиите обаче не показаха бекраунда, напротив – скриха го. Светът така и не разбра защо т. нар. умерена опозиция в Сирия се представя като положителен герой в този сценарий, а само джихадистите са виновни. Днес едните изглеждат като локалните лоши, а другите са глобалните лоши. Какви са критериите за това разделение?

 


– Не искам да бъда циничен, но според мен разделителната линия минава между това какви оръжия купуваш и с кого си съюзник. Групите в региона са много, но там винаги е имало трима играчи, които винаги са били заедно, независимо каква е политиката – защото те имат общ враг. Русия, Турция и Иран имат проблеми с кюрдите. Ето, кюрдите ходят по нервите на Ердоган и той не може да направи компромис с тях – те искат кюрдска държава.

 

Истинският въпрос в Сирия е какво да правим с кюрдите. А ония лошите, дето ги махат от една територия, те ще се повяват на друга. Това е движение, което се храни от нелегалното си присъствие. То не може да прави открити войни, но няма да се откаже и от инструмента му – ще си правят терористични актове. Не можем да си представим една ислямска конфигурация изчезнала от лицето на Земята. Но изчезнала от една територия – да.

 

– А ако се създаде кюрдска държава, какво става?


– Ако това се случи, те стават 52 милиона души, повече дори от Украйна, които вече загубиха 10 милиона. Познайте тогава кой ще контролира нефта. Как ще оставиш нещата така – новата глобална сила САЩ хем се настанява в хартленда на Европа, хем и в хартленда на Изтока. Въпреки провокациите, които турците и руснаците преживяха, те сега играят много по-близко един с друг, отколкото когато и да било другаде. 

 

– Защо?


– Защото са изправени пред заплаха да изгубят контрол в собствените си жизнени територии. Сирия се разглобява или се стреми да бъде разглобена в същата логика, в която беше цялата Арабска пролет. Но когато го осъзнаха, беше късно, от другата страна стои вече друга голяма сила.

 

Истината е, че в Сирия е светски режим и там всички религии живееха в мир и любов. Ако Русия не се бе завърнала там, ние сега щяхме да сме забравили за тях, както забравихме за Кадафи, за Хюсеин… Смятам, че Сирия е крайъгълен камък на нов тип стабилност в региона. Нещата в Сирия бяха пробвани в много направления и почти никъде не се видя перспектива. В резултат на това се оформи съгласуване между Турция и Русия. От другата страна имаме Щатите и Израел, а арабския свят не е в състояние да се комбинира с когото и да е.

 

– А Иран къде е? Те са голяма сила, която не бива да се подценява.


– Безусловно, а иранците са истински персийци и никога не биха си позволили да ги водят за носа. Според мен Близкият Изток отива към стабилизиране и ще е функция на това доколко двамата – Тръмп и Путин, ще вървят към разбирателство. Моето усещане е, че на Тръмп засега му е тежко положението – ръцете му са вързани от вътрешните проблеми.

 

На Путин тепърва ще му става тежко. Но него не го жаля, защото когато го оплакват, че му пада рейтинга, той става 67%. За такъв паднал рейтинг всеки мечтае. Гледам ги нашите и направо им се чудя на акъла. Сега така приказват и за рейтинга на президента Радев. Борисов е с 30%, правителството със 17, а парламентът с 9 на сто рейтинг, а жалят Путин!

 

– Какво ще прави Европа с миграцията, колкото и да не ни се иска, днес днес изглежда слаба.


– Имаме уникалната способност бързо да забравяме. Преди няколко години, когато хора изразяваха някакъв умерен скептицизъм, че Европа не се движи към интеграция, веднага скачаха – наричаха ги рубладжии, путинисти и още ред глупости…

 

Беше очевидно, че това е противоречие в определението на ЕС – единно икономическо пространство с 27 политически субекта. Дори приказните лами са с три глави, никой не е измислил ламя с 27 глави, невъзможно е. Ако САЩ бяха единно икономическо пространство в самостоятелни щати, още нямаше да ги знаем, че ги има на белия свят. Ние в ЕС нямаме машина за произвеждане на решения. Нито една държава не иска, особено големите играчи вътре в нея, да се откаже от суверенитета си и да го даде на нещо федерално. 

 

– Няма и как да го направи.


– Разбира се. Докато САЩ имат невероятен опит и затова са непотопим самолетоносач. Те живеят на федерално равнище, там има 4 ценности – щатите, Бога, долара и семейството. Няма значение какъв си. Когато ти свърши работното време, си отиваш вкъщи. Но знаете ли къде – в Чайнатаун, Литъл Итали, арменския квартал и т.н. и там разпускаш. В Чайнатаун няма нищо американско – всичко е на китайски.

