След 11 месеца делото е прекратено с аргумента, че бившият транспортен министър не бил длъжен да знае правилата за моторните шейни.

 

На брифинга за катастрофата край Своге Московски се яви заедно с главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на националното следствие Борислав Сарафов.

 

След 11 месеца еквилибристики прокуратурата прекрати разследването срещу бившия транспортен министър Ивайло Московски. Инцидентът с моторната шейна, управлявана от него, при който на 2 февруари м.г. загина 3-годишният му син, е случайност и Московски не носи отговорност за катастрофата. Няма данни за престъпление, смята прокурор Емилия Варадинова от Софийската градска прокуратура. Постановлението й, с което "Сега" разполага, е от 3 януари. Въпреки това в петък прокуратурата укри този факт и отговори на "Сега", че няма нищо ново по делото.

 

Мълчанието е стратегията й още от самото начало на този случай. Първо на обществото дори не беше съобщено как е станала катастрофата с мощната машина, управлявана от министъра. Прокуратурата мълча 5 дни по случая, а след това обяви, че делото за причиняване на смърт по непредпазливост е прехвърлено за разследване в националното следствие. Казусът се прехвърляше между окръжната прокуратура и градската. Московски подаде оставка заради катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души. Правителството веднага го прати вицепрезидент на Черноморската банка.

 

През октомври "Сега" научи от собствени източници, че следователят по делото е стигнал до извода, че бившият министър трябва да бъде подведен под отговорност. Никой не отрече това, след като информацията беше публикувана. Прокурорското постановление обаче гласи точно обратното.

 

Варадинова развива тезата, че безспорно смъртта на детето е заради падането от шейната, управлявана от баща му. Има инцидент, но това не значи, че водачът е имал виновно поведение, пише прокурорката. Според нея трябва да бъде безспорно доказано, че произшествието е в причинно-следствена връзка с поведението на водача и с нарушение на правилата за управление на снегомобил.

 

Тя смята, че става дума за случайно деяние и деецът не следва да отговоря за него, защото не бил длъжен и не могъл да предвиди последиците. Не са нарушени обичайните практики за управление на шейна, приема Варадинова, която е командирована в градската прокуратура от 2015 г.  Според нея Московски не е бил запознат с техническите данни на шейната, нито с правилата за управлението й, нито с каква скорост може да я кара, нито каква екипировка е нужна, нито че трасето не е за шейни.

 

С тези абсурдни изводи прокуратурата реално насърчава тоталната безотговорност в планините.

 

За да има вина за причиняване на смърт по непредпазливост, трябва да има виновно действие или бездействие, макар и неумишлено, посочва прокурорката. Т.е. да съзнава, че може да причини смърт, но да се надява, че ще избегне това. Московски обаче не е паснал и на този шаблон.

 

В постановлението се цитират отговори от официалния представител на канадската марка за моторни шейни, че предлагат на всичките си клиенти теоретичен и практичен курс за управлението на снегомобил. Този курс не е задължителен. На купувачите също се разясняват основни правила за машините и те се подписват, че са ги разбрали - че трябва да се кара внимателно и бавно, защото високите скорости крият риск от загуба на управление и инциденти, че препоръчителната минимална възраст за водачите е 16 години, че шейната е едноместна, че трябва да се управлява с предпазно облекло и каска.

 

Злополучната шейна обаче е купена втора ръка. Последните данни, че е била обслужвана в сервиз, са от 2014 г. Новият й собственик не е преминал през инструктажа за безопасност, нито е направил такъв на Московски. Автотехническата експертиза обяснява, че шейната се управлява основно с баланса на тялото, подобно на мотоциклет. Според експертите най-вероятната причина, че шейната е загубила сцеплението, е, че е навлязла в неутъпкан сняг. Скоростта й преди инцидента е била не по-висока от 50 км/ч. 

 

Ето как изглежда инцидентът според постановлението: Семейният познат на Московски Васил Михайлов имал три моторни шейни. Държал ги в заведението "Силвър Фокс" в Боровец. На 2 февруари м.г. Московски бил в курорта с майка си и с двете си деца - на 3.5 г. и на 7 г. Той наел ски учител за децата, а на обяд отишли в "Силвър Фокс".

