Църковният въпрос в Украйна не е в това кой кого ще подкрепи – Константинополската или Московската патриаршия – въпросът се свежда до самото съществуване на Православната църква такава, каквато тя винаги и особено от времето на Вселенските събори е била – една и съборна. Представяме на вниманието на читателите ни интервю по тази тема, дадено за Аналитичния център "Св. Василий Велики" в Мосвка от Видинския митрополит Даниил от Българската православна църква.

 

 

- Ваше Високопреосвещенство, радваме се да Ви приветстваме! Днес е неспокойно време и за вселенското Православие, и за отделните поместни църкви. Често хората виждат преди всичко някакви земни, светски причини за случващото се: парите, борбата за власт и слава, геополитическите сблъсъци между САЩ и Русия. Според Вас какви са дълбоките духовни причини за случващото се? Защо ние, православните, стигнахме до такава ситуация?

 

- Здравейте г-н Иванов, благодаря за поканата за този разговор. 

 

Да, живеем в неспокойно време. Говори се за глобализация – опити за привеждане на света под нов световен ред, с един център на управление за целия свят. Същевременно, свидетели сме на политическo и икономическo напрежение между различни държави по света. Има военни конфликти, миграция на огромен брой хора от и към редица страни, което изправя света пред множество предизвикателства.

 

Наред с тези и други процеси, може да кажем, че обществата в почти всички страни по света са в процес на безпрецедентни промени в ценностната система - променя се начинът на живот на хората, променя се техният личностен облик, нравите, поведението, обликът на цялото общество. Православната църква, макар да не е от този свят, живее в света. Ние живеем в този свят и, уви, случващото се в него неминуемо влияе върху нас.

 

Може би все по-малко е разбирателството между нас, православните. Като че ли синдромът на Вавилон ни влияе все по-силно. Езикът, с който сме си служели досега и с който сме се разбирали прекрасно – българи, руснаци, гърци, сърби, румънци, араби, американци, грузинци и въобще православните от всички народи по земята – езикът на православната вяра, евангелските принципи, църковните правила – всички тези неща, които „всички, навсякъде и винаги“ (св. Викентий Лерински) в Църквата са разбирали еднакво и са служели за нашето единство, днес този език – редица ясни понятия в него – започват да търпят превратна интерпретация и това вече започва да разстройва нашите взаимоотношения. 

 

Случва се нещо като това, което е било във Вавилон, когато човеците се възгордели и решили да построят кула до небесата, т.е. да построят непоклатимо зданието на обществения си живот и да увековечат своята обществена уредба, но устроена по законите на своите страсти.С други думи, искали са да устроят земен рай тук на земята, но без Бога – както болшевиките буквално говореха и както съвременните глобалисти също подлъгват хората. 

 

Искали са на своите греховни страсти – високомерие, жажда за власт, алчност, както казахте, разпуснатост на нравите, противоестествени грехове и др., да придадат божествен авторитет, да ги увековечат и да ги направят неизменен закон за цялото човешко общество. Но се оказало, че този им стремеж ги довел до такова състояние, на което Господ ги предал – повреда в мисленето им, в разбирането им за нещата. Един искал вар – работниците му носели вода, друг тухли – те му носели нещо друго и така опитът им да построят земен рай със своите греховни страсти, без Бога, се провалил, както разбира се винаги се е случвало в истрията на човечеството при подобни опити.

 

Днес в православния свят сме свидетели на подобно нещо. Господ ни е казал: „думата ви да бъде да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). Но ние не обръщаме внимание на тези думи. Някои човеци, които донеотдавна недвусмислено заявяваха по най-официален начин, че признават както териториалната цялост и интегритет на РПЦ – МП, включително на територията на държавата Украйна, така и нейните неотменими права на самостоятело управление на църковните дела в нейните канонични територии, отскоро се отметнаха от собственоръчно подписаните от тях множество документи, с които потвърждаваха това. 

 

Така например патриарх Вартоломей многократно бе потвърждавал, че приема и признава църковнoто наказание низвержение на бившия Киевски митрополит Филарет Денисенко (а освен низвергнат от сан, Денисенко е и отлъчен от Църквата), наложено от архиерейския събор на РПЦ, както и окончателността на решението. Т.е., че това решение е напълно в компетенциите на РПЦ и не подлежи на апелация. След всичко това, миналия октомври Константинополският патриарх прие неговата и на т.н. „митрополит“ Макарий Малетич апелационни молби и в разрез с църковните правила и с елементарните правила за църковно съдопроизводство ги „възстанови в сан“, а вече влезе и в евхаристийно общение с техните разколнически групи. Така думата на патриарх Вартоломей от „да“, стана „не“. 

 

Още по-голям проблем спрямо православното разбиране за взаимоотношенията между поместните православните църкви е и решението на Константинополската Патриаршия да отмени  документ с повече от 330 годишна давност, след чието издаване от Константинополския патриарх Дионисий IV през 1686 за всички православни църкви Киевската митрополия е била органична част от автокефалната РПЦ – МП. 

 

Повече от 330 години пред никоя поместна православна църква не е стоял въпросът например за валидността на избора на Киевския митрополит, валидността на епископските ръкоположения и избора на правоправещи архиереи в диоцеза на днешната Украинска Православна Църква – Московска Патриаршия, както и за всички управленски решения и решенията на църковните съдилища в тази църква. 

 

Тоест, в отношенията на поместните църкви спрямо РПЦ, не само е установен един обичай да се уважава самостоятелното управение делата на тази църква от нейния епископат (включително на територията на Украйна, където на православната църква е даден автономен статут), но този обичай е препотвърден в практиката на междуправославните отношения с множество документи от всеправославен характер. 

