Думата „либерализъм“ означава свобода. Това е особена демонична свобода да убиваш духа си, да извращаваш силите на душата и да оскверняваш тялото си, това е свободата от срама като предразсъдък, това е свободата да издевателстваш над всичко, което е свято за човека, това е свободата на бясно куче, което се хвърля върху стопанина си. Още в антично време либерализмът тръгва по два пътя, които външно не си приличат, но имат една цел: да освободят човека от Бога. Първият път е пътят на цинизма, вторият – на естетизма. Цинизмът е разрушаване на всички нравствени устои и традиции, превръщане на човека в мръсно животно, ожесточена борба против собствения дух, обратна стълба на дарвинизма, по която човек еволюира в маймуна. Неговият девиз е „Свободата е в безсрамието“. За либералите спасението се отъждествява с личното самоусъвършенстване, а зависимостта от Бога в делото на спасението се възприема като принизяване на човека. Името на Бога започват да пишат с малка буква, а думата „човек“ с главна. Сатаната поиска да се освободи от Бога; той вдъхна от гърдите си въздуха на тази свобода, който се оказа дихание на смъртта. Човекът продължава делото на сатаната – търси лъжлива свобода във всепозволеността и, изгубвайки Бога, се оказва в мрака на хаоса и безумието.

 

Архимандрит Рафаил Карелин

 

Православието има невидим враг: той е навсякъде и никъде, той е „нищо“ и „никой“. Той е някакъв дух, който пронизва атмосферата на земята със своите миазми, отравя почвата й, заразява водите, превръща градовете в гниещи блата, а селата – в пустош. Изглежда от него не можем да се скрием никъде: той ще намери бегълците и навръх планината и в морските дълбини.

 

Този враг е духът на растлението, който на съвременен език се нарича либерализъм.

 

Думата „либерализъм“ означава свобода. Това е особена демонична свобода да убиваш духа си, да извращаваш силите на душата и да оскверняваш тялото си, това е свободата от срама като предразсъдък, това е свободата да издевателстваш над всичко, което е свято за човека, това е свободата на бясно куче, което се хвърля върху стопанина си. Още в антично време либерализмът тръгва по два пътя, които външно не си приличат, но имат една цел: да освободят човека от Бога. Първият път е пътят на цинизма, вторият – на естетизма. Цинизмът е разрушаване на всички нравствени устои и традиции, превръщане на човека в мръсно животно, ожесточена борба против собствения дух, обратна стълба на дарвинизма, по която човек еволюира в маймуна. Неговият девиз е „Свободата е в безсрамието“.

 

Естетизмът е като че ли противоположен на цинизма; той е култ към красотата, но към тварната красота, чувствената и материалната, която затъмнява красотата на божествената светлина. Това е красотата на ръкотворните идоли, красотата на Афродита и Аполон, красотата, която убива духа. Естетизмът превърна изкуството в слугиня на човешките страсти, обоготвори тези страсти, изчерпа се и премина в антиестетизъм – декаданс, агония на красотата.

 

Либерализмът още в самото начало вижда в християнството свой непримирим враг. Той повдига гонения срещу Църквата във времената на езическите императори. Още тогава християните са съдени от позицията на либерализма, обвинявани са, че са човеконенавистни, фанатици, които предпочитат смъртта пред живота, врагове на човешкото щастие, поради което и трябва да бъдат унищожени, както се гори язва, с нагорещено желязо. Характерно е, че в гоненията срещу християните участие взимат както циниците, така и платониците – тези естети на философията.

 

Либерализмът някога създаде антихристиянство вътре в самото християнство – ренесансът, заменящ аскетизма с култа към плътта. Той постави католицизма на колене, превръщайки го в слугиня на света. Той откри пътя на протестантството, което стри малкото останали отломки на древното предание в хавана на католицизма. Цялото реформаторство има за цел да изведе човека по-високо от Бога.

 

Либерализмът се явява душа на революциите, които преминават под черно-червеното знаме на сатаната. Той се опитва да унищожи Църквата ту с кървави гонения, като удари с таран, ту да я подкопае отвътре като я замени с други религии, при които е запазена външността на християнството, но без Христос като Син Божи, Изкупител и Съдия на света.

