Как се координира управлението в самия връх на световната пирамидата - за това разказва руският политолог и публицист Константин Черемних в интервю за сайта zavtra.ru.

 

 

 

 

- Константин Анатолиевич, след изборите за Европарламент се смениха ключовите фигури в европейската бюрокрация. Председател на Европейската комисия стана министърът на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. Любопитно е, че преди изборите тя присъстваше на заседанието на Билдербергския клуб през месец юни.

 

- Урсула фон дер Лайен беше не само на заседанието на клуба Билдерберг. Преди това тя беше в Давос, след това се срещна с Елизабет Мон, шефа на Bertelsman Stiftung, и едва след това присъства на заседанието на Билдербергите. Тоест, преди да влезе в клуба, тя трябваше да получи одобрението на Елизабет Мон, жената, която контролира медийната и образователна сфери в Германия. Именно на нея Европа и целият педагогически свят е задължен за Болонския процес (Инициатива възниква в края на 90-те г. за сравнимост на висшето образование в Европа, с цел на тази основа да се постигне мобилност на кадрите, б. пр.). Елизабет принадлежи към фамилия, която, както и редица други влиятелни германски фамилии, се стараят да се изчистят от нацисткото си наследство. И за това на нея й е необходимо да покаже, че е по-либерал от всички останали либерали. По-нататък в процеса на прехода на световния либерализъм към т. нар. от тях прогресизъм, прогресизмът се сдоби със свои специфични черти. В образованието например, това се изрази чрез примитивизацията и англофикацията му.

 

- Тоест, в резултат на Болонския процес, немският език в Германия беше изместен на второ място?

 

- Да, но само по отношение на английския. Това е едната от проявите на този процес. А другата проява е общото изпростяване, което, за съжаление, се разпространи и в Русия, и в редица други страни. А фактът, че Урсула фон дер Лайен посети Елизабет Мон, за да получи агреман, за пореден път говори, че Bertelsman Stiftung е системообразуваща структура, която има влияние върху всичко, включително и върху подбора на политически кадри. Стигна се дотам, че предишният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който дълги години оглавяваше правителството на Люксембург, беше издигнат на висшия пост в Евросъюза, веднага след като финансовата структура Bertelsman Stiftung беше регистрирана в Люксембург. А що се касае до самата Елизабет Мон и нейния фонд Bertelsman, то тя, въпреки устава на фонда, удължи своите пълномощия и след 75-годишната си възраст, като това мина без особени демократични оценки, както това става в Еврокомисията.

 

- В този аспект, германското представителство на заседанията на Клуба тази година е най-внушително?

 

- На пръв поглед изглежда, че е така, тъй като щом Германия прокара своята кандидатура за председател на Еврокомисията, то и германската делегация би трябвало да бъде най-представителна. Но, в действителност, германците изглеждаха доста по-скромно в сравнение с френското представителство. Както и през миналата година, от Франция присъстваше Патрисия Барбизе, ръководител на френския клуб Le Siècle, който е също такава системообразуваща структура, където се „затягат всички гайки“ при разпределяне на длъжностите в европейските институции, по същия начин, както и в Bertelsman Stiftung. Освен Патрисия Барбизе, Франция бе представена и от личния съветник на Макрон, Клеман Бон, и старши съветника в Института "Монтен", Франсоа Годеман.

 

Трябва да отбележим, че Институтът "Монтен" беше ключовата структура при подбора и утвърждаването на Макрон за президентския пост, особено когато се наложи малко да се притиснат десните. Друг участник от френска страна беше министърът на икономиката и финансите на Брюно льо Мер, който участва и в много широк кръг от други влиятелни организации, като например в The Long-Term Investors Club, който установява преки финансови отношения между своите членове. Льо Мер също така наблюдава неформалните финансови отношения между френските държавни банки и Китайската банка за развитие. Разбира се, на заседанието на Билдербергския клуб присъстваше и генералният директор на компанията Total Патрик Пуяне и дори Майкъл Сабиа, който формално представляваше Канада, но си беше човек на Франция.