 

Сутринта тръгваш с чантата под ръка, ядеш хамбургери и пътуваш за работа – ето как с тези два етажа американците са си решили въпроса с етническото напрежение. Пускаш парата отдолу, но иначе си американец. Това съм го видял с очите си, обикалял съм много. В Русия също има страшна сравнимост между хората. Обикновените хора в провинцията ги водят за носа и в двете държави – много са наивни. В Европа е същото.

 

– Прободена ли е Европа в сърцето, накъде отиваме?


– Европа не може да осмисли този факт, че като политическо обединение тя не може да участва в международното съревнование. След няколко десетилетия, когато в света ще има само огромни играчи – идващите отзад от втория ешелон – Бразилия, Канада, Китай, Индия плюс тези от първия – САЩ и Русия, тогава нито една държава не може да излезе на тяхното ниво – само обединените заедно в икономическото пространство могат да играят заедно. Но не се отчита един факт – всички онези са политически субекти, а ЕС е политическо недоразумение. И вътре се получава същата безсмислена говорилня.

 

Еврокомисията действа либерално и е подкупна. Комисията е тази, която управлява, парламентът е „ала Джамбазки” – дрън-дрън. ЕС няма бъдеще. Затова онези сметкаджии – англичаните, излязоха, за да не плащат. Колкото и да им е тежко сега – така ще им още няколко години, но след това няма да плащат. И съм сигурен, че няма да се върнат. Защото започнаха да излизат наяве разни егоизми от типа на полския, на балтийските републики, на унгарците. А ние много обичаме да имаме външен фактор и да се оправдаем: „Те така казаха, началникът така каза”. Без големият брат не можем да живеем.

 

– Говорите много отчайващо.


– Отчаян съм от тази ситуация. Но от всичко най-омрачнен съм от възхода на простотията. Много ме измъчва това. Как например можеш да говориш в собствената си република за президента на име? Това значи дълбоко да не уважаваш себе си. Ти си член на тази общост. Тя има върховно представителство и ти го принизяваш до последния човек на улицата. Критикувал бил управляващите. Какво от това? Президентът има официална позиция, той е номер 1 и не подлежи на парламентарен контрол. Кой си ти, та ще му говориш на име?! Това разгражда и малкото доверие към институциите. Когато дойде нещо от МС в парламента, никой не мисли и то минава като бърз влак. Кой на кого служи. Да кажат кое е неправилното от това, което говори президентът.

 

– Накъде върви светът сега?


– В света всичко се пука, променя, но ще признаем – светът се цивилизова. От 30 години в европейските държави е абсолютно изключено една държава да обяви война на друга. С технологизацията ние започваме повече да си приличаме, отколкото да се различаваме. Тотализирането на живота, американизация, която върви като глобализация, все пак унифицира живота и хората стават независими от общностите. Човекът не го интересува държавата, атомизира се. Интересува се само от себе си, пътува насам-натам, но не можеш да го мобилизираш за някакви каузи.

 

Хората дори не искат да създават семейства. Разпадат се общности – това е ефектът на либералния пазар. Ние живеем в свят, който е по-малко военнолюбив като цяло, но в който хората губят контакта, човешкото изчезва. Всички са вперили поглед в телефона и живеят само с него.

 

---------------


Проф. д.и.н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.

 

Източник: "Труд"

