"Ако има сбиване в самолет в небето, всички пътници ще бъдат в смъртна опасност, вярващите, както и невярващите, насилниците, както и ненасилниците. Всички ние сме се впуснали в едно и също приключение", казва Амин Маалуф. "Обществото е “сделка”, при която никой няма интерес да убие съседа си. Но това предполага, че няма по-лоша съдба от смъртта! За онези, които вярват във вечния живот, има нещо по-лошо от смъртта: адът. Когато братята Куаши смятат, че за да влязат във вечния живот, трябва да отнемат земния живот на неверниците, те нанасят последния удар с нож в модерната, хобсова философия. Но човек може да вярва във вечния живот, без да е насилник! Той дори може да вярва, че насилието е един от най-сигурните начини да се лишиш от желания вечен живот… Но всичко се случва така, сякаш обществата, които са престанали да вярват във вечния живот, се самоубиват", разсъждава Реми Браг в интервю за "Фигаро".

 

 

Амин Маалуф (вляво) и Реми Браг (вдясно)

 

Френско-ливанският писател и академик Амин Маалуф публикува “Корабокрушението на цивилизациите” (Le Naufrage des civilisations), внушително есе, в което анализира екзистенциалната криза, която прекосява не само целият арабския свят, но и Запада, между дезориентираната Америка и отслабената Европа. В интервю за “Фигаро” Маалуф съпоставя гледната си точка за възможността за религиозно съжителство между исляма и християнството с Реми Браг, специалист по средновековна арабска и еврейска мисъл и автор на книгата “За религията” (Sur la religion).

 

 

- Амин Маалуф, вашата книга започва с две поразителни картини: Египет през 50-те г. на ХХ век, после Ливан през 70-те години. Културите и религиите са живеели в мир и дори са се обогатявали взаимно. Чудо ли бяха тези периоди, или биха могли да продължат?

 

Ален Маалуф: - По-скоро хората се обогатяваха взаимно! Религиозните принадлежности не бяха толкова смазващи, както днес, и националността или социалната среда имаха също толкова важно място. Но тези преживявания, дори и обещаващи, останаха крехки. В Египет се бе запазила една стара левантинска практика, при която статутът на чужденците беше прекалено защитен, което предизвика враждебността на местното население. Що се отнася до Ливан, той бе отслабен от необуздан комунитаризъм, който накрая подкопа държавните устои, възпрепятствайки всеки опит за изграждане на единна нация.

 

- Реми Браг, може ли съжителството на тези три религии, особено в Ливан, да се повтори? Могат ли юдаизмът, християнството и ислямът да съжителстват трайно в мир в някои региони на света?

 

Реми Браг: - Много оценявам първото изречение на Амин Маалуф, а именно, че взаимното обогатяване важи повече за хората, отколкото за религиите, и това мирно съжителство е не толкова “кръстосано опрашване” на култури, колкото приятелство между хора от плът и кръв. Но не знам дали може да се говори за интелектуално оплождане между религиите. Това вече никъде не е актуално, а последните примери датират от Средновековието! И накрая, всичко това не ни позволява да съдим за бъдещето, което, в крайна сметка, “е на Бог”, както казва народната мъдрост, припомнена от Виктор Юго. Досега всички случаи на повече или по-малко мирно съжителство между религиозните общности са завършвали доста зле. 

 

- Амин Маалуф, заглавието на вашата книга, “Корабокрушението на цивилизациите” (Le Naufrage des civilisations), очевидно напомня за Самюъл Хънтигтън. Защо говорите за “корабокрушение”, а не за “сблъсък”?

 

- Опитът ми, след като съм живял в Леванта, ме накара да видя до каква степен всички цивилизации днес са в безизходица. Не говоря само за “корабокрушението” на родния ми край. Уви, той наистина затъна, а арабският свят като цяло днес е потънал в дълбока екзистенциална криза. Но останалата част от планетата също не се чувства добре. САЩ, които преди тридесет години станаха единствената суперсила, се оказаха неспособни да изградят нов световен ред. Що се отнася до Европа, която според мен днес е най-голямата надежда на човечеството и има достатъчно исторически опит, за да стане нещо като “световен морален компас”, не посмя да поеме тази отговорност. Предполагам, че травмите от нейната история и особено от колониалното й минало, са отнели желанието й да играе такава роля…

 

- Понякога се използва терминът “ливанизация”, за да се опише фрагментацията на Европа. Какво мислите за това?