 

- А британското представителство?

 

- То беше доста своеобразно. От една страна, въобще нямаше представители от Ditchley Foundation, която поддържа неформалната връзка с американския Бохемски клуб, но, за сметка на това, имаше такива могъщи фигури, като шефът на British Petroleum и Shell. Но Shell бяха тук по-скоро по друга линия. Тъй като присъстваше и кралицата на Холандия, всички си задаваха въпроса, дали само фон дер Лайен ще бъде обсъждана, или ще се обсъжда и кандидатурата на холандския политик Франс Тимерманс.

 

- Но накрая Билдербергския клуб предпочете фон дер Лайен?

 

- Очевидно, да. Но ако погледнем като цяло на Европейското разпределение, ще видим, че на поста директор на Европейската централна банка идва от Международния валутен фонд Кристин Лагард. А темата за ръководството на международните финансови институции е много важна за Билдерберг. И ако за тази ротация се предполагаше още през месец май, то това би намерило място в тематиката на клуба или, в крайна сметка, поне в неговия състав. А такова нещо не се наблюдаваше. Затова тази ротация, по-скоро е възникнала в последния момент, около месец след заседанието на клуба. Впрочем, когато издигаха от Билдербергския клуб Лагард за поста в Международния валутен фонд, на заседанието му присъстваше и нейнитя конкурент Стенли Фишер, бивш шеф на Централната банка на Израел. Това заседание също се проведе в Швейцария и беше толкова сложно, че след основното заседание, отделно започна някакво неформално заседание, което продължи още няколко дни.

 

- А кои от присъстващите тази година на заседанието на Клуба са постоянни негови членове? 

 

- Интересно е да се разгледат постоянните участници, от гледна точка на съвременните икономически сектори, които представляват. И тук на първо място трябва да споменем Томас Лейзън, който е свързан с няколко сектора в промишлеността. При това Лейзън беше председател на Изпълнителния комитет на Билдербергския клуб, като смени на този пост Етиен Давиньон, който поради възрастта си беше изпратен в пенсия. Но и Давиньон, и Лейзън са представители на една и съща корпорация, която се нарича Umicor. Преди това тя се наричаше „Миннодобивен съюз на Горна Катанга“. Катанга е провинция в Демократична република Конго.

 

- В миналото това не беше ли Белгийско Конго?

 

- Да, но Томас Лейзън не е чисто белгийска фигура, а белгийско-германска. Майка му произxожда от рода Алерс, собственик на голяма германска корабна компания. Историята на богатството на Алерс е история на едно от многото довоенни богатства, макар че не е чисто германско, а германско-белгийско. Бащата на Томас Лейзън, макар и белгиец, е работил в структурите на Алерс. Връзките му с Германия са били много здрави, и неслучайно в началото на 1990 г. той влиза в съвета на директорите на организацията, създадена след обединението на Германия, в чийто баланс са вписани активите на всички промишлени предприятия и държавни земи на ГДР. А като вземем предвид, че в рамките на СИВ ГДР беше специализирана в производството на електроника и като цяло в такива области, от които впоследствие се роди IT сектора, то няма нищо чудно, че семейството Алерс-Лейзън  бeше много необходимо на тази структура, за която то традиционно доставяше и продължава да доставя необходимите за IT отрасъла руди от страните на Централна Африка.

 

Сега Томас Лейзън е председател на съвета на директорите на Umicor, а генерален директор на компанията стана някой си Марк Гринбърг, за когото почти нищо не се знае. Впрочем, откъде се появи той? Тайната се крие в 1996-1997 г., когато президент на САЩ беше Бил Клинтън, а се предполагаше, че следващият президент ще бъде Албърт Гор, който беше известен, от една страна, като човека, отворил интернета за света, а от друга страна, като един от основоположниците на теорията за глобалното затопляне. Но нещо се обърка и Гор не стана президент. В резултат от това в Демократична република Конго се появиха конкуренти на белгийците. За да запазят позициите си в африканската република, особена роля изигра дъщерната компания на белгийците, в чийто борд на директорите бяха Томас Лейзън и Марк Гринбърг, чиято фамилия се появи тогава за пръв път. От 2010 г., когато приключи президентството на Буш и се появи Обама, Umicor много бързо започна да се избавя от конкурентите си. Някои от тях бяха включени в „черните“ списъци на Федералния резерв на САЩ, някои се озоваха в „панамските досиета" и т. н.

