"Това, което наричат “колективен имунитет”, е цветист и лъжлив израз за “естествен подбор”: населението да бъде оставено да хване вируса, най-слабите да умрат и дявол да ги вземе изоставащите. От страните, които възприеха тази политика в началото - Великобритания, Нидерландия, Швеция -, само Швеция все още я следва. Другите се присъединиха към лагера на “протекционистите”, защото тезата за естествения подбор изобщо не издържа морално - не само защото оставя най-слабите да умрат, но ги оставя в мъчителни условия. Ако прогресът означава, че ще донесем всеобщо щастие на човечеството, то тогава наистина трябва да преразгледаме тази идея. Но от десетилетия вече не вярваме в тези илюзии за модерността. Напротив, постмодерният момент е по-скоро песимистичен, както Камю беше видял много рано: по-скоро “пречим на света да се разпадне”. Много добре знаем, че сме крехки и дори можем да бъде черногледи по въпроса за климата… Прогресът с главна буква е зад нас", твърди в интервю за "Фигаро" Шантал Делсол, професор по политическа философия.

 

 

- Близо 3 млн. души са поставени под карантина. Кризата, която преживяваме, не е ли първата световна криза?

 

- Със сигурност не е първата световна епидемия, но е първата, която толкова много ни плаши. Азиатският грип през 1957 г. е причинил смъртта на на 2 млн. души по света и 15 хиляди във Франция. Хонконгският грип от 1968-69 г. е отнел живота на 2 млн. души по света и на 30 хиляди във Франция, 25 хиляди от които само през декември 1969 г., в пълно безразличие. Би трябвало да изследваме по-скоро нашето възприятие на пандемията, отколкото самата пандемия. 

 

Нашата епоха не е началото нито на глобализацията, нито на болестите; когато чумата и холерата покосявали предците ни, тези бичове са идвали отдалеч. Болестите преминавали с лекота от Азия в Европа и обратното, дори да е било по-бавно, отколкото днес. Черната чума, опустошила Франция през 1347  г., идвала от Крим. Корабът “Св. Антоний”, който пренесъл чумата в Марсилия през 1720 г., идвал от Сирия. Днес не глобализацията е застрашена, а нейното засилване и дори нейното повсеместно разпространение. Една стъпка е направена. Това, което глобализацията развали, нямаме как да го поправим: пред очите ни е спектакълът на това безсилие. 

 

- Страните обаче реагират много различно в зависимост от своите култури. Какво мислите за френската реакция?

 

- В началото двете възможни реакции бяха защита на всички или естествен подбор. Това, което наричат “колективен имунитет”, е цветист и лъжлив израз за “естествен подбор”: населението да бъде оставено да хване вируса, най-слабите да умрат и дявол да ги вземе изоставащите. От страните, които възприеха тази политика в началото - Великобритания, Нидерландия, Швеция -, само Швеция все още я следва. Другите се присъединиха към лагера на “протекционистите”, защото тезата за естествения подбор изобщо не издържа морално - не само защото оставя най-слабите да умрат, но ги оставя в мъчителни условия. 

 

Различните страни, които в по-голямата си част избират да защитят своето население, не го правят по един и същ начин. Страна като Франция, богата, но с всесилна и немощна държава (едното поражда другото), не беше в състояние, въпреки огромния си бюджет за здравеопазване, да осигури тестове, които щяха да позволят целенасочена карантина, нито маски, които щяха да гарантират защита на болничния персонал. Прикриваха недостига на тестове и маски с аргумента за предполагаемата им безполезност. Именно нашето високомерие ни погубва: надувайки, че имаме най-добрата здравна система в света, ние не можахме да противопоставим на един непознат и опасен вирус друго, освен професионалното усърдие на нашите обезоръжени болногледачи. Това е много френско. Самохвалството от една страна, а от друга - разточителни институции, които въпреки това са толкова разядени и лишени от всичко, че само огромната отдаденост на болничния персонал ги спасява от банкрут - същото важи и за националното образонание. 

 

Французите са добре известни със своя индивидуализъм, характерен за обществата, в които междинните съсловия са недолюбвани и държавата управлява всички детайли. Но в една трагична ситуация се открояват именно основните човешки качества. Поведението на индивидите в изключителни времена често е много различно от обичайното поведение. Всеки е съгласен да отнемат част от свободата му, което не означава, че ще отвикне от нея. По същия начин навсякъде виждаме красиви прояви на солидарност. Солидарността е също толкова естествена за хората, както и егоизмът, както показаха Аристотел и Кант. В трагични периоди има негодници, които спекулират на гърба на умиращите, но има и много хора, които рискуват себе си, за да помогнат на другите.

 

- Не трябва ли да преосмислим понятието “прогрес”, след като нашите свръхмодерни общества спряха заради един архаичен бич?