 

Безспорно е, че спрямо цялата канонична територията на РПЦ – МП, включително на територията на Украйна, в междуправославните отношения през всичкото това време в пълна сила са важели църковните правила отнасящи се за несмесването на юрисдикционните граници на поместните църкви и неразпростирането властта на техните предстоятели в границите на други поместни църкви, като напр. 2 правило на II Вселенски събор и 8 правило на III Вселенски събор.

 

Бихме казали, че никой днес няма основание и право едностранно да отмени действито на тези правила спрямо териториалната цялост, както на РПЦ – МП, така и на всяка една от каноничните поместни автокефални църкви. Но ето, че претенции за такива права се предявиха. 

 

Ето тази промяна у някои човеци на „от векове утвърденото“ разбиране за каноничноправния ред в Православната църква, който определя начина й на управление и опитът им да наложат това свое виждане на останалите православни църкви, води до напрежение и разстройване на взаимоотношенията в междуправославен план.

 

- Владико, в интервю за портала „Гласове“ с право отбелязахте, че „спорът в Украйна не е просто спор между две поместни църкви. Той засяга цялата православна Църква“. В тази връзка, какви последствия за Българската Православна Църква могат да имат действията на Константинополската патриаршия и нейната специфична „еклезиология” на „източния папизъм“?

 

- Към настоящия момент действително имаме най-официално заявени претенции от страна на Константинополския Патриарх за изключителни привилегии на Константинополската църква за „надгранична юрисдикция“ не само в териториите на т.н. диаспора, но и в териториите на автокефалните поместни църкви – както самият той се изразява за „надгранично изцеряване на всички църковни въпроси“. 

 

В т.н. Томос, който Константинополската патриаршия издаде на 06.01. т.г. открито се постановява, че новоустановената църковна структура в Украйна признава за свой глава Константинополския патриарх и се прави опит това положение да се установи също и спрямо останалите поместни църкви с израза, че тези църкви също признават Константинополския Патриарх за свой глава. 

 

Тези претенции са в пряко противоречие с 34 апостолско правило, което постановява начина на управление на дадена поместна църква и от друга страна на 2 правило на 2 Втория вселенски събор и 8 правило на 3 Вселенски събор, които, както казахме забраняват главите на поместните църкви да простират своята власт в териториите на други поместни църкви.

 

Тоест, налице е опит да се подмени значението на автокефалния статут на поместните автокефални църкви. Говори се за автокефалия, самоуправляемост на дадена поместна църква, но всъщност правомощия за управление на тази църква се прехвърлят към Константинополския престол.

 

Такова присвояване на правомощия се съдържа и в условията, които предвижда т.н. Томос. В него пише, че епископите и клириците на новоучредената църква имат право да прибягват за апелация към Константинополския патриарх, като такива претенции Патриарх Вартоломей заявява спрямо всички останали поместни църкви. Това само по себе си е опит за пряка намеса в делата на всяка една поместна църква, като същевременно подобни претенции са в пряк конфликт с правила 28 (37) и 125 (139) на Картагенския събор, които чрез 2 правило на Пето-шестия вселенски събор (чрез което са кодифицирани каноните на Църквата) добиват общоправославна валидност. 

 

Също, вменява се в задължение на новата структура в Украйна, при по-важни въпроси да се обръща към Константинополския патриарх за авторитетно становище, като отново се споменава за компетенции на тази църква да даде авторитетно разрешение на дадения въпрос, без необходимостта той да се поставя на всеправославно обсъждане. Според Томоса Константинополската патриаршия се явява своеобразен каноничен „посредник“ между новоучредената структура и останалите поместни църкви. Тук отново е налице опит от страна на Константинополската църква за присвояване на правомощия и качества, които са присъщи за цялата Съборна Православна църква.

 

Необходимо е да се подчертае, че само поради тези и други подобни на тях текстове в т.н. Томос, с които се прави опит да се легализират претенциите на Константинополската патриаршия за надгранична юрисдикця, е изключително важно поместните църкви да не приемат този документ за валиден. В противен случай не само за БПЦ – БП последиците ще бъдат катастрофални, но под заплаха е единството и съборността на цялата Православна църква.

 

Това е важно да се има предвид от поместните църкви, защото в публичното пространство църковният въпрос в Украйна се измества в плоскостта на това кой кого ще подкрепи – дали Константинополската или Московската патриаршия. Докато тук въпросът не се свежда до това, а до самото съществуване на Православната църква по начина, по който тя съществува от времето на Вселенските събори. 

 

Амбициите на Константинополския патриарх за първенство не само по чест, но и по власт в Православната църква не са случайни. Очевидно е, че тази власт не е самоцел. Днес, за постигане на своите амбиции той не се посвени да извърши вероломство, като навлезе в чужда територия и съдейства на държавната власт в Украйна в гонението й срещу две трети от православните украинци. 

 

Кой доктор, за да излекува една рана изрязва две трети от здравия организъм, като му поставя диагноза „болен“ и оставя едната трета, която при сериозна болест е диагнисцирана като „здрава“? Такова безпрецедентно вероломство не може да бъде самоцел и както официално са заявени претенциите за право на юрисдикция над цялата Православна църква, патриарх Вартоломей няма да престане с опитите за налагането им. 

 

От друга страна, като се има предвид силната намеса на различни влиятелни държави и тяхната подкрепа на действията на Константинополската Патриаршия в Украйна, мисля, че има връзка с глобалните процеси и амбициите за съсредоточаване на надюрисдикционни правомощия в ръцете на Константинополския патриарх.

