Президентът на Русия Владимир Путин заяви в интервю за в. "Файненшъл Таймс", че западната либерална идея е "окончателно изживяна и вече е в противоречие с интересите на огромното мнозинство от хората". Путин се противопостави на съвременния неолиберализъм, казвайки, че "традиционните ценности са по-стабилни и по-важни за милиони хора, отколкото либералните".

 

 

 

Това изказване взриви позадрямалата гилдия на либералните идеолози, политолози, политици, футуролози и експерти по националната сигурност, които пет-шест години след излизането на книгата на Тома Пикети „Капиталът на ХХI век” и особено сега, след Голямата рецесия и бавното възстановяване, когато икономическият цикъл е в подем, нямаха сериозно предизвикателство пред себе си и вкупом се нахвърлиха на руския президент. Започнаха надълго и нашироко да му обясняват и наливат акъл, че либералните ценности са много по-широко понятие, тъй като се базират на принципите на демокрацията, върховенството на закона и индивидуалните свободи.

 

Естествено, че първостепенната роля зае Франсис Фукуяма, бащата на „гениалната идея” на либерализма за „краят на историята”, професор по политология в Станфордския университет. Фукуяма публикува през лятото на 1989 г. статията „Краят на историята“ в списание The National Interest, а през 1992 г. и книгата „Краят на историята и последният човек“. В тях той провъзгласи „всеобщото разпространяване на западната либерална демокрация като окончателна форма на всяко човешко правителство”!

 

„Това, на което може би ставаме свидетели… е крайната точка на идеологическата еволюция на човечеството и универсализирането на западния модел на либералната демокрацията като крайната форма на човешкото управление“.

 

Наскоро в интервю във Voice of America, Валерия Егисман попита Фукуяма:

 

"- Прав ли e президентът Путин, когато твърди, че либерализмът е изчерпан? И действително ли либералните ценности противоречат на интересите на мнозинството, както и на "традиционните ценности"? 

 

Отговорът на Фукуяма е пренебрежителен: 

                                                                 

- Мисля, че президентът Путин фундаментално се е объркал! Русия чувства, че е един от най-слабите играчи и опитва да разбие стабилността в света!"

 

Г-н Фукуяма, Путин не е пияницата Елцин!

 

Първо, Путин много добре разбра, че „либералната демокрация” искаше да разбие Русия, като унищожи СССР с помощта на Елцин, да премахне нейната военна мощ и да я превърне в огромен пазар за нейните стоки и източник на евтини стратегически суровини!

 

Второ, не му хареса онова, което се случи в бившите социалистически страни, превърнати политически във втора и трета писта на ЕС, икономически в пазар на транснационалните корпорации на развитите демокрации, военно участващи в НАТО и купуващи скъпо оръжие от тях, станали плацдарм на границите на Русия за оръжия със стратегическо предназначение!

 

Трето, всичко онова, което се разигра и продължава в Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Украйна, Иран, Венецуела, нападките и санкциите срещу Русия и Китай, убеди Путин, че всичко се прави в името на петрола и стратегическо и икономическо надмощие и че Западът не му мисли доброто и стратегическата цел на „развитите демокрации” си остава осъществяването на „цветна по украински революция” и смяна на режима в Русия.

 

Затова само в рамките на 15-20 години, Русия заложи на превъоръжаването и благодарение на интелектуалния, военен и стратегически опит, Русия се превърна отново в супер военна сила. Онова, което беше създадено в областта на ракетостроенето, самолетостроенето, ядреното въоръжение, противоракетната отбрана и приложението на нови технологии, охлади страстите на САЩ и НАТО.

 

Икономическата експанзия на Китай, превърнала се във втора икономическа сила в света, е вторият значим фактор, който дразни и възпира все повече „развитите демокрации” и особено САЩ! 

 

Вероятно нито санкциите срещу Русия, нито търговската война на САЩ срещу Китай ще накарат правителствата на Русия и Китай да играят по свирката на „свободните демокрации”!

 

И знаете ли защо? Нито Русия, нито Китай са социалистически, имат пазарно стопанство и все повече задоволяват „хедонистичните” желания на своите поданици! И в Русия, и в Китай има банани, Кореком до Кореком, дънки, всякакви коли, строят се милиони жилища и имат армии, които могат да унищожат всички привърженици на „блицкриг”! Справка - Германия!

