В България политическият дебат е все по-малко съдържателен. Основните проблеми се обсъждат все по-малко и все по-фрагментарно. Тъй наречената “позитивна кампания”, всичко това, което не е атака срещу опонента, е цитиране на кухи лозунги в по-голямата си част. Това каза политологът Огнян Минчев в сутрешния блок на RE:TV. Социологът Живко Георгиев каза: Мен ме тревожи, че в досегашната фаза на предизборната борба се нагледахме на всички политически техники за привличане на избиратели и въпреки това аз не виждам признаци за съдържателна иновация. Не виждам признаци за поява на политическо поведение, което да е отрицание на кризата на политическото представителство.
Никога не е късно да говорим за ценности в политиката

Явор Дачков: Става ли ясно накъде ще тръгне България след изборите?

Огнян Минчев: В България политическият дебат е все по-малко съдържателен. Основните проблеми се обсъждат все по-малко и все по-фрагментарно. Тъй наречената “позитивна кампания”, всичко това, което не е атака срещу опонента, е цитиране на кухи лозунги в по-голямата си част. За съжаление това става възможно благодарение на факта, че гражданският и обществен избор бива подменян с пряка или косвена манипулация. А вече освен манипулацията има пряка или косвена принуда да се гласува по определен начин.

Явор Дачков: Политиците обаче казват: избирателят е такъв, затова му предлагаме това.

Огнян Минчев:
Избирателят не е оправдание за никого. Политическият процес е отговорност на политическия елит. Професионалните политици, които формират една високопоставена прослойка – по статут, по материално състояние, по престиж – носят отговорност за това какво знаят и какво не знаят избирателите. Така както отговорността на професора е да чете лекции, на земеделеца – да произвежда домати, отговорността на политиците е да информират обществото за неговите проблеми и за алтернативните варианти за решаването им. В този смисъл нивото на избирателя не е извинение за нивото на политическия дебат.

Явор Дачков: Г-н Георгиев, избирателната активност на последните европейски избори беше по-висока. Това се обяснява с обвързването им с вътрешните избори. Означава ли това, че има глад за политика?

Живко Георгиев:
Високата активност беше добър белег от гледна точка на избирателния процес. Безспорно тази висока активност е реакция, от една страна, на осъзнаване на дефицити от голяма част от избирателите – дефицит на справедливост, на правов ред, дефицит на надежда, на позитивна визия за бъдещето на България, дефицит на яснота, прогнозируемост, прозрачност. Но това е елемент от иронията на историята – осъзнаването на тези дефицити и високата активност не подобряват ситуацията и не помагат за тяхното разрешаване. Аз не виждам признаци на позитивни тенденции. Друг е въпросът, че България не е изключение. Това, което наблюдаваме в Италия, не е много по-различно.

Огнян Минчев:
Преди няколко дни, когато на стадиона във Варна освиркваха премиера, се сетих за един италиански виц: кандидат-депутат се оплаква на кмета, че неговите съграждани са го освиркали и замеряли с домати. Кметът му отговорил извинително: „Съжалявам, господине, сезонът на дините още не е дошъл!”.

Явор Дачков:
Може ли да се каже, че Европейската комисия върши своята работа под формата на политически борд и българските политици не полагат много усилия да оправят конкретни послания?

Огнян Минчев: Мисля, че нещата не са толкова прости. Това, което наричаме политико-икономическа олигархия в България, не е готово да се даде в ръцете на един политически борд. Напротив – тези хора са активни в практики, които ще ги имунизират срещу решенията на ЕК. От тази гледна точка за тях вариантите са два: първо, повторение под някаква форма на настоящата тройна коалиция, което предполага слаб премиер – витрина на това, което се случва зад завесата, премиер – заложник на всички тези интереси зад сцената. Алтернативата е да бъде създадено правителство от „другата страна” на политическия спектър, от не по-малко формации и с още по-слаб премиер. Защо им е слаб премиер? Защото от него на практика не зависи нищо. ЕК не може да оказва натиск върху премиер, от когото нищо не зависи.

Живко Георгиев:
Част от хипотезите на г-н Минчев имат основание. Мен ме тревожи, че в досегашната фаза на предизборната борба се нагледахме на всички политически техники за привличане на избиратели и въпреки това аз не виждам признаци за съдържателна иновация. Не виждам признаци за поява на политическо поведение, което да е отрицание на кризата на политическото представителство. При този дефицит на идеи и ценности аз не виждам възможност да се появи само една формация, която такива мърморковци като нас да посочат за пример за нормално политическо поведение. Това е проблемът. Имаше изненади, имаше нови лица… този филм вече сме го гледали.

Явор Дачков: Ние не сме мърморковци по природа, а ситуацията ни прави такива.

Огнян Минчев:
Наистина политическият дебат не е особено богат, меко казано. Но не бих казал, че е изцяло лишен от идеи. Има и партии, и кандидати, които предлагат сериозни идеи, сериозни решения на съществуващи проблеми. В този смисъл аз мисля, че тази кампания и тези избори предоставят по-малко основания на тези, които не желаят да гласуват, да си останат вкъщи, отколкото други кампании и други избори.

Явор Дачков: Това е парадокс. От една страна, описваме една лоша ситуация, а от друга, вие казвате, че има за кого да се гласува. Защо?

Огнян Минчев: Защото според мен за всички основни типове възгледи в страната има, макар и крехки, алтернативи. Такива се появяват и вляво, и вдясно, както и в направления, които не могат да бъдат определени като леви или десни. За мен едно подобно явление е партията „Зелени”, тези зелени, които излязоха и спасиха Рила. Всички тези млади момчета и момичета, които според мен са все още много млади и неопитни, но са толкова мотивирани, с толкова ясни визии, с конкретна програма за действие не само в областта на екологията. Мисля, че един човек, който се е разочаровал от всичко и вляво, и вдясно, съвсем спокойно може да излезе и да гласува за тях, без да се страхува, че ще се излъже.

