Аз подозирам известна враждебност от негова страна към Европа. Може би несъзнателна и смекчена от християнско милосърдие враждебност, но доста реална. Желаното мъченичество, което се предлага с мигрантските вълни, като изкупление за крайностите на либерализма, сега той тласка дотам да свалим гарда пред ислямизма, което вече е прекалено.

 

Папа Франциск и великия имам на "Ал Азхар" шейх Ахмед ал Тайеб Снимка: AP/SIPA

 

Мюсюлмани и мюсюлмани

 

Нямам нищо против “мюсюлманите”, доста неясна категория впрочем: векове на сблъсъци между сунити и шиите и изобилната употреба на “такфир” от някои ислямисти илюстрират това. Имам доста познати, които се смятат за мюсюлмани, и знам, че между тях има прекрасни хора (включително мъже и жени политици, на които на драго сърце бих поверил бъдещето на страната си), отвратителни фанатици и изобилие от нюанси между двете.

 

И Абденнур Бидар (френски философ и есеист - бел. пр.), и “халифът” Ал Багдади наричат себе си мюсюлмани, но на практика нямат една и съща религия, нито един и същ Бог: и двамата наричат “Аллах” този, към когото се обръщат с молитвите си, но ако се слушат внимателно, със сигурност не става дума за един и същ. Възхищавам се на Абденнур Бидар и неговите убеждения, осъждам Ал Багдади и неговата идеология и съм много мнителен към всеки, който не би желал да критикува текстовете, които са вдъхновили, окуражили и оправдали ужасите на “Ислямска държава”, като се започне с прочутата 9-а сура.

 

Папата предпочита “Мюсюлманските братя”

 

Някои казват, че съм обсебен от ислям(изма). “Големият демократичен залог”, казваме ние… В нашата страна вероотстъпниците от исляма получават почти всекидневни смъртни заплахи, просто защото са упражнили свободата на съвестта си. В нашата страна жените си навличат обиди и тормоз, когато откажат да носят една дреха, символ на неравенството между половете. В нашата страна мракобесни мрежи работят за установяването на цензура и разрушаването на основите на нашата цивилизация. И дори не говоря за това, което се случва другаде!

 

Аз не упреквам папа Франциск, че иска диалог с исляма и/или мюсюлманите, точно обратното. Упреквам го, че саботира този диалог. Упреквам го, че извежда на преден план най-малкото проблематични събеседници, за сметка на автентични мюсюлмани хуманисти, на които не вярвам да предлага трибуната при официалните срещи с него. Франциск има възможността да даде думата на страхотни ислямски реформатори, но предпочита да се сближи с един заместител на “Мюсюлманските братя”.

 

Сега искам да разбера защо папата, подписвайки “документа за човешко братство за световен мир и общо съжителство” с великия имам на джамията “Ал Азхар”, фактически прие да потвърди няколко ключови момента от ислямистката пропаганда и по-конкретно от дискурса на “Мюсюлманските братя”.

 

За да си припомним, става въпрос за следните твърдения: западните свободи са относителни, но мюсюлманите имат право навсякъде да искат прилагането на шариата; Западът страда от “духовно заболяване”, лекарството за което притежава мюсюлманският свят; и очевидно “религиите” по никакъв начин не са отговорни за престъпленията, извършени в тяхно име.

 

 

Папа Франциск и великия имам на "Ал Азхар" шейх Ахмед ал Тайеб Снимка: Vatican Media 

 

 

Ние не умоляваме ислямистите

 

Без съмнение, Франциск е подписал тази декларация преди всичко, за да съживи ислямо-християнския диалог, смятайки напълно логично, че той може да даде плодове, само ако съществува и следователно продължава, което предполага компромиси. Няма да спекулирам върху богословската добродетел на надеждата, но мисля, че той бърка в стратегията: в днешната ситуация приоритет на диалога трябва да бъде изискването за истина, без която няма диалог, а само привиден диалог. А изборът на събеседници е решаващ момент в междурелигиозните срещи.

