Христо Пирински: Мисля, че по-дълбоките причини за кризата трябва да се търсят в геополитическата ситуация. Според мен линията между САЩ и Китай, и САЩ  и Далечният изток е линията, по която се формира кризата. Това отразява и отварянето на Китай като икономика. Процесът започна при Ричард Никсън през 60-те години, когато започна масов износ на стоки от САЩ към Китай. Това каза професорът по финанси в университета Джордж Вашингтон г-н Христо Пирински пред Явор Дачков и София Червенкова в сутрешния блок на RE:TV. Според него: Една от най-мистичните характеристики на капитализма е, че се развива неравномерно. В даден период от време, определени сектори от икономиката се развиват прекомерно бързо за сметка на други. В един момент това противоречие се засилва и настъпва корекция. Корекцията всъщност е криза.
Христо Пирински: Кризата е предимство за България и за страни като България
Явор Дачков: Вие сте завършили образованието си в САЩ?

Христо Пирински: Да. Имам PHD от университета Охайо Стейт, преди това учих във ФМИ в София. За САЩ заминах през 1996г. Сега преподавам финанси във Вашингтон.

Явор Дачков: Изненада ли Ви кризата?

Христо Пирински: В някакъв смисъл – не, защото много от вътрешните конфликти и проблеми, които съществуваха бяха очевидни. От тази гледна точка, тя не ме изненада. Това, което ме изненада повече е мащабността й и силата на ударната вълна в цял свят. 

Явор Дачков: Много често кризата се разглежда като философско понятие. Тя се асоциира с някакво екзистенциално състояние, повече отколкото с икономика. Какво представлява кризата?

Христо Пирински: Една от най-мистичните характеристики на капитализма е, че се развива неравномерно. В даден период от време, определени сектори от икономиката се развиват прекомерно бързо за сметка на други. В един момент това противоречие се засилва и настъпва корекция. Корекцията всъщност е криза. Кризата е корекция на някакъв нарушен приоритет в икономиката. В такъв смисъл, кризата в икономиката е много подобна на житейската криза, която изпитва всеки човек. Почти всяка криза в живота на хората може да се опише като следствие на нарушени приоритети. Ако ние, например, обръщаме много повече внимание на работата си за сметка на семейството, в един момент възниква противоречие – криза, която изравнява приоритетите. В този смисъл, кризата е нещо положително. Тя е процес на лечение и приоритетите се сменят.

Явор Дачков: Но тази криза не е краят на капитализма?

Христо Пирински: Според мен не е. В известен смисъл всяка криза е край на нещо, но е твърде крайно да се мисли икономическата криза като край на капитализма.

София Червенкова:
Светът прескочи ли най-лошото от тази глобална криза? 

Христо Пирински: Искам да бъда оптимистично настроен и да кажа да, но според мен отговорът е не съвсем. По голяма част от кризата все още  е във финансовия сектор, който е водещ индикатор. Според мен е възможно тази ударна вълна от финансовия сектор към реалната икономика да продължи да се разраства.

Явор Дачков: Откъде започна кризата?  Доколко политиците имат вина за нея? Доколко алчността е причина за нея?

