"Израснаха, извинете, на презервативи, на инструкции, че може да се използва само еднократна спринцовка. Главната цел беше да се разруши самосъзнанието, нравствеността и интимния срам. Това трепетно отношение, което е много важно при порастването, тази нежност, раждането на първите чувства, на първата любов, която представлява зараждането на зрялата личност, на порасналата личност. Всичко това се разрушаваше....Учениците от VII–VIII и IХ клас тренираха да поставят презервативи на краставици, банани и други. Това просто е война. Това са бомбардировки, но такива, меко хуманитарни. Платени са огромни суми и нещо повече, въпросът не е в парите, въпросът е в идеологията. Там, където има идеология, там въпросът не е в парите. Има поръчение: да се изгладят мозъците на децата ни, да се развратят душите им. Всичко да се фокусира в сексуалната сфера, всичко, животни. Животни, неспособни нито да съзидават, нито да продължават човешкия род, нито още повече да се съпротивляват. Това им трябва!". Надежда Храмова, доцент от Катедрата по антропология и психология на УГТУ - Ухтински държавен технически университет.

 

Надежда Храмова, доцент от Катедрата по антропология и психология на УГТУ - Ухтински държавен технически университет

 

Развращаването на децата започна отдавна, след разпаденото на Съветския съюз. Първите три години беше свободата да се създават алтернативни училища. И се създаваха училища с твърди знания, с нравственост. Но след 1995 г. започнаха рязко да се затягат гайките, започнаха да се насаждат много окултни, развратни и безнравствени програми.

 

Чрез граждановедение [наука за гражданското общество], където се казва, че родителите са голямо зло; чрез ОБЖ [основи на сигурноста на жизнения процес], по-рано това беше самоопределение на предмета, по различен начин се наричаха предметите. Но главната цел беше да се разруши самосъзнанието, нравствеността и интимния срам.

 

Това трепетно отношение, което е много важно при порастването, тази нежност, раждането на първите чувства, на първата любов, която представлява зараждането на зрялата личност, на порасналата личност. Всичко това се разрушаваше. По това време аз работех като заместник-директор, и притичва към мен учителката по биология, и ми казва: “Надежда Григориевна, пратиха ни такива плакати, че не зная какво да правим, там се разказва с всички подробности за устройството на половите органи, подробности!”

 

Аз й казах, знаеш ли, аз съм родила три деца, а такива подробности не зная. Подробности не зная, а деца раждам. И децата, все още непреживели никакви ранни чувства, нито трепетно увлечение, нито нежност, нито желанието да бъдеш най-добър, за да се харесаш на избраника или избраницата си, те изведнъж се потапят в огромни подробности, медицинският институт ряпа да яде.

 

Това се предлагаше на деца от VII и VIII клас. Учениците от VII–VIII и IХ клас тренираха да поставят презервативи на краставици, банани и други. Когато говорех със служител от центъра, мисля че, центъра по СПИН, му казвах: “Вие какво си мислите, младежите, които вие така дресирате в тяхната сексуалната сфера, ако се напият, мислите ли, че ще си спомнят за вашия презерватив?” Отговори ми: “Да! Именно за това ние трябва да ги научим да слагат презерватив до автоматизъм”.

 

Това просто е война. Това са бомбардировки, но такива, меко хуманитарни. УНИЦЕФ, УНИЦЕФ, които изпълняват поръчение, може за различни организации да говорим, за Римския клуб, за конференцията в Кайро или за още нещо. Но за намаляване на народонаселението в Русия, в град Екатеринбург при отдела за образование се създаде център “Холис”, който разработваше тези уницефски програми за учениците от цяла Русия. Лобито беше мощно...

 

Идваха представители на ООН, УНИЦЕФ, и те през цялото време ни натискаха, натискаха, натискаха. Викаха ни на всевъзможни съвещания. И ни казваха: “Забранете на учителите допълнителните уроци!” А Вие знаете какъв е съветският учител – “Дечица, кой не е разбрал? Така, такаа, ако от втори път не си разбрал, оставаш след уроците!”. Беше забранено да се дават безплатни консултации.