 

- Компанията на Лейзън има заводи не само в Белгия, а и в Германия?

 

- Да, в допълнение към това, в Германия все още живее част от диаспората хуту. Работата е там, че т. нар. Велика африканска война (1998-2002 г.), в която участваха няколко страни, започна със стълкновения между племената хуту и тутси. Всичко това може да има пряко отношение към избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Еврокомисията. През нейния мандат, като министър на отбраната на Германия, станаха особено активни действията на Бундесвера, съвместно с френските сили в Африка.

 

- А как се отнася към това самата Африка?

 

- В нейното отношение се наблюдава известна двойственост. От една страна, ако говорим с езика на Маркс, това, с което се занимаваше Миннодобивният съюз на Горна Катанга, а сега се занимава Umicor, е хипер експлоатация. От друга страна, тази компания така или иначе е принудена да развива инфраструктурата на страната, тоест да строи железопътни линии, пристанища и т. н. И затова отношението на африканския истаблишмънт към тази и други подобни компании изглежда така: „Да, вярно е, че са експлоататори, но какво ще правим без тях“?

 

- А обсъждаше ли се тази година традиционната за Билдерберг тема за промените в климата?

 

- В списъка на участниците имаше само един човек, който в чист вид може да отнесем към лобито за климата. Това беше Борд Вегар Солджел, който ръководи Световния фонд за дивата природа в Норвегия. Явно, че структурите, които организираха заседанието на Клуба тази година, са заинтересовани в известна степен да засенчат публиката, която подкрепя Джордж Сорос. А той пък на свой ред е спонсор на Бърни Сандърс и Елизабет Уорън.

 

- Тоест излиза, че на Сорос сега не му върви?

 

- За това, че на Сорос не му върви може да съдим по Великобритания. Още през лятото на 2018 г. във в. "Гардиън" имаше статия за това, колко стремително се развива движението Best for Britain, което ръководеше забележителния депутат лейбърист Чука Умуна с подкрепата на лорд Мелок Браун. Това, че Браун работи за Сорос бе добре известно. Те заложиха на Чука Умуна, като лейбъристки центрист, който не влиза в екипа на Джеръми Корбин, а е от старите кадри на Тони Блеър. По баща Чука е нигериец, а на външен вид е малко по-тъмнокож, отколкото Обама. Отначало той беше претендент за длъжността, която зае Корбин, т.е. за председател на Лейбъристката партия. Но впоследствие го отхвърлиха и той си намери друга кауза. "Гардиън" възторжено обясняваше как от движението Best for Britain ще се роди нова партия, в която ще се влеят и представителите на други леви и десни партии, които твърдо стоят на европейски позиции и са категорично против Брекзит, за разлика от колебаещия се Корбин.

 

- Участва ли тази нова партия в Европейските избори?

 

- Да, те участваха в изборите за Европарламент, но не като Best For Britain, а под името Change UK. На пръв поглед изглеждаше необяснимо защо трябва да сменят името си. Но, ако се изпише съкратено новото име, се получава CHUK (ЧУК). Или, намеренията им да направят от тази личност фигура, съпоставима поне с Найджъл Фараж бяха сериозни.

 

- Тоест, съпоставим с лидера на Партията за независимост на Обединеното Кралство, в действителност, партията за Брекзит?

