Откъс от романа на Владимир Шаров "Бъдете като децата". Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. „Истина ви казвам, ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезнете в небесното царство” – предупреждава в Евангелието на Матея Спасителят и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В него трябва да вземат участие само деца – милионите безпризорни, които Гражданската война оставя без покрив и родители. Защото „всеки ден, изживян от човека на земята, е пълен догоре с грехове и само ни отдалечава от Бог“. И нито църквата с нейния хилядолетен опит, нито мъжеството на работническата класа ще върнат Божието царство на земята. Единствените, които могат да спасят света и човешкия род, са децата. Рицари на световната революция могат да бъдат само истински нищите духом.

 

Владимир Шаров "Бъдете като децата". Роман. Превод от руски Здравка Петрова. Редактор Георги Борисов. Художник Кирил Златков. Издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС

 

 

В дневника на Крупская, в който тя от двайсет и втора до двайсет и четвърта година записвала всичко, което Ленин искал да предаде чрез Гетие на Троцки и Дзержински, са се запазили десетки бележки за грядущата нова революция.

 

1 май 1922 година. За Троцки: Милионите сираци, бездомниците, останали след световната и Граж­данската война, след глада, тифа, испанската болест и холерата, са истинският пролетариат. Те са последният и най-пролетарският от пролетариатите, най-ощетеният и беззащитният, но именно в него е спасението на човека. По-рано, опитвайки да се оправдаят, родителите поколение след поколение насила са принуждавали децата да тръгват по пътя на греха – защото друг не е имало, а тези са свободни и ще изберат доброто. Вашата световна революция е революция на децата.

 

15 май 1922 година. За Троцки: Гладните, премръз­налите, обраните до шушка, в каквото и семейство да са се родили, са революционерите до мозъка на кос­тите, нашата най-надеждна смяна. Нито един няма да ни предаде, няма да премине на страната на врага. А дето по-рано с вас, Лев Давидович, се борехме за работническата класа, трябва да признаем – и ние, и партията направихме стратегическа грешка, но де­цата ще ни простят – на света няма по-милосърдни и благородни от тях.

 

18 май 1922 година. За Троцки: Работниците на Запад са подкупени и са се обуржоазили, не можем да разчитаме на тях. Друго нещо са бездомните деца. Те единствени не ценят нищо от стария живот, го­тови са да започнат всичко от чист лист. Именно на децата трябва да залагаме. Но има една опасност: както буржоазията е постъпила с пролетариата, така и тук не на място намерили се родители със си­гурност ще започнат да подмамват чедата си, да ги прилъгват с топлина, ситост, домашен уют. Деца­та трябва да знаят, че това е измама, лъжа. Тях, чис­тите и невинните, ги очаква само Христос – понеже и той е дете.

 

И веднага за Дзержински: децата от детските домове още по-решително, отколкото пролетариа­тът, нямат какво да губят. Понеже не ценят високо живота, те единствени са готови да изгорят до пе­пел греха, от който той изцяло се състои. Сигурен съм, те ще бъдат безжалостни към враговете на ре­волюцията. За нас е полезно и това, че те лесно се събират на глутници.

 

Преценявайки децата като нов избран народ, Ле­нин все по-често и по-често си спомнял за Демидов и неговия възпитаник. Изследванията на приятеля на Гетие можели да се окажат за тях извънредно важни, едва ли не ключ към всичко. Най-важното било, че Ле­нин чувствал, че непременно трябва отново да види момчето, и то колкото може по-скоро, преди да бъ­дат дадени първите разпореждания. Но трябвало да се действа внимателно.

 

В понеделник (29 май 1922 година), един час преди закуска Гетие, както винаги, дошъл да види Ленин, да провери кръвното му налягане, сърцето, да го преслу­ша. Ленин мразел ежедневните сутрешни прегледи, но този път го понесъл кротко. А когато лекарят вече си тръгвал, го възпрял с ръка. За да му покаже, че им предстои строго секретен разговор, той някол­ко пъти докосвал с пръст устните си, после, за да не останат никакви съмнения, ги притискал с пръсти. Едва когато видял, че Гетие го е разбрал, преминал към същината. Оказало се, че да обясни какво иска, е много по-трудно, отколкото да подскаже на лекаря, че трябва да си затваря устата. Докато се справил с това, Ленин три пъти се облял в пот, но старания­та му не отишли напразно. Момчето било доведено в Горки още на другия ден.

 

Цялата среща продължила по-малко от пет ми­нути. Ленин задал на детето един-единствен въпрос: какво при всички обстоятелства трябва да правят комунарите, за да имат достатъчно сили да стигнат до Светата земя? Без да се замисля, момче­то отговорило, по-точно изтропало по ръката на Демидов: „Преди всеки сериозен преход, хванати за ръце, да пеят в хор. – И пояснило: – Топлината, вибрацията, която при пеенето се предава от ръка на ръка – именно те са Светият Дух. Той ще им помогне да преодолеят всякакви трудности“.

 

 

След тази среща Ленин и момчето никога повече не се видели, а посещенията на Демидов в Горки станали почти редовни: за една година петнайсет, при което някои по над три часа.

