"Живеем в свят, в който виртуалното се стреми да замени реалното. Това важи за всички области. Имаше едно изключение, което бяха именно религиозните обреди. Не защото засягаха възвишеното измерение на нашето съществуване, “духа”, както казва едно, уви, много разпространено погрешно тълкуване. А по-скоро точно обратното, защото се отнасят до тялото. Литургията е храна и човек не може да яде от разстояние. Разбира се, храната, която се раздава по време на литургия, не е каква да е. Разбира се, целта на тайнствата не е да ни накара да си спомним, че имаме тяло. Но може би те биха могли да ни помогнат за това. Те свързват неразривно Господ с онова, което е най-смирено, най-елементарно в нашето състояние: да се храним, да се възпроизвеждаме (бракът също е тайнство), да умираме. Този парадоксален съюз придава на нашия клет и крехък вид необикновено достойнство. Християните виждат във Велика събота очакването на Възкресението на Великден. Велика събота обаче не е празен ден, не е мъртво време. Не е без значение, че Христос не се е измъкнал от смъртта, заменен от двойник, отнесен на небесата, заминал за Кашмир или заточен на Острова на блажените и т.н., а е преживял до края нашето състояние и следователно е преминал през всички етапи, включително последния, споделяйки нашата обща съдба. Според основополагащата мисъл на Отците на Църквата само онова, което е поел върху себе си Христос, Божието слово, станало човек, и всичко понесено от него, е свято: трябваше Христос да премине през смъртта (“спуснал се в ада”), за да може и тя да стане повод за среща с Бога. Свети Павел казва: “Ако Христос не е възкръснал, празна е и вашата вяра”. Вследствие на това смъртта престава да бъде тази последна реалност, която пънкарите чистосърдечно превръщат във видим култ, а цялата ни лицемерна култура - в непризнато боготворене. Това послание за живот е актуално навсякъде, където броди смъртта, както е в момента. И всъщност е шанс, както казвате вие, че тази карантина удължава неясно докога този уникален ден. Би могла да е като лупа, която го увеличава извънредно много. Да ни позволи да видим по-добре, по-отблизо, какво означава този ден", разсъждава в интервю за "Фигаро" Реми Браг, френски философ, специалист по средновековна арабска и еврейска философия, почетен професор в Университета Пантеон-Сорбона.

 

 

 

- Объркани ли са нашите дехристиянизирани общества от завръщането на смъртта в живота ни под формата на всекидневни цифри хекатомби?

 

- Нашето отношение към смъртта е двойнствено. Правим всичко възможно да я избегнем, възприемайки предпазливо поведение и търсейки лекове за болестите, което е много добре. Но ние се стремим също да я прогоним от мислите си, да я забравим, да се преструваме, че никога няма да бъде наша. Това от една страна. А от друга страна, по-тайно, ние я смятаме за нещо последно. Вижте известната фраза на Ницше “Бог е мъртъв”. Ако е вярна, това означава, че смъртта е победила най-висшето и най-святото и се е оказала по-силна от Него. И ако силата е мярката за божествеността, това предполага, че смъртта е по-божествена от Бог, когото е победила. По този начин “Бог е мъртъв” логично се превръща в “смъртта е Бог”. Това квази-обожествяване на смъртта би обяснило доста добре защо я премълчаваме: божество е това, чието име не споменаваме напразно. 

 

- Един от уроците на тази криза е, че царството на икономиката замръзна, за да остави място за грижата за най-уязвимите. Не е ли това знак, че въпреки всичко все още сме католици?

 

-  Във всеки случай е очевидно, че сме белязани от християнска култура, дори тези, които съжаляват за това. Индусите, когато все още вярват в прераждането, смятат, че всяко нещастие е заслужено, че наказва за грешки, извършени в предишен живот, че позволява да се изкупят. Индусите от висшите касти се мръщеха много на майка Тереза, която се опитваше да облекчи страданието на умиращите. Според тях тя отнемаше шанса на нещастниците за по-добро въплъщение следващия път. Вярата, че на жертвите трябва да се помага, каквито и да са те и, в частност, каквато и да е тяхната религия, социална полезност, възраст, просто защото тези хора са “ближния ми”, е вярване с християнски произход. Тя илюстрира притчата за “добрия самарянин”. 