 

У либералите има постоянна носталгия по езичеството. Дълбоко в душите си те искат да превърнат небето в Олимп или Хималая. Христос е ненавистен на този дух и затова той се опитва да Го замени с образи на лъжехриста. Изработва идоли под името Христос, за да им се покланят тези, които считат себе си християни. За либерализма е особено ненавистно учението за това, че Бог е висшата Справедливост, Съдия на света, Който ще въздаде на всеки човек според делата. Розенкройцерът Гьоте говори с устата на Мефистофел, че Бог е един добър старец, с когото дяволът може да се договори за всичко.

 

Виждат ли християните опасност от такава подмяна? Мисля, че не виждат, доверили са се на слепи водачи. Някои виждат и бият тревога, но не ги слушат, както Лаокоон, който предупреждавал троянците, че във вътрешността на украсения кон са скрити враговете на Троя. Трети разбират, но мълчат, за да не бъдат смазани от желязната пета на либералите. Четвърти не виждат, защото не искат да видят, понеже либерализмът е отровил съзнанието им, растлял е чувствата им, оправдал е похотта, и поради това, дълбоко в душите си те сами желаят да бъдат излъгани.

 

В днешно време пред очите ни става разрушаване и подмяна на християнските ценности: лицата се заменят от маски, същността – от имена.

 

Протестантизмът се превърна в перманентна реформация, в безсъдържателен субективизъм, в религиозен анархизъм; неговото недалечно бъдеще е атеизъм или екзистенциализъм. Католицизмът, догонвайки изплъзващия се от ръцете му свят, премина от инквизицията към солидарност с всички ереси и сега се заиграва със секти и безбожни съюзи. Той е сложил настрана предишните оръжия – меча и клещите – и широко е отворил обятията си като похотлива девойка – за авангардисткото изкуство и за желязната дама – бездушната техническа цивилизация. Той се стреми да асимилира тези учения и теории, идеите и лозунгите, подир които върви светът, но всъщност сам се оказва асимилиран от тях и сега това католичество, което го имаше преди, не съществува.

 

Основно препятствие за всемирния поход на либерализма остава Православието. До неотдавна то беше подлагано на гонения, пред които бледнеят жестокостите на Нерон и Диоклетиан. Сега Православието го грози друга опасност. Стените на Църкват удържаха ударите на тарана, но ще удържат ли подкопаването, чрез което противниците на Православието се стремят да проникнат в Църквата и не само да проникнат, но да говорят от нейно име и да я представляват? Изобщо не казваме, че в днешно време Църквата е завзета от модернисти, като кораб от пирати – тя си остава стълб и утвърждение на истината; също така не мислим, че всички модернисти са съзнателни врагове на Христа, но либерализмът разврати умовете с лъжлива свобода, потъпка духовната интуиция на хората и затова мнозина престанаха да разбират, че либералните сили заменят религията на небето с религия на земята – култ към плътта.

 

Либерализмът представлява съвременен етап на процеса на секуларизация на човешкото съзнание. Христос съедини земята и небето, а либералите отново ги разединяват и човекът все повече се отдалечава от духовния свят, който става за него чужд и хладен.

 

Християнството е вселенско явление, а според либерализма е просто епизод в историята на човечеството. За секуларизираното съзнание на съвременния човек Бог престава да бъде жива Личност и се превръща в някаква неопределена сила, космически разум, екстропична (проявяваща се чрез постоянно технологично усъвършенстване на човека – б.пр.) енергия, противоположна на ентропията. За християнина целта на битието трябва да се заключава в обожествяването – приобщаване към вечната Божествена светлина, а вярата да бъде стожер на неговата личност и основно съдържание на живота.

 

В богообщението човек намира себе си и сам става отблясък на Божествената слава. В либерализма съществуването на Бога е оправдано само доколкото Той може да бъде полезен на хората като един от гарантите за тяхното земно благополучие. Християнството възвисява човека до горния свят и от сина на земята прави син на небето, а либерализмът, подчинявайки духа на душата, а душата на тялото, се опитва да оземли самото небе и да притисне вечността в рамките на времето.

 

Либерализмът е несъвместим с Православието: той трябва или да го отхвърли, или да го изврати. В съвременния ход на историята либералите избират второто. Те не говорят почти нищо за трансцендентния свят, а ако понякога го споменават, то е за да претендират, че не са напълно скъсали с християнството.