 

Използва се методът на сваряване на жабата с постепенно затопляне на водата, при който жабата не усеща как идва момент, в който тя не е в състояние да изкочи от съда. Ако тя бъде хвърлена в съд с гореща вода, тя би изкочила, но размекната от постепенното затопляне на водата, тя вече не е способна да направи това. 

 

По същия начин православните поместни църкви са подложени на тези зашеметяващи действия от страна на Константинополската патриаршия от последните месеци и седмици. Ако сега не се предприеме решителното действие, като поместните църкви се разграничат и не приемат за валидни действията на Константинопол и по този начин се опази единството и съборността в Православната църква, има опасност заблудата за право на надгранична юрисдикция на Константинополската патриаршия, която ловко се подхвърля като се прави опит да добие валидност чрез т.н. Томос от 06.01., т.г., да подейства разслабващо на нашето разсъждение, съвест, воля, пастирска отговорност и така незабелязано да „изгубим онази свобода, която ни е дал със Своята свещена кръв нашия Господ Иисус Христос, Освободитела на човешкия род“, (8 пр. на Трети вселенски събор), което да не дава Бог да се случи!

 

- Владико Даниил, в писмата, разпратени до поместните православни църкви, патриарх Вартоломей заявява, че има изключителното право да се намесва във вътрешните дела на всяка Църква. Освен това, той отдавна съслужава с католиците, поддържа икуменизма и етнофилетизма, разреши второбрачие на духовенството. А сега патриарх Вартоломей призна анатемосаните разколници за „православни“ и съслужи с тях, а гражданите (не са членове на Църквата) Сергей Думенко и Николай Малетич – за „митрополити“. Какво мислите за това? Има ли предпоставки за това останалите поместни православни църкви да прекратят поменаването на патриарх Вартоломей и съборно да осъдят неговите убеждения и действия?

 

- Преди всичко, както  вече споменах, мисля, че е изключително важно, поместните православни църкви в този момент да кажат истината за неканоничността на действията на Константинополския патриарх в Украйна. Това, вярвам, би спомогнало много за опазване на единството на Православната църква. 

 

Вярвам, че това би спомогнало и за въстановяване на евхаристийното общение между Московската и Константинополската патриаршии. Това е много важно. Не искам да мисля за последиците от друго развитие на нещата.

 

- Руските християни днес недоумяват защо поместните църкви до момента не са се изказвали открито относно действията на Фенер. Можем ли да очакваме в близко бъдеще решение на Светия Синод на Българската Църква по украинския въпрос, предвид това, че седем митрополити вече се обявиха в защита на каноничната Украинска Православна Църква-Московска Патриаршия?

 

- Някои поместни църкви през изминалите месеци нееднократно изразяваха своята позиция на несъгласие с действията на Константинополската патриаршия. Позицията на БПЦ – БП до този момент винаги е била в подкрепа на каноничността. Преди последните драстични събития, които започнаха през април миналата година, Св. Синод е изпращал писма, с които е засвидетелствал, че признава за единствено канонична църква в Упрайна УПЦ – МП с предстоятел Негово Блаженство Киевския митрополит Онуфрий. Изпращани се и писма до президента Петро Порошенко, в които Св. Синод е изразявал своето безпокойство от намесата на държавната власт в делата на църквата в Украйна. Личното ми мнение е, че Светия Синод няма моралното право да изменя тази своя принципна позиция. Да се молим Бог да помогне тази позиция да се отстои! 

 

-Ваше Високопреосвещенство, дълго време сте бил викарен епископ в Българската задгранична епархия на САЩ, Канада и Австралия. Имало ли е някакви конфликти в отношенията на Константинопол с българската диаспора?

 

Не, конфликти с Гръцката архиепископия, КП не сме имали - нито между архиерейте, нито между клира, енориите и вярващия народ. Българската задокеанска епархия от дълги години се ръководи от Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, който има голям принос за благоустройването на църковния живот в епархията и за поддържането на традиционно добрите взаимоотношения с епархиите на православните църкви в тези страни. 

 

Мога да кажа дори, че при сериозните несъгласия, които, като представители на БПЦ – БП в епископското събрание на САЩ сме имали най-вече с представителите на Константинополската патриаршия, по повод опитите да се приеме проект от Събранието за привеждане на Православната църква в САЩ под една администрация, (която във всички разработвани проекти се предвиждаше да бъде подчинена на Константинопол), взаимоотношенията ни с гръцките архиереи, клир и вярващи са били винаги приятелски. Мисля, че това до голяма степен се дължи също и на личните качества на Архепископ Димитрий, който е прекрасен духовник – дълбокомъдър, кротък, благ незлобив. 

 

Напрежение е имало, когато като представители на нашата поместна църква, сме отстоявали канонически обосновано правото на поместните църкви за юрисдикция в територията на т.н. диаспора, но Архиепископ Димитрий не е позволявал това напрежение да се отразява на взаимоотношенията ни. Мога да кажа, че не сме чувствали дори хладина помежду си, напротив много пъти, като църква с много по-добре благоустроен църковен живот, са ни оказвали помощ там, където наша православна общност има нужда от това. Благодарни сме им. Бог да помогне тези взаимоотношения да се запазят и занапред.

 

- Бих искал да обърна внимание и на една друга тема. Владико, ще успеят ли българските енории зад граница да водят мисия сред местните народи, да обръщат техни представители към Православието? Има ли някои интересни примери по този въпрос?

 

- Има интересни примери за мисията на наши енории в САЩ на първо място сред българските общности при тези енории. Както знаем, днес в нашите православни страни има множество хора, които възприемат себе си по традиция като православни, но вярата няма особено приложение в живота им. Традицията обаче ги свързва с православния храм, с православния свещеник. 