 

Казваше ни се така: “Тази паплач трябва да плаща, всички трябва да плащат!” Тоест учителят беше пречупван по всякакви начини. Даваха малка заплата, от една страна, и отгоре такива програми, в които даже учителят не може да открие логиката на съдържанието.

 

Тече унищожение на мозъците. Продупчват мозъците. И детенцето идва, идва с желание за възрастта си. В I-и клас то [желанието] започва, разбира се, да намалява. А после започват да реанимират мотивацията му. Но в V–VI-и клас той направо заявява, че не иска да учи, в VII-и клас той започва да нагрубява, просташки, и да отмъщава. Откъде е тази мъст към учителите в американските, а сега и в нашите училища?

 

Те отмъщават за своята детска болка, когато искат да разберат, а не могат, а учителят не им обяснява, учителят свиква родителска среща и казва: “Моята работа е да дам информация, а с обучението на децата си сами трябва да се занимавате”. И това също е инструкция от тези всевъзможи отдели за образованието по места. И сега израсна цяло поколение.

 

Израснаха, извинете, на презервативи, на инструкции, че може да се използва само еднократна спринцовка. Разберете, това са инструкции, които бяха в програмата: “този наркотик е силен, от него има зависимост, а този е слаб, от него няма зависимост; марихуана може да носите, но само в малки количества, за това нищо няма да ви се случи; а ако много носиш, тогава вече има наказание. ...Закриха ги все пак, но не след време те, хоп, изплуваха в Калининград, изплуваха в други градове, със същите програми.

 

Платени са огромни суми, и нещо повече, въпросът не е в парите, въпросът е в идеологията. Там, където има идеология, там въпросът не е в парите. Има поръчение: да се изгладят мозъците на децата ни, да се развратят душите им. Всичко да се фокусира в сексуалната сфера, всичко, животни. Животни, неспособни нито да съзидават, нито да продължават човешкия род, нито още повече да се съпротивляват. Това им трябва! И, разбира се, намаляването на народонаселението на планетата. Нашето министерство на образованието представлява източникът на унищожаване на душите и на мозъците на децата ни.

 

Да отглеждаш неуспешни ученици, означава да подобряваш материалното състояние на учителството. И този механизъм е пуснат отгоре, разбирате ли! Това е някакъв, и аз не знам, дяволски механизъм. Серафим Роуз нарича съветското училище на 70-те г. “училище от семеен тип”, отношенията учител–ученик бяха детско-родителски отношения. Какво направиха с него [училището]?

 

Направиха точно копие на американските училища, където на всеки урок трябва да присъства и омбудсман, който да следи за дисциплината. Гледайки на всичко, което се върши в страната ни, остава ни единственият път, да станем на сериозна борба срещу унищожаването на децата ни, техните семейства, страната ни. Нашият народ по своята наивност, не иска да умира! По своята наивност, той иска да обича децата си, и мъжете си, и жените си! Той все още мечтае за възвишената любов, една за цял живот. Тази мечта е залогът за възраждането на народа ни. Не е минало чак толкова време от онзи нормален живот, двайсетина години. Все още имаме хора, които помнят, имаме носители на нашата руско-съветска култура на образование. Ние сме народ победител, можем да се справим с бедата. Имаме всички шансове да победим!

 

