Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука, един от двамата украински йерарси, влизащи в състава на Светия синод на Руската православна църква, разясни в интервю за Би Би Си как ще се отрази решението за скъсване на отношенията с Вселенския патриарх на обикновените украински вярващи. На 15 октомври синодът на Руската православна църква прие решение да прекрати евхаристийното си общение с Константинополската църква. Това стана четири дни, след като Константинопол оповести решението си да признае независимостта на все още несъздадената украинска православна църква. Отделно, Константинопол възстанови каноничния статут на главите на двете неканонични църкви в Украйна и оповести завръщането в лоното на световното православие на онези вярващи, които досега се смятаха за разколници.

Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука

 

След края на заседанието на синода вечерта на 15 октомври кореспондентите на Би Би Си в Минск разговаряха с един от двамата представители на Украинската православна църква в Московската патриаршия, влизащи в състава на синода на Руската православна църква – 47-годишният Запорожки и Мелитополски митрополит Лука.

 

В Украйна този архиерей се ползва с нееднозначна репутация. През януари тази година един от запорожките свещеници отказа да опее починало двегодишно дете, тъй като било кръстено в „разколническата“ църква на Киевската патриаршия.

 

Митрополит Лука подкрепи свещеника и така, според някои, се превърна в символ на безизходицата, в която затъна диалогът между представителите на различните православни църкви в Украйна.

 

"Политиката може само да навреди"

 

Би Би Си: Заседанието на синода приключи с четиричасово закъснение. Защо продължи толкова дълго?

 

Митрополит Лука: Заседанието на синода не е самолетен полет или влаково разписание. Когато се обсъжда толкова сериозен въпрос и се приема документ от шест страници, всяка дума трябва да се обсъди внимателно, за да не може никой да го оспори.

 

Тъкмо затова приетото заявление е съдбоносно. С действията си от 11 октомври Константинополската патриаршия фактически се саморазпусна. Отказът от съблюдаване на каноните на църквата-майка е свидетелство за отпадането от Христа. За мен Константинополската патриаршия не съществува. В историята може и да я е имало, но за мен от 11 октомври тази патриаршия вече не съществува.

 

- Преди заседанието на синода бе съобщено, че проблемите на Руската църква в Украйна са били обсъдени от Съвета за сигурност на Русия начело с Владимир Путин. Това разтревожи мнозина в Украйна.

 

- Бедата е там, че в тази ситуация се намесиха хора, които нищо не разбират от църковните въпроси. На този съвет присъствал ли е патриархът? Не е, той беше тук (в Минск). Там не е имало нито един представител на църквата.

 

Аз също прочетох тази новина, но не виждам какво може да са обсъждали. Може пък те да са видели нещо, като политици. Но аз, като църковен човек, не виждам какво може да направи политиката. Освен да навреди.

 

Обсъждахте ли какви действия ще предприеме РПЦ, ако на заседанието на синода на Константинополската патриаршия в края на ноември бъде издаден Томос за автокефалията на украинската църква, която дотогава се очаква да бъде оформена?

 

- Вижте, ако се появи бележка, издадена от разсилния на блок номер шест, с която той провъзгласява, условно казано, Н-ския град за независима държава, вие ще се съобразите ли с тази бележка?

 

Аз за такава (Константинополска) патриаршия от 11 октомври не знам, и всичко, което там издават и решават, е досущ като хартийка на разсилната леля Маша, а не на членове на православна църква. Те отпаднаха, вече не са в църквата.

 

- Да разбирам ли, че Украинската православна църква към Московската партриаршия (УПЦ МП) е скъсала окончателно отношенията си с Константинопол?

 

- Целокупната Руска църква, в това число УПЦ, прекрати евхаристийното общение с Константинопол.

 

Митрополит Лука (вдясно) на заседанието на Светия синод на Руската православна църква

 

"Това са крадци, бандити“

 

- Представителите на РПЦ и УПЦ МП отправиха неколкократно предупреждения за възможни погроми срещу църкви в резултат на приетото решение за автокефалията. Доколко вероятно е това?