 

Моята цел не е да защитавам руския президент Путин, като несъмнен творец на възраждането на Русия, или като идеолог на „развиващия се свят”, защитавайки тезите за „моралния упадък на Запада” и спасителната роля на Русия за света! Още повече, че той има да решава твърде сложни вътрешно-политически и икономически задачи, като повишаване ефективността на руската икономика и нейната производителност, увеличаване на доходите, пенсиите и стандарта на живот,  демократизацията на руското общество и подобряване на отношенията с Украйна и Грузия. 

 

Моите усилия са насочени срещу идеологическата защита на САЩ от Франсис Фукуяма, „самопровъзгласилият се пророк” с идеята си от 1989 г., че историята „е наближила края си”, тъй като в нея има само един протагонист -единствената свръхдържава в лицето на САЩ, която не признава И ДНЕС правото на другите народи да имат свой собствен път на развитие, различен от този на „либералните демокрации”!

 

Но вижте какво се случва 26 години по-късно „в начина на мислене” на бащата на „краят на историята” - Франсис Фукуяма! Невероятната „метаморфозата” или почти пълното „салтомортале” в интервюто за NEW STATESMEN на 17 октомври 2018 г. в Лондон пред Джордж Итън:

 

Франсис Фукуяма интервю: Социализмът трябва да се завърне!

 

Авторът на „краят на историята” за това за какво е бил прав Маркс, за съперниците на либералната демокрация и защо се страхува от войната САЩ-Китай. 

 

Разбира се, нещата не са толкова прости. За да стигне до подобен извод, Фукуяма постепенно евоюлира в начина си на мислене през годините, като се разочарова постепенно от глобализацията и нейните икономически резултати, от геноцида на САЩ и ЕС в арабския свят, от упадъка на политическата система, от “бавното ерозиране на институциите на политическата система”, от дерегулациите във финансовата система, довели до Голямата рецесия и сам подлага на съмнение легитимността на „либералните демокрации”!

 

В интервю за германското сп. “Шпигел” той обяснява:

 

" Икономическото неравенство в развитите държави сега е по-голямо от всякога и това не е никак добре за демокрацията. 

 

Ако благата бяха сравнително равно разпределени между богати и бедни, щеше да има по-голямо чувство за общност, за доверие.

 

Нямаше да има определени части от общността, които да имат по-високопоставен достъп до политическата система и да го използват за собствените си интереси. Грешките на капитализма и глобализацията може да застрашат демократичния модел.

 

Глобализацията и технологиите породиха доста неприятни последици. Неравенството на доходите ще подкопае в крайна сметка легитимността на демократичните системи!”

 

В статията си “Бъдещето на историята” (2012 г.) той признава:

 

“Настоящата форма на глобализирания капитализъм разрушава базата на средната класа, на която почива либералната демокрация!

 

Благата от последните вълни технологични иновации се разпределиха непропорционално сред най-талантливите и добре образовани членове на обществото. Основното “зло” за неравенството са технологиите, икономиката на знанието и умните машини!

 

Благата от новия ред се концентрираха в ръцете на много малка група хора в сферата на финансите и високите технологии”.

 

И вссе пак, верен на себе си, Фукуяма продължава да твърди:

 

“В сферата на идеите обаче все още няма реални конкуренти на либералната демокрация!"

 

Въпреки това чест му прави, че разбира и споделя пред обществото за кризата на демокрацията, като казва:

 

“Основен проблем на демокрациите е неуспехът им в предоставяне на:

 

- споделен за всички икономически растеж;

 

- лична сигурност;

 

- основни обществени услуги:

 

+ здравеопазване;

 

+ образование;

 

+ инфраструктура;

 

Проблемът е възелът между политика и икономика!”

 

Днес, попитан от Итън какво мисли за възраждането на социалистическата левица в САЩ и Великобритания, той казва: 

 

"Зависи какво имате предвид под "социализъм". Обществената собственост върху средствата за производство, освен в областите, където е необходима - като публичните услуги, например, не мисля че може да проработи". 