Превод: "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

34 коментар/a

Мосю Воланд на 06.02.2019 в 14:47
Светът, незнайно защо се напълни с критично много дебили. Явно такъв е сценарият/the agenda. Но това е сигнал, че следва почистване на популацията докъм 500 млн. колкото е според заповедите. Ще видим.
Helleborus на 06.02.2019 в 16:32
До гайки на 05.02.2019 в 19:08 Виж сега, най-вероятно повечето хора разсъждават като теб и поради тази причина настоящият модел не е застрашен, дори да се либерализира системата, просто ще станем като всички останали демократични държави, ще продължите да си водите децата на училище. Дори Русия е на второ място по брой домашни ученици в Европа, т.е. Путин е по-широко скроен от вас и не се бои от тези семейства. Причината домашното обучение да съществува не е, защото е модерна приумица, то е традиционното обучение, което хиляди години е не само произвеждало всички таланти и гении, но е и запълвало работните места, защото е много по-съобразено с възможностите за работа. Исторически то изчезва по време на диктатури и се възстановява при освобождението на народите. Защото за пореден път казвам, че то произтича от родителските права и само един диктатор може да взема решения наместо родител за дете под 18 годишна възраст. Домашно обучение не означава всеки да си стои сам в къщи и да се прави на професор, разбира се, че то също се прави колективно от съмишленици и се развива, хората се сдружават помежду си, освен ако не ги гони полицията. Ниското ниво се случва само когато хората са преследвани от „патриоти“ болшевики. Иначе родителските колективи работят с учителското съсловие и се произвеждат учебници на високо ниво, всъщност така са възникнали световно известните университети и всички оригинални подходи и методи на обучение. Който обучава, той дава документа, майсторът и учителят дават удостоверение, а не министерството. И при нас е било така, учиш се при майстор и специалист, получаваш документ от него. Всеки учител или школа придобива ИМЕ, тук няма нужда от министерски контрол, защото животът доказва в рамките на едно поколение чий документ КОЛКО ТОЧНО струва. Така както научаваш от живота кой зъболекар е кадърен и кой е просто скъп. МОН стана популярно със своите функционално негламотни с диплома и по-добре да има някаква конкуренция в лицето на свободните семейства, отколкото да продължи да задължава работодателите да назначават неграмотни с негова диплома. В чужбина домашно обучените ученици са търсени и от работодатели и от университети, които си имат квота за такива деца, защото знаят, че са свестни. Ако едно дете не може да се оправи в живота, то увисва на врата на родителите си, да го издържат и отглеждат, то не увисва на врата на министъра, така че родителят е много по-мотивиран да го подготви за успешна кариера и да се гордее с него! Колкото до циганите, те никога няма да изберат този подход, този подход се избира от надскочилите общото ниво, а не от изпадналите зад борда, понеже изисква лични усилия. И не на последно място, постиженията на свободното общество се копират после от държавните институции, те не творят. То е като водата, може да направиш язовир, за да напоиш цял град, но не можеш да направиш извор. Както никой не контролира изворите и не може да ги създаде, така никой не може да контролира къде ще се роди мъдрец или гений, който ще създаде уникален образователен продукт! Не сме създали държавата, за да затрупва изворите, които Бог ни отваря!
гайки на 06.02.2019 в 17:46
Най-важните смисли и неща от живота, вкл. формирането на мирогледа, социализацията, културната съпричастност и преданост към образците на политическо и гражданско поведение, се формират дедуктивно - от общото към частното. Така е за първите, базови стъпки в образованието и особено възпитанието за формиране на адекватни поведенчески стереотипи в публична, а не само частна, среда. Това, което Хелеборус предлага е обратният, индуктивен подход, който обаче не може да води, той иде на по-късни етапи от живота - когато вече имаме основата на формираната ценностна система и усвоените общообразователни знания. Обществото днес няма гаранции за експертност и стандартизация на учебно-педагогическия стандарт извън контрола/опеката и даже директната намеса на държавата - защото тук следва да се постави