 

Човекът принадлежи на два свята – материалния и духовния. Либерализмът се стреми да унищожи представата за човека като свързващо звено между тези светове. За либерализма е непонятно и ненавистно учението за първородния грях, предаващ се от поколение на поколение, заради който потомците на Адам са се превърнали в добичета и пленници на сатаната. За либералите падението на праотците, изгонването им от Едем, адските мъки – това е алегория, изложена под формата на мит. За тях е непонятно мистическото и генеалогическото единство на човечеството – единство в множественост и множественост в единство, при което за греха на праотците – родоначалници на човечеството – отговарят и потомците им. Те са шокирани от мисълта, че хората се явяват пленници на демона и само жертвата на Христа освобождава от това робство. Отхвърляйки учението за първородния грях, либералите отхвърлят учението за изкуплението; за тях разпъването на Христос е пример за саможертвено служене на идея, апотеоз на Евангелието, а не спасение на света. Често по пътя на словесната еквилибристика те превръщат самото понятие „изкупление“ от основен факт в историята на човечеството в алегория и синекдоха, зачерквайки директния му смисъл. Без догмата за изкуплението, не съществува християнство; то се срива като къща без основи – а точно това им трябва на противниците на Христос.

 

За либералите спасението се отъждествява с личното самоусъвършенстване, а зависимостта от Бога в делото на спасението се възприема като принизяване на човека. Името на Бога започват да пишат с малка буква, а думата „човек“ с главна. Сатаната поиска да се освободи от Бога; той вдъхна от гърдите си въздуха на тази свобода, който се оказа дихание на смъртта. Човекът продължава делото на сатаната – търси лъжлива свобода във всепозволеността и, изгубвайки Бога, се оказва в мрака на хаоса и безумието.

 

Християнството разкри на човека цялата дълбочина на греха, трагичността на падението и метафизическите корени на богоотстъпничеството. Секуларизираното съзнание постепенно лишава християнството от неговата мистическа дълбочина, превръщайки огромния айсберг в тънък лед, плаващ на водната повърхност.

 

Християнинът трябва да влезе в борба с трима врагове: демона, светската суета и телесната похот. Модернизмът игнорира съществуването на демона, влиза в съглашение с полуезическия свят, оправдава страстите и похотите на човека и прави душата незащитена от тези врагове.

 

Либералното християнство скъса връзката с метафизическия свят. За него не съществува ангелология и демонология. Първият враг на човечеството – демонът, приема вид на мъглява абстракция. Учението за демоните като живи същества представлява една остаряла митология. Тези либерали, които все още признават съществуването на демона, се стараят да го представят като безобиден дух, който временно е отпаднал от Бога, но в края на краищата ще се върне към Него и отново ще заеме предишното си място. Ако рядко споменават ада, то е за да обнадеждят грешника, че ключът от ада се намира в ръцете на самия човек: той може да пребивава в преизподнята или да разбие вратите отвътре и да излезе оттам по собствена воля. Така че само желанието на грешника отваря за него ада и рая, а Бог и сатаната не пречат на неговия избор. Да напомним, че прекалената надежда на Божието милосърдие, която преминава в допускане на греха, се счита от Църквата за хула против Светия Дух, която не се прощава нито в този, нито в бъдещия живот.

 

Значителна част от модернистите по принцип са склонни да смятат, че адът не се явява точна реалия от отвъдния свят, а психическа настройка на човека, депресивна мания, за която трябва да се търси помощ от психиатър. Либералите са уверени, че демоничният свят и адът трябва да изчезнат от съзнанието на съвременните хора, да се разсеят като дим от вятър, да се стопят като тъмата на средновековната нощ пред интелектуалната светлина на новото време. Те смятат, че трябва да освободят човека не от демона, а от суеверията и атавистичните представи за зли духове.

 

Характерно е, че модернистите дружно се опълчват срещу заклинателните молитви за изгонване на демони. Според тях за какво да гоним някой, който не съществува, а ако пък дяволът съществува, още по-малко трябва да си разваляме отношенията с него: това е като да риташ министър-председател, който е във временно изгнание, обаче може да се върне на поста си и да се разправи с хулителите. Така че, с главния враг на християните – демона, работата на модернистите и либералите е уредена любовно.

 

Вторият враг на християнството е духът на този свят. Под свят тук се разбират полуезическите обичаи и представи, скàлата на ценностите, понятията за добро и зло, духа на егоизма и егоцентризма, лъженауката, стараеща се да замени вярата, страстното изкуство, прикриващо с позлата гниенето на греха. Този дух на света противостои на християнството, той се стреми да завладее умовете и сърцата на хората. Либерализмът иска да издигне в очите на християните ценностите на този свят, а самата секуларизация да представи като борба за свобода на духа и разума. Самият ренесанс беше опит за реставрация на езическия свят под християнски имена и завръщане на олимпийските богове в Европа под псевдонима на християнски светии. Съвременните християнообразни либерали под лозунги за любов искат да удавят и разтворят Църквата в морето на този свят и да представят Страшния съд като обща амнистия за демоните и грешниците. Там, където е отхвърлена метафизиката, духът е победен от физиката, а душата от тялото: страстната нощна държанка става царица.