 

Амин Маалуф: - Това не е термин, който използвам, той ме натъжава дълбоко. Толкова бих искал в очите на цялото човечество родната ми страна да бъде модел за успешно съжителство! Но е вярно, че днес много общества преживяват изостряне на комунитаризма.

 

Хънтингтън грешеше, когато смяташе, че в бъдеще ще има сблъсъци между седем или осем “цивилизационни зони”. Случва се точно обратното, споменатите “зони” не спират да се фрагментират. Това, което характеризира нашия свят, не е прегрупирането и обединението, а разпокъсването и крайна трибализация.

 

- Пиер Манан каза веднъж, че “Европа е изхвърлила Бог от легитимния граждански разговор”. Не е ли нашата неспособност да осмислим религията източникът на днешните недоразумения, може би дори на бъдещи сблъсъци?

 

Реми Браг: - Аз съм философ и поради професионална деформация несъмнено съм склонен да преувеличавам значението на понятията… Струва, ми се, че имаме задачата да изясним самата дума религия.

 

Моята идея e, че ние сме все още твърде много християни, в този смисъл, че когато говорим за религия, ние мислим за християнската идея за религия. Но ислямът, каквото и да казва ислямологът Луи Масиньнон, не е религия на вярата, защото в исляма съществуването на Бог не поражда никакво съмнение. Тя е от регистъра на очевидността и дори не предполага привързаността на вярващия. Оттук и отхвърлянето от страна на мюсюлманите на невярващите, които са изключени от цялото човечество. 

 

Амин Маалуф: - Аз имам обратната деформация на тази, за която говори Реми Браг: по-малко се интересувам от религиозните текстове, отколкото от конкретната еволюция на обществата. Имам слабостта да вярвам, например, че християнството е станало това, което Европа е направила с него, а именно религия, съвместима с демокрацията и модерността. Ясно е, че мюсюлманският свят все още не е стигнал дотам… 

 

От моя гледна точка, всяко общество има право да чете и тълкува свещените текстове, да черпи от тях това, което е подходящо за него в дадена епоха, оставяйки настрана онова, което не му подхожда. Съществуват пасажи от Св. Павел за статута на жените, които ние избираме да пренебрегнем, защото вече не съответстват на нашите социални норми. В детството ми дамите трябваше да покриват главите си, когато влизат в църква, а после един ден решихме, че вече не си струва и това не е проблем. Убеден съм, че съдържанието на текстовете е по-малко важно от начина, по който ги тълкуваме, и всички човешки общества са в състояние да приспособят предписанията към своите нужди.

 

Реми Браг: - Благодаря на Амин Маалуф, че разсея много бързо тази лъжлива, но въпреки това много упорита идея, че всичко се предопределя от религията! Струва ми се обаче, че има двусмислие около самата дума “тълкуване”: нашето понятие за тълкуване е юридическо, т.е. спрямо текста на един закон ние не прилагаме буквата, а духа на законодателя. Един каноничен текст много добре илюстрира това: в град, чийто закон забранява на чужденците да се качват на крепостните стени, се случило така, че един чужденец се качил на тях, но по този начин отблъснал врага. Ако се приложи буквално законът, този човек, разбира се, е осъдителен, но точно в този случай чужденецът е герой, а не шпионин. Така че, когато съдията се върне към намерението на законодателя, му е лесно да тълкува духа на закона за нуждата от човешко прилагане на закона. Това става невъзможно обаче, когато законодателят е не друг, а самият Бог! Защото Бог е от памти века и следователно е предвидил всички възможни случаи…

 

Примерът, който даде Амин Маалуф за покривалото, е чудесен: ако християните са приели жените да ходят на литургия, без да покриват главата си, независимо от това, което казва Св. Павел в посланието към Коринтяните, то е защото са разбрали, че апостолът е писал във времена, в които единствените жени, които не са покривали главите си, са били проститутките… Неговата заповед не изисква жените да покриват главите си, а преди всичко да отиват в църквата с прилично облекло - което, в наши дни, би било все едно да кажем “не ходете в църквата по прашки, а облечете костюм”! 

 

В случая с Корана, който е несътвореното Божие слово, подобно тълкуване не е толкова лесно. Това не означава, че мюсюлманските общества не си позволяват понякога свобода с текста; но те се излагат на риска един ден някой салафит или член на “Мюсюлманските братя” да ги обвини, че не зачитат Божието слово. В исляма правилното тълкуване се извършва върху смисъла на думите в Корана, а не върху Божието намерение чрез текста. 