Явор Дачков:
В Германия зелените плетяха пуловери в парламента и всички им се смяха преди 25 години, но промениха германската политика…

Огнян Минчев: Това е така. Ако се разходите в Берлин, ще видите тази висока екологична култура. В България сме далеч от това, но поне ако успеем да спрем безобразията с изсичането на горите, със заливането с бетон на морето и всички хубави места в страната, ако можем да включим грижата за природата в нашето всекидневно съзнание, от това нищо по-хубаво не може да ни се случи.

Явор Дачков: Защо днес сме престанали да говорим за ценности в политиката?

Живко Георгиев: Съществува обяснение, че това не е печеливша стратегия…

Огнян Минчев: Разговорът за ценности не може да бъде печеливша стратегия, при положение че този процес на ерозия на модерното общество доведе едно мнозинство от хората в България пред липсата на избор. Това не е някаква външна липса – че няма възможности за избор, а вътрешна липса – ерозия на малкото останала свобода, която беше култивирана в българския национален характер.

Живко Георгиев:
Може би леко драматизираме. Наслагват се много културни тенденции, наслагват се влияния на медийна среда, които поставят ценностите в един постмодерен контекст, обезценяват ги. Не твърдя, че в Дупница постмодернизмът е победил, но подобни неща наблюдаваме и в по-развити и опитни в демокрацията страни. 

Огнян Минчев:
Да не забравяме, че интелектуалните и морални качества на това, което наричаме „български елит”, произвеждат системен цинизъм. Когато той е господстващата тенденция в развитието на обществото, на медиите, изобщо на публичния дебат – не можем да очакваме сериозен ценностен дебат. Цинизмът приравнява ценностите – той казва, че всичко е едно и също, всички са „маскари”, всичко е тъпо, всичко е кално… и няма смисъл от ценностен дебат.

 

Още от категорията

7 коментар/a

Л. Пушкаров на 19.06.2009 в 20:28
ДОЦ. ОГНЯН МИНЧЕВ: СДС Е НУЖЕН НА ДПС КАТО ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА - ФАСАДА. Сега СДС е нужен на кого? За какви политически ценности коментира Минчев.
борко николов на 20.06.2009 в 00:00
Минчев е голям пирон в задниците на комунистите.
Л. Пушкаров на 20.06.2009 в 00:46
Минчев, можеш ли да направиш анализ за ценностите на политиката между личностите Б.Бориславов и М. Димитров, или между М.Димитров и Юруков? Ако го направиш, ще ти почерня тава баклава. Дерзай.
бай Стоян на 20.06.2009 в 17:48
Минчев не е голям пирон, а голямо перо в калорийния баланс на София.
filip на 24.06.2009 в 07:01
АРОГАНТНОСТТА И ЧЕРНИЯ ПИ АР НА МРЪСНИТЕ ПАРИ Вече повече от половин година именно те водят предизборната кампания на БСП-ДПС Мафията. Винаги колкото се може по кресливо и задкулисно. Ако някому се наложи да води диалог с тях, никога не бива да забравя максимата им : Черното е снежно бяло щом така твърди Партията. Затова и кандидат-депутатите й са подбрани предимно на този принцип – кресливи, безсрамни, арогантни – независимо от пола. Всички други качества отстъпват на заден план. Защото не са им необходими. Трябва просто да надвикат опонентите, да заглушат думите им, по възможност въобще да не им дадат думата. Защото ако някой успее да проговори, каквото и да каже, ще е несравнимо с това, което повечето българи сами са изпитали на гърба си. “Столетницата”, като всяка мафиотска издънка на тоталитарното котило, обаче има голям опит в “нелегалната борба”, и още по-голям арсенал от задкулисни средства. Затова, въпреки че не се гнуси от нищо, от тактически съображения възлага най- мръсната работа на подставени лица. Ако спипат мръсника на тясно, БСП никога няма нищо общо със случая. Но ако наистина няма, защо толкова много му пълни гушата ? Толкова, че ужасно личи. И затова дори Станишев сега не смее да твърди, както някога”, твърдеше за прословута “ЕРА-3 Луканов, че няма нищо общо с “Нова зора”. Че е набрала вложените в черен пиар огромни средства от членски внос на огромната си членска маса. Разлика между Нова зора и Дачков, обаче има: докато тя отколе си е откровен пропаганден център на Мафията, Дачков просто се е продал – сигурно не за жълти стотинки, а за доста тлъста сума. Личи си и от лъскавия му сайт и от медийните изяви на дружката му Кулезич, която неочаквано започна да се появява често-често из разни медии. Е, семеен бизнес. Личи си и от този фамозен “Кр.Кръстев, дфн”, с умствен капацитет срам за всяка кауза. Очевидно Дачков, съвсем го е закъсал откъм приятели, щом му се налага да ползва услугите на подобен примитив. Жалко. На мен лично ми е мъчно за Дачков – онзи за който имах изградена друга представа. Мъчно ми е като за всеки кадърен човек който си отива от обрулената ни държава – независимо дали е умрял или се е продал. Тъжно!
bingo на 26.06.2009 в 02:59
Зелените са доста симпатични, но тук едни зомбита яко плюят. Да им е честит Бате Бойко, когото зомбитата също плюеха доста...
Сергей на 26.06.2009 в 04:53
Драги ми нагаждачко. Имам тъжна новина. Кебапчетата свършват. Няма и кайма. Стадото съвсем намаля. Остана ни една Нова зора. Но вече се смрачава. Ще трябва и ти да си лягаш. С Азер Меликов. Досвидание.

Напиши коментар