 

- Преди всичко бих искал да изкажа благорадност към полицията, защото тя действително охранява храмовете, провеждат се и профилактични мероприятия.

 

Спомнете си обаче какво написа господин Климкин (външен министър на Украйна) само няколко часа след решението на синода в Константинопол. Той заяви, че московските попове нямат място в Украйна (в колонка за изданието „Украинска правда“ Павел Климкин написа: „Московската патриаршия няма никаква работа в Украйна, тъй като това е канонична територия на Вселенската патрирашия“, бел. ред.)

 

Разбирате ли, дипломат номер едно на Украйна заявява, че московските попове нямат място в Украйна и моментално трябва да бъдат изгонени. Ами изявлението на Петро Порошенко (президент на Украйна) по адрес на последователите на УПЦ: да се били замислели – какво, за бога, ще рече това?

 

- На 14 октомври Порошенко заяви по адрес на верните последователи на УПЦ МП: „Аз гарантирам, че ще бъде съхранено правото на всеки украинец да намери своя път към Бога. Но бих призовал всички да се замислят – и паството, и последователите на тази конфесия...“

 

- "Да се замислят“ – това нищо ли не ви говори? Смятам, че това е скрита заплаха. Нали разбирате какво означава, когато човек на тази позиция ви казва: „Замисли се...“. Един мой познат постоянно казва на сина си: „Витя, замисли се“, а онзи всеки път му отвръща: „Татко, всичко разбрах“.

 

- Вие лично чувствате ли се застрашен?

 

- Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

 

- Значи не се страхувате?

 

- Страх ме е само от Бога. А в тази ситуация най-много се боя да не съгреша. Не бойте се от ония, които убиват тялото, а от ония, които убиват душата ви, казва Христос.

 

- Пак в изказването си от 14 октомври Петро Порошенко заяви, че патриарх Кирил се моли за „руското войнство, което убива украинците“. „Могат ли храмове, в които звучат молитви за патриарх Кирил, молещият се за руските войски, да се нарекат украински?“, попита той.

 

- По време на богослуженията ние се молим и за управниците и воините на Украйна. Мога да кажа само едно: аз лично се моля за моята родина, Украйна. Тази ситуация много ми напомня за 37-ма година, когато започват да обявяват хора извън закона, превръщат ги в дисиденти и прочие. И ми е много болно.  

 

- Обсъждали ли сте ситуацията в Украйна с патриарх Кирил? Получихте ли - вие лично и украинската църква, някакви наставления от него, съвети как е най-добре да постъпите, как да се държите?

 

- В това отношение патриархът е много деликатен човек, никога не натрапва собственото си мнение. Като се разделяхме, ми каза само: владико, всички ние се молим за вас, аз се моля за вас, прося и вашите молитви за мен. Но не е казвал нищо от рода на „не бойте се, ние ще ви защитим“.

 

- Не го ли помолихте за съвет в тази ситуация?  

 

- Тук също се проявява мъдростта на патриарха. В такива ситуации той обиковено казва: имате си предстоятел. Така показва кой е глава на църквата в Украйна – блаженият митрополит Онуфрий.

 

- А каква е позицията по този въпрос на самия митрополит Онуфрий? Мнозина отбелязаха, че той дори не беше включен в делегацията, която пътува до Истанбул за преговорите по украинската автокефалия.

 

- Когато го избраха за предстоятел на нашата църква, за него казваха, че е молитвеник, монах. Да го виждате често на разни публични мероприятия? Не. Най-често е в храма.  

 

Някои може би ще го нарекат безпринципен или бог знае какъв. Но така ни дава самостоятелност и показва уважение към нас. Това е стилът на неговото служение.