 

Разбира се, до наши дни, говореше Ишченко, е стигнало малко от онези две години живот на Ленин, и то случайно. Твърде много хора са искали да погре­бат това време заедно с него. И въпреки това нещич­ко е оцеляло и първият извод е, че за него са доста­тъчни една-две тетрадки от дневника на Крупская: истинската работа започнала именно след разгово­ра с възпитаника на Демидов.

 

 Превод от руски Здравка Петрова

 

-----------------

 

Владимир Шаров (1952 – 2018) завършва история във Воронежкия университет и работи във Всесъюзниянаучно-изследователски институт за документиране на архивите, където през 1984 г. защитава дисертация по история на Смутното време в Русия (началото на XVIIв.). Разработва няколко оригинални исторически концепции и издава научния труд „Психология на руската история“. Чете лекции и доклади по руска история, литература и култура в Харвардския, Оксфордския, Кьолнския, Римския, Вашингтонския и други престижни университети.

 

Вл. Шаров е автор на сборници със стихове и есета и на девет романа, сред които „Преди и по време“ (1993), „Аз ли не жаля“ (1995), „Репетиции“  (1997), „Старото момиче“ (1998), „Възкресението на Лазар“ (2002), „Завръщане в Египет“ (2013), „Царството на Агамемнон“ (2018). Лауреат е на множество литературни награди.

 

Шаров си позволява да интерпретира крайно своеобразно и смело руската история от XVI до ХХ век. Всяка негова нова книга се превръща в събитие и е повод за възторзи и яростни дискусии. Романите му омагьосват с размаха на литературния замисъл, ослепителното въображение, поетичното слово и абсолютната оригиналност на повествованието.

 

Едни го наричат жив класик, други – литературен провокатор, който работи на границата между историософията и религиозно-мистичното възприятие на действителността. Сравняват писането му с реализма на Толстой и фантастичните абсурди на Кафка, а на Запад го наричат „новият Достоевски“.

 

"Съчетаването на игривост и абсолютна сериозност, пародия и лирика, святост и нечестивост показва удивителния талант на Владимир Шаров да асимилира и смесва наследството на руската литература от XIXи XXвек.Ослепителното му въображение и абсолютно владеене на руския стил в прозата се радват на световно признание – и въпреки това романите му в съвременната руска литература още не могат да намерят своята ниша."

Dictionary of Literary Biography

 

"Изключителен абсурдист, сюрреалист и мистификатор."

Елена Иваницкая

 

"Великолепен разказвач на истории, фантазията му  е просто изумителна."

Вячеслав Курицин

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

6 коментар/a

Зловеща измислица на 22.03.2019 в 04:26
Но пък Ленин заслужава точно това.
Мумията от червената пирамида проговаря: на 23.03.2019 в 00:26
И веднага за Дзержински: децата от детските домове още по-решително, отколкото пролетариа­тът, нямат какво да губят. Понеже не ценят високо живота, те единствени са готови да изгорят до пе­пел греха, от който той изцяло се състои. Сигурен съм, те ще бъдат безжалостни към враговете на ре­волюцията. За нас е полезно и това, че те лесно се събират на глутници.
Без клишета на 27.03.2019 в 07:39
Историята подтвърди публикуваното по-горе. Още няма публикуванги сериозни анализи за мястото и ролята на възпитаниците на детските домове в достиженията на Съветска Русия - било в икономиката, било в армията. Когато се вникне в състава на командирите на икономиката и армията, се вижда, че тяхното количество и качество в болшинството от случаите води до прогресивно решаване на възникналите конкретни въпроси.
Децата от детските домове на 27.03.2019 в 21:24
са били разделени на класи. Най-жестоко е отношението към децата на враговете на народа. Оцелелите от глада и насилието нямат шанс и след напускането на сиропиталищата. От обикновените безпризорни обикновено нищо не става. Имало е и привилегировани, например тези, които са предали родителите си, като Павлик Морозов. Като цяло картината е страшна. Има една документална поредица Исторические хроники, излъчена по държавната Россия 1, има я в Youtube.
еничарите на новото време на 30.03.2019 в 21:48
Вълци в овчи кожи, горете в ада!------------- Дзержински: децата от детските домове още по-решително, отколкото пролетариа­тът, нямат какво да губят. Понеже не ценят високо живота, те единствени са готови да изгорят до пе­пел греха, от който той изцяло се състои. Сигурен съм, те ще бъдат безжалостни към враговете на ре­волюцията. За нас е полезно и това, че те лесно се събират на глутници.----------------- .............„..не на място намерили се родители със си­гурност ще започнат да подмамват чедата си, да ги прилъгват с топлина, ситост, домашен уют. Деца­та трябва да знаят, че това е измама, лъжа". -
Езичници на 30.03.2019 в 21:52
„ какво при всички обстоятелства трябва да правят комунарите, за да имат достатъчно сили да стигнат до Светата земя? “ - НИЩО не можете да направите, щото нямате и идея за християнството. Най-добрата ви идея е езическа : хванати за ръце, да пеят в хор. - Топлината, вибрацията, която при пеенето се предава от ръка на ръка – именно те са Светият Дух. ------------Дрън дрън, чисто New age езичество.

Напиши коментар