 

Третият враг на християнството са плътските похоти. Либералите ги смятат за естествени свойства на човека, а което е естествено, то е от Бога. Греховните страсти те са склонни да разглеждат не като загуба на благодатта и отпадане на душата от Бога, а като излишество, което вреди на здравето на човека. Радикалните модернисти смятат, че грехът е фермент на творческия и интелектуален живот; в нравствено отношение той дава на човека духовен опит и поради това се явява компонент на мъдростта.

 

Либерализацията на християнството, т.е. неговото извращение, става под образа на модернизма, обновленчеството, догматическия ревизионизъм и чрез постоянно злоупотребяване с принципа на икономията (*снизхождение – б.пр.).

 

Трябва да се помни, че събирателният образ на хуманизма и либерализма в едно лице беше древната змия, която пропълзя в Едем с маската на добър приятел. Като либерал тя призова праотците към свобода от всякакви забрани и устрои първата революция при дървото за познаване на доброто и злото и като хуманист им обеща измамна възможност – да станат богове без Бога. Сега този „приятел“ на човечеството, прелъстил Адам, прелъстява и неговите далечни потомци със същата змийска песен.

 

--------------------------

 

Архимандрит Рафаил (Карелин) е роден през 1931 г. в Тбилиси, в семейството на инженер и учителка. През 1954 г. е ръкоположен за йеромонах. От 1975 г. преподава в Мцхетската духовна семинария славянски език, история на религиите, а после в Тбилиската духовна академия – славянски език, история на религиите, богословие и аскетика. Последно място на свещеническата му служба е храмът на св. Княз Александър Невски в Тбилиси. Занимава се с литературна дейност от 1988 г. Автор на книгите: “В ада на земята”, “В търсене на истината”, “Вектори на духовността”, “Падението на гордите”, “Тайната на спасението” и мн. други. На български са издадени книгите му: “Без Църквата няма спасение. За митрополит Антоний (Блум) или как повяхва православният цвят на ствола на икуменизма и други слова” /2004/, “За Църквата и разкола. Православие и модернизъм. Други слова” /2004/, “Що е модернизъм? За какво ни търпи Господ? Символът и християнската символика и други слова” /2004/, “Изобличителни слова срещу половото развращение и греха на аборта” /2005/.

 