"Ако обаче става въпрос за преразпределящи програми, които се опитват да компенсират големите диспропорции при доходите и богатствата, които възникнаха през последните десетилетия, да, аз мисля, че той (социализмът, бел. ред.), трябва да се върне. Този продължителен период, който започна с Рейгън и Тачър, в който бяха наложени идеите за ползите от един нерегулиран пазар, в крайна сметка имаше катастрофален ефект," счита Фукуяма и добавя:



“При това стечение на обстоятелствата изглежда, че някои неща, казани от Карл Маркс, се оказват верни. Той говори за криза със свръхпроизводството… за обедняването на работниците и че няма да има достатъчно търсене." 

 

Като единствено вероятен и системен съперник на либералната демокрация Фукуяма обаче вижда не социализма, а китайския социално-пазарен модел. 

 

"Китайците твърдят открито, че техният модел е по-жизнен, тъй като може да гарантира стабилност и икономически растеж в дългосрочен план по начин, по който демокрацията не може… И ако след 30 години тяхната икономика изпревари тази на САЩ, техните жители станат по-богати от американците и държавата им още е единна, аз бих казал, че аргументите им са реалистични." 


Фукуяма обаче мисли, че "истинският тест за режима" ще бъде справянето с една икономическа криза. 



Г-н Фукуяма,

 

Искам да Ви кажа защо „либералната демокрация”, базирана на пазарно стопанство, в което частната собственост е доминираща и е основа за разпределителни отношения на материалните блага и услуги, няма да бъде „краят на историята”!

 

Първо, либералната демокрация, отъждествена с капитализма, е исторически преходна форма на обществото.

 

Всичко е преходно и крайно и съществува в рамките на времето.

 

Историята ни дава множество примери за неизбежната преходност на множество форми на обществен живот. Египет, Персия, Атина, Римската, Византийската, Турската, Руската и Британската империи, Райха, СССР, ЕИО, САЩ.

 

Всички тези общества са се самореализирали в хода на човешката история, която търси и се стреми към съвършенство. До този момент развитието на човечеството е непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване. Всяка исторически осъществена обществена форма е в процес на движение. И всяка обществена форма се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне, тя се развива чрез преодоляване на противоречията и с това се обяснява диалектическата интерпретация на света. Няма нищо вечно, нито държавата на Хегел, нито комунизма на Маркс.

 

Второ, неолибералният модел на държавата, беше напълно насочен към приватизация и контрол на излишъка, посредством паричната власт на частната собственост, чрез създаване на порядък и схема за обединяване на частните и държавни интереси, да се направлява произведения и събран излишък в частни ръце.

 

Държавите затъват в дългове, защото частният бизнес приватизира печалбите, а национализира загубите. 

 

Чрез държавния бюджет и обществените поръчки реално се кредитира държавата и се дебитира печалбата в частния сектор. 

 

Системата на агрегираните приходи и разходи посочва, че когато държавата е на минус, на плюс е частният сектор. 

 

Това е така, защото днешният модел на държавно регулиране на излишъците е не само изчерпан, не само корумпиран, според мен той е просто провален.

 

Съвременният неолиберален модел на капитализма създаде изтънчени схеми за експлоатация не само на хората на наемния труд, но и на цялото общество.

 

Частният сектор печели един път в реалния бизнес, втори път от обществените поръчки, приватизация и субсидии от държавата чрез клиентилизъм, трети път чрез закупуване на ДЦК и акции печели лихви и дивиденти, четвърти път участието му във финансови институции му носи лихви от кредитите и огромни печалби от игрите с финансови инструменти, пети път намаляването на данъците му носи нов свободен ресурс, шести път неравновесието на трудовия пазар с определено по-голямо търсене на работа стагнира заплатите и той плаща по-малко.

 

Бизнесът печели и от акумулирания досега капитал, чийто дивиденти той прибира от това, че капитализма си е създал толкова много нови „ефективни пазари” като: 

 

- криминалния пазар на сенчестата икономика, сенчестото банкиране, административно-корупционният и данъчен пазар, политическия пазар, където започнаха да се въртят много пари, пазара на студентски кредити, на съдебната власт, пазара на ошфорките, спекулативния пазар на финансови инструменти, глобализирания пазар на транснационалните компании, пазара на здравеопазването и търговията с човешки органи, на производството и продажбата на оръжие, пазара на наркотици; пазара на спорта, пазара на жени, на миграцията, на тероризма и др.