 

- Подкрепяте ли решението на УПЦ МП да не се срещате с екзархийските представители на Вселенския патриарх, изпратени в Украйна? Не мислите ли, че с тях е възможно да се води диалог, да ги вразумите, ако считате, че не са прави.

 

- Църквата живее според каноните. Ако аз, като епископ, реша да отида някъде, съм длъжен да известя местния архиерей, на чиято територия отивам. Даже ако самият патриарх реши да посети Запорожката епархия, той няма право да върши нищо на тази територия. Това е канон.

 

А тия двама търговски пътници нахлуха на територията на блажения митрополит Онуфрий. Това са крадци, бандити. Никой не ги е викал. Те дори не известиха митрополита за пристигането си, а директно нахълтаха: „Здрасти, идваме ви на гости!“.

 

- Независимо от това, привържениците на автокефалията се надяват, че с издаването на Томоса в Украйна ще се появи нова църковна структура, която ще е канонична. Защо в една страна да не могат да съществуват две църкви? В Естония, например, те мирно съжителстват (от 1996 г. в страната действат едновременно две православни църкви, подчинени на Константинопол и Москва, бел. ред.)

 

- Вие разсъждавате като светски човек. Доларът у нас официална парична единица ли е? Не, тук е Украйна и националната ни валута е гривната. Нищо че има обменни бюра, долари, евро, но в обращение е само гривната. Един град – един епископ. Това е закон на църквата.

 

- А Естония?

 

- Какво Естония? Там цари пълен произвол. Държавата си присвои цялата собственост на Руската църква, за да я даде на един гражданин, пратен от Константинопол, който дори не е естонец ( главата на Естонската апостолска православна църква, митрополит Стефанос, е роден в Демократична репоблика Конго в семейство на кипърски бежанци, бел. ред.).

 

И хората не ходят там (в храмовете, намиращи се под юрисдикцията на Вселенския патриарх, бел. ред.). Аз бях в Талин и видях какво става в нашите храмове (те са заковани) и какво – в храмовете на въпросния Стефанос.

 

- И все пак, формално в една страна съществуват две юрисдикции. Тоест, подобна ситуация е допустима?

 

- Не. Естония е просто още един пример за антиканоничното поведение на Константинопол.

 

- Твърди се, че ако Руската църква загуби Украйна, ще изгуби една трета от приходите си и една трета от общите си финанси. Зависи ли РПЦ от УПЦ или е обратното?

 

- Това е смешно. Колко изявления бяха направени по този повод...В действителност нито копейка от Украйна не отива в Москва. Нито копейка! Всичко, което ни е необходимо, вече се прави и в Украйна.

 

Но я вижте Филарет и неговите така наречени свещеници. Моята панагия (знак, който носят на гърдите си православните архиереи, бел. ред.) е гръцка. А те ходят с московски панагии. Оттам си купуват и кръстовете.

 

"Аз не съм политинформатор или агитатор"

 

- Въпросът може да ви се стори фарисейски, но ако е вярно, че „всичко се случва по волята Божия“, тогава не е ли възможно изпращането на екзарси от Вселенската патриаршия, снемането на анатемата от Филарет и евентуалното издаване на „украинския томос“ от Константинопол да става също по волята Божия?

 

- Много е опасно да се говори как „всичко е Божия воля, Бог е любов, Бог обича всички ни“. Така размиваме рамките на любовта и рамките на закона – рамките на канона.

 

Отношението „всичко е по Божия воля“ води към безразличие, затова не бива да се говори така. Волята Божия никога не води до разкол. Господ съзидава – а онова, което руши, вече не е Божия воля. Трябва да знаем, че има воля Божия, воля дяволска  и воля човешка. Нима по воля Божия е съгрешил Адам? Не. Бог е дал на човека свободния избор.

 

- Как ще се отрази решението на синода на РПЦ за прекъсване на отношенията с Константинопол на обикновения украински вярващ, на бабата, да речем, която ходи в запорожка църква?  