 

Без съмнение, Франциск има предвид една глобална ситуация, на която нашата е само аспект, може би второстепенен. Близо половината католици по света живеят в Америка, главно в Южна Америка, където политическият ислям е само далечна опасност, естествено отсъстваща от всекидневните тревоги. В Китай не мюсюлманите преследват католици, а официално атеистичната държава и тя преследва и мюсюлмани. И накрая, след като може само да констатира малодушието на западния свят пред мъченичеството на християните в Ориента, Франциск добре знае, че те са на милостта на един, уви, все по-ислямистки мюсюлмански свят. Тук вече не става въпрос да се бори срещу хегемонистичните амбиции на исляма, а да се моли той да не злоупотребява още повече с господството си.

 

Но това е още една стратегическа грешка: ислямистите никога не уважават онези, които ги умоляват, а само тези, които имат решимостта да бъдат уважавани. Теократичният буквалистки ислям никога няма да се спре пред нито една граница, нито географска, нито морална. Изправен пред тоталитаризъм, да обърнеш другата си буза е самоубийство.

 

Тази прекалено посредствена Европа…

 

И накрая, аз без съмнение имам твърде фокусиран върху Европа прочит на нещата. Но тук живея аз, моето семейство и много мои приятели! Нещо повече: като наследник на европейската цивилизация, аз знам, че тя носи истини и красоти, от които могат и трябва да се възползват всички и следователно в името на цялото човечество аз съм длъжен да ги защитавам и предавам. Имам императивното морално задължение да използвам свободите, които са ми били дадени, за да подкрепя онези мъже и жени, които другаде не са имали привилегията да ги получат от миналите поколения, а трябва да се борят за тях. Изобщо не става въпрос за месиански комплекс: съвсем реалната опасност на империализма очевидно трябва да ни накара да бъдем бдителни, но със сигурност не трябва да ни кара да се отречем от универсализма. 

 

Но именно тази битка отслабва Франциск и зад всички разсъждения, които мога да предположа, аз подозирам известна враждебност от негова страна към Европа. Може би несъзнателна и смекчена от християнско милосърдие враждебност, но доста реална. Желаното мъченичество, което се предлага с мигрантските вълни, като изкупление за крайностите на либерализма, сега той тласка дотам да свалим гарда пред ислямизма, което вече е прекалено. 

 

Можем да разберем папата. Привикнал с публичната и често демонстративна вяра в Южна Америка, Хорхе Берголио несъмнено е чувствителен към афишираната религиозност в мюсюлманския свят и се чувства неудобно с дискретността, която европейците очакват от религиите. Но е жалко и разочароващо, че той спира пред привидните неща и не умее да види в исляма духовната празнота зад парадирането и социалния контрол, нито на Запад свенливата жизненост на вярата, която статистически намалява, но е още по-автентична, защото религията е отдалечена от властта и вече не е очевидност, а истински избор. 

 

“Уморената, стара и стерилна” Европа на папа Франциск

 

Нещо повече, Франциск се разстройва от мизерията в своята страна и другаде, и без съмнение в неговите очи повечето европейци, дори и най-скромните, са разглезени деца, недостойни за лукса, от който изпитват удоволствие, в ущърб на жителите на най-бедните страни. Но той забравя, че необузданото хищничество на неколцина не може да се приписва на цели народи, които сами изобличават все повече и повече тези злоупотреби. 

 

Преди всичко той прави учудващата грешка да се фокусира върху лишенията на тялото, за сметка на лишенията на духа. Разбира се, човек трябва да се нахрани, за да се тревожи за гражданските права. Разбира се, Църквата често е упреквана, че обещава “благата на бъдещия свят”, за да призове за послушание в този тук. Но все пак!

 

“Човек не живее само с хляба”, той има нужда от смисъл, от право да избира, вместо да се съобразява с маниакални правила, които го превръщат в марионетка, а в религиозен план може да чуе Словото, само ако го поканят и никога, ако го принудят. Папата би трябвало да знае по-добре от всеки, че основните свободи не са лукс на богатите, а необходимост, за да може човешкото достойнство наистина да разцъфти. Така просяк, който отказва милостинята, подхвърлена му с презрение, олицетворява голям урок за човешката природа. 