 

- В разговор с Ален Финкелкрот, Мишел Уелбек заяви на страниците на “Фигаро”: “Накрая оцеляват тези, които вярват във вечния живот”. Но в “Парчето” (Le Lambeau), на Филип Лансон, същият Мишел Уелбек казва на автора следните думи на Св. Матей: “Небесното царство насила се взема”. Какво мислите за тези две изречения?

 

Амин Маалуф: - Убеден съм, че всички ще излязат губещи. Ако има сбиване в самолет в небето, всички пътници ще бъдат в смъртна опасност, вярващите, както и невярващите, насилниците, както и ненасилниците. Всички ние сме се впуснали в едно и също приключение. Кой ще спечели, ако не успеем да се справим с глобалното затопляне? Никой. Кой ще спечели, ако започне нова ядрена война? Пак никой. Затова съм убеден, че е нужно осъзнаване и все още е възможно сепване.

 

Реми Браг: - Очевидно всички сме в една лодка. Модерната философия е произлязла до голяма степен от мисълта на Хобс, която се състои в отказ от трансценденталните цели, за да се учреди политическата общност единствено върху универсалния страх от смъртта: социалният договор, дори преди да е формулиран от Русо, вече е при Хобс под формата на “Аз те държа, ти ме държиш за козята брадичка”! Обществото е “сделка”, при която никой няма интерес да убие съседа си. Но това предполага, че няма по-лоша съдба от смъртта! За онези, които вярват във вечния живот, има нещо по-лошо от смъртта: адът. Когато братята Куаши смятат, че за да влязат във вечния живот, трябва да отнемат земния живот на неверниците, те нанасят последния удар с нож в модерната, хобсова философия. 

 

Но човек може да вярва във вечния живот, без да е насилник! Той дори може да вярва, че насилието е един от най-сигурните начини да се лишиш от желания вечен живот… Но всичко се случва така, сякаш обществата, които са престанали да вярват във вечния живот, сами се самоубиват. 

 

Пиер Манан, когото преди малко споменахме, веднъж ми разказа, че в родния му град Тулуза католическите семейства имат много повече деца от атеистичните семейства. Рано или късно, демографията ще го усети. Същото нещо се наблюдава в Израел. Всичко се случва така, сякаш сме свидетели на обърнат дарвинизъм, форма на… свръхестествен подбор! Давайки право на Русо, който пише, че атеизмът “не убива хората, но им пречи да се родят”. Поради тази причина онези, които вярват във вечния живот, нямат нужда да бъдат насилници, за да спечелят…

 