Източник: blagogon.ru

Превод: Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

54 коментар/a

биогноза на 26.04.2018 в 10:33
Цитат от един от горните постове: "Тук някой беше дал библейския цитат, че "приятелството със света е вражда против Бога." ". Ето нещо типично: свещената книга на религиозните го казва, обаче не му дава обяснение, така вярата остава неразбрана, а днес интересуващите се от всичко, вкл. от религия, искат да разбират, вкл. да разбират дълбините. И едно такова разбиране, даже и да се дава чрез Светия Дух, изисква релевантно обяснение чрез процедурите на разума, дори оставайки си само в примордиалния пласт на вътрешно откровение. Питам, колцина от употребилите този библейски цитат са в състояние дискурсивно да обяснят защо не трябва да сме в приятелски отношения със света, понеже това е неугодно Богу? Не просто да ни уверяват - така е, повярвайте, защото Библията го е казала, но и да го схванат аналитико-синтетично, чрез гносиса на разума си? Задавам този въпрос, защото аз имам за себе си съответното философско обяснение в духа на феноменологичната парадигма, а вие имате ли някакво поне минимално споделимо обяснение, с което да оборите либералите, и то с вътрешната сигурност, която е нужна за тази цел, при условие че сте всестранно благодатно, а не само чрез вяра, осенени от Светия дух??
Коментар на 26.04.2018 в 11:31
А дали простото обяснение на сложните въпроси, биогноза, не е в това, че Църквата е политически инструмент експлоатиращ Вярата, част от властта като такава?
биогноза на 26.04.2018 в 11:37
Въпросът ви е реторичен, сиреч той съдържа в себе си и отговора. С това мое уточнение, че някои, даже силно религиозни, употребявайки термина "църква", веднага започват да де-терминират авторитарно чрез църковната авторитетност, което пък е белег, че изобщо не им е ясно на етимологично ниво какво означава това, което използват.
Политически некоректният на 26.04.2018 в 16:58
За да се изясни въпросът, поставен от Биогноза, трябва най-напред да има яснота и консенсус около понятийния апарат - как следва да се разбират думи като "приятелство", "свят", "вражда" в контекста на въпросното библейско писание. И може ли да има едно-единствено значение, или са различни в зависимост от конкретната изразявана идея? Имаме ли обща и стабилна подлежаща семантична структура или последната флуктуира в зависимост от конкретиката на цитата? Например, понятието "свят" с какво следва да се разбира като приравнено: с материалното начало, бездуховността, с поробването на човека от вещи и други придобивки, с низките желания и страсти, със злото, с греха, със Сатаната...с какво точно? Или може би с всичко това? И изобщо: какво ТОЧНО означава да си "приятел със света"? Да живееш в град, в жилище, да носиш дрехи, да се храниш в чиния с вилица в ръка, да ходиш на работа, т.е., обратното на това да живееш в пещера или хралупа с шаячна препаска около слабините и да набиваш само корени и див мед, далеч от хорските очи и съблазни? Или това да си приятел със света означава просто да вършиш зло и беззакония? Мисля, че богословите и свещениците дължат по-конкретни, смислени и достъпни отговори на хората, на чиито души претендират, че са духовни наставници. Всичко останало е опит за психична манипулация чрез насаждане на определени идеи "отгоре", по дефолт, без да са обяснени чрез процедурите на разума, както пише Биогноза по-горе. Упс, пардон - ама нали разумът, тоест, стремежът към познание е дело на лукавата вековна змия, къде съм тръгнал...?!?
observer на 26.04.2018 в 20:11
Приел съм, че светът е създаден преди 14 милиарда години от Големия взрив, допускам и Вселената да е мехурчеста, вселени без досег една с друга да съществуват, появяват и изчезват до безкрай. Във всичко това Бог е или външна сила, непознаваема и напълно индиферентна към двукраката форма на живот произлязла от маймуната, по Дъглас Адамс, или същностна част от материята, определяща причинно-следствените връзки. И няма място нито за взаимоотношения с въпросната двукрака форма, нито за Сатаната, със средновековните рога и копита или в модернизирания образ от Фауст и Майстора и Маргарита. Поради което смятам, че коментирането на текста е проява на неоснователна проява на внимание към автора.
Helleborus на 01.05.2018 в 14:53
Ама какви философи сте се насъбрали... някои хора цял живот се учим да казваме сложното с прости думи, за да бъде разбрано то от всеки. А някои се чудят как да облекат някакво нищоговорене в сложни и в болшинството си измислени от човеци термини, с измислено от човеци съдържание. Какво правеше Христос, изказваше скритите тайни в притчи, които са картини от живия живот, както и самият свят е едно разбираемо и видимо проявление на твърде сложно и необхватно за нас познание. Човек мисли с образи и картини, така че Бог е използвал образен език. Какво имам предвид, ако сте сами и чуете в коридора си шум, в ума ви първо ще възникне въображаем образ на проникнал в дома ви в човек, заедно с панически страх. Вие няма да си помислите с думи „в дома ми е влязал крадец или разбойник“, думите ще потърсите много по-късно, за пред полицията. Словото е преди всичко образи и чувства, а не думи, думите изразяват първите две. И са толкова по-ценни, колкото по-точно изразяват реални същности, основните елементи на битието. Човешкото философстване е като затлачен с боклуци извор, поради натрупаните думи, които сами по себе си не предизвикват нито чувства, нито картини, защото са измислени само да отразяват въображаем и несъществуващ субективен свят, нечия научна теория, често погрешна. Аз това не мога да го консумирам, нито да го разбирам, понеже то е илюзия, в която не желая да се филмирам.