 

 

Трето, г-н Фукуяма, аз не отричам силата на капитализма, защото увеличението на материалното благосъстояние, изразяващо се в десетократно увеличение в световен мащаб на брутния вътрешен продукт на глава от населението, при това в разстояние на два века, е позволило на планетата да се справи с близо шест пъти нарасналото й население.

 

Напредналият индустриален капитализъм е създал и продължава да създава най-високия в човешката история материален жизнен стандарт за големи маси от хора.

 

Благодарение на демокрацията и капиталовата структура на икономическата дейност, в съчетание с частната собственост, разделение на труда, парите, свободно ценообразуване, свободна конкуренция, размяна и свободни пазари, мобилен капиталов и трудов пазар и свободна търговия, капитализмът е най-мощната производителна система на материални блага. Установяването и разпространението на капитализма през последните няколкостотин години доведе до феноменален скок в човешкия прогрес, до немислимо дотогава увеличаване на материалния стандарт на живота и на безпрецедентен растеж на всички видове човешки потенциал.

 

Но заедно с това капитализмът носи белезите на несъвършеното общество със своите противоречия и негативни характеристики.

 

Вътрешната динамика на капитализма обаче, заедно с ползите, води до нестабилност и неговите постижения винаги се посрещат със съпротива. 

 

През последните десетилетия иновациите във финансите, технологиите, международната търговия, развитието на човешкия капитал, срастването на политическият и икономически елит доведоха до нови вълни и форми на неравенство и нестабилност за водещите капиталистически страни. 

 

Това прави живота непредсказуем за голяма част от хората на наемния труд.

 

Целият постигнат прогрес обаче е помрачен от непрекъснато натрупващи се регресивни фактори. Днешният глобализиран капитализъм разрушава базата на средната класа, на която почива либералната демокрация. 

 

Двата най-големи проблема, дефинирани от световната общественост във връзка с целите на хилядолетието, са опасността от екологична катастрофа и нарастващото социално неравенство. Общността на капитала упорито избягва намаляване на растящото неравенство, бавно и мъчително, сякаш ги игнорира, решава проблемите на екологията.

 

В процеса на развитие, капитализмът постепенно създаде икономически, политически, социални и екологични препятствия, които са сериозна заплаха за оцеляване на цялото човечество.

 

Ако продължаваме да отстояваме само и единствено рационалния характер на нашата дейност, т.е. в условия на оскъдни средства да постигаме максимален индувидуален резултат, най-вероятно ще постигнем т. нар. “композиционна грешка” на неокласическата теория, открита от Кейнс.

 

Подобна е ситуацията в днешния глобализиран капитализъм, където индувидуалния успех на индивида, групата, фирмата, корпорацията или даже отделна държава, разрушават екологическото, икономическото, политическо и социално равновесие на нашия свят.

 

Ефективното разрешение на екологичните проблеми може да се случи с различно от сегашното законодателство, настъпване на корпоративните интереси и заделяне на значителни финансови средства с частно-обществен произход.

 

Натрупаните проблеми на бедността и неравенството не могат да се решат без да бъде разрешен по-различен начин модела на разпределение на материалните блага, натрупването на капитал и богатство в света.

 

Немислимо е да се смятя, че мнозинството от интелектуалния потенциал на човечеството ще проиграе възможността да вземе необходимите мерки преди опасностите да стигнат твърде далеч и човешките и екологични щети деградират до степен невъзможна за поправка. 

 

Този интелектуален потенциал на човечеството трябва да се обедини около тезата, че опасността от екологична катастрофа, неравенството и нестабилността, могат да доведат до неопределеност и са пряк и неизбежен резултат от функционирането на „либералната демокрация с пазарно стопанство. 

 

На политическата класа трябва да се намери начин да се постави от суверена задачата да защити своите граждани от последиците и човечеството да оцелее! Дори това да коства част от достигнатите икономически, социални и културни завоевания и ползи за хората. 