 

-  Тази баба, разбира се, не може да отиде в Константинопол, там няма с кого да се извърши съслужение. Но е важно за тази баба да знае, че е дадена юридическа и канонична оценка на тези действия, които на нейна земя, в Запорожието, могат да доведат до непоправими последствия. Тогава тя ще знае, че нейната църква я защитава, тъй като нейната църква спазва законите и каноните.

 

- В коментарите си по повод решението на синода на РПЦ официален Киев заяви, че Руската църква сама се вкарва в задънена улица, самоизолира се от цялото православие. Много наблюдатели също са на мнение, че руската държава се опитва да се огради от Запада и църквата следва същата схема.

 

- Ще ви помоля да не свеждате каноничното пространство на РПЦ, което включва над 17 държави, до пределите на Руската Федерация.

 

В момента тече преразпределение на света, сменят се центровете на влияние, светът постепенно става многополюсен, пренаместват се интересите – кой с кого и срещу кого е. И тъкмо когато Русия започна да се въззема икономически, някой реши да я задуши. Това е типичен пример за безбожие.

 

Тъкмо по този начин се държи в момента гражданинът на Турция (патриарх Вартоломей), живущ в истанбулския квартал Фенера. Виждате, че всеки път, когато в Руската църква възникне проблем, Вселенският патриарх тутакси заема страната на враговете й, точно както преди 100 години, когато Константинопол подкрепя „обновленците“, комунистите и съветската власт.

 

- Украинският президент Петро Порошенко заяви, че е разочарован от начина, по който са гласували украинските представители в синода на РПЦ (тоест вие и митрополит Онуфрий) и добави, че те, сиреч вие, сте против обединението на народа.

 

- За да коментира човек нечии действия, трябва да ги разбира. Иначе все едно готвач да коментира действията на лекаря. Не бих искал да коментирам действията на президента, както повелява чл. 35 от Конституцията (за отделяне на държавата от църквата). Но не крия, че съм изумен (от коментара на Порошенко)...

 

Синодът даде компетентна канонична оценка на неканоничните и незаконни действия на Константинопол, нищо повече. Аз съм за законността.

 

- В същото време из цяла Украйна стърчат билбордове на Петро Порошенко с лозунга „Вяра, език, армия“ и експертите в Киев прогнозират, че сегашният държавен глава ще използва активно темата за автокефалията в бъдещата си президентска кампания (изборите за президент на Украйна трябва да се проведат през март 2019 г., бел. ред.). Ще противодейства ли УПЦ и лично вие на това? Възможно ли е да агитирате за някой от другите кандидати?

 

- В никакъв случай. Нямам право да агитирам за когото и да било. Аз не съм политинформатор или агитатор. Мой дълг е да проповядвам в името на Христа.

 

Що се отнася до лозунгите на Порошенко, за коя вяра говори той (на билбордовете)? Като гарант за спазване на конституцията той е президент и на мюсюлмани, и на юдеи, и на православни – на всички. Нима има право да говори само за православната вяра, според неговите разбирания? Той е президент на мултиконфесионална светска страна и когато говори за вяра, нарушава член 35 от Конституцията.

 

- Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че Русия е готова да защити правата на украинските православни с всички политически и дипломатически средства, ако започнат гонения. Намирате ли, че подобно изявление е приемливо?

 

- Този въпрос е към него. Мен Господ ме пази.

 

- Вие и вашите вярващи имате ли нужда от защитата на Путин?

 

- Не. Моля се само за едно – Господ никога да не ме изоставя, и съм сигурен, че Той няма да ме остави.

 

"Те отлъчиха себе си и паството от Христа“

 

- Много вярващи се измъчват от простичкия въпрос: нима за Бог е важно в какво здание паля свещ?  