 

Вярно е, че има основателни причини Европа да бъде наречена “уморена, стара и стерилна”, както направи Франциск при получаването на наградата “Карл Велики” през 2016 г., но какво тесногръдие е да се мъчиш да загасиш това, което все още е динамично и плодовито, като й вменяваш чувство за вина! 

 

Дори и в разногласията си, народите на Стария континент далеч не са казали последната си дума, далеч не са се отказали да съживят съкровищата, които са наследили и които не престават да съхраняват и възстановяват. Европа не би постигнала нищо, ако се откаже от себе си, ако се остави да бъде разрушена или забрави за себе си: цивилизация, а не географско пространство. Античността, Християнството, Просвещението. Ако едно от трите липсва, всичко ще рухне. Едно дърво не се стреми към небето, откъсвайки се от корените си, а опирайки се на тях. 

 

Трябва ли да се откажем от диалога между християнството и исляма, между Запада и Ориента? Очевидно не. Има други възможни избори между абсурдната алтернатива да загубиш себе си в идолопоклонничество към Другия и затварянето в себе си при отхвърлянето на Другия. Но отново трябва да се намерят подходящите събеседници: Другият не съществува, съществуват единствено другите. 

 

Църквата има задължения

 

Също като държавата, Църквата е длъжна да избира разумно своите събеседници, в противен случай само ще послужи за морална гаранция на ислямисти, за които толерантността е фасада, диалогът - средство да маскират амбиците си да спечелят влияние и да завземат властта, за да наложат закона си или да го направят още по-задушаващ. 

 

Също като държавата, Църквата е длъжна да диагностицира прозорливо болестите на Запада, всички злини и най-вече да му помогне да се пребори с омразата към себе си, която го разяжда, парализира и му пречи да поеме своите отговорности.

 

И също като държавата и Църквата, всеки един от нас, където и да се намира, със средствата, с които разполага, е длъжен да допринася за това. 

 

Авторът на статията се е подписал с псевдонима Аврелий Марк. Публикуваме я със съкращения.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