въпросът за единните критерии и поне минимално осигурената унификация, а е очевидно, че индуктивно действащите граждански образователни субекти няма как да осигурят въпросната единност и унифицираност, нито общопризната експертност, които да са в интерес на цялостната обществена спойка в трите й културни пласта: 1) традиции, норми и обичаи; 2) ценности и оценки; 3) знания и саморефлексия. Считам, че подобни на предложените от Хелеборус индуктивни експерименти в образованието могат да се правят едва във висшето такова или само при строг публичен контрол на останалите степени до висшето. Няма по-естествена среда за първоначално двустранно засмукване на ефектите на общото от самото пребиваване в широка обществена среда, и особено в традициите на училището, читалището, църквата, университета от класически тип, театъра и др. културно-образователни институции. Няма и по-благоприятен режим за формиране на почит към предците и отечественост, както и гражданско самосъзнание в лоното на държавническото мислене, а не на безотговорния дребнобуржоазно-либерален индивидуализъм, закономерно склонен да избива в космополитизъм. Считам, че тук е налице възрастова бариера: индивидуализмът и преекспонацията на частното (гражданско) състояние би следвало да вървят успоредно с осигурен базов минимум от общообразователни знания, жизнен опит и най-вече - формирана ценностна система с чувство за отговорност. Поемането на либерален индивидуализъм (със съответстващите им мироглед и ценности) на началните стадии от възрастовото развитие е противопоказно за личността на подрастващите, защото именно довежда до всичките тия извращения на наивитета и безотговорността и у двете страни - възпитаван и възпитател, - от които и се ужасява интервюираната госпожа от Русия.
гайки на 06.02.2019 в 18:00
Що се отнася до "застрашеността на модела", афиширана в поста на Хелеборус, тя иде поради целенасочена идеологическа намеса/теренна работа на НПО, изпълняващи политически поръчки и, разбира се, разполагащи с парите и "експертите" по такъв тип модерно, ала адски примитивно развращаване на младежта, което си е съвсем конкретна социална инженерия с цел - израждане и деградация на младите ни поколения. А въпросните НПО, доколкото всички знаем, не са нито държавни, нито даже чисто публични организации - те са достатъчно неподконтролни на държавата, за да следва да бъдат наречени частни институционални субекти на гражданското общество, при това индуктивно действащи (разбира се, с подкрепата на подкупени държавни чиновници) точно в смисъла, за който стана дума в предния ми пост.
петиция Против Национална стратегия за детето 2019-2030 г. на 06.02.2019 в 21:14
https://www.peticiq.com/2019-2030 Против Национална стратегия за детето 2019-2030 г.
Helleborus на 07.02.2019 в 18:59
Човече, ти просто си болшевик и това обяснява всичко. Къде е проблема при теб, мислиш за чуждите деца като за собствени. Но те не са твои. Те са на родителите си, за теб те са просто деца, за тях те са синове и дъщери. За децата ти си непознат гражданин, а родителите им са мама и татко. Син, дъщеря, майка и баща означава определена връзка, която йерархично е много над връзката между примерен гражданин и чуждо дете, по отношение на права за вземане на решения! Не ти е дадено право над образованието и възпитанието на дете, което не си родил, освен по волята на родителите му. Тази защита, за която ти говориш, не е поверена на безлика институция, а на родителите, така е мъдро замислено. Точно това, за което ти се тревожиш, какво ще стане с децата, точно за същото и аз се тревожа, какво ще стане, когато естественият защитник на детето мутира и деградира в нещо безполезно? Защото злоупотребите ги има и в двете посоки, тук не отричам, че има, но държавните злоупотреби са много повече и по-жестоки от тези извършени вътре в семействата. Единици са родителите, които злоупотребяват с децата си, а всички грижи, създадени от останалите нормални родители са близки до перфектните. Това вложено отгоре чувство е гаранцията, която с теб търсим за всяко дете! Разбий тази гаранция, омаловажи я и ще отнемеш най-ценното, което децата имат на този свят! Защо държавата храни децата с мухлясали сандвичи, а родителите се възмущават? Защо не е обратното, родителите да дават мухлясала храна, а чиновниците да се възмущават? Защото