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

39 коментар/a

Войната е планирана. Отчаянието не помага на 21.01.2019 в 22:54
Свободата на словото! Защо лишавате форума от истина? Защо изтрихте коментара? Защо държите форума под похлупака на вашия светоглед? Какво ви смущава? Думата евреин и името Кисинджер забранени ли са тук?
До: пост "Руският народ" на 21.01.2019 в 07:48 на 21.01.2019 в 23:24
Диктатор №1 (рядко за добро) в света е САЩ. Някои наричат САЩ "световен жандарм". Правилна е твоята логика, че войната може да е спасение за който и да е диктатор. В случая с Путин и Русия, Путин е принуден да бъде такъв какъвто е. Той, както и американците, знае много добре, че демокрацията е форма на диктатура в "свободната пазарна икономика", ефимизъм за капитализма. Факт е, че схемата по която буксува руската икономика е наложена от САЩ. Схемата е закрепена в руската конституция, а Путин поради малодушие или невъзможност още не е национализирал, т.е. подчинил на руската Дума прекалено независимата (независима от Русия, а от Федералната резервна система на САЩ) "руска" централна банка. Путин е в състоянието на Тръмп, по отношение на дълбоката държава, в случая руската, но за разлика от икономиката на САЩ руската икономика се изтича извън Русия, предимно в офшорки. Руският народ, обаче, е мъдър и си е научил урока от времето на Ленин и Троцки, и очевидно знае поговорката: "Ела зло, че без теб - още по-зло." Не Русия ще предизвика ядрена война. Русия няма да клекне пред ядрения и икономическия шантаж на Запада, така, както клекна Източна Европа и най-вече България. Русия и руският народ са готови да воюват за своята свобода и ще воюват. Който разпали ядрената война, той и ще изгори в нея. За съжаление, България днес е на страната на лошите и е една от първите, които ще бъдат въвлечени във войната за защита на милиардерите в САЩ.
Вие се мъчите на черното на 22.01.2019 в 06:58
да кажете бяло. Само две неща още от началото на поста Ви, и колко още до края ще потвърдят тази теза. "Диктатор номер 1(рядко за добро) в света е САЩ". Това не е вярно. САЩ са държава на свободата, и която и да е друга държава, която иска свобода, се обръща към САЩ за закрила от диктаторски държави. И тогава САЩ, които са наложили първи свободата и свободната пазарна икономика, и казват какво да прави, за да да може да се защитава. Ако това е диктатура, то аз съм трамвай. А Путин си е абсолютен диктатор, който даже не искаше да дебатира в предизборната борба с другите кандидати за поста президент, наличието на които други кандидати се представяше за демокрация. Изборите в Русия бяха уж демократични, но всъщност другите кандидати бяха в абсолютно неравно положение с Путин, като имаше трима - четирима кандидати, като Жириновски, които трябваше да обират протестния вот на руснаците. Изобщо абсолютно неравни за другите кандидати избори. Демокрацията била диктатура в "свободната пазарна икономика" . Това съждение е абсолютна глупост. Демокрацията е процедура за избиране на най добрия кандидат и този избор да е избор на гражданите, а не както Путин, да е предложение и избор на Елцин. И пазарната икономика е свободна, защото там имаш свободен избор, коя стока да си купиш, а фирмите са в силово налагана от държавата свободна конкуренция, за да няма монополисти - частни и държавни. Това е: държавата, силово - чрез закон - да налага конкуренцията, за да не може монополисти да налагат монополно високи цени и да извличат монополно високи печалби. "Свободата Санчо се крепи на върха на копието."
легисти на 22.01.2019 в 09:02
На коя свобода са държава САЩ, на freedom или на liberty? Ако имате предвид второто, критично мислещите хора поставят акцента на първото. И това е вярно: самата система на САЩ тормози свободата в първия смисъл, защото е профанна и мас-медийна, а всеки цивилизационен режим в тоя смисъл не понася свободата в първия екзистенциален или, ако щете го наречете - елитарен смисъл. Демокрацията на съвременния либерализъм преследва свободомислието не защото заема форми на политическа диктатура (макар че и това започна да прави напоследък, виждайки че се сгромолясва), а защото не е на висотата му поради самата си профанна позиционираност в полза на онези, които отнемат от ближния, за да имат те, и се занимават с другите, защото изпитват ужас да погледнат в собствената си бездна, т.е. да останат сами със себе си и да започнат да се променят вътрешно. "Свободата на либето" (либеро) е живуркане. Става дума за свободни примати, които биват контролирани чрез епистемологична окупация - да не могат даже да се усетят, че са роби. Оруел в книгите си го е описал чудесно - воинстваща цивилизация, очевидно хуманно запад-аща, която заради масовото потребление на предмети, удоволствия и лозунги (масовата свиня в кочина на масовката, приела незнайно защо човешки облик) убива всякакви наченки на култура, респ. на пребиваване в модуса на ефективно самопознание и изтънчен/изящен вкус отвъд потреблението.