 

Има доста случаи с наши сънародници в чужбина, които са имали вяра, но православната духовност не им е била позната, когато водени от нуждата от молитва при различни житейски случаи са идвали в храма и съприкосновението с молитвата, с богослужението така е подействало у тях, че те са преоткривали вярата и тя реално е променяла живота им. Те са виждали, че богослужението не е само един церемониал, както мнозина извън църквата мислят, а напротив, чрез молитвата, особено молитвата на църквата, Бог общува с нас, стига разбира се да сме искрени и внимателни в това общуване. 

 

За тези хора подобен духовен опит, при който Божията благодат по свой начин засвидетелства за своето действие у тях е изненада. Те не са и предполагали, че общуването с Бога може да бъде толкова конкретно и лично. По този начин, чрез Църквата за тях се разкрива цял един духовен свят, който те не са и предполагали, че съществува. 

 

Свидетел съм как такова духовно преживяване е променило живота на доста хора, цели семейства. За тях идването на богослужение в неделния ден става радостно събитие, което те очакват през цялата седмица. Те започват да осмислят живота си като част от църковната общност – братските взаимоотношения, вниманието и грижата за човека до теб, и въобще искренното общуване между хората се възприема вече не просто като добри нрави, не просто като нещо което създава добър обществен порядък, а се осъзнава като духовното богатство, с което душите им реално се обогатяват вследствие на проявата на братска любов към околните. Те виждат колко реални са думите на Господ Иисус Христос: „Там където са събрани двама или трима в Мое име, там Съм и Аз посред тях“.  

 

Тези хора започват да виждат как постъпките продиктувани от егоистичните наклонности, (например от скъперничество или от нежелание да жертваме времето си или от това, че презираме слабите да откажем да помогнем на човек изпаднал в нужда, или пък навика винаги да настояваме на своето мнение и да нямаме мир докато не го наложим, или да се чустваме уязвени, да изпитваме завист, ако в наше присъствие се казват добри думи за някой друг човек), разстройва взаимоотношенията с хората около тях и  нещо което е много важно – лишава ги от радостта, която са имали преди проявата на тези страсти. 

 

За тях вече не е страшно да виждат своите слабости и грешки, защото осъзнават, че Бог е наблизо и е готов да помогне тези слабости и грешки да се преодолеят. Борбата със своите егоистични, греховни наклонности става за тях едно вдъхновение, защото осъзнават, че Божията благодат реално им съдейства и е силна да ги промени, да изкорени даден греховен навик. Това за тези хора е истинско вдъхновение, живота им добива една особена жизнерадостност, житейските трудности не са вече така обезкуражителни, защото те напрактика виждат, че с Божията помощ всяка трудност е преодолима и дори в това да приемем кръста, да преминем през трудностите които Бог ни възлага има голяма утеха. 

 

Множество подобни случай има и сред местните хора, които живеят в близост до български енории зад граница. Освен това, в презокеанската епархия на БПЦ имаме енории, в които свещениците и народа са предимно местни хора, американци. Във всяка една от тях има хора, които в продължение на забележете – една, две или повече години се подготвят за свето кръщение – т.н. оглашени.  Тези примери свидетелстват, че всички тези енории осъществяват своята мисия да свидетелстват за православната вяра и да съдействат на Божия промисъл за спасението на човеците, които желаят да се спасят. 

 

- Накрая бихме искали да Ви помолим да дадете духовен съвет на всички хора – нашите братя и сестри – които ще прочетат това интервю.

 

- Нека безропотно носим своя християнски кръст и да се молим усърдно Господ да избави Църквата Си от разделения!

 

- Благодарим Ви, владико!

 

----------------------------

 

Евгений Иванов e научен ръководител на Аналитичния център "Св. Василий Велики." в Москва

Източник: stbasil.center

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

20 години НЗОК

20 години НЗОК

НЗОК – начало, изграждане, институционализиране, стартиране на дейност...