Helleborus на 01.05.2018 в 15:13
Някой е питал защо Бог иска да „враждуваме със Света“. Става дума за това, че вирусът, който е поискал да обхване световете, е бил ограничен само до външния, земен свят. В горните светове той няма достъп, той е прогонен заедно с Човека, който му се е подчинил. И тъй като му се е подчинил, той е реалния властелин тук - сеячът на егоизма и егоцентризма, който превръща всеки във враг на другия, на себе си и на божествените естества. На този вирус Бог е противопоставил Духа Божи, Който възвръща Човека към живот на отдаване и грижа, какъвто е единствено възможен в обитаваните от божеството територии. Чрез този Дух, такива хора започват да живеят и по малко отвъд, и тук и там, като че влизат и излизат, както каза Христос за овцете, ще влизат и ще излизат и паша ще намират. Под думата „света“ не се има предвид творението, природата, самия човек или нещо материално присъстващо помежду ни. Има се предвид този дух на ожесточение, егоцентризъм и богоборство, който направлява действията на повечето хора, де факто на всички хора, които не са освободени. И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни./Йоан 8:36/
онова, което е повече от откровението е вече в синята "кръв" на чистия дух на 03.05.2018 в 09:45
Така е, никой няма да бъде освободен без христосиновния жест, чрез който ще бъде удостоена Личността Светия Дух. На последната е дадено да довърши времената на изкуплението чрез философския Творчески акт, получавайки Дара на Славата в сюблимния момент на схватката със сатана. Защото това са степени на пробуждаща обхода: Синът е все още съборност, докато Светия Дух е вече производителност, която ще разкрие Славата на Сина като Победител над Змията и връчване жезъла на емпирията в Пришествието. Затова неслучайно Синът Человечески е предупредил: който похули Отца и Сина ще му се прости, но който похули Светия Дух няма да му се прости до века.
ДЕКОНСТРУКЦИЯ на 07.05.2018 в 17:48
Сидеров и Решетников искат десни русофили. А, да намерят и един, ама надали.. ДЯСНОТО Е КОНФОРМИЗЪМ.ДЯСНОТО Е КОНФОРМИЗЪМ. ЛЯВОТО Е РЕВОЛЮЦИЯ. РЕВОЛЮЦИЯТА Е ЛЯВО. КОНФОРМИЗМЪТ Е ДЯСНО. ЗНАЧИ ЖИВКОВОТО УПРАВЛЕНИЕ Е? А, ПРОТИВНИЦИТЕ НА ЖИВКОВИЗМЪТ, СА? А ФЕМИНИЗМЪТ И ГЕЙ АКТИВИЗМЪТ, СЕГА, СА? А, ПРЕДИ, БЯХА?
оТо на 12.05.2018 в 21:25
Десният православен русофил с атеистично комунистическо минало не е оксиморон, а резултат от закономерното превръщане на дресираните в комунизъм в искрени фашисти.
Румен Андонов на 13.05.2018 в 09:55
Този самозабравил се религиозен екстремист си мисли,че живее в средните векове.На първо място той бърка либерализма с атеизма.А че направо е откачил си личи от твърдението му,че плътските страсти са греховни.Абе,Аланкоолу,че,като си против плътските страсти,кажи как да се изпълнява основоно указание на Създателя - "плодете се,множете се".Пълен кретен!!!!
Плътските страсти са греховни, защото на паството на 13.05.2018 в 22:41
трябва да се внуши чувство на постоянна вина. Целта е да бъде манипулирано и над него църквата да наложи своята власт. Елементарно, но действа.
стига лъжи на 14.05.2018 в 19:06
Либерализмът не е равен на атеизъм, но да кажем, че вътрешната му логика винаги го превръща в такъв, защото каква автентична църква е светската църква - това е някаква карикатура на мистика и дисциплинарна обхода. Що се отнася до плътските страсти, борбата с тях е борба за един неизпадащ от Божията Воля човек. Вина може да изпитва само лутащият се между дявола и Бога, но продължаващ да живее по дявола, т.е. оня, на който цялото му богатство е в ежедневния живот. Самият факт, че не разбирате това, а плюете, показва, че с нищо не сте по-различни от атеистите. Нещо повече, някои атеисти не изповядват вашата воинстваща поза от позицията на невежество, очевидно незаинтересовано от духа на богословието.
онова, което е за богослови, не е за миряни; това, което е казано на древните, съвременните го тълкуват ограничено еснафски на 14.05.2018 в 19:16
Богословът напуска света, мирянинът използва сексуалната енергия само праведно - за размножаване, а не за самоцелно удоволствие. Такива са традиционните християнски изисквания, които нямат нищо общо с извечно незадоволимото его на модерния либерален индивид, живеещ главно заради гъдела на нагоните на стомаха и половите си органи.
Не на нас тия! на 15.05.2018 в 10:30
Авторът на текста е пълен мизантроп и фундаменталист, достоен за пропагандния отдел на "Ислямска държава". Интерпретира либерализма както му изнася, за да защити радикалните си фанатично-религиозни тези.

Напиши коментар