 

- Всички обреди за вярващите бяха отменени, за да се предотврати разпространението на вируса. Не ни ли кара отмяната на причастието и виртуализацията на обредите (телевизионни богослужения) да почувстваме истинската стойност на църквите?

 

- Живеем в свят, в който виртуалното се стреми да замени реалното. Това важи за всички области. Имаше едно изключение, което бяха именно религиозните обреди. Не защото засягаха възвишеното измерение на нашето съществуване, “духа”, както казва едно, уви, много разпространено погрешно тълкуване. А по-скоро точно обратното, защото се отнасят до тялото. Литургията е храна и човек не може да яде от разстояние. Църквите са столови, вид трапезарии или ресторанти, които предлагат безплатно ядене за бедните, където приемат всички без контрол на входа. Разбира се, храната, която се раздава по време на литургия, не е каква да е. Разбира се, целта на тайнствата не е да ни накара да си спомним, че имаме тяло. Но може би те биха могли да ни помогнат за това. Те свързват неразривно Господ с онова, което е най-смирено, най-елементарно в нашето състояние: да се храним, да се възпроизвеждаме (бракът също е тайнство), да умираме. Този парадоксален съюз придава на нашия клет и крехък вид необикновено достойнство. 

 

- Погребалните церемонии бяха сведени до стриктния миниум. Какво мислите за безпрецедентното преустановяване на “неписаните закони”, които полагат основите на цивилизацията?

 

- Това, което основава цивилизацията, дори това, което образува самото човечество на човешките същества, съдържа малък брой правила. Впрочем това, което У. Р. Гибънс нарича “нашата хубава западна цивилизация”, изглежда се е заело да ги разруши. Като начало, да ги дискредитира, наричайки ги “табута”. Каква красива дума! Колко е полезна! Откакто капитан Кук я донесе от Таити, тя позволява да поставим в една и съща кошница най-властните морални заповеди и най-суетните привички, убийството и носенето на вратовръзката на колеж, на която не си възпитаник, зверството и закопчаването на елека до последното копче…

 

Сред тези основни правила има едно, което се отнася до погребалните обреди. Известният пасаж от “Антигона”, където Софокъл въвежда понятието “неписан закон”, се отнася именно до почестите, които трябва да се отдадат на едно тяло, дори това да е тялото на бунтовник. С една дума, не можем да правим каквото и да е с трупа на скъп покойник. Погребваме го, балсамираме го преди да го поставим в саркофаг, изгаряме го на клада, оставяме го на хищните птици на върха на кула, дори семейството му го изяжда на тържествена трапеза, всъщност няма значение. Но не се отнасят към него като към всеки друг предмет, който се изхвърля на бунището. Сред известните последни думи са ви познати тези на еколога на смъртния му одър: “Не ме интересува, аз съм биоразградим!”.

 

Палеонтолозите подчертават изключителното значение на наличието на вкаменени полени в тези праисторически гробове отпреди от 300 хил. години пр.н.е. Нашите далечни предци поставяли цветя върху труповете. Никога няма да узнаем какви са били намеренията им. Но във всеки случай, те изпитвали вид уважение към труповете. Ние сме напът да го загубим. Спомнете си пътуваща изложба Körperwelten (Телесни светове, 1988), която стана Bodies: The Exhibition (Тела: Изложението), която представя трупове, потопени в прозрачна смола и по този начин превърнати в статуи. Телата вероятно бяха на осъдени на смърт и идваха от Китай - той вече изнасяше всякакви видове закачки!

 

Така че се надявам тези светкавични погребения да продължат само известно време, тъй като биха могли да ни накарат да придобием лоши навици. 

 

- Велика събота е ден без тържества за християните. Не е ли наложената карантина една дълга Велика събота? Може ли особената ситуация, в която се намираме, да ни помогне да осмислим по-добре този ден на духовна суша?

 

- Велика събота, над която надълго е размишлявал един от най-големите теолози на миналия век, Ханс Урс фон Балтазар, е много особен ден: веднъж на всеки 365 дни онези, които казват “Бог е мъртъв”, имат право. Формулировката идва впрочем от един лутерански хорал от ХVII век за Велика събота, и именно там я откриват Хегел, Жан-Пол и може би самият Ницше, който е син на пастор. Разликата е, че той добавя чрез лудия (toll) във “Веселото знание”: “Бог остава мъртъв”.