23 коментар/a

Бай Иван на 05.05.2019 в 22:22
Защо папата ни призовава да приемаме друговерците-мюсулмани на родната българска земя? Ето какво каза той в София днес: "Има нова зима-демографка зима в Европа. Следователно спадането на раждаемостта и миграцията, доведоха до спад на раждаемостта и демографска криза. Мигрантите се опитват да стигнат до богати региони за безопасно убежище. Зная, че е управниците на тази държава правят всичко, за да може младите да не емигрират. Нека те да могат да планират своето бъдеще в Родината си. Не затваряйте сърцето към онези, които чукат на вашата порта. От векове тук живеят различни религии. Нека тази земя да предложи бъдеще на надеждата". Аз бих му предложил, като е толкова състрадателен не да им целува краката, а да приеме 20-30 000 във Ватикана и да ги приобщи и цивилизова! Ватикана е много богата държава, не е "обрулена" като нащата Родина! Чак тогава бих си помислил, че може даму се вярва!
Роман на 05.05.2019 в 23:32
Добър избор за публикация в днешния ден, в който медийната еуфория и всенародната любов напомняха на добре режисирана манифестация от епохата на комунизма. Поздравления за Галя Дачкова и "Гласове".
Бореца на 06.05.2019 в 00:08
Когато се започне да се говори за мир, благочестие между народите започва да мирише на война и то голяма!Или както се казва пътя към ада е послан с добри намерения!И какво излиза най-накрая че нашата многострадална родина може да се превърне в един голям мултиконцетрационен лагер за мюсюлмани и като се сетих че преди може би 15 години какво каза Силвио Берлускони че трябва да приемем България и Румъния в ЕС и на тяхна територия да се изградят лагери за филтрация на бежанци и накрая точно това ще излезе!А между другото една от тайните които крие Ватикана кой насочи османското нашествие по нашите земи преди 700 години май венецианските търговци за да се спаси Рим и да се ликвидира Православието!Сега май пак се получава същото!
Костов на 06.05.2019 в 08:17
Претенциозен, но посредствен материал.
Посредствен, Костов, посредствен на 06.05.2019 в 09:03
Но не може се мери с идиотщините на бореца.
ОО (Отровено Общество) на 06.05.2019 в 10:45
Ние сме и ще си останем буферната зона на ЕС около Русия. Дали ще спираме мохамеданите от югоизток, или пък територия за руската военна техника от североизток - все сме това, буфер, предпазна територия. Справка - Джордж Фридман (https://youtu.be/QeLu_yyz3tc?t=2800 препоръчвам, който има възможност да чуе цялото видео )... Ще ни пожертват като нищо, за да запазят преценния сграден фонд на Западна Европа, зер за това сме част от ЕС - пазарна ниша, източник на качествена евтина работна ръка и буферна зона. А папата е глобалист, работи за сенчестите кукловоди, и задачатс му е 1. да обедини всички религии (за по-лесен контрол), 2. да разпространява толерантност към мигрантите (ОО). Сигурно е дошъл с конкретни искания към любезния си домакин, бмб... Дано не направи прекалено много отстъпки, както му е навик да се разнежва като го погали някой по тиквата.
Бореца на 06.05.2019 в 00:08 на 06.05.2019 в 13:01
6++
Добри Божилов на 06.05.2019 в 13:19
Католиците у нас са 50 хиляди за 11 века, Протестантите - 60 хиляди, за 30 години... ЦРУ напредва... Нека да помислим над следните факти. Католиците у нас са около 50 хиляди души, и това е продукт на векове. Някои католици в историята, дори са се доказали като патриоти. Протестантите у нас вече са 60 хиляди души, и са повече от католиците. Това в резултат на 30 години основно американска пропаганда, която финансира чужди черкви и под формата на "религиозна свобода" реално инфилтрира страната ни със свои агенти. Агенти не са самите протестанти, те са масовката, сред която се крият агентите. Схемата е сходна с тази при фондациите - там няколко човека получават солидни пари, но стотици и хиляди други биват увлечени, съвсем безплатно, и без користен мотив, от някакви идеи за "свобода", "демокрация", "просперитет" и пр. В случая идеите са тези на християнството, безцеремонно експлоатирани за политически цели. Никой простосмъртен протестант у нас, не си задава въпроса кой плаща за всичко това, как тези нови църкви имат толкова пари, сгради, наемат помещения в центровете на големите градове, осигуряват лектори от чужбина, пращат наши хора на "обучения" в чужбина... Кой плаща всичко това? Със сигурност не са българите-протестанти, които като пари са точно като българите-православни и българите-католици. Т.е. протестантските черкви са очевиден инструмент за инфилтрация и прокарване на чужди интереси. Хиляди заблуден народ ходи в тях, като си мисли, че служи на Бог, а реално служи на Чичо Сам. Всички църкви са политически инструмент, но за народите е най-добре да следват своята църква, защото тя все пак е най-близка до тях. Всичко друго е използване на народите от чужди сили. Подобно на мисионерите, дето са ходили при индианците...
Пазете децата от католишките попове-педофили! По истински случай: Spotlight / Спотлайт на 06.05.2019 в 13:22