 

- Ако прогресът означава, че ще донесем всеобщо щастие на човечеството, то тогава наистина трябва да преразгледаме тази идея. Но от десетилетия вече не вярваме в тези илюзии за модерността. Напротив, постмодерният момент е по-скоро песимистичен, както Камю беше видял много рано: по-скоро “пречим на света да се разпадне”. Много добре знаем, че сме крехки и дори можем да бъде черногледи по въпроса за климата… Прогресът с главна буква е зад нас. 

 

- Различни ли са реакциите на модерния индивид от реакциите на древния човек?

 

- Човешките реакции, разбира се, са едни и същи през епохите, когато хората са изправени пред едни и същи събития. Удивително е да прочетеш разказите на свидетели за големите епидемии в миналото. Там откриваме серия от поведения, които днес са пред очите ни: бързото заминаване на елитите за провинцията, разпространението на болестта в провинцията; разярените, които се изправят срещу карантината и се обръщат срещу “надзирателите”; множеството слухове за чудотворни или фалшиви лекове; или “Покайте се!”, което някога е приемало образа на Бог отец, а днес това на Майката Земя. В социалните мрежи виждаме всякакви многозначителни глупости, аналогични на шарлатанството от Ренесанса.

 

- След като първо обявиха границите за “безполезни”, сега сякаш нашите ръководители преоткриват добродетелите им…

 

- Трагичните ситуации винаги разкриват глупостите, на които са способни нормалните периоди. Мъдростта на народите знае, че хората се организират и управляват по-добре в близост, че любовта към далечното може да бъде идеал, но никога не трябва да бъде изключителна програма. Наложената идеологическа безграничност, глупавото самохвалство, че “заместваме границите с мостове”, днес са отхвърлени от реалността - но, и това е законът на жанра, на прекомерна цена. Ще платим скъпо за това осъзнаване. 

 

- Какви уроци може да научи Европа от тази безпрецедентна криза?

 

-  Европа се държа като комунистическият другар, който прославя абстрактния човек, докато изоставя съседа си на смъртта: съсредоточавайки се върху универсалния морал, който изисква да приемем имигрантите отдалеч, тя забрави за вътрешната солидарност. Вероятно тази криза ще ни накара да преосмислим локалното и значението на суверенитета. Тази планета няма да бъде нито укрепена, нито защитена от химерата за световна държава. Тя просто има нужда да се поддържа и защитава солидарността между нациите, на първо място между най-близките. 

 