 

Изпълнението на тази непосилна за въображението на сегашната култура задача ще измени в немалка степен потребностите, интересите и мотивацията в поведението на всички хора.

 

Това може да се случи, само и единствено при условията на споделен за всички икономически растеж! В книгата си „Справедлива печалба”, която продължавам да редактирам, аз предлагам начин за реформиране на преразпределителните отношения в системата на производството на материални блага и услуги, което ще доведе до преразпределение на националният доход, намаляване на неравенствата и решаване на финансирането против екологичната катастрофа!

 

Четвърто, г-н Фукуяма, ако политическата система не реши проблемите на неравенството и екологията в най-близко време, то Вие наистина ще бъдете последният пророк на човечеството и „либералната демокрация” действително ще бъде „Краят на историята".

 

Затова г-н Путин според мен е прав.

 

Авторът е политикономист

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

30 коментар/a

София на 03.08.2019 в 18:37
Дали е възможно алчните върхушки , управляващи света да проумеят , че режат клона на който седят ? Бог да пази Русия като крепост на Православието , което ще спаси света !
Eisblock на 03.08.2019 в 18:58
Е, все някой от дългата редица до сега, още, с авторитет, трябваше потвърди, че "кралят е гол"!!! ... Тези които разбират нещата - знаят отдавна този факт. И обратното, по маниера на пропагандаторите от "Георги Кирков", останалото малцинство-мнозинство, верни на младежки корекомски заблуди и на реститутски тежнения от по-сетне, продължават да следват Ковчега на мечтите, очакванията и реалната действителност. Честито другарЕ, с други думи! - Защо бе нужно туй пиянство из неслучилата се демокрация, съсипало държавата, потенциала на населението и усилията на поколенията до сега? За туй, за да сме слуги подсмъркващи полупросяци пред входното чердже на залязващият "Запад"? Заради сал едни банани и затягащата се примка на перфиден, основан на технологии, лъжи и демагогия, диктат на към (и в ново) нова робовладелска епоха, с преселение на народите, преформатиране на държавите и атакуване на самата биологическа същност на човека? ... В чии интерес е всичко това, поднасяно на наивниците полято с вонтливата глазура на нео-либерастията? Вкусна ли е? Какво ще е "светлото" бъдеще тогава? ... Не, няма да е вредно в тих час и с бистра глава, всеки да седне и направи равносметката си, да се замисли - накъде след неслучилият се край на Фукуяма... Но, както винаги - всуе и нЕма нужда!
Божидар Божков на 03.08.2019 в 19:33
Без да навлизам в същността на разсъжденията му, бих посъветвал автора фундаментално да промени разбиранията си за запетайките. Нацвъкал ги е безразборно под път и над път: където му е хрумнало и където не му е хрумнало - навсякъде. Не може да си политикоикономист, а да не владееш правилен български. Освен това "със" не се пише там, където ти се струва, че стои добре. Има си правила. Същото е с пълния и непълен член. Когато пишеш такава дълга статия с претенции, а си я написал като двойкаджия по български език, всичките претенции на статията отиват по дяволите.
Капитан Кук на 03.08.2019 в 19:54
Фундаменталната грешка: икономиката над всичко. Докато има хора, които са готови да се опашат с експлозиви и да загинат в името на някаква идея, икономиката винаги ще е най-малко на второ, ако не и на последно място.
Криво противопоставяне на изкривени понятия на 03.08.2019 в 20:00
Неолиберализъм е неясно, спекулативно формулирано понятие, на него се приписват добре подбрани грехове, за които се знае, че ще предизвикат негативната реакция на широките Маси. В действителност целта е, свързвайки неолиберализма със Запада, да се обоснове неговата вътрешно присъща, иманентна, иначе казано, същност на Враг. А врагът е крайно необходим като инструмент за сплотяване и безкритично подчинение в условията на заплаха за самото съществуване или всъщност на внушавания страх за това. Неолиберализмът, противопоставен на патриархално-православните ценности, изровени от прашасалите рафтове на историята, е всъщност заместител на противопоставянето империализъм - комунизъм