Пазете децата от католишките попове-педофили! По истински случай: Spotlight / Спотлайт Spotlight / Спотлайт (2015) The true story of how the Boston Globe uncovered the massive scandal of child molestation and cover-up within the local Catholic Archdiocese, shaking the entire Catholic Church to its core. http://zamunda.net/banan?id=478198&hit=1&t=movie Режисьор : Томас МакКарти ## В ролите : Майкъл Кийтън, Пол Гилфойл, Джейми Шеридан, Лен Карио, Джон Слатъри, Лив Шрайбер, Били Кръдъп, Стенли Тучи, Марк Ръфало, Рейчъл Макадамс и др. Резюме Продукцията ще ни бъде интересна и поради още една причина - тя е базирана на действителен случай, нашумял и привлякъл общественото внимание през 2003-та година. Тогава именно вестникът бе този, който надуши членове на католическата църква да се забъркват в скандал от сексуален характер. Тези от зрителите, които вече са забравили за случая, сега благодарение на филма ще имат възможност да си припомнят подробностите.
София на 06.05.2019 в 14:07
На кого е нужен папата в Православна България ! Как може да се допуска всякаква чужда религиозна пропаганда от продажните ни управници ! Православието е трън в очите на западната пропаганда , защото е Богоизбраната религия , не случайно Благодатният огън слиза само при Православните !
Полумесецът – ключът за шифъра на папската визита на 06.05.2019 в 14:39
Димитър Недков, писател “По-добре Балканите да пламнат, отколкото цяла Европа!”... "Приписват тази зловеща фраза поне на неколцина възкачили се на Светия престол през разпнатата между вярата Христова и политическата власт хилядолетна история на Римокатолическата църква. Кой точно провъзгласен чрез “белия дим” от комина на Сикстинската капела наместник Божий на земното Царство я е произнесъл – няма никакво значение. ....." http://epicenter.bg/article/Dimitar-Nedkov--Polumesetsat---klyuchat-za-shifara-na-papskata-vizita-/181915/11/33
Helleborus на 06.05.2019 в 16:04
Замисълът ние го познаваме от опит. По подобие както европейските ценности бяха измислени да заменят автентичните вероизповедания, като асимилират в тази идеология мюсюлмани, християни и всякакви други свободни общности, посредством монопол в образователната система и промяна на законодателството, същото се прави и в глобален план. Така, както нашето ДПС правеше от мюсюлманите евроатлантици и либерали, а от християните се произвеждаха джендъри, по подобие на това се цели в глобален план да се изличат религиите и да се въведе общ ред. Нещо като нова империя, която ще подчини абсолютно всичко, защото нейната идеология и цел, която оправдава средствата, ще бъде световния мир. Т.е. всяка истина, на която човечеството държи, колкото и тя да е ценна, може да се третира като разрушителна за мира и така няма да можем да си я казваме и да я проповядваме. Както в стратегията за децата, не им се карайте, да не се разстройват, не им отказвайте нищо, не изисквайте от тях нищо, не им налагайте традиционно възпитание. Така и Христос няма вече да изобличава за грях, а само ще обича всички, всички ще бъдем братя, едно семейство, служещи на един „бог“ на този нов ред. Фактически старите имена и термини може да се употребяват още известно време, но те ще бъдат погълнати от духа на обезличаването, както и сега един такъв дух обезличава идентичности, природи, истини. Който казва истината, ще се счита за груб, невъзпитан, варварин, нехуманен. Връщаме се към началото, нашите благородни предци също бяха наричани варвари, когато не тичаха в същия разврат като византийци и римляни, а служеха на Дион Исус и спазваха заповедите Му. Хората ще се върнат към първичните си нагони и пориви, като ще се счита голямо насилие те да бъдат възпитавани.
Helleborus на 06.05.2019 в 16:16
Съответно България като най-древната следпотопна земя и народ, който е пазил познанието за Истината, което вече всеки българин трябва да схване, няма как да не бъде обект на натиск, но и на благодат свише. Ще се намерят много пионки от онези с широките усмивки, които ще привлекат мнозина миролюбиви хорица, които действително ще възприемат, че става дума за мир и за сладък живот, без да осъзнават, че това ще бъде едно покривало на подмолното развихряне на демонични природи, срещу които никой няма да се бори вече! Подобно както под призивите за толерантност към различните, се развихри необезпокоявано процеса на осакатяване и свръх сексуализиране на дечицата в Европа. Т.е. мирът ще бъде една теория, заради която ще се забрани вечната битка между доброто и злото, което цели да даде служебна победа на злото, т.е. ще вържем ръцете на градинаря да плеви и окултурява насаждението.
Марк Аврелий впрегнат на 06.05.2019 в 18:31
в каруцата на русофилското кагебешко православие. Безценно. За всичко останало има Настъркард. Може и Виза.
големия на 06.05.2019 в 19:06
Папата е върховния ръководител на една от трите/най-малко/религиозни християнски конфесии. Респект! Нека е добре дошъл! Но основните аспекти на речите му предизвикват много въпроси и будят несъгласия. Да ги приемем великодушно...все пак това е негово мнение ,което по никакъв начин не ни обвързва.

Напиши коментар