30 коментар/a

До Helleborus на 09.02.2019 в 17:22 на 10.02.2019 в 16:37
Приятелю Helleborus! Преди 2000г,Бог в лицето на Иисус Христос, бе разпънат на кръст и възкръсна в третият ден според писанията и целия християнски свят, празнува възкресението Му на Велик Ден.(сатана се постара да го празнуваме по различно време) Да разбирам ли,че от последното изречение на коментара не вярваш, че е имало такова!? Ако да-не се учудвам за съмненията ти, че антихриста ще има власт над всяко коляно,народ,език и племе.В случая цитирам извадки от книгата ,,Тълкувание на Апокалипсис" , от св.Андрей Кесарийски. Ако я нямаш си я свали от НЕТА, и ще намериш по-вече информация за този противник на Бога! Ако обаче не вярваш,че Христос, се разпъна на Кръста и заради теб, а след това възкръсна,то за всеки човек(включително и за теб всичко се се обезсмисля! Включително смисъла на живота!Колкото до това,че руският народ не е докоснат от злото - никъде в текста не е споменато.От Библията виждаме,че Бог наказва,които обича,затова Русия бе наказана с война и комунистическо робство.Същото се отнася и за разпада на Византия и последвалото робство на останалите православни народи включително и България.(турско робство,войни и атеистически комунизъм)
Helleborus на 10.02.2019 в 19:49
Как ти хрумна, имах предвид нещо в този дух „защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.“ /1Коринтяни 2:2/ На много места апостолите обясняват, че проповядват „разпънатия Христос“. Няма никакво противоречие с това, че Христос е възкръснал, в крайна сметка нашите прадеди са го наричали Туонх – Ре, Възкръсващото Слово, което историците го пишат като Тангра. Разбира се, че вярвам във Възкресението. Само че апостолите твърдят, а и аз го разбирам прекрасно, че ние сме се съразпънали с Христа и в крайна сметка това не е особено славно състояние по човешките стандарти. Тук има дълбочини, които не им е мястото да ги обяснявам в Гласове, но ти намекнах, че славата на Царството не е нещо от типа на бляскаво светско величие, много власт и престиж, първите страници на медиите, това са човешки работи. Както Христос яви славата си само на малцина на планината на Преображението, така и славата на Неговите последователи не е нещо явно от този свят, тя не е видима по земните стандарти, дано поне малко е станало ясно. Затова представите за силна църква не са във външните неща, а в абсолютно невидими за човешката преценка белези.
Фриц Клингенберг на 10.02.2019 в 22:08
Sitz im Leben - Helleborus на 10.02.2019 в 19:49. Та къде ти е в твоите бръщолевения с цитати от светите книги - историческият контекст? Няма го, губи се, нали? Понеже не ти отърва, а? Вън от спора за историчността на Исус, твърде реалистично и светски - ами ако Човекът който ни спаси през нашата, новата ера ... е бил просто ... римски агент, а! Сред иудеите, които са религиозна, а не друга общност - садукеи, фарисеи, есеи и разбира се ... зилоти! Глупаците Helleborus ... просто са повервали по онова евангелско време и ги няма ... в бъдещето на историята ... футуристично. Няма повече посветени есеи /има кумрански ръкописи/, няма и зилоти ... Рим както винаги победи, а садукеите .... не успяха по обективни причини нито да надделеят над лицемерите /колко познато само/ и ето ти ги ... победителите във вътрешната война с разрушаването на Йерусалим, а император Адриан през 135 г. слага табела с изрисувана свиня на нея на входа на Йерусалим ... НЕ СЕ ЯДЕ! Ранното християнство чие е ... фарисейско естествено, а кои са фарисеите ... онези чийто идоли искаха да се отдадат на огън Великите и малките пророци от стария завет, нали? Та КОИ са - финикийците и пуните, като наследници на ... амореите и на ... Блудницата Вавилонска, а? ЛицемериТе! Оцеляха, за разлика от Йерусалим, но ... не успяха срещу Рим и остана от борбата ... ранното християнство! Всичко тече, всичко се променя, само Рим е вечен, а Картаген ... Картаген трябва да бъде разрушен! Нали така казваше Цицерон /ха ха ха/ - Историята е най-великата учителка на историята, а няма как да решиш правилно делото без да си го прочел ... дори и прекрасно да знаеш закона /светото писание/. АМИН
Църквата на 11.02.2019 в 15:34
Бог, живия Бог прави Божие царство на Святия дух на земята. Бог направи така, че всички хора, мъже жени старци и старици са Богове и Богини, защото работят със 100% от възможностите на петте си мозъка и цялата нервна система. Във всеки и всяка жена или мъж е част от Бог Отец и Бог Майка - живата тъмна материя и енергия, която я има и в човека, като душа. Във всеки и всяка е Святия дух и святата Дух, както и Исус Христос и Христоска и всеки и всяка може да черпи от дълбините на мозъка си Бог Слово, което е записано в Библията. Във всеки и всяка е Разумът, но той не е бог. Разумът е от света и с него се обработва мъртвата и жива материя . Всеки излъчва сила, и хората са свързани чрез Информационното поле, като чрез Информационното поле, черпят Бог Слово от дълбините на мозъка си. Това го могат всички хора по света, мъже и жени, и от различните раси, народи и етноси. Всички народи и етноси са Божи народи, а не само евреите да са божи народ. Църквата е създадена от Христос и Апостолите, но има разлика между тяхната църква и църквата създадена от Светите отци - Тертулиан , Свети Атанасий, Блажени Августин и другите на Ефеския - 325, Сердикийския - 345, Константинополския -391г. събори, след които се създава официалната църква на Византийската и Римска империи през 392 година, каквато е православната църква. Тази църква се базира на Светото предание и Катехизиса и Символа на вярата, които не са от Бог , а от човеци, каквито са Светите отци. Това е феодална църква, която има положителната роля, че се премахва робството, защото християнството не търпи робство. Тази църква е на Римската и Византийската империи, но не и на Христос и Апостолите. Тя е създадена от човеци. Свещениците се правят, че са със Святия дух в себе си и че имат Слово на Святия дух, което е Светото предание, което е уж от бог, но преиначено от човеци. Те си слагат корони, златотъканни дрехи, има икони, кадят тамян, правят ритуали, кланят им се, целуват им ръце и т.н. , за да покажат, че са със Святия Дух в себе си. Така, че тази църква, както и католическата, която се отделя от православната през 1054 година, както и протестантската не са от бог. Единственото , което е от Бог е стария Завет и Новия завет на Исус Христос, и ако сега се създаде нова църква, от хората, то тя не е и няма да бъде от човеци, а от Бог, защото всички хора са вече Богове. А Библията, или Бог Слово, е пример как да се държим, защото тя ни показва правилните отношения между хората. Затова Библията трябва да е пример, а не вяра.