Със съкращения 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

8 коментар/a

боготърсачите на 20.03.2019 в 11:46
Има два вида "вярващи във вечния живот". Едните, които го правят от позициите на - ако щете - свърхестествената еволюция - тълкуват предаването на живота "от баща на син". Другите, които заемат екзистенциалната гледна точка, се научават да раждат самите себе си, или да пресътворяват съществото на тук-и-сега, т.е. стават "бащи на богове", както казва Плотин. За тях автентичният живот не е безкрайно времетраене, а безвремие.
В исляма правилното тълкуване се извършва върху смисъла на думите в Корана, а не върху Божието намерение чрез текста. на 20.03.2019 в 12:21
А дали в Библията или в Тхеравада е обратното? Казаното не е изръсено от автора просто случайно. В мистичния религиозен опит екзегетиката (и още по-усложняващата я херменевтика) е вплетена в символните кодификации, които са не толкова смислови, колкото знакови... и които не винаги следва да се редуцират до канонични или всекидневно тълкуващи семантики.
Eisblock на 20.03.2019 в 12:49
За жалост такава една дискусия идва твърде късно. Тя ми изглежда подобна на старовремските схоластични диспути за количеството дяволи събираеми на върха на една игла. ... - Иглата обаче е голяма, здраво забита в тялото на Европа и държащите я, продължават да я въртят насам-натам и да я забиват все по-дълбоко. И не само в този континент... Според скромният ми опит и мнение, при една такава ситуация трябва да се разделят контрахентите на известно разстояние и да се оставят да си вземат дъха. ... В противен случай се рискува, а и вероятните намерения са точно тези, да се стигне до сериозни масови изстъпления и сблъсъци, до някакво начало или дори, до гражданска, всеобща в западна Европа, война. Война между нашествениците и притиснатото от прекомерно налаганото и неосъществимо на практика "Мулти-Култи", местно население. Националните държави все още не са ликвидирани изцяло въпреки усилията в тази посока и словоблудствата с егалитарни теории и понятия, особено на религиозно-битово ниво, могат само да добавят бензин в огъня. ... Колкото до "Вечният живот", би било прекрасно това да е така. Има и достатъчно основания, за да се мисли и вярва в тази възможност за вечен дазайна. Но за жалост концепцията допуска и една още по-широка и доста по-вероятна възможност: - Животът ни на тази планета е просто пребиваване в един Изправителен лагер. Заради някакви предишни, другаде, обхващащи множество "животи", престъпления. Заради това обичам често да казвам: - "Ако сме били много свестни, не ще би имало нужда да се раждаме точно тук!" ... (емотикон: крива усмивка)
Helleborus на 22.03.2019 в 18:04
Ако се сбият в самолета и вярващи и невярващи, ще бъдат в опасност и двете групи, но ако самолетът започне да пада, невярващи в него вече няма да има. В падащия самолет атеисти няма. Защото дълбоко в себе си всяка душа вярва. Пречат най-вече напластените лъжи, които науката и до ден днешен прикрива. Истинската наука може за нула време да докаже, че нито живот може да се самосъздаде, нито да еволюира, нито да бъде внесен отвън в среда с други елементи. Защото почвата на земята и тялото на живите същества трябва да имат еднакъв състав, за да се изхранват от нея. Затова сме създадени от кал, от калта на Земята и телата ни принадлежат на земята, ние не можем да живеем на Марс. Обаче ни е вдъхнат и Живот и съдържаме и елементи, които имат нетварен произход. Науката би могла много успешно и да докаже коя религия е правилната, ако тръгне да търси съпътстващите знамения. Защото Бог винаги се явява, Той не очаква да имаме сляпа вяра, Той не се явява като пуска книжлета, а се явява с всичките си съдби, стихии, чудеса и знамения, исторически поуки и чрез пророците, чието говорене се последва неминуемо от съответните действия. Науката, разума и логиката могат да бъдат много полезни, ако са инструмент в ръцете на искрени и некорумпирани умове. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. За съжаление често човекът по свой избор се привързва към измамите, които предпочита, защото му дават идеологическо основание да действа както му се харесва. „Техен Бог е корема“, както е писано, собствените желания на човека и неговите мечти и представи за щастие, той облича във философии, които го оправдават. Например как ще откажеш религия, която ти позволява да имаш домашен роб, като домашните елфи от Хари Потър? Но да изпълнява и сексуални и кулинарни желания и да мълчи? Или как ще откажеш религия, според която, каквото и да направиш, възмездие няма, а безброй реинкарнации? Или как ще откажеш религия, която оправдава цялата низост на егоистичния човек, който иска основно пари, власт и кеф, ако тя мачка неверниците, включително с насилие и репресии, но за „божия слава“? Така че ние няма да излезем на глава със себе си и ще продължим да се боричкаме в името на огромното си его, което си произвежда богове според сърбежа на ушите си. Не всеки ще избере онзи разпнат, беден откъм земни богатства и неагресивен Бог, Който проповядва милост, прошка, любов. Няма оправия с тази работа, добрата новина е, че има изключително справедливо възмездие.
Ханибал Барка на 23.03.2019 в 00:31
Много интересен текст! Европа не трябва да бъде световен морален компас. Не й трябва такава съмнителна и лишена от каквито и да било ползи титла. Куха корона и нищо повече! На Европа й трябва необходимата доза здрав разум и отърсване от глупавото и напълно необосновано чувство на вина. И когато едно развито секуларно общество се сблъска с туморните образования на затворени общности, съставени от малоумници, които мечтаят за рай с не знам си колко девици, настава хаос и катастрофа. Кажи ми за какъв рай мечтаеш и ще ти кажа колко пари струваш. Едните не могат да съжителстват с другите. Тук говорим за напълно различен поглед върху света и живота. Няма как да живеем на една територия с такива, които отричат свещеното ни право да не вярваме в Бог.
европа никога няма да се отърси от чувството си за вина на 23.03.2019 в 09:53
...ако не се покае за миналите си прегрешения и не по-малко грешния настоящ път, по който е тръгнала в рамките на западащата си цивилизация.
Мосю Воланд на 23.03.2019 в 20:26
"Обществата, които не вярват във вечния живот, се самоубиват" - Абсолютно вярно. Пример е България. Такова суицидно поведение води до ликвидация на държавата България. Но на мястото ще се въздигне друга държава с други хора. Природата не търпи олиго*френията да съсипва територии.
Спиноза (не като ник) на 25.03.2019 в 07:31
Omnis determinatio negatio est.

Напиши коментар