Вие се мъчите на черното на 22.01.2019 в 06:58 на 22.01.2019 в 09:13
Прочее, и ако съчиненийцето ви преди 30 г. е имало навярно някаква политпросветно-пропагандна стойност за конюнктурно посиняващото дружество "Георги Кирков", начело с вас - разпопения преподавател по научен комунизъм, днес то е дотолкова абсурдно, че не става вече даже и за хумористично вестникарско антрефиле. Опасяваме се, че единствено рожбичките ехиднини на профанния масмедиен корпоративен режим в САЩ или някъде на Острова ще ви прочетат, без да ви се изсмеят гръмогласно на написаното.
За мен на 22.01.2019 в 09:48
човек има право на свобода и право на свободен избор, но на базата на християнска ценностна система. Има право на свободна инициатива и свободно творчество, както има и право на свободна воля и свободна реакция или оценка , като се съобразява със свободната воля и свободната реакция или оценка на другите хора. И от тук идва отговора на Вашите въпроси. Свободата е дотолкова свобода, доколкото не пречи на свободата на другите хора. Но свободата в държавата е ограничена от законите . Затова е много важно какви са законите и най добре е законите, които държавата създава, да са съобразени с неписаните закони - морала - който се създава от християнските неписани норми на поведение. В случая последните са записани в Библията. В икономиката също трябва да има свобода на свободната инициатива и творчество на хората. Тук обаче нямаме някакъв морал или норми на поведение, понеже капитализма е възникнал и се развива от преди 300 години. Даже още няма и Божи закони как да се развива, и Маркс се обявява за такъв Бог, но теорията му е половинчата, понеже той говори само за производство, и реализация в монополно "средство за обръщение", но не говори за производство и реализация на пазар с конкуренция. Рекламата е фетишизиране на капитала в капитализиран пазар, нещо което Маркс даже не предполага, а той говори за фетишизиране само в просто стокопроизводство. Та свободата е в правото да си свободен потребител, а несвободата е за фирмите да са принудени от държавата да се конкурират на пазара. А в бита и семейството всеки има свобода да живее свободно и да има семейство и деца, като свободите да говори свободно, каквото мисли, трябва да са гарантирани от държавата. Но това е огромна тема, на която няма да се спирам сега и приключвам дотук.
ЗА по предния. на 22.01.2019 в 09:55
Мен не ме интересува дали американците ще ме разберат, важното е, че вие ме разбирате.
легисти на 22.01.2019 в 09:57
Перефразирам леко Фойербах: "Аз не живея, защото имам ПРАВОТО да живея, а напротив, именно защото съм ЖИВ (из себе си - б.м.), аз имам и неотменното право да живея." Правото е нещо вторично, а не субстанциално, а тълкуването на правото според предпочитанията на политическия режим или разни декларации на Хелзинкския процес (1975), благодарение на което хората разбраха масово какво концептуално представлява концепцията за "човешки права", е винаги вече нещо даже третично.
Та свободата е в правото да си свободен потребител, а несвободата е за фирмите да са принудени от държавата да се конкурират на пазара. на 22.01.2019 в 10:03
Свободата е в правото да избереш дали да плямпаш либерално-пропагандистки глупости и простотии от сорта на горната в заглавието на поста. Нали ти казаха - никаква разлика между теб и бившето преподавателче по научен комунизъм. Както е казано, кръвта вода не става... и вълкът козината си мени, ала нрава не. Апропо, за Маркс: никой не е разкрил в социологическа дълбочина природата на вещната връзка и стоково-паричния фетишизъм като ирационални форми на масово производство преди всичко на възпроизводствено рационализиращи се обществени отношения, както Маркс. Т.-нар. "свободен пазар" е едва функция на изначалната структура на масово капиталово производство чрез неподконтролни рационализации. На това други философи са му казали: епистемологичен окупационен режим чрез приложното ratio.
Вие на 22.01.2019 в 10:33
сте цар на понятия, които може би си разбирате, но не виждате явленията, както се случва с много български преподаватели и дори професори. В една наука е важно да виждаш явленията и да можеш да ги разбереш и опишеш. Описанието става с понятията в дадената наука. Но Вие не виждате явленията, а се опитвате със знанията на понятия да се опитате да ме оборите.
пратитя самутпада на 22.01.2019 в 10:41
А какво става в случаите, когато понятие и явление съвпаднат в изказването? Тогава какво става, питам реторично аз дилетанти във философията като вас и смислен отговор не чакам...
Мосю Воланд на 22.01.2019 в 11:02
Простотията не е страшна, страшно е опростачването и циганизацията. Простотията се лекува със подходящо образование, циганизацията не се лекува, за съжаление. България може би все още може да бъде спасена със подходяща национална кауза, която да обедини нацията, но такава няма, защото няма и лидер от такъв ранг. Защо британците са обединени от едно чучело ? Традиция ?