Helleborus на 12.02.2019 в 13:23
Фриц Клингенберг, има ли смисъл да обсъждам контекста на историческите събития с някой, който допуска, че Христос е Римски шпионин? Да пропуснем как са Го научили да ходи по водата и да възкресява мъртви, как са уредили идването Му да е предсказано преди хиляди години... но след като нямаш вяра, значи нямаш, аз в теб вяра да произведа не мога. Тя не е процес на решаване на логически ребуси, тя е откровение. Което или не ти е дадено или не си го чул, защото си се занимавал да слушаш други гласове. Но ако ти не вярваш, че Христос Се е пожертвал заради нас, а после е Възкръснал и царува вовеки, то за теб църква няма. Църквата като институция или мисия в света, сама по себе си няма никакъв смисъл без Христос, Който е глава на Църквата. Логичен човек като теб би трябвало поне това да вдене. И в този ред на мисли хора като теб използват църковността като средство за манипулация на масите, като изобщо самите те не вярват в учението на църквата. Точно за това ти виждаш сходно и ранните християни, защото ти така гледаш и ти си такъв. Само да ти напомня, че не фарисеите са създали църквата, те са я преследвали и са оковавали във вериги всеки християнин, който открият, ако успеят изобщо да го арестуват, преди да е убит с камъни. Нито пък има проблем с есеите, родствени на Траките, които от памтивека си вярват в Исус и Го очакват.
Helleborus на 12.02.2019 в 13:43
11.02.2019 в 15:34 Човече, нищо от това, което казваш, не те ползва теб самия, ти не можеш да го употребиш в живота си и да имаш полза. Тук не говорим дали има някакви зрънца истина или всичко е вятър и мъгла, но че хляб няма в него, ще си умреш от глад и ти и на които го предлагаш. „Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.“ /Йоан 6:33/ Познанието не е за да ходи човек и да смайва зрителите и читателите като някой фокусник, да ахкат и да цъкат с език, а за да ги нахрани и напои. Освен ако не правиш кариера като лайф коуч или шарлатанин, който само иска да си гъделичка суетата.
Аз искам на 12.02.2019 в 15:27
да покажа, как е възникнала църквата, християнството при Христос и Апостолите, как е подменено от Светите Отци, за да стане религия на Римската и Византийска империя, като императора и велможите му са искали да имат власт и богатства, които са им дадени уж от Бог Отец, и Старият Завет, който бил зад тях, как патриарха, свещениците, синодалите са искали да имат земя и църковна власт, която е от бог и зад която са искали да стои завет на Святия Дух, какъвто е нямало и те са преиначили Светото Предание. Това е Слово на Христос, което е било казано от Христос, но не е било записано от Апостолите, но човеците са го предавали устно и са го преиначили и Светите Отци са го записали преиначено, за да им служи, за да са феодали, и да живеят без да работят, Като църквата е била най големият феодал. А зад робите, колоните и по късно крепостните селяни е застанал Исус Христос, и Новият завет, и крепостните селяни са работили безропотно и са хранили императора и велможите им - боляри в България, както са хранили и патриарха и свещениците. Светото предание, Катехизиса, Символа на вярата са измислени неща от човеци. Аз мисля, че може да се изведе много по добра религиозна система на съвременно и бъдещо общество на любов, доброта, човечност, може да се създаде един много по добър свят, пак с капитализъм, но така, че да няма кризи а да има достоен живот за всички. И аз съм е извел тази система, но тук в този сайт, като пишеш нещо различно те трият , а и не може по подробно да се опише. Аз съм против комунизма, социализма, исляма и искам да има четириединен Бог, който да казва, чрез всяко свое лице какви са отношенията в държавата, църквата, икономическото общество и бита и семейството. Четвърто лице на Бог е Бог Слово, прочети началото на Евангелието от Йоан, ще видиш какво пише. А като Ви чета виждам, че и Вие казвате , че християнството след Христос и по време на Апостолите е едно, а когато става официална държавна религия на Римската и Византийска империя става съвсем друго.. Моите уважения!
Фриц Клингенберг на 12.02.2019 в 15:53
Та ... какво искаш, а?! Толкоз ли си "схоластен", че не можеш да допуснеш ... само ... една възможност?! В чий интерес проповядва смирение Господа Наш - във (все)общ, нали така?! В чий интерес изгоряха в борбЪта "другарите" зилоти, есеи, че и садукеи ... от които Рим сне доверието?! Но останаха лицемерите, както винаги! Така е в историята драги ми Helleborus, така е и в природата - остават или оцеляват ... НАЙ-ПРИСОСОБИМИТЕ, а не най-смелите, най-умните и най-смирените! Йосиф Флавий го издава! Пришествието ги застигна на два пъти - 70 година и 135 година. Остана ... стената на плача. И на глупостта. Но те подмолно се съвзеха и продължиха по ... своя път, а както знаеш ... индивидуална и групова есхатология НЯМА, както няма индивидуални и групови ... права. Дойде Константин и им заби последния пирон в ковчега. Днес от аморейско-финикийско-пуническото наследство имаме много, включително и артефакти - най-много са еврейските погребения от времето на ранното християнство на територията на ... Картаген, драги ми Helleborus. А когато фактите говорят и ... та по лицемерите - с техните камъни ... по техните глави! Едно е вярата, а друго разума, а когато вярата се основава и позовава на разума /и знанието/ се получава ... ИСТИНАТА. Крайно време е да попрочетеш съвременната световна класика /освен светото писание/ и да проумееш КОЙ и ЗАЩО е пленник на Великия инквизитор? Пък после може да обсъдя с теб и нещо по-задълбочено.. всичко тече, всичко се променя ... само Рим вечен. Втори, Трети ... та за финал, понеже ме питаш къде отивам - Quo vadis? При разума, знанието и ... вярата. АМИН и Victoria.
