В ателие „Прегърни ме“ децата знаят, че ще срещнат добри хора, приятели, които ще ги чуят; пък и за хапване ще има (по Мечо Пух), споделя Милена Нейова, създател на ателие "Прегърни ме" в интервю за marginalia.bg
С обич, търпение и надежда
Рожден ден на Милена с две от порасналите деца на ателие "Прегърни ми" - Ники, ученик в Художествената гимназия и Анио, студент в Софийски университет

Милена, от 13 години правиш това уникално „ Ателие Прегърни ме“ в сърцето на София. Стопли ли го това сърце, защото …големият град е общо взето безчувствен, студен, гигантски с мащабите си, или поне така им се струва на дечурлигата…Стопли ли го това сърце, помагат ли ти приятелите? Кои са днес твоите дарители?

Ще ти отговоря с малко думи от моите пораснали деца. Преди няколко дни навърших 50 години и в дневника на Пипи Дъртото Чорапче (както понякога се майтапя със себе си) Анио ми написа: „Преди много време, на едно прекрасно място, наречено ателие „Прегърни ме” се запознах с теб. Чувствам се късметлия, че те познавам. Благодаря ти”. Здравчето не успя да дойде за купона, защото имаше изпити (студент по актьорско майсторство с успех 5.78!) Ники, друго мое любимо дЕте преди време беше оставил автограф: „На най-добрата жена на света!” Давам си сметка, че звучи доста фукливо, но как иначе да ти отговоря на въпроса за сърцето… С такива деца сърцето е пълно, препълнено!

Виж, с дарителите въпросът е малко сложен. Имам много приятели, които ни подкрепят и помагат, но все още не успявам да го „стабилизирам финансово” това иначе прекрасно място – ателие „Прегърни ме”. Понякога се чувствам ужасно уморена и обезсърчена, но като си прочета дневника, като видя Ники, Анио, Здравчето, Лия, като знам, че утре ще дойдат Поли, Ева, Цвети, Тансу, Ками, Тренчо, Митко, Натали и Теди… веднага изправям гребена!



С малката Поли

 

Откакто наблюдавам работата на „Ателие Прегърни ме“ виждам все по-зрели малки художници и забележителни артистични постижения. Става ли детството на твоите възпитаници по-щастливо, когато са тук, в уюта на методичните грижи на теб, художниците и приятелите на децата? Читателите ни знаят вече, че това са деца от социални домове и институции…

Не знам дали са по-щастливи, но часовете, които прекарваме заедно са истинска радост и за големите, и за малките! Мисля че децата намират място, на което се чувстват спокойни и обичани. Където знаят, че ще срещнат добри хора, приятели, които ще ги чуят; пък и за хапване ще има (по Мечо Пух). Опитваме се да кажем на децата, да им покажем, колко важно е да си добър и почтен човек, защото тогава и ти ще си заобиколен от добри и почтени хора. Пък ако открием талант – помагаме с всички сили детето да се развива по избраната пътечка!

 

Със Здравчето (вече студент актьорско майсторство, трета година) по време на творческа ваканция 

Какво стана с курсовете по тъкачество и шивачество? Спомням си, че по едно време заедно с преподавателите  децата от Ателие „Прегърни ме“ бяха направили колекции от етнокостюми?


Курсовете то тъкачество останаха в историята. Ако някой ден имаме по-голямо ателие и по-стабилно финансиране, можем отново да монтираме двата стана. Иначе на шевните машини Анио и Кети показват понякога на по-големите дЕца някой друг бод.


Непрекъснато лайквам  картините , които качваш във фейсбук – „копия“ на Пикасо, Матис, Дега.  Имат ли шансове за  бъдещето на тези малки художници?

Тази година още едно от нашите дЕца ще кандидатства, този път в приложното училище. Дано успее малката, пораснала Лия! Сега ходи на уроци по рисуване. Дано, дано, дано! Дано и шансът е на тяхна страна! Защото… „Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам „Дано“. Благодаря, ти, Юле, за вниманието и подкрепата!


П.С. Лия е приета в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука”, гр. София

На добър час, мило дете!


 

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

Напиши коментар