 

В заведението дошъл и парламентарният секретар на транспортното министерство Ваньо Тодоров. След това се появил и Михайлов. След като се нахранили, тримата мъже решили да карат шейните на Михайлов. Било около 15 ч., времето било слънчево и ясно. Тодоров се качил на първата шейна, Михайлов и по-голямото дете на министъра - на втората, а Московски и малкото момченце - на третата.

 

Малкият седнал пред баща си и се държал за П-образната ръкохватка до кормилото. Шейните потеглили по горски път в посока към хижа "Чакър войвода". Времето било меко, снегът се топял, по пътя имало неравности. Трите шейни се движели една след друга, спирали и се изчаквали. След един от завоите първите две шейни спрели да изчакат тази на Московски. През това време той се движел най-вдясно по трасето.

 

Навлизайки в остър ляв завой, дясната ска на шейната потънала в снега, шейната се наклонила надясно, навлязла в неутъпкания сняг и се ударила в дърво. Детето получило закрита черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма и починало. Когато Московски не ги настигнал, Михайлов и Тодоров се върнали да видят какво става. Михайлов взел детето и потеглил към спасителната служба. Там от БЧК констатирали смъртта на момченцето. Според експертизата, дори да е имало каска, детето пак е щяло да пострада фатално. В постановлението не става дума Московски да е изследван за алкохол.

 

Регламенти

Прокурорката има писмо от зам.-министър на транспорта, че според определението в еврорегламент от 2016 г. "моторна шейна (снегомобил) означава самоходна машина, предназначена за движение извън пътища, основно върху сняг". Законът за движение по пътищата урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и изискванията към превозните средства, които се движат по тях, и към водачите им. От земеделското министерство са изискани документи за използването на моторни шейни в курорта. Оказва се, че обособени трасета няма, а пътят, по който се е движил Московски, съвпада с горски път, по който не е забранено да минават моторни превозни средства. От Изпълнителната агенция по горите са отговорили на прокуратурата, че има наредба за движението по горските пътища от 2012 г. И че регионалният горски директор определя трасетата за движение на ATV и спортни мотори. Трасето, по което е минал Московски, не е било заявено и разрешено за спортни мотори и други моторни превозни средства. От община Самоков са определили маршрути за движение на моторни шейни, но и те не включват злополучното трасе. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Дочуулу на 23.01.2019 в 13:34
По какво,прочее, се различава моторната шейна от МПС-то? По тая логика, ако удариш някой на пътя неумишлено и без никакво "намерение" нямаш вина, да не е бил на пътя, пътя е за МПС-тата... Сега разбирам защо и на Стависки му се размина. Имат много силно вътрешно убеждение прокурорите!...
Гери на 23.01.2019 в 21:35
Как се живее с такова нещо!?! Душичката на това детенце колко ли страда, че татко му не си поема отговорността за смъртта му. Не го ли преследват тези невинни очички? Убедена съм че го преследват. И нито Солун, нито никой може да даде покой на Московски. Само алкохол, дрога или смяна на резбата биха му дали временна забрава. Скоро този човек ще има остра нужда от психиатър.
Съд от Бога,се нарича съдба ! на 24.01.2019 в 18:18
Човешкия е съд е едно нищо,той е временен ! От Божия съд няма да се скрие и никой няма да го защити освен неговото лично покаяние,ако знае какво значи това !
Helleborus на 30.01.2019 в 21:21
След като трябва да се знаят толкова много неща, за да се управлява такава шейна, защо не се изисква някакво свидетелство за управление, след преминат курс? Не мога да не съчувствам в личен план, на който и да е родител, изгубил детето си. В това си има и пръст на съдбата, дори да е проявена някаква небрежност, съдбата е избрала детето да си отиде, можеше да е само ранено. Понякога причините надвишават способностите ни да видим, човек може да ги търси къде ли не. За делото не знам, вероятно трябва да се сравни с прецеденти.

Напиши коментар