Пропуснах на 12.02.2019 в 16:02
да напиша, че зад патриарха и свещениците и синодалите е трябвало да бъде Най нов Завет на Святия Дух, а такъв Завет уж било Светото Предание, а в самия патриарх , синодалите и свещениците уж е бил Святия дух, а това е и досега. Те си слагат корони, златотъканни дрехи, плащове, кланят им се, целуват им ръка, кадят тамян, целуват се икони, мощи на мъртъвци - светци, пръска се със светена вода, само и само миряните да ги признаят, че са със Святия дух, който уж е в тях и дори е в иконите. Но Православната и Католическата църква са феодални църкви и развитие на обществото при тях не може да има. Развитие има само при протестантските църкви и държави, но и там има много измислени неща, които са от човеци, а не от Бог. Макар, че Католическата църква се е реформирала частично на Тридентския събор в 1570 или не знам точно коя година. Докато православната ни църква плаче за Реформация и не е реформирана, заради османското нашествие.
Helleborus на 12.02.2019 в 19:06
До 12.02.2019 в 15:27 Измисли си един ник, да се сещам кой си, ако решиш... Работата е там, че ако искаш нещо да ... ИЗМИСЛИШ... просто го измисли, сложи си името като автор и всички ще знаем, че ти си автора на тази нова идея. Можеш да предложиш каквато искаш теория, много е вероятно да си намериш и последователи. Но не се опитвай да вместваш тези измислици в нещо, което съществува от преди теб и е такова, каквото е. Ти казваш “Аз мисля, че може да се изведе много по добра религиозна система... искам да има четириединен Бог Четвърто лице на Бог е Бог Слово“ Наистина това всичко много ме развесели, дори не знаеш колко. Как ти хрумна, че можеш да си измислиш четириединен бог, ти си човек, съответно каквото и да измислиш, то ще е човешко лично твое дело. И ти нямаш правото да го представяш като божествено. Говори за мир и любов, но без да изкривяваш истината и да намесваш Бога. Ако пък искаш да проповядваш Истината, трябва да я проумееш. Бог не е ограничен от абсолютно нищо, за да изпраща пророци на света, нито е ограничен от книгите грешни или подправени, нито от манипулациите човешки и опити да се противостои. „Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам.“ /Лука 3:8/ За огромна мъка на хора, които все искат да затулят изворите, Бог може да отвори извор и в пустинята. Причината за отстъплението на хората и масовото разпространение на измами и фалшификати е в самите тях, по тяхна воля. „Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. /Йоан 5:43/ Хората обичат самозванците, защото им приличат на тях самите и на човешките им представи, но не разпознават пратениците. Бог все така си остава триединен, Словото Бог е другото име на Христос.
Helleborus на 13.02.2019 в 13:51
До Фриц Клингерберг- вероятно си евреин или изповядваш юдаизъм. Твоят поглед се гради изцяло на един националистически подход към историята, в която Христос за евреите се оказва камък за препъване, а не стъпало нагоре. Еврейският народ е съсипан по онова време, само че след като той преди това се е опитал да съсипе. „Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.“/Деяния 26:14/ Еврейският народ не е обикновен народ, също както и българският народ не е обикновен народ. Той е бил радостен и е празнувал, когато други народи са били ИЗТРЕБВАНИ пред неговото лице, за да бъде настанен той. Евреите нямат каква да е история, в която със свои сили са постигнали нещо, те са били разширени и утвърдени по божията благодат, като много пъти са се клели да служат на Бог и много пъти са били предупредени - „Защото, ако изоставите Господа и служите на чужди богове, тогава Той ще се обърне против вас, ще ви стори зло и ще ви изтреби въпреки доброто, което ви е сторил. /Исус Навиев 24:20/. Клингерберг, това е съдбата на всяка човешка душа под слънцето, в някакъв аспект, по някакъв начин има съдби, които са еднакви за всички човеци. Но съдбите на избраните народи са поставени за поука на всеки друг народ, защото Бог чрез Своите говори, първо Своите съди и наказва, защото са Негово домочадие. И ако не можеш да държиш Своите в подчинение, то как ще изискваш от чуждите? Чел си това, „Скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, ПЪРВО на ЮДЕИНА, после и на гърка, /Римляни 2:9/ Не може да се опиташ да унищожиш Бог Словото, чрез Когото всичко е станало, чрез Когото са направени световете и да не понесеш определени съдби. Историята показва, че за разлика от теб, който мислиш Христос за римски шпионин, фарисеите са знаели много добре Кого убиват. Затова им бе разказана притчата за лозето, „Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат. Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други.“ В една свещена история, в която няма случайни неща и която е пълна със съдби и мистериозни събития, няма място за шпионски истории и заговори. Евреите познаваха закона, че човек е изначално грешен и трябва да принася жертви за умилостивение, стотици години те се очистваха с кръв от козли, те ли не знаеха смисъла на жертвата на невинния агнец, когото Бог изпраща от Себе Си? Защото само Бог може да създаде невинност, която да пострада заради теб, спасението е от Бога. Те ли не знаеха пророчествата, немалък брой при това, съвпадащи с живота на Сина Божи или пък не проумяваха смисъла на Неговата саможертва? Те, не всички, разбира се, но те отхвърлиха това умилостивение за грях, макар да разбраха какво означава, понеже СПРЯХА да късат главите на гургулици и да колят добитък, защо спряха? Те реорганизираха религията си, така че евреите вече не чакат никакъв месия, а просто си ядят кашерна храна и се разширяват по хоризонталата. Ако фарисеите не разбираха какво са направили, те все още щяха да държат Стария Завет и нямаше да си дописват нова религия, както казваш, „съвзеха се“. Това е истината, българският народ също е понесъл ужасни страдания заради своето отстъпление и той също си търси оправдания – няма такива. Никой няма да се оправдае за нищо, освен чрез вяра в „Божия Агнец, Който поема греха на света!“ /Йоан 1:29/