 

- Да. Но още в началото на годината беше ясно, че няма да успеят да наложат Чука сред избирателите. Въпреки това Сорос и други хора продължаваха да харчат пари за него. За тази цел се опитаха да привлекат в Change UK депутати от лейбъристите. В крайна сметка се съгласиха едва девет-десет човека. На изборите партията на Чука, получи едва 3 процента от гласовете и нула места в Европарламента. Затова Сорос трябваше да признае, че някъде сгреши. Дали в личността на Чука или пък в анализите. Но, в крайна сметка, това, което му се получаваше в САЩ, не се получи в Англия.

 

- Да се върнем към днешната ситуация във Великобритания. Къде в дневния ред стои въпросът за политиката на новия министър-председател?

 

- Да започнем оттам, че когато в Турция през 2016 г. беше направен опит за военен преврат, първият човек, който побърза да се солидаризира с Ердоган, беше посланикът на Великобритания в Турция. А след него и самият Джонсън, напомняйки, че дядо му е от турски произход. По-нататък Джонсън се опита чрез своя екип да се заеме с Афганистан, но там частично се провали. Той усети, че в този момент е по-добре да се оттегли и, както сега се вижда, го направи навреме. Но още тогава беше ясно, че тази линия, която се опитваше да утвърди, включваше Турция в геополитическия проект, продължавайки в този смисъл линията на Камерън.

 

- И тази линия явно противоречи на линията на Евросъюза, имайки предвид и наложените на Турция санкции по повод геоложките и проучвания в шелфа на Кипър?

 

- Да, тя противоречи на всичко това, което се прави около Турция от европейска страна, включително и с участието на хора, които се занимаваха с това по-рано по американска линия. Тази група, приближена до Клинтън и Олбрайт, която подготвяше преврата в Турция, общуваше с вдъхновителя на този преврат Фетхуллах Гюлен и заедно с „Клуб Руми“ организираха различни конференции и поддържаха политическите амбиции на тогавашния министър-председател на Турция Ахмет Давутуглу. През 2016 г. Ердоган го отстрани от управлението, но сега той отново излиза на сцената и отново създава своя партия. Неотдавна напусна управляващата партия на Турция Али Бабаджан, човека, който често канеха Билдербергите. Напускането му стана непосредствено след Билдербергския форум, на който цялата турска делегация беше от опозицията.

 

Струва си да отбележим, че тази година в Билдербергския клуб имаше две делегации, настроени срещу правителствата на страните си. Това бяха делегациите на Турция и на Полша. Отчитайки факта, че там присъстваха такива оператори на сурогатни революции, като американеца Джаред Коен и англичанина Тимъти Гардън Аш, който  преди „Арабска пролет“ водеше неформални преговори с т.нар. умерено крило на „Мюсюлманските братя“, можеше да се предположи, че и турският, и полският проекти се движат от една и съща ръка. А присъствието на "темата Русия"  в списъка от теми на Билдербергския клуб, се открояваше с това, че там действително бяха поканени няколко специалисти по Русия, в това число и доста недоброжелателни типове, като Том Тагендхет или Тимоти Снайдер. Това показваше, че промените, които се готвят да извършат в Полша, по някакъв начин са обвързани с руската тематика.

 

Професорът по история от Йелския университет Снайдер преди време написа книга за Втората световна война в сегашна Източна Европа, където описва преплитането на това, което е ставало там, включително наказателните акции на поляци срещу украинци и на украинци срещу поляци. Впрочем, думата „кръв“ фигурира в заглавието на самата книга. Професор Снайдер нееднократно е говорил много злобно срещу Русия и неговото присъствие в Билдербергския клуб е знак за това, че там въпросът се разглежда като полско-украинско-руски, като по-скоро това е въпросът, който се крие под официално заявената "тема Русия“, а не въпросът за газопроводите. Макар че газопроводите също са важни.