До трамвай с пост: Вие се мъчите на черното на 22.01.2019 в 06:58 на 22.01.2019 в 11:06
Господин/ госпожо трамвай, самото наличие на ДЪРЖАВА означава диктатура. По-лоша от държавата, обаче, е само липсата на държава. По-лоша от диктатура, обаче, е анархията. Диктатурата може да се нарича всякак, за да могат трамваите необезпокоявани да возят хора. Не казвам, че диктатурата е нещо абсолютно лошо или нещо абсолютно добро. За тези, които са на власт тя е добро. За тези, които са потиснати, тя е лошо. Най-подлата диктатура се нарича буржоазна демокрация. Буржоазната демокрация вирее в капиталистическата обществено-икономическа система. Най-жестоката диктатура се нарича фашизъм. Фашизмът също вирее в капиталистическата обществено-икономическа система. Когато буржоазната демокрация не е в състояние да обезпечи диктатурата на малцинството над мнозинството се сменя формата на капиталистическата диктатура и от буржоазна демокрация се преминава към фашизъм, разпалват се войни за жертвоприношение на хора пред олтара на КАПИТАЛА; пред олтара на богинята на смъртта КАЛИ; пред олтара на САТАНАТА. И буржоазната демокрация и фашизмът са диктатура на малцинството над мнозинството; на богатите над бедните; на капитала над труда; на монопола над "свободния" пазар. По-лош от държавния монопол е само частният монопол. Корпорациите, банките, застрахователите, които налагат своя монопол на „свободния” пазар са на високите стъпала на дяволската ПИРАМИДА, на чиито връх е самият Луцифер, „великият архитект”, дяволът, който планира войните за човешките жертвоприношения; за ликвидиране на човечеството и оставяне живи само на „избрани”; за замяната на хората с био-роботи. На върха на пирамидата е абсолютното зло. Пирамидата е тържествено показана на щатските банкноти от $1. Буржоазната демокрация създава трамваи. Превръща хората в трамваи. Демокрацията не е обществено-икономическа система, а ФОРМА на обществено-икономическата система. Но трамваите няма как да знаят такива азбучни истини, защото или за произведени с след 10.11.1989 г. или им е сменено програмното управление (чипа), ако са били хора преди 10.11.1989 г. Ние, които си останахме хора имаме човешкото разбиране за добро и зло. Трамваите са средство за придвижване в основата на пирамидата и тяхната програма за добро и зло зависи от ватманите от по-високото стъпало. Вашият ватман навярно е бат Боко, а може би - Цв. Цв. или някой от сините талибани. А може и он-лайн да ви управляват...Приятно пътуване!
Най на 22.01.2019 в 12:13
лошата диктатура е социалистическата(комунистическата)
Комунизмът(социализмът) на 22.01.2019 в 13:22
е сливане на партия с държава, при което се получава партокрация. Партокрацията е нещо страшно. Но комунизмът(социализмът) е сливане и на държава и икономика (Аз наричам икономиката икономическо общество) защото в заводите работят живи хора които са общество, които създават стоки, и не са материални, както казват комунистите. А това сливане на икономическо общество и държава създава бюрокрация. Не знам запознати ли сте с бюрокрацията, която е също страшно нещо. И се опитаха социалистите за слеят и семейството с тази тотална държава, която е социализма (комунизма) и една трета от семействата се разделиха. При демокрацията също има държава, но там поне няма диктатори, а ръководителите на държавата се сменят. При фашизма има сливане на партия и държава и се получава партокрация. При ислямската държава има сливане на църква и държава и се получава теокрация. И при партокрацията и бюрокрацията и при теокрацията има връщане на цивилизацията в обратна посока, като в тези образувания хората застават един срещу друг и стават зли и жестоки. Всичко което днес не харесваме в обществото, а то е манталитета, отношенията, съзнанието, които са базата на обществото, идват от партокрацията, и бюрокрацията на социализма, както и от теокрацията на турците още от турското робство. Нали все говорим, че имаме ориенталски манталитет. А той идва от теокрацията на турците. А не знам защо сте против богатите? Та те са и частници, но и общественици - противоречива е ролята им. Когато вкарват капитала в кръгооборот те работят за обществото. Ако са статични, да се гледа само че са частни собственици и не въртят капитала - вкарват го в кръгооборот - те са частници и само изяждат капитала и това е лошо. Както са правили чорбаджии и помешчици в Русия. Затова в България и Русия мразят частната собственост. Но в Англия, Германия, САЩ капиталът се върти и правителствата трябва да правят всичко за да се върти капиталът. Богати и бедни са диалектична система в каквато система са всички явления в природата и обществото, и целта на комунистите беше да разрушават всички диалектични системи в обществото. А една диалектична система се състои от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система.

Напиши коментар