Фриц Клингенберг на 15.02.2019 в 14:36
До Helleborus на 13.02.2019 в 13:51 - види се нищо не разбираш от библеистика, библейска археология и обща история! Наместо да ми цитираш избирателно разни библейски цитати, вземи си изясни сам за себе си историческия библейски контекст! Или ще откриваме топлата вода?! За да се уясни смисъла на светото писание минаха векове и в общи линии всичко е ясно - аз се опирам на заключения и обобщения, които много трудно биха се оборили от нови "разкрития". То иначе в разни художествени и вестникарски книжки има всеки ден, но ... както и в този сайт за кумранските свитъци! Вътрешните противоречия на светото писание за огромни и ако ги нямаше помощните и интердисциплини - Йок ЯСНОТА! Та затова разбери няколко неща и ги приеми за аксиома, иначе няма ПОЗНАНИЕ - Евреи по христово и раннохристиянско време НЯМА, има юдеи! Под религиозното юдеи се крият многобройните семити с общ произход, но различни по племе; Старият завет разкрива невероятните вътрешни противоречия на религиозна нога между защитниците на култа в Йерусалим и наследниците на блудницата Вавилонска, а това за финикийци, пуни и разбира се израилевите синове; Новият завет е много добре "прередактиран" от разните му апокрифни евангелия, от които четирите следват един общ по-стар текст, като претекст - евангелието на РИМ, а сега разбра ли или още "не ти е ясно", а? Единствено фарисеите от които главно произхождат съвременните евреи /генно само сефарадите/ не се интегрираха под римска власт и оцеляха до XXI век, за да си търсят Третия храм на стената на плача!
Helleborus на 16.02.2019 в 16:31
Етносите не ме интересуват, говорим за вярата, зад „божия народ Израил“ и пророците стои Бог, зад фарисеите стои самия пъкъл. И това е разбираемо, защото обикновено където има престол на истината, има и обкръжаваща тъмнина, която се стреми да погълне светлината и тя е винаги обвита и в човешка власт. Защото тези процеси не са случайни, все пак и царството на тъмнината си има собствена управа и действа за интересите си. Най-великите народи имат и най-проклетите предатели. Въпросът е с кого ще се идентифицираш. Ако ти се възхищаваш на фарисеите заради тяхната жестокост и жажда за власт, без значение на каква цена я постигат, аз не мога да те разубеждавам. Но те ли не се интегрираха към Рим, те надминаха Рим по жестокост и се прегърнаха с Рим за целите си, като се позоваха на правата на Цезаря! „Пилат им каза: Ето Човека! А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него. Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. А Пилат, като чу тези думи, още повече се УПЛАШИ. И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна? Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова ПО-ГОЛЯМ грях има онзи, който Ме предаде на тебе. Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха: Ако пуснеш Този, не си ПРИЯТЕЛ на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е ПРОТИВНИК на Цезаря.“ Христос никога не изрече толкова осъдителни думи по отношение на някой друг, както по отношение на фарисеите. „Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го РОЖБА НА ПЪКЪЛА два пъти повече от вас. Матей 23 Хората по света се възхищават и на божия народ Израил и на свещената история, но не проумявам защо ти си си поставил за цел да въздигаш най-противната и злобна каста, която довлече на всички израилтяни проклетия. При това да поставяш на кантар тяхното зло, спрямо Спасителя на света.
до Helleborus на 16.02.2019 в 16:31 на 19.02.2019 в 15:05
Ето виждаш ли! С твоите думи и цитати /адекватни този път/ сам потвърждаваш моята теза. Да етнофилетизма бе осъден в ново време от лукавите гърци - по адрес на българите. Същински фарисеи. Днес Вартоломей изоставен от всички, даже от народа на Гърция /виж нещо за гражданската война след ВСВ/ умря от яда си и взе да се перчи на Москва. Понеже Гърция /или поне онова което е останало от Елада/ реши да признае, че (древно)македонското наследство не е елинско. И което е доказан исторически и научно - ФАКТ. Русия, САЩ, Валикобритания и КИТАЙ бяха признали Македония с нейното име, т.е. гърците загубиха битката за наследството на Александър Велики. Голяма грешка. Както е каза раби Йоханан бен Закай, изнесен на магаре от Йерусалим /а Христос влиза на магаре/ - най-голямата грешка беше да тръгнем срещу Рим! Така че, даже фарисеите се осъзнават, но не се предават духовно, за да има днес евреи /каквото и да се разбира под последното, дори - банкери/. Да етносите винаги са имали своята немаловажна и коварна роля в историята и особено в библейската. Старият завет точно това отразява - защитниците на култа в Йерусалим срещу разните му там блюстители на старите традиции и жертвоприношения, включително на деца. Тофетът, долината на Еном, кладата ... но всичко тече, всичко се променя ... само Рим е вечен! А Еней основа онова което и днес виждаме като ... върховна власт.
раби Йоханан бен Закай на 19.02.2019 в 15:10
Цитат: Бе по-лошо от грях, бе грешка! И остана стената на плача. Класика. Ама няма кой да чете, проумява, слуша и съобразява действията и постъпките си с Волята Божия! А иначе, да ... садукеите просто не успяха поради липсата на масова (етно)подкрепа, есеите поради своят отвлечен мистицизъм неотговарящ на нуждите на историческото време, а зилотите - загинаха като истински комунисти в борбата срещу /а не ЗА/ властта. Фарисеите оцеляха и продължиха напред нахлузили своята хилядолетна ... картагенска маска. АМИН

Напиши коментар