Христо Пирински:
Кризата може да се обясни на много нива. Всички тези неща, които изброихте са важни – и политическата обстановка, и дерегулирането, което се извърши във финансовата сфера през последните 20 години, в резултат на което капиталът се окрупни прекалено много, сформираха се огромни финансови институции, които правеха абсолютно всичко. Според мен дълбоката причина за кризата не е алчността, не е и това окрупняване на капитала. Мисля, че по-дълбоките причини за кризата трябва да се търсят в геополитическата ситуация. Според мен линията между САЩ и Китай, и САЩ  и Далечният изток е линията, по която се формира кризата. Това отразява и отварянето на Китай като икономика. Процесът започна при Ричард Никсън през 60-те години, когато започна масов износ на стоки от САЩ към Китай. Този процес фундаментално промени американската фирма. През 90-те години се получи така, че почти всички операции на фирмите бяха извън Америка. Американската фирма се редуцира изцяло на ниво услуги, финансови, застрахователни и всякакъв вид бюрократични дейности. И в  края на 90-те години по-голяма част от реалните операции се извършваха в Далечния изток, най вече в Китай. Получи се такова глобално разделение на труда, което само по себе си не е лошо, но ако Китай имаше безбройно население и всичко можеше да продължава вечно. Преди четири  години „последният” китаец започна да работи и нивото на безработица изчезна. Това беше шокът, който разтресе системата. Това равновесие, което съществуваше на износ на ресурс и работна ръка от Западния свят към Източния – най вече Китай, но и Индия – удари някаква стена и с това кризата започна. Статистиката от 2007г. сочи, че 40% от брутния вътрешен продукт на САЩ се държи от финансовия сектор. Всеки втори американец работеше в сферата на услугите или във финансовия сектор. Реалното производство беше изнесено в Китай. В този смисъл семената на кризата бяха посети преди 20 години. Всичко работеше и се развиваше много добре, докато Китай се изчерпа като работна ръка и цените на труда започнаха да се качват главоломно. Системата не можеше да се подържа повече и с това започна кризата.

Явор Дачков: А необезпечените кредити, които се отпускаха? Не са ли те причина за кризата?

Христо Пирински: Те са резултат, а не причина. Последните 20 години предоставиха изключителен растеж за финансовите компании в Америка, благодарение на Китай – Китай успяваше да финансира и да обезпечи огромен растеж. Когато Китай започна да се изчерпва като потенциал, тези възможности изчезнаха. И понеже хората и финансовите институции са свикнали на определено качество на живот и доход, единственото което оставаше е да влязат в нови пазари. А пазарът на недвижими имоти е един от най-големите в САЩ. Лошите кредити бяха отпускани точно за да подпомогнат този нов бизнес и на хора, които нямаха пари да си ги погасяват. Така че кредитната криза е следствието, а не причината.

Явор Дачков: Как се преживява кризата от хората в Америка? От един работник например?

Христо Пирински:
Това е много интересен въпрос. На китайски „криза” се означава с два йероглифа. Първият означава „опасност”, вторият „възможност”. Така че кризата има тези два аспекта. Опасността е свързана с разрушаването на някакъв стар ред, но също така предоставя много нови възможности. Хората имат избор как да интерпретират кризата – дали да наблегнат на първия или на втория йероглиф.

Явор Дачков:
Как се вписва България в този световен контекст?

Христо Пирински:
Считам, че кризата е предимство за България и за страни като България. Както стана въпрос, икономическата динамика в света през последните 20 години се оформяше от тази връзка на Западът и Далечния изток. Това беше добър брак и за двете страни. Страните, които оставаха встрани от тази връзка като България, Бразилия, Латинска Америка, не печелеха от връзката САЩ – Китай. В момент, в който тази връзка се разрушава, както е сега, това отваря много възможности за страни като България. Сега живеем в глобален свят, който ни дава много по-голям шанс, отколкото имахме през 80-те или 90-те години. Тази криза разруши някакъв ред, който не привилегироваше България и страни като България. Новият ред, който се създава ще  е по-добър за нас и България ще може да участва достойно в него.

Още от категорията

3 коментар/a

Кристо Пиринейски на 19.06.2009 в 00:18
Христо Пирински е ебач-теоритик...като Дачков.
Данчо на 17.07.2009 в 22:12
Големи головодници тия хора бе , кризата туй е неконтролираната алчност в бюджетния сектор с две думи който не работи не трябва да яде , ама става точно обратното , щом на привилегиите почнаха да викат социални придобивки - майка и жална на държавата , но катарзис ще има , рано или късно ......
Люси на 03.09.2012 в 05:51
Много мотивирани,ясни,точни и поучителни отговори.Хубаво ще бъде,ако повече млади хора се замислят и се захванат с нещо сериозно, а не само да се оплакват. Поздравления за младия професор.

Напиши коментар