едните обичат истински, това е. И когато тези, които обичат истински се избутват настрани, тогава онези, на които не им пука за мухлясалата храна или за учебниците пълни с плява и идеология или за функционално неграмотните, вършат поразии. Колко поколения деца са станали жертва на масови държавни безумия? Цяло поколение боготвореше Георги Димитров и чичко Ленин и учеше, че битието определя съзнанието, после цяло поколение стана жертва на НПО-тата, допуснати до образованието и беше изтървано. И днес в по света има разни ужасни трендове, които се разпространяват през държавни услуги и грижи. Ако хората не са толкова подравнени, те няма да стават жертва на масовите истерии и вълни, които една след друга вземат контрол в държавните политики. Какво е държавата, вземи да си отговориш, това е машина, тя няма душа или морал, нито дори ум, камо ли грижа! Но зад нея стоят определени частни интереси, лобита, това са хора като теб и мен, може да са заблудени и опасни. Трябва ли да има власт всеки идиот с пари да програмира мозъците на милиони дечица, до които се е докопал през някое министерство? От друга страна, ти какво си мислиш, че не възпитавам децата си на родолюбие, памет, принадлежност към род и родина? Относно твоя и моя подход, в науката се върви от общото към частното, това е така. Но познанието преди да стане общо, то е частно и субективно, всичко тръгва от един ум, частен и субективен. Дадох ти пример с извора, води, които текат и напояват много земи и народи, извират от един извор. Винаги го има индивидуалният ум, който движи всичко, дори да е скрит зад понятия като държава! Ние не разполагаме със система за оценка на умове, мисли и идеологии, както ние двамата спорим, така спорят всички човеци по света и имат право на лични решения. Държавата не е създадена, за да поставя единия мироглед над другия. Т.е. ти не може да употребиш държавата, за да ме смачкаш, макар да съм малцинство. Освен ако не си болшевик. Няма как да докажем кой е по-прав, всеки е прав за себе си, до това са достигнали най-великите правозащитници. Точно за това те са формулирали правата и свободите така, че никой да не е длъжен да живее по чужда мярка. Държавата също не бива да нарушава човешки права, когато тя го прави, това са всъщност злоупотребите на конкретни власт имащи, които ще си носят отговорността за всяка една злоупотреба, в този свят и отвъд.
гайки на 07.02.2019 в 22:08
Говориш ми за индивидуалния ум, сякаш този индивидуален ум си ти! Ами не се знае дали си ти, може да съм аз, може да е държавата, културата, идеологията, а може и да е Бог... или даже самото Без-личие. Онова, което знаем за субекта на изказването, за него става дума само в предиката на изказването. Следователно, априорно погледнато, либерализмът е верен не повече от болшевизма, от гледна точка на формалните правила на сглобяване на света в изказването. Знаеш ли, че доколкото се самоопределяш, ти може и спокойно да не съществуваш? Самоопределянето е власт, то не е изначално предрешаване на парадокса на изказването - сиреч, не е предрешеност в изказаното. Не споря, че единство се удържа само индивидуално, но индивидуалното в никакъв смисъл не е преди субектното, а субектното пък на свой ред не е преди тук-живата избликваща екзистенция (извора, който си дал за пример), която обаче тепърва решава/избира (или не) да се идентифицира в аспекта на собствеността. (Нека тия трите ги наречем "степени на втвърдяване, като най-твърдото - индивидуалното - всъщност даже не е вторичното, а вече третичното.) Така че - вникни - мярката на удържането е всякога чужда, преди да стане "своя" и да остане все така своя в лоното на мярата, която те е привързала към собствеността на самия себе си - назованото тяло, през което си решил да се идентифицираш. И нека да бъдем етимологично прецизни в термините си: у-държащото държене и за-държане на чистия екзистиращ "мен" като вече собственост на "себе си" е първата форма на държава, предхождаща и логически, и исторически даже идентичния обществен индивид, оказал се под патронажа на вече външната, институционална държава. Така че - смея да твърдя - държавническото в нас е първично пред приватно-индивидуалното, доколкото самото удържане на второто изисква изначално насилие (violence) да отстояваш същото откъм чистата Другост, за която много проникновено е обяснявал Левинас. Такава, дълбинна, впрочем, е била, считам, и логиката на Хегел в диалектическата му репрезентация на Държавата като "самата квинтесенция на гражданския дух" и в крайна сметка апотеоз на Абсолютния Дух, от което и до днес на либералите от англосаксонския спектър им става лошо....