 

Аз вече споменах, за Ротшилд, но в тази връзка трябва да отбележим, че пет дне преди началото на заседанието на Клуба, Давид Рене дьо Ротшилд беше в Баку на редовния ежегоден форум по въпросите на нефта и природния газ. В неговото присъствие имаше определен смисъл, отчитайки факта, че поради политическия тупик в Израел и много по-острия от когато и да било конфликт между Турция и Гърция в Кипър, може задълго да бъде забравено предполагаемото строителство на тръбата EastMed от Израел, през шелфа на Кипър и през Гърция до Европа. По тази причина, темата за Баку е много интересна, а ревността на Джо Байдън към Задкавказието разбираема. Нищо чудно няма в това, че в този регион ситуацията е доста напрегната. Но странно е, че в същото време напрежението на Балканите е много по-малко. Обичайно в тези два региона напрежението се повишава едновременно.

 

- Когато издигнаха испанеца Жозеп Борел за поста еврокомисар по външните работи, бяха изказани опасения, че той няма да се справи с Балканите…

 

- Това е предизвикано от обстоятелството, че Борел е категоричен противник на отделянето на Каталония от Испания. В този смисъл е напълно логично, че във връзка с каталонския и други сепаратистки въпроси, Испания не признава Косово, като отделна държава.

 

- Макар че Косово го признаха много европейски страни, включително и Германия.

 

- В Балканския регион Германия сега заема позиция за съхраняване на съществуващото статукво, тоест да не се променят границите. И не само на Балканите, но например и границите между Румъния, Молдова и Украйна. Но ако по въпроса за границите се следва стриктно позицията на Меркел, то тогава Украйна и Молдова трябва да отменят обмена си на сухоземни територии, в резултат, на който Молдова получи пристанището Джурджулешт. 

 

- Но темата за промяна границите на Балканите не слиза от дневния ред?

 

- Тази тема, както е известно, се лансира от Джон Болтън. От друга страна, тази тема много по-рано поставяше Тони Блеър. А още по-рано се появи т. нар. „План Петерс“. Петерс е консерватор, даже много по-десен от другите консерватори. Той си беше нарисувал своя карта, на която, например, беше присъединил Косовска Митровица към Сърбия. Защо беше направил това? Защото има един комбинат "Трепча", рудата, за който се намира от едната страна на границата, а обогатителното производство от другата страна. Присъединяването на Митровица към Сърбия означаваше, че този промишлен контур ще може да заработи.

 

- А сега този комбинат бездейства ли?

 

- След американските бомбардировки и обособяването на Косово, ръководството на комбината и сръбското правителство бяха убедени, че сега ще дойдат, ще ги превземат и погълнат. В действителност там всичко спря да работи. И в това имаше определена логика. Защото, ако погледнем хората, които подготвиха свалянето на Милошевич, то веднага се набива на очи командата на Джийн Шарп и Питер Акерман, в която от 20 души 16 бяха еколози. Прословутият Срджа Попович оглавяваше фонд „Екотопия“. Защо се наричаше така този фонд? Защото неговата задача беше да спре промишлеността. Да направи така, че Югославия никого повече да не бъде индустриална държава. Ние можем да се отнасяме към Болтън както си искаме, но нещата така се стекоха, че дали в Африка, дали на Балканите, дали в Австралия или където и да било другаде по света, неговата команда винаги е на страната на тези, които са свързани с добива на метали, нефт и т. н. Покрай икономическите интереси обаче, в сръбската тема има и идеологическа страна, която, в крайна сметка, не се свежда само до това дали ще работят заводите. Това са въпросите за съзнанието и за начина на живот на хората. Ще работят ли те в индустрията или вместо това ще употребяват наркотици? Ако стане последното, тогава това ще бъде съвършено друга страна, или по-скоро само територия.

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

       