 

Християните виждат във Велика събота очакването на Възкресението на Великден. Велика събота обаче не е празен ден, не е мъртво време. Не е без значение, че Христос не се е измъкнал от смъртта, заменен от двойник, отнесен на небесата, заминал за Кашмир или заточен на Острова на блажените и т.н., а е преживял до края нашето състояние и следователно е преминал през всички етапи, включително последния, споделяйки нашата обща съдба. Според основополагащата мисъл на Отците на Църквата само онова, което е поел върху себе си Христос, Божието слово, станало човек, и всичко понесено от него, е свято: трябваше Христос да премине през смъртта (“спуснал се в ада”), за да може и тя да стане повод за среща с Бога. Свети Павел казва: “Ако Христос не е възкръснал, празна е и вашата вяра”. Но също трябва да се каже: същото е, ако Христос не бе умрял. Смъртта не губи нищо от своя трагизъм, но е и място, където се намира Бог: “ако легна в преизподнята – Ти си също там!” (Псалом 139: 8). Бог никога не ни изоставя.

 

Вследствие на това смъртта престава да бъде тази последна реалност, която пънкарите чистосърдечно превръщат във видим култ, а цялата ни лицемерна култура - в непризнато боготворене. Това послание за живот е актуално навсякъде, където броди смъртта, както е в момента. И всъщност е шанс, както казвате вие, че тази карантина удължава неясно докога този уникален ден. Би могла да е като лупа, която го увеличава извънредно много. Да ни позволи да видим по-добре, по-отблизо, какво означава този ден. От нас зависи да се възползваме от случая.

 

- Какво е посланието на възкресението в тези трагични времена? Каква надежда имате за нашата цивилизация в края на тази криза?

 

- Нямам почти никаква увереност за нашата цивилизация. Но вие сте права да говорите за надежда. Само тя може да ни помогне. Тя е една от трите богословски добродетели, заедно с вярата и любовта към Бога и към ближния. Характерното за тези добродетели е, че не могат да бъдат прекомерни. Това ги отличава от другите добродетели, където излишъкът в едната пречи на упражняването на другите. Например, прекомерната предпазливост може да ни накара да забравим задължението да помагаме на ближния си. В замяна на това, човек не може да вярва, да обича, да се надява твърде много. Крайният обект на тези добродетели наистина е безкраен: Бог, Който с чиста любов ни подготвя “това, което окото не е видяло, което не се е надигнало в сърцето на човека”. 

 