гайки на 07.02.2019 в 22:23
Да го кажем и като профилактична рецепта: ние нямаме право на изначална вкопченост в частното състояние, ние първо трябва да проникнем в механизмите на изобретяването на частното откъм общото и всякога вече оттук нататък (ако искаме да сме мъдри) да се оказваме изправени пред кризата на въпросната вкопченост - само така парадоксално бихме могли да утвърдим частното (а оттам и властта на свободния си избор), но в перманентните усилия по удържането му, чрез рисков опит, а не в предрешеността на схемите, към които ни привързва безкритичната ни отдаденост на практическия разум (главно чрез игрите на математика и статистика, докарали в модерния свят тоталната икономика).
Болтове на 07.02.2019 в 23:12
Гайки, ти май си съвършенният комунист либерал от старо-съвременен тип. Никъде не съм виждал толкова много високопарни думи, събрани в сложно изречение, без смисъл, освен в болшевишките словоповръщания. Хайде, стига си пълнил нета с глупостите си и кажи нещо конкретно, което да реши проблема с възпитанието, без да се отнемат децата от родителите. Ако можеш, разбира се, да се изразяваш конкретно и логично, а не общо и безсмислено, като всички и никой. Освен това всеки ум е индивидуален, друг е въпросъ, колко е гениален. Това, че си се научил да подреждаш високопарни думи в изречение, не значи, че то носи смисъл. Дори и в кюпа на общото, гениалният ум е строго индивидуален и откритията започват от гениите, които са определено индивидуални, а не обществени, както на теб вероятно много ти се иска, та да можеш да обладаваш всеки, имуществено и психически, както навремето болшевиките много искаха да обладаят целия свят преди да го разрушат окончателно, самоизяждайки се като гротескно струпване на туморни клетки-разбойници, паразитиращи върху организма с идеята, че всичко е общо и позволено.
"Влизам тук да разговарям с философи. Овце си имам" на 08.02.2019 в 08:52
Колеги, защо намесихте болшевизма, и защо пак прибягвате до политически и непрофесионални квалификации, когато някой реши да използва поне частично експертен език? Къде гайки отрече индивидуализма, той просто ви показа каква е генеалогията на индивидуалното. А и някой не е прочел внимателно поста му, в който индивидуалното по същество се оправдава без да се догматизира. Кой може да си представи чист, абстрактен индивид, необсебен от общност? Тука не спорим дали да дадем права на индивида, тука явно (ако не ясно, защото предпочитате да сте овце, а не философи) ви се казва, че отдаването на такива права е една от възможните форми на насилие. С което и нищо не се предрешава, преди да бъде решавано отговорно и очевидно непросто.
жената ти е обяснила докъде водят простичките ви обяснения и решения на проблемите на 08.02.2019 в 10:56
Болтове на 07.02.2019 в 23:12, искаш нещо "конкретно, просто и по темата". Съветът ми е: грабвай един банан и почвай да нанизваш презервативи. Точно като за тебе и такива като тебе работа. Всичко ще е ясно и точно, и като за всички, разбира се!
гайки на 08.02.2019 в 12:57
Helleborus на 07.02.2019 в 18:59, само ще поставя част от въпросите, засвидетелстващи имплицитното насилие, което влагаш в тезата си. (Лично аз нямам нужда от отговорите ти, защото предварително знам какво и как ще ми отговориш, а освен това ще трябва да напусна дискусията, защото включванията ми дразнят определени форумци.) Ето ги: 1. Как и поради какви априорни причини децата са собственост на родителите си? 2. Защо пък да не приемем болшевизма като представляващ представите откъм болшинство, учредяващо възгледите си на либерална платформа? 3. Какво правим с децата без родители? 4. Как се отнасяме към децата, които, под влияние на разни либерални конвенции и НПО-пропаганда, приемат родителското обучение и възпитание като вид "нарушение на правата им" и форма на "домашно насилие"? 5. Как ще се отнесем към децата, които въпреки опеката на родителите, предпочетат държавно-обществено контролирано образование? 6. Кой ще контролира самия възпитател, с други думи - кой ще оспори с аргументи принципа за неконтролируемия родителски контрол? 7. Къде точно минава (и спрямо какви критерии се поставя) границата между публично и частно, респ. между обществено и семейно - впрочем един стар като самата социология въпрос? 8. Защо в "светото семейство", което очевидно вземате за образец, бащата на Сина Човечески се оказва небесен и си има съображения да не осеменява майката? Дали пък това не разклаща в един много нетривиален и даже мистичен смисъл идеята ви за собственост на децата спрямо родителите им?
