"Някога хората негласно приемаха двуличието на политиците. Винаги е имало слухове за лудориите на този или онзи. Но интимната сфера, от която сексуалният живот очевидно е част, в нашата култура беше напълно разделена от публичната сфера. Можем да се запитаме за причините за тази френска специфика. Несъмнено тя е свързана с католическия етос, който превръща пороците в работа между Бог и нас, а не във факт, който трябва да се изповяда публично, както е при протестантите. След това енорийската култура, която процъфтя във Версай и се разпространи в цялото общество, затвърди разликата между социалния живот, разбиран като неизбежно идеализирана представа за себе си, и личния живот. Кралете са давали пример за това със своите любовници".

 

Оливие Бабо, Снимка: Фигаро

 

- Бенжамен Гриво се отказа от надпреварата за кметския пост в Париж след разпространените в социалните мрежи видеозаписи със сексуален характер. Какво мислите за това?

 

- Политиците трябва да разберат, че вече нямат личен живот. Всеки или почти всеки разговор, всеки имейл може да бъде разгласен. Новото вече не са само мащабът и неконтролируемият характер на разпространението, но също така и начинът, по който се получават тези информации. Някога хората негласно приемаха двуличието на политиците. Винаги е имало слухове за лудориите на този или онзи. Но интимната сфера, от която сексуалният живот очевидно е част, в нашата култура беше напълно разделена от публичната сфера. Можем да се запитаме за причините за тази френска специфика. Несъмнено тя е свързана с католическия етос, който превръща пороците в работа между Бог и нас, а не във факт, който трябва да се изповяда публично, както е при протестантите. След това енорийската култура, която процъфтя във Версай и се разпространи в цялото общество, затвърди разликата между социалния живот, разбиран като неизбежно идеализирана представа за себе си, и личния живот. Кралете са давали пример за това със своите любовници.

 

- Решението на Гриво форма на американизация на публичния живот ли е?

 

- Подобни скандали са често срещани в САЩ. Но не сексуалните лудории сами по себе си се осъждат у нас - стига да не попадат под ударите на закона -, както е отвъд Атлантика, а именно противоречието между думи и дела. Не самите действия, а техният контраст с афишираните морални ценности е причина за отхвърлянето. Нашата епоха вече не приема идеята за представяне на себе си, тя изисква форма на автентичност, която предполага връзка между частното и публичното лице. При американците става въпрос за форма на фалшиво целомъдрие, при нас притеснението идва от впечатлението за измама.

 

- Изпращането по чата на видеоклип със сексуален характер не е ли също форма на безсрамие, характерна за епохата на прозрачността?

 

- В нашия век има триумф на образа над текста. Вече не се казва, а се показва в ексхибиционистична разпуснатост, чийто символ е маниакалното селфи. Не мисля, че нашата епоха е по-развратна отпреди - нека си спомним за пикантните писма на Жорж Санд до Мюсе. С помощта на технологията еротичните игри вече не се сублимират, а се излагат грубо, анатомичната бруталност не оставя нищо на въображението.

 

- Макронизмът обеща по-прозрачна ера. Не е ли атакуван от демоните, които освободи?

 

-  Макронизмът е плод на нов информационен ред, който взриви традиционната партийна система. Но лекотата на разпространение на информацията и загубата на влияние на средствата за масова информация също доведоха до форма на безпрецедентна и неконтролируема прозрачност. Днес Митеран не би имал никакъв шанс да скрие извънбрачната си дъщеря Мазарин. Именно това осъзнават с болка новото и старото поколение. Ако здравето на една демокрация може да се измери с привлекателността на нейните политически постове, то нашият режим е много болен.

 

Трябва да подчертаем значителното намаляване на престижа на политическите постове, вследствие от грешките на посредствени кадри, чиито единствен плюс беше, че отговарят на строги критерии за подбор, при който компетентността е второстепенен елемент. На един колоквиум или на кръгла маса изказването на член на правителството най-често не е върхът на събитието, а момент на скука или мъчение. Втората причина хората вече да не искат да бъдат политици е изискването за последователност, за което говорих: на практика това е почти нечовешко съвършенство, тъй като публичният човек трябва да отговаря напълно на публичния си образ. Не е достатъчно да избягва всяко превишаване на скоростта или да не пропуска да обяви доходите си, той трябва да бъде благочестив човек, който внимава да вечеря в най-евтините ресторанти и никога се проваля. Нещо повече, и най-малката промяна на мнението му ще бъде критикувана. Ще бъде изровен злощастен туит отпреди десет години и противопоставен на автора му. В ерата на обществото, което вижда всичко и не забравя нищо, съвършеният политик няма никакъв пасив и никакво минало. Уви, това не е най-добрият начин да има бъдеще. 

 

Оливие Бабо е автор на книгата “Възхвала на лицемерието” (Éloge de l’hypocrisie) и президент на френския институт Sapiens.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Дневник на Чумата

Дневник на Чумата

"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно...

4 коментар/a

Добър на 17.02.2020 в 13:55
текст. Не че казва нещо, което хората не знаят, но е добре да се изтъква.
Лазар Кузев на 17.02.2020 в 14:25
Много точен. Какво общо може да има между това ДАЛИ един държавник е морално и професионално ГОДЕН ЗА РАБОТАТА СИ, от една страна, и това ДАЛИ има любовница /не държанка, не проститутка, а- любовница - идва от ЛЮБОВ, за който не му е ясно/, или извънбрачно дете, от друга страна? Как ми се иска непримиримите "моралисти" да бъдат смазвани години наред в казармен морален катехизис, и после да бъдат публично бичувани за всеки еротичен поглед към човек от другия пол.
Симчо на 17.02.2020 в 21:25
Малко въздушен, но иначе полезен текст, смислен.
Ех, ако Макрон на 18.02.2020 в 07:36
ех, ако Макрон носеше такава фамилия като интервюирания...

Напиши коментар