 

- Трябва да можем да разпознаваме Бога. А на Фенера Бог вече го няма. Фенера се отрече от Бог и се самоотлъчи от църквата. За нас не Фенера е глава на църквата, а Христос. А Фенера сам реши да се обяви за глава на църква: „Що не идеш, Господи, да се поразходиш, а ние тук и без теб ще се оправим“. Затова е казано, че ако стъпваш там, където го няма Бога, това е беда, защото душата ти ще погине.  

 

- Но нали Бог всичко чува?

 

- Вижда и чува. Но той ни е дал свобода на избора. Често се изтъква следният аргумент: "Ходя на църква и въобще не ме интересува към коя патриаршия е, тук ми е по-близо и тук отправям молитвите си към Бога“. Това говори за неразбиране на Бога. Там, където ходиш, го няма Бог.

 

Когато се обръщаш към Бога и извършваш определени обреди, има значение къде го правиш. Ако ще правиш нещо, бъди така добър да го сториш правилно. Човек не ходи в аптеката за колбаси.

 

- В анализа си по повод решението на Константинополския синод киевският всекидневник "Зеркало недели" постави акцент върху изречението „и повече никакви неопети момченца“. Ставаше дума за точката, допускаща евентуалното завръщане в лоното на църквата на привържениците на Филарет и Макарий (глави на непризнатите църкви УПЦ КП и УАПЦ). Още ли се придържате към тази изразена от вас тогава позиция?

 

- Нищо не се е променило оттогава. Какво прави Константинопол? Иска да признае един труп за жив.

 

Ами дайте да съберем научната общност, президентът да издаде указ, Върховната рада да приеме закон, Академията на науките да напише, че този стълб е жив. От това той ще стане ли по-жив? Ето това се случи.

 

- Но съгласете се, че случаят с момченцето Женя стана символичен. Той като че ли преобърна общественото мнение по посока на...

 

- …и много хора дойдоха при нас и наново кръстиха децата си. Из цяла Украйна. Само в нашата област бяха над 40 човека. И досега идват и ни питат. Хората започнаха да разбират.

 

Тази хартийка (решението на синода на Вселенската патриаршия) не дава право да се опява кой да е. Това са безблагодатни хора. Живи трупове, лишени от от божествената благодат, еднозначно.

 

- Кои?

 

- Последователите (предстоятели на непризнатите църкви) Денисенко и Малетич. А после към тях се присъедини и Константинопол. Ако след 11 октомври някой бъде кръстен в Константинополска църква, той за мен е некръстен човек.

 

- И той също ли не трябва да бъде опяван?

 

- Да. Те отлъчиха себе си и цялото си паство от Христа. Отпаднаха. Заради своите човешки амбиции.

 

- Един свещеник от УПЦ МП, с който разговаряхме на тази тема, каза, че ако той се окажел в подобна ситуация, щял да опее момчето, защото в такива случаи любовта е над каноните. Щял да си зададе въпроса: какво би направил Христос на негово място?

 

- Знаете ли какво щеше да направи Христос? Щеше да съживи момчето, защото е можел.

 

Преди малко вече засегнахме тази тема: как всичко обясняваме с любовта, как все повтаряме „Бог е любов“. Изтъркахме този термин от употреба и замъглихме разбирането за любовта. А къде остана жертвоготовността?

 

Значи губим жертвоготовността си, губим Христос, но се питаме какво би сторил Христос. Ти първо свърши онова, което си длъжен да направиш като свещенослужител. Щял бил да го опее? Значи му е все едно. Това би значело да предаде Христос.