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

34 коментар/a

Не знам на 29.07.2019 в 12:18
дали тези организации, които споменава автора - руснак - са истинските господари на света, но е факт, че правилата на играта, то ест на изборите бяха променени по време на играта, нещо което не се прави никъде по света. Дори на изборите за президент на САЩ през 1999 година когато борбата за президент беше между Джордж Буш - младши и Ал Гор, Ал Гор имаше пвече подадени гласове, но за Буш имаше повече представители от различните щати и избраха Буш - младши - за президент. Като се допитаха до Върховния съд на САЩ , Върховния съд реши, че правилата за избори не се променят по време на избори. Или все едно правилата за финал по футбол на световно първенство да се променят по време на играта ( на мача) и да спечели този, който не заслужава. Точно това направиха Макрон и Меркел - лидерите на Франция и Германия.
барон фон мюнхаузен на 29.07.2019 в 12:59
Общото изпростяване в Европа и Русия е всеобщо. То е епохална характеристика, а не такава, свързана с концептуалното ниво на образование. Онези, които решават образованието, повече не могат да са концептуалисти, какво да кажем тогава за "консуматорите на образователен продукт". Концептуалисти, сиреч неуспяващи алтернативисти на съвременното Болонски окастрено образование, остават само част от изпълнителите, които са били студенти до средата на 90-те години, а днес учители и професори. Но когато визираните групи говорят на подрастващи и пишат, те остават неразбрани или днешните млади, на които преподават, просто не ги слушат и четат - въпреки таланта им. Нищо не може да се направи повече, разумът и овладяването на знанията просто напуснаха т.нар. общочовешка епохалност.
общото изпростяване в Европа и Русия на 29.07.2019 в 13:43
Защо изключвате американците от тоя процес. Аз мислех, че всички американци са пълни идиоти, но се оказва, че е само една част от тях, за съжаление по-голямата.
OLD на 29.07.2019 в 13:44
RE барон фон мюнхаузен на 29.07.2019 в 12:59 -------------Справедлив пост ! "................знанията просто напуснаха т.нар. общочовешка епохалност. " П.П. С добро чувство към Модераторът и Редакторите на сайта !
Ясно на 29.07.2019 в 14:10
А втълпяват:избори, демокрация, равенство пред закона... Дрън, дрън ярина...
Андрей Кънчев на 29.07.2019 в 15:10
Дясното(олигархията)(елитът)(плутокрацията) има много общо с гей пропагандата и философията им. Те определят моралйт, като относителен, подвижен, релативен. ДЕСНИТЕ КАЗВАТ: "ЧЕСТНОСТТА Е КЛАСОВО ПОНЯТИЕ" ... Ето защо плутокрацията(дясното) подкрепя гей пропагандата, това е тяхната пропаганда, че моралът е измислица. ... Има една опорна точка на дясното и неолибералното=фашизмът=крайнодясното, свързано с това, че моралът е подвижен. Тази опорна точка е - "човек изпитва вина, само когато има свидетел, и дори тогава не изпитва(л)". ... Артър Милър: Моралът е ред, противопоставен на хаоса
бананова република на 29.07.2019 в 15:11
Дясно мислещите са против образованието на чуждите деца с тяхните пари. Виктор Юго: "Този, който отваря училище, затваря затвор" ... Наркоманията и алкохолизмът са същите като безработицата и самотата, и изолираността, и пасивността - липсата на надежда. И на тях безработните, самотните им трябва лечение, внимания, помощ и комуни. Бедността дори е същото, и има нужда от лечение. Дясното проповядва индивидуализмът. Но да си помогнеш сам, е същото като Мюнхаузен който се дърпа за косата. Ако някой не си е помогнал, значи не може да си помогне. Било лесно да си в багажникът на колата, а кой те поставя в багажникът на колата?-не е ли този който е роден със златна лъжичка на задната седалка на ролс-ройс.. ................ СОЦИАЛИЗМЪТ РЕАЛНИЯТ - ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ, НЕ ИЗОСТАВАШЕ С ПОВЕЧЕ ОТ 10-20 ГОДИНИ ОТ РАЗВИТИТЕ ИКОНОМИКИ И ДЪРЖАВИ, ИНДИЯ ИЗОСТАВА СЪС 150 ГОДИНИ, БЪЛГАРИЯ СЕГА СЪС 60-100, АФРИКА С 200 ГОДИНИ. Но един ден, след 200 години Африка ще е на нивото на сегашна САЩ. И като икономика и като култура, оръжия, и шовинизъм.