Превод от френски: Галя  Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

38 коментар/a

Световният абстрактен човек на 15.04.2020 в 09:37
Това с комунистическия другар е точно в десетката. Както комунизмът едно време,така либерализмът и глобализмът в сегашното време поставят на пиедестал абстрактния световен човек,а игнорират и се отнасят с безразличие със семейството си,съселяните си,съкварталците си,сънародниците си. Помним Павлик Морозов. Безбройните либерастки НПО-та дундуркащи правата на абстрактния човек са днешните Павликморозовци. Хич не е добре,че абстрактният световен човек нещо много ми мургавее и му розовеят дланите и стъпалата. А иначе като им кажеш,че либерастията е ъпгрейтван икстеншън на социокомунизма....подскачат като опарени.....либерастчетата,бивши партокомсомолски функционерчета.
дозъ на 15.04.2020 в 09:50
Швеция се справя по добре от германия - това е анализа от днес на германския велт - локдауна в германия е грешка.
волк на 15.04.2020 в 09:56
Още едно признание от голям учен, че цялата им рейтингова система на образование и здравеопазване на западняците, е един въздух под налягане, продиктуван от високомерие и "синдрома на щрауса" - заравяне на главите в пясъка, пред лицето на автентичните проблеми пред човека и човечеството.
"Тази планета няма да бъде нито укрепена, нито защитена от химерата за световна държава." на 15.04.2020 в 10:03
Тази идея не е просто комунистическа, тя е юдейско-мафиотска, т.е. прозелитско-масонска идея на едни заразно болни от самомнение индивиди, дето модернизираха априорната идея за Бога във всекидневна представа за "Великия архитект на вселената".
Иван Иванов на 15.04.2020 в 11:16
България - 5 починали на 1 милион, Германия - 42 на 1 милион, Швеция - 102 на 1 милион. Кой се справя по-добре? Примерно, 20 пъти по-добре?
Вася Н. Илиева на 15.04.2020 в 11:20
Верен ясен анализ и с основание философски. Не дървен, не подмолен, не продажен, а добре и вярно мислещ философ. Капка е морето, но чиста капка. Дано практическите импликации на този анализ бъдат за поправка на грешки и грехове на политици и духовници в България: внос на българи от чужбина след въведеното извънредно положение и оставяне на миряните в храмовете поради невярната и грешна позиция на Митрополит Гавриил. С това разумът и вярата са ударени. Текстът показва верен и верен контрапункт на посочените грешки. Благодаря за избора и превода на Галя Дачкова.
Saudade на 15.04.2020 в 11:23
Brava!
Наблюдател на 15.04.2020 в 11:23
"Богатите" Западни държави не могат да подсигурят елементарни маски, които струват няколко стотинки парчето. И човек си задава въпроса, дали наистина са богати или всичко е само фасон? "Колективен имунитет" бе измислен поради липсата на маски. Ако имаха достатъчно маски и дезинфекционни средства, щяха да направят както Ю Корея: всеки с маска навън, навсякъде дезинфекционни флакони и живота да протича както обикновено.
Наблюдател на 15.04.2020 в 11:27
"Швеция се справя по добре от германия" Швеция НИЩО не прави и затова не може да се говори за справяне. А глупостите, които говорят немците, че Швеция се справя, са едни от тези дето ги критикуват в статията. На милион население в Швеция са умрели 102, а в Германия 42.
Броене на трупове на 15.04.2020 в 11:36
От утре да започне да се оповестяват ВСИЧКИ починали от заболяване и инциденти и тогава пак ще си говорим за хуманизъм.
Наблюдател на 15.04.2020 в 11:45
Не е логично, по-скоро е липса на логика да се говори, че и без това много хора умират всеки ден от какво ли не и затова не трябва да се обръща внимание на умиращите от вируса. Набийте си го в празните кратуни: Умиращите от вируса не умират ВМЕСТО умиращите от друго, а умират ДОПЪЛНИТЕЛНО КЪМ ДРУГИТЕ! Затова в Ню Йорк не смогват да ги погребват.
умират ДОПЪЛНИТЕЛНО КЪМ ДРУГИТЕ на 15.04.2020 в 12:05
Ще умират, що да не умират, глобализацията изисква жертви!
Наблюдател на 15.04.2020 в 12:09
"Това е правилния начин" Не чакай вируса да ти свърши работата. Тегли ножа на майка ти и баща ти.
. Тегли ножа на майка ти и баща ти. на 15.04.2020 в 12:16
Не можем да я изтребим тая шуробаджанащина като условен рефлекс е, първо за мама и тати се сещаш, гледай глобално.
Helleborus на 15.04.2020 в 13:42
Не е анахронизъм да се обичат и далечни и мигранти, въпросът е в технологията. Доброто е като хлебния квас, то се развива, докато втаса цялото тесто. Но за да се развие, трябва да има някакво място, откъдето да тръгне и където да се поддържа при оптимални условия. В нашия случай това е културата (винаги е било културата, а още по-надълбоко погледнато, боговете). Въпросът е в това, че квасът е нещо, което се разпростира и завладява, колонизира, а не е нещо, което се свива и приема чужд квас, напротив, то надмогва. Затова при производството на вино или при други ферментационни процеси, ако се спазва хигиена и не се вкарат гнилостни микроорганизми, добрите дрожди хигиенизират продукта. Т.е. ако сме видели от опит, че нашата цивилизация е успешна, ние трябва да направим усилия да има оптимални условия за нейното развитие и съхранение, да има някакви затворени кръгове, където тя да се възпроизвежда. Първото е човешкото сърце, после дома и семейството, рода, после по-голяма общност (ЕС, евентуално) и ако ние сме успели, то тогава ще бъдем като „град, поставен на хълм“. От една страна светлината ще свети и ще дава възможност да се „закваси“ света, от друга страна, ще се приобщават само такива мигранти, които са привлечени от красотата на тази култура и могат да се приобщят към нея, изгаряйки чуждия квас. На този културен принцип е извършвана миграцията в миналото, приемани са малко или много „сестрински“ култури и добронамерени хора. Днес комунистическата теория, (либералната е нейна издънка) поставяйки на първо място финансовите и битови условия, а не духовността, се опита да затрие естествения квас на древната ни култура. Тя не покани хора, които ни зачитат, а хора, които се нуждаят от социалните ни фондове и от земята ни, от възможност да разгърнат своите култове. (отговорни за проблемите по родните им места) Затова не, че не трябва да обичаме Човека, без значение откъде идва, но това не може да става за сметка на загубата на културата, която усъвършенства същия този Човек. Т.е. като обичаме човека, нека обичаме и душата му и нуждата й от освобождаване от измами, да сме уверени в себе си и превъзходството нанашата култура. Да даваме и Истина и подслон, а не само подслон, духовна храна, а не само телесна. Проблемът не е в мигрантите, а в напълно погрешните сигнали към тях, че Европа дава пари, но че те могат да внесат своите идоли и да им правят олтари по нашите земи, а нашите политици да ни потискат, за да не им пречим. Нашите политици дори да разрушат крепостите, чрез които браним традициите си и да нахлуят в общността, рода, семейството, налагайки измислена от тях примирителна култура. Ако култура на помирението унищожава Истината, то тя ще наложи властта на лъжите. А ако не обичаш своите си, за да пощадиш традицията им, как ще обичаш чуждите? Изцелението не включва пълно разрушение, както се канят някои днес да се оттласнат в някаква друга посока, изцелението е просто изцеление, щади човека, атакува вируса. Така и Европа не бива да се втурва към някакви грандиозни трансформации на модели и режими, на лутане в крайности, а по-скоро духовни и изцелителни процеси, които да отделят чисто от нечисто.

Напиши коментар