Helleborus на 08.02.2019 в 16:24
Гайки, преди да ти отговоря на въпросите, ще направя условието, че в този свят нито една идеология не може да бъде доказана по емпиричен начин така, че да убеди всички. Грешните теории имат много бъгове, но човек не вижда онова, което не иска да види. И не може да бъде принуден да следва чужди виждания, които са очевидно СУБЕКТИВНИ. Всеки е прав за себе си и би страдал, ако му се окаже принуда. Има Истина над всяка лъжа, обаче ние нямаме ПРАВОМОЩИЯ да я натрапваме насила. Вселената има свой начин да въздейства, който отхвърли истинни думи, променя съдбата си, така са устроени нещата - да внимаваш какво избираш, имайки страх от Бога. Справедливостта на Провидението е в това, че всеки сам решава съдбата си. Винаги, когато държавата е отнемала този избор и е нахлувала в духовната сфера с насилие, индивидуалните престъпници, които са стояли зад тази държава, носят своята вина не само по земни, но и по небесни закони. Човек не може да се прави на бог. Аз ще ти кажа какъв е твоя предразсъдък, според мен, но не мога да те накарам да видиш. Ти смяташ, че държавата осъществява положителен контрол и без този положителен контрол хората ще вършат единствено и само зло. Аз вярвам друго, което е казал Сина Божи - „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.“ /Йоан 15:20/ Т.е, независимо от държава, дали изобщо такава съществува или не съществува, на света живеят два вида хора - които следват Истината и които преследват Истината. Има два вида духовни сили, които имат достъп до съзнанието ни, които внушават непокорство или покорство на Истината. Хората не стават всички зли, някои стават много добри и държавата няма нищо общо с тези процеси. Винаги е имало и ще има хора, които на цената на лични мъки и жертви, се държат като добри стопани на този свят, на своите родове, те са будители, светлина от светлината. Никаква държава с нищо не е допринесла за това да ги има и не може да се кичи с техните пролети кръв и пот, в услуга на човечеството. Колкото и да се хвалим с нашите герои, те са продукт на Словото, Което ги е вдъхновило, облагородило и вдъхнало им сили. Но свръхдържавата унищожава точно тези хора и ги възпира, защото се изживява като будител и застъпник за истината, обаче монополист! Както вече дадох примера по-горе, изворите са от Бога, човекът може само да доведе водата до жадните. Нашата страна е богата на извори, тя е земя на Божествени Слова, такава е нейната древна руна. Най-голямата илюзия е, че борим злото чрез държавния контрол и свръхконтрол. Държавата често и периодично е обсебвана исторически от най-мракобесните сили, които чрез нея получават власт. Пуснаха разбойника, разпнаха Сина Божи, това е матрицата на човечеството. Когато държавата става монополист в сферата на образованието, кого всъщност контролира, циганите и невежите ли? Нищо подобно, неграмотните семейства си остават неграмотни, а грамотните дават грамотно поколение, дори през комунизма беше така! Сега Каракачанов го слушам, на една годинка щял да ги взема и да им въздейства. Болшевишката религия твърди, че ако хората не са вкарани всички насилствено в един впряг, престъпността ще нарасне, невежеството ще нарасне. Всъщност единственото, което болшевишката религия някога е постигала е, че е успявала да прекъсне връзката на Твореца с творението, понеже е заставала на мястото на Бога. Успявала е да затрупа изворите и да унищожи естествените будители и просветители, които всеки народ има и са му дадени като дар. За всеки народ е по-добре да има такава свобода, в която да може да се проявят те и да са им развързани ръцете да творят. Това е естествената демократична конкуренция, в която уж вярваме. Тя е още по-нужна в културната, научната и образователната сфери!
Helleborus на 08.02.2019 в 17:14