 

Превод: Гласове

Източник: www.bbc.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

Отговорен на 10.11.2018 в 22:55
Хаа на 10.11.2018 в 17:40 : Плевнелиев, Росене ти ли си ? Казвай бе човек ....
Helleborus на 11.11.2018 в 12:39
Безсъницата, аз може да напиша нещо, но ти какво ще „прочетеш“ е отделен въпрос. Когато говориш за познанието, изглежда имаш предвид натрупване на факти и данни, които ще се обработват с една и съща програма, плътският ум, за който е писано, че не отбира от божиите неща. Бог не прави това, Той те ъпгрейдва. Човекът, който очаква познанието да е напълно записано и установено, не разбира нуждата от трансформация на ума си, което е божията цел. Тук не става дума за обем познание, тайно или явно, дадено и струпано на едно място, където всеки да си ровичка и да спорим безконечно. Дори да разполагаш с написаното във всички световни библиотеки и да посветиш 5 или 10 години от живота си на изучаването на тези писания, ти може да си останеш толкова далеч от Христос, колкото в първия ден. Защото Бог преди всичко сменя операционната адамова програма, с така нареченият „ум христов. Умът на падналия човек, с ума на верния син. Този нов ум ти дава възможност да разрешаваш новите казуси в живота, не на база изучаване стари практики, а чрез главата Христос. Той разбира Отца и не е зависим дали определени знания са унищожени и изгубени и само той може да прочете вярно написаното от светиите преди. Затова апостолите не са следвали едно подробно ръководство, дадено им преди възкресението, а са имали общение с Отца и Сина. Бог НЕ променя ума на всеки, който е решил да стане богослов, няма автоматизъм в тази работа и това е изключително важно да се знае. Както едно дете следва през целия си ден режима, наложен му от родителите, извинява се, когато му кажат извини се, прилежно е, като му кажат научи този урок или или споделяй играчките си с братчето си, така и човек, който е готов да изтърпява наказание и изпълнява възложеното му за деня от Отца ще бъде и негов законен син. Това е и този „ежедневен хляб“, за който става дума в молитвата „Отче наш“. Ако детето чете само по книга ЗА баща Си, при жив баща, но не му е послушен за всичко, защото не търси волята Му днес, той законен син ли е? Изглежда някои хора очакват да има един автоматизъм на всички благодати, които е описано, че са се случвали в ранната църква. Няма как да бъде така, Бог работи само според личната мярка на човека, с каквато мярка мерим, с такава ни се отмерва. Нищо от онова, което е писано в светите писания не става автоматично, само защото сме чели канона, познаваме традицията и теорията и следваме буквата.
Helleborus на 11.11.2018 в 15:00
И тъй като забелязвам, че ме обвиняваш в деление на хората на православни или не, посветени общества и така нататък, държа да изясня, че нямам нито един пост, в който да поставям някоя група под общ знаменател и да давам оценки. Би било толкова небогоугодно, че не ми е и през ума минало. Казвам принципа, който може да се следва и практикува от всеки, било православен, протестант, евангелист или гностик. Пътят е еднакъв за всички, само ние се намираме на различно място спрямо Него. Призовани сме към „единство на вярата“, което, както цитирах, не можеда се случи без да достигнем „в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“. Ако бяхме достигнали, щяхме да сме единни. За което е по-добре да си помагаме! Приемам, че мнозина хора навсякъде из най-различни църкви и общества се стремят към това и те най-често са най-отворени за комуникация с хората от различни деноминации и групи. Това е тази милост, за която споменаваш, но според теб тя се дължи само на грешниците, които посещават БПЦ. Но не важи за грешниците, които не посещават БПЦ, те са сектанти. Сама си отговори кой дели хората. Ти самата казваш, че познанието не принадлежи само на една група, Вратата е отворена за всички, стига да не се избият отпред на прага. „Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.“/Галатяни 5:15/ Ти имаш канон, а ако някой има повече живот и практика? Способността да се комуникира с уважение с останалите „девици“, влизащи или не влизащи, е основният белег, че не сме фарисеи. Понеже основният белег на фарисеите беше, че те не допускаха възможността за никакво божествено откровение или действие извън тях. А основният белег на Христос беше, че като говореше с хората ги възлюбваше още в греховете им и им даваше храна.
Хаа на 11.11.2018 в 20:50
Отговорен, не виждаш ли, че пиша на обърнато време. Вие сега се пригтвяте за сън, а аз пие сурешно кафе.

Напиши коментар