ФАКТИ на 29.07.2019 в 15:13
Истината е в "Облачният Атлас", настъпва все повече мрак, кали юга. Опорната точка на дясното е, да не се пречи на силните, да не се подпомагат слабите. Еволюцията, природата била такава. Болния е слаб, и силния го изяжда, така няма болести. Но утре или още днес, китайците са силните, и тогаз да изядат болният запад, ли, белите. А черните от черният континент, дали няма да са силните при други времена, на оскъдица, апокалипсис, война, глад и затопляне, еко катастрофа и бездържавие. И да изядат всички. То черните, си патят от белите, защото белите имат държави. Дясното е за слаба държава, мразят държавността. Те всъщност мразят демокрацията, искат плутокрация. Плутокрацията плаща на дясното.
Еволюция и цивилизация. на 29.07.2019 в 17:07
При еволюцията по Дарвин силният побеждава слабия, и слабия умира от глад болести и хищници и не оставя поколение, което се прави от силния мъж. Човекът при еволюцията е живял в стадо от 10 мъже и 10 жени и колкото деца е можело да бъдат изхранени. Мъжете са се карали и биели, кой да е най силният мъж, а жените са изхранвали стадото като са събирали корени и плодове. По слабите мъже са умирали от недохранване болести и хищници, но са пазели стадото от хищници. Най силният мъж е изяждал повечето храна и е правел децата,а другите са гледали. Това положение е било като река - реката на еволюцията при всички живи същества. Как се отивало в противоположна посока на реката на еволюцията - по пътя на цивилизацията. Намерил се един по слаб и умен мъж, който уплашил другите мъже, че може да накара Бог и зли сили в които хората са вярвали, да направи нещо лошо на стадото. и мъжете са повярвали. Този човек наричам шаман или жрец. И първата работа на шамана или жреца е да изхрани стадото, като нарежда мъжете да подгонят с камъни и сопи някой едър звяр в пропаст и да го убият и да му вземат месото. Така стадото се изхранва. После организира мъжете да набият или убият най силния мъж който не си дава властта и така поражда основите на държавата, като мъжете защитават стадото от други хора. След това казва всеки мъж да има жена, която да изхранва и от която да са децата му.. Така се създава семейството. И накрая сам създава основите на църквата, която е жреческата институция. Така се създава цивилизацията при човека. А християнската цивилизация е най висша цивилизация при която не силния да победи и да има всичко, а силният помага на слабите или се жертва за слабите. Така Христос като много силен - Богочовек - се жертва за слабите, за да ги спаси. Това е цивилизацията и християнската цивилизация. Но тука разни хора пишат, че дясното било лошо , че било излишно, а само лявото било добро. Но дясното е за цивилизация, а лявото особено при социализма беше началника да е всичко, да има жените и властта и ножа и хляба бяха в него и в партията БКП. И унищожиха църквата, която проповядва точно цивилизацията и преди мен се опитват да изкарат дясното, че било еволюция. Но дясното подкрепя църквата, а лявото я отрича.
zavtra.su на 29.07.2019 в 18:20
Някакъв поп
zavtra.su на 29.07.2019 в 18:20 Някакъв поп на 29.07.2019 в 19:31
По-добре от тъпак !
висок на 29.07.2019 в 19:50
Дълбок философски анализ! Точни обяснения и решения...... и сега като се съберат този с Дугин с още няколко като Решетников и.....подробно ще обяснят защо в Раша трябва да се върне монархията и да се короняса Владимир Трети Таврически!
Zoro на 29.07.2019 в 23:41
Външният вид на този тип плаши. Приказките - още повече.
до Зоро на 29.07.2019 в 23:58
Явно не си виждал Петербургски интелигенти. Те така изглеждат. Благодаря на Гласове за публикуваното интервю. От този човек наистина има какво да се научи.
висок на 29.07.2019 в 19:50 на 30.07.2019 в 07:44
-: )) "Пичлиме", тревата около теб е висока. Не се виждаш . Или сте бил бик , в предишен живот , губещ връзка с главния си мозък / ако го има /, когато чуе /види , думата Русия .

Напиши коментар