Конкретно на въпросите. 1 – Децата не са собственост в материалния смисъл, всички принадлежим на Бога. Но родителят в най-голяма степен е упълномощен да защитава детето, за което са му вложени и сили и способности. В природата дори биолозите могат да ви го обяснят, отделянето на малкото от родителите го прави дезориентирано и неспособно да оцелее, то не успява да преодолее нито една трудна ситуация и лесно загива. 2 Болшевизмът няма как да бъде либерален, болшевизъм означава най-голямата група да подчини по-малките групи. Както е у нас, най-голямата група, която счита държавата за бог, е отнела правата на по-малката група, която счита държавата за послушна машина, чието място е под краката на човека. Така по-голямата група, която поставя себе си и поколенията си в жалка и унизителна зависимост, повлича със себе си всички. 3 Децата без родители би трябвало да се поемат от разширения формат на семейството или от обществени организации, създадени от будното гражданско общество. Всички пансиони навремето са били частни и са получавали дарения за съществуването си от богатите фамилии, т.е. немислимо е било за християнския морал да има деца толкова изоставени, че държавата да трябва да ги гледа. Ако обществото е толкова заспало и неспособно, тогава държавата е длъжна да развие също някаква грижа, но която да функционира само когато всичко друго липсва. 4 Този проблем съществува само при държавен монопол, защото както вече казах, държавата ум няма, зад нея стоят частни интереси с ум, в случая НПО финансирани отвън. В едно либерално общество семействата имат приоритет пред държавата, съответно и пред тези влияния. 5 Решенията за децата се вземат от родителите. Няма случаи в света на деца, които са обучавани домашно и не харесват този вариант, защото той им дава много повече свобода и пази достойнството им. Както не познаваме човек, който доброволно ще влезе в затвора, така няма да открием и дете, което доброволно ще се откаже от свободата да общува с когото предпочете, а не с когото е интегрирано насила, да се храни с домашна храна, а не с мухлясали сандвичи и да учи според предпочитанията на загрижените си родители, а не предпочитанията на МОН. Социализацията на децата не се извършва в учебно време, по време на час те трябва да пазят тишина и да слушат, да се концентрират, приятелствата се завързват след часа и в не учебно време, а никое семейство не лишава децата си от игра с приятели. 6 А кой контролира министерството и е сигурен, че то работи в интерес на децата, че прави най-доброто и ги развива по-най-добрия начин, че пази достойнството, здравето и живота им, че им дава само полезни знания? Тук имаме човеци срещу човеци, никъде нямаме нещо свръхчовешко и съвършено. Гаранцията е само и единствено в любовта, в мотивацията. Мотивацията на държавата е да подчини, тя не обича децата. 7 Границата, която е важна е тази - границата между принудата и свободния избор на родителя да упражнява по съвест своите родителски права. Ако той избере да се сдружава и ако направи организация с много последователи, то това става отново обществено дело. Частното и публичното не си противоречат в едно свободно общество. Ако родителят свободно избере и държавната услуга, то тя е също елемент на това свободно общество. Границата между доброто и злото е там, където има принуда и родителят няма доверие, а детето му е насила взето от монополна структура. 8 Вземаме за пример Светата Троица и единението на Отца, Сина и Светия Дух. Технологията на въплъщението не противоречи с нищо на това единение, тъй както земният и Небесният Отец за всеки християнин с нищо не си противоречат, всъщност единият е сянка и образ на другия. Небесният Отец не отнема децата от родителите им, за да ги възпитава, Той работи със семейството, големите посещават храмовете и се учат, а децата слушат родителите си. Само посредствени политици и инфлуенсъри, които знаят, че не могат да убедят никой възрастен в правотата си, се насочват към децата като аудитория.
Мосю Воланд на 08.02.2019 в 20:41
По принцип на НСР не му трябват интелигентни хора , а говеда, това е ясно и на дебили*те. В момента тече процес за установяване на НСР, т.к. тотална дебилизация. Фокусът е върху децата като естествено продължение на популацията. Спасението е във строг индивидуализъм.

Напиши коментар