На практика, както се казва, позволено е да се надяваме, този път с чисто човешко очакване, на малко осъзнаване в границите на нашето положение, на “нашия обхват”, както казваше Паскал.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Helleborus на 14.04.2020 в 09:31
Там е работата, че цивилизацията не е наша. Тя идва от боговете, които изповядваме, съзнателно или несъзнателно. Предците ни влизат в завет с някой бог, практикуват съответната култура, децата им изоставят техните храмове и приемат нови богове. Те могат и да възродят старите култове, могат и да се отрекат от тях. Земният човек не може да изтърпи християнството. „Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение.“ /Йоан 8:43/ Земният човек не може да слуша за нещо, което не може да види. А той не може да види своите нетварни елементи, които имат нужда от храна и Възкресение, не може да види и „съкровище на небесата“, не може и да признае Цар, който е разпнат. Затова слепотата на материалния човек непрестанно трансформира служенето на Истината, в служене на нейни имитации, които дават по земному на всеки каквото му се иска. Дори там, където е проповядвана, истината е винаги замъглена (сред големите маси) от земни схващания на хора със земни очаквания. Затова и християните са били винаги толкова различни един от друг, понеже учението не е сбор от правила.(като исляма) Но мисълта ми е, че цивилизацията не е наша, ако европейските общества се покланят на други богове, хората могат да станат дори по-големи варвари от разни диваци. Кои варвари са стигали до там, че да осакатяват децата си, за да им сменят пола? Това е цената, която се плаща за високомерието на цивилизования човек, когато той си мисли, че цивилизацията му е закодирана вътре в него и каквото и той да прави, той е по-цивилизован. Законите идват отгоре, а не от нас, дори тези, които си мислят, че са напредничави, прогресивни и измислят законите, те всъщност попадат под влиянието на някоя древна духовност (демон или бог) . И постигат чужди цели, бидейки слепи марионетки. Единствено Синът каза на Своите "Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец." /Йоан 15:15/ Останалите не знаят какво вършат, на кого склужат.
фи и пси на 14.04.2020 в 11:15
Ние наистина живеем в свят, в който виртуалното се стреми да замени реалното, но не виждам защо това е порицаемо? Духовността е стремеж към виртуализация на обичайната физико-материалистична форма на пребиваване, в която сме вкопчени и от която все още толкова упорито зависим, в качеството си на "масови консуматори" на време и живот. Дали масовата (физическа) религиозност е в състояние да създаде и удържи автентичното духовно състояние, достъпно на толкова сложните и самоотвержени процедури по виртуализация на реалното? Очевидно не, в противен случай авторът наистина би имал доверие в едни иновативни, виртуализиращи се (т.е. неподчиняващи се на масовизацията, саморазгръщащата се териториалност и уравниловката) форми на жизнена изява. Защото не е въпросът какво обичайно наричаме реално, а как изобщо се домогваме до представата за него, сиреч - как е възможно да мислим реалното като доминантен, привилегирован модус на битие-изява. И тогава едва ли дотолкова недуховно бихме носталгирали по реалното, защото проблемът за ограниченията, които създава неговото изповядване, лъсва със страшна сила. И най вече би следвало да се обезпокоят стожерите на реалистичната духовност, защото да се обяснява духовното именно от реалистични позиции, изглежда не само трудна, но и невъзможно глупава задача.
метафизик на 14.04.2020 в 11:26
Прочее, масовизацията, общоделството, господството на множественостите, спокойната и осигурена наместеност сред "реалностите на света", барабар с всичката му религиозна псевдоуховна и хуманно притворна обредност, е признакът на еманация (упадък) от всякога чистото събитие на виртуализацията, което пресрещаме в изстъплението на една вътрешна свръхсъзнателност, която обаче се удържа по-трудно от всичко друго. Защото не физиката провокира мита за множествата и тълпите с тяхната тотална реалистичност, а напротив, митът за господстващите множества и чистите количества (един по същество демократичен мит, гравитиращ около математиката) произвежда изнуряващите ефекти на физиката и всичките свързани с нея реализми.
Наблюдател на 14.04.2020 в 11:36
Не може да се говори за цивилизация като единица. Тя е многоликова и не само с нюанси, но и с огромни разлики в различните общества. Що се отнася до "царството на икономиката замръзна, за да остави място за грижата за най-уязвимите" то това е голяма глупост. Без производство не може да има грижа към когото и да е. При "замръзнала" икономика, когато няма производство, ще започне борба между хората за насъщният. Хората ще се озлобят и първичните инстинкти ще доминират. Ще бъде забравено християнството и всичко хуманно във всяка религия. САЩ емитират виртуални пари, но нямат НИКАКВО покритие. Дори чували с пари няма да помогнат ако магазините са празни. С пълен стомах всеки може да проповядва, но когато огладнее, ще забрави всичко и ще се надява ближният да умре за да има за него.
спорът между реалисти и номиналисти още в Средновековието на 14.04.2020 в 11:59
