Изпадаме в ступор, научавайки за смъртта на 13-годишно момче, пребито с железни прътове от свои връстници в Лила (Сен-Сент-Дени). Имаме чувството - спомена? - че “това не се е случвало преди”. Побоищата и уреждането на сметки съществуват във всички градски райони, а в някои са нещо обичайно. Но юноша, почти дете! После ни информират, че ученик от гимназията в Кретей насочил пистолет срещу свой учител, докато негов съученик снимал сцената и я пуснал в социалните мрежи…

 

 

 

Детето не е добрият дивак на Русо. То чака своето очовечаване. Ако не го очовечим по един или друг начин, то набързо ще остане в примитивното варварство. Така че не лоши деца търсят железен прът, за да убият съседа, а  деца, които сме се отказали да очовечим. Или още по-лошото, които отказваме да очовечим - от утопизъм, демагогия, слабоволие на възрастните, пише френският философ Шантал Делсол в своя статия във “Фигаро”. 

 

Общественият ред, който позволява да се предотврати подобен род непоносимо убийство, може да се постигне по два начина. Или детето се възпитава в дух на свобода, т.е. постоянно се учи на лична отговорност, какъвто по принцип е случаят в демократичните общества, които са фабрики за граждани. Или детето се възпитава в подчинение и автократичната държава потиска всяко отклонение, обикновено толкова тежко, че накрая възтържествува редът. В първия случай детето няма да търси железен прът, защото търпеливо са го научили да замества насилието с думи и защото е контролирано и придружавано от своите родители. Във втория случай, то няма да търси железен прът, защото знае, че полицията ще тръгне след него и животът му ще бъде съсипан, ако извърши подобна агресия.

 

Проблемът е, че всеки един от тези модели предполага специфични условия, изтъква Шантал Делсол. Нашият западен модел, който предпочита приучване към свобода и отговорност и е фабрика за граждани, изисква грижливо възпитание, което не спира с обичта и дресирането. Възпитаването на чувство за отговорност по принцип изисква двама родители, т.е. два полюса на авторитета, способни да поддържат равновесието между необходимата обич и поемането на риск, от което се нуждае всяко приучаване към свобода. За това, както добре знаят психиатрите, обикновено е нужен баща. Във всички общества, в които бащите отсъстват или са далечни (полигамните, матриархалните общества) управлението е автократично. Неслучайно западните общества са същевременно традиционни, патриархални общества (но някои патриархални общества също могат да бъдат автократични, какъвто е Китай).

 

Така че няма никаква логика в желанието да се отстранят бащите и да се отрече родителският авторитет, или както се случва сега, умишлено да се програмират деца без баща, подчертава френският философ. 

 

Обществото без баща е автократично, защото в даден момент ще трябва да спре пакостите на младия варварин. А майката сама много трудно може едновременно да възпитава в дух на свобода и да дава нужната обич, защото двете неща си противоречат. 

 

В продължение на 20 г. са били провеждани американски и норвежки социологически проучвания (публикувани през 1996 г.) за развитието на децата, отгледани само от майка. Резултатите са впечатляващи. Младите момчета престъпници най-често са онези, които са били лишени от баща. Във Франция отказват да публикуват тези проучвания, тъй като подобна връзка можела да “дискриминира” семействата с един родител. Но тя съществува, дългосрочно и във всички силно развити страни (САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия…). 

 

Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост. 

 

Днес едно 13-годишно момче е било убито, защото се намираме в преходна обществено-политическа ситуация: имаме демократично общество (а не полицейска държава) и същевременно родителският и бащински авторитет е очернен или отхвърлен. Не можем да останем задълго в тази ситуация. Ще трябва да се съгласим да легитимираме авторитет от едната или от другата страна - нито едно общество не може да живее в състояние на аномия, в което децата се убиват взаимно, заключава Шантал Делсол.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Атанасов на 24.10.2018 в 12:04
Това ни чака: "Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост."
Така че няма никаква логика в желанието да се отстранят бащите и да се отрече родителският авторитет, или както се случва сега, умишлено да се програмират деца без баща, подчертава френският философ. на 24.10.2018 в 15:44
СетИха се най-накрая...
Helleborus на 24.10.2018 в 18:22
Когато децата се родят, те не знаят какво е родител. Те се съобразяват с този, който прекарва време с тях, може да е всеки. Естествен инстинкт е да си послушен на някой, който е наоколо и разполага с власт над живота ти. Днес Министерство на образованието е одържавило децата, те са единия субект, който има най-много власт над децата и време да я упражнява. Другите, които имат власт са съучениците, още от детската градина. Съученикът ти може да те нагруби, да те удари, това е огромна власт. Изместването на семейната среда от институциите прави родителят да е не толкова авторитетен, колкото е нужно, за да имат страх децата от него. Говоря за позитивното чувство на страх пред добрия господар, който наказва злото и поощрява доброто, което стои в основата на възпитанието. Без авторитета на добър господар, началник, родител, който и да е той, може да бъде и учител и без чувство на страх от този господар, човек не може да бъде научен как да култивира дивотията си, нито има мотив. Възпитанието е опитомяване, което става с равен дял настоятелност и грижа. Според мен проблемът на проблемите с децата ни е в самото модерно схващане, че човекът сам по себе си е добър, но става лош, ако има трудно детство. И политиката е да се осигурява щастливо детство. Познанието за природата на човека е изгубено с отхвърлянето на християнството. Човекът сам по себе си е див, необуздан, себичен, дори агресивен, това е нашата природа, в която се раждаме и това важи за добри и зли. Тази природа не може да се промени без някаква принуда. Добрият родител има мъдростта как да осъществи принудата с толкова много обич и грижи, че да стане неусетно за детето. Западният модел на образование е такъв, че училището има немалък авторитет днес, но това НЕ е авторитета на добрия стопанин. Този ум не различава добро от зло, той плаши родителите, които искат да упражнят контрол и защитава правата на децата от самите родители. Същевременно използва своя авторитет да налага идеологии като джендърната, да развращава умовете на децата, да ги поощрява към звездомания, перчене, лекомисленост, егоцентризъм. Т.е. запазва и обгрижва първичната природа и нагони, като всякак пречи децата да имат досег с някой, който би ги възпитал да владеят тази първична природа. С тази цел се появи и догмата за интеграцията, която е всъщност изолация, институциите са изолатори. В тях децата развиват само специфична субкултура, несъвместима с нищо друго, те не могат да комуникират извън нея, отричат всичко друго, включително семействата си. Защото не познават света извън чата със съучениците си. Когато се завъртят няколко такива поколения, самите родители започват да не разбират какво се иска от тях, държавата е толкова станала силна в налагане на мислене и така добре индоктринира всичко живо или не точно държавата, а чрез нея, различни сили, че хората на запад вече не смеят да помислят нещо, което не е първо утвърдено със закон. Любовта към законите се използва, за да се подменят древните универсални закони с техни зловредни имитации. Затова е все по-трудно тези уредени, влюбени в реда общества, да прозрат зад индоктринираните си умове какво се случва с тях. Говорят за човешки свободи и правов ред, социална държава, а им се дава зависимост и правила, които отдавна са потъпкали човешките права. Основното от които е свободата да мислиш сам и сам да си възпитаваш децата.
observer на 26.10.2018 в 20:10
Бащите. Като какво? Като пример или като онези, които ще ги смажат от бой? Май сме минали встрани от истината. Не бащите изобщо и като някакво присъствие са решението, а човечността. Обичаш ли детето си, децата си, ще им предадеш най-хубавото от себе си, поне както го осъзнаваш сам. Нататък е лесно.

Напиши коментар