Цитат: "Свети Павел казва: “Ако Христос не е възкръснал, празна е и вашата вяра”." С очевидно основание върху този цитат, Путин каза почти същото: "За какво ни е свят без Русия?". Всички въпроси за производството като икономическо производство се наместват пласта на реализмите, в които все стомахът е предопределял какво да мисли умът, просто защото привързаността към масовката е типичният доброволен отказ от алтернативно мислене. Но преди да прибегнем пак до обичайния редукционизъм на производството до икономиката (стоки, услуги и най-вече пари), тоя път нека се заемем първом с неговата критика, както ни завещаха някои големи мислители от Кант насам. Защото човешкото съзнание е продуктивно и производително преди всичко с оглед на това, че произвежда реалност, при това законите на това производство на реалност са виртуални в основата си. Генезисът на човешката реалност, в качеството й на този грешен, паднал свят, който общо споделяме, може да бъде контролиран, както са казали още средновековните номиналисти, например Окам (с които Реми Браг, като професор по средновековна философия, е доста добре запознат) само номиналистично, без при това Божието Име да бъде отчуждаващо отпращано към номинализация на същности, чиято реалност извън Божията пълнота е само мнима, фиктивна. Ако това не се прави, тогава един по същество псевдономинализъм се присвоява от дяволовите вижте например какво става по борсите с фалшивите номинали на една множествена и толкова реалистично приета световна валута, която непрекъснато и количествено раздува номиналите до пръсване. Дяволовите го правят незаконно, само количествено, и защото им липсва дълбокото познание за тайната на качеството. Номиналът обаче е преди всичко чисто качество, доколкото изразява самото Божие Именуване (респ.сътвореното битие като Божие Имение), бидейки завършен и все пак перманентно изявяващ се Творчески Акт ex nihilo.
Helleborus на 14.04.2020 в 12:06
фи и пси на 14.04.2020 в 11:15 Не съществува виртуална реалност, тя е преходното състояние към реалното битие. Така, както един плод се зачева и се износва вътреутробно и ние не го виждаме, но после той се ражда "на бял свят", така и нашият виртуален свят е заченат в умовете ни плод, който износваме, но който със сигурност идва на бял свят като битие. Идеите се зачеват в ума, мисленето и чувствата се променят във вътрешния ни свят (подкрепени от една виртуална форма на предаване и комуникация) но те със сигурност се имплементират в реалното битие. Хората бяха подлъгани, след създаването на виртуалната мрежа, че каквото става там е наужким, затова те не я подложиха на същата регулация. Например всеки, който се съблече гол на площада, ще бъде арестуван, но не и ако го направи във виртуалния площад на виртуалния ни свят. Така ние напълнихме сетивата си с престъпно и неморално поведение, а то после излезе и навън, понеже промени поколенията и нравите. Вътрешното винаги излиза навън и това е ясно. А самата форма (вещественото и външните проявления) не е за презиране. Тъй като е част от технологията, завършека. Като в притчата за жената, която замеси три мери тесто, докато вкисне всичкото, така Христос обясни Божието Царство. То трябва да се яви в нашето земно измерение, макар да се сее в ума и сърцето! Плодът показва какво точно е ставало вътре, в невидимото, кой е бил бащата. Проблемът на виртуалните християни е този, че могат да се самозаблудят, ако самото им християнство остане виртуално, в смисъл на умствено и учебникарско, но не променя поведението им и света, ако не дава плод във външния свят, може да е знак, че човекът изобщо няма общение с Троицата. (квасът на лицемерието) Получава се така, че злото зачева и ражда (смърт), а доброто не зачева и не ражда (живот), понеже човекът е затворен в сърцето си за него и остава непроменен, той лицемерства. Т.е. християнство, което не се проявява активно във външния свят (или се проявява само като външна обредност) е безплодно. Като смоковницата, която Христос прокле.
фи и пси на 14.04.2020 в 12:30
Виртуална е формата на сингуларно (респ. синоптично) гледане на биващото, и това не означава, че виртуалното не е реално като идейна и номинална, а не представна (репрезентативна, регулярна) форма. Хелеборус, ти свеждаш виртуалното до техногенна виртуалност, изобщо не си подготвен за сериозен дебат по темата.
А самата форма (вещественото и външните проявления) не е за презиране. на 14.04.2020 в 12:37
Критицизиране не означава презиране, подлагането на фалсификационна (критическа) процедура (например по Попър) цели преодоляване на определени ефекти, които тормозят или направо закриват чистото, непосредствено и стерилно (спрямо ненужно опредметени посредници и илюзорно овластени същности) умозрение. Наречи я ако искаш тая процедура неутрализация (изчистване, хигиенизиране).
То трябва да се яви в нашето земно измерение на 14.04.2020 в 13:02
Земно измерение в общоделски, средноаритметичен смисъл, е конвенция, а не истина. Конвенционалните посредничества в търсенето на Бога нямат нищо общо с изследователския и самоотвержен стремеж към Истината. Някои гледат на "земната действителност/земното измерение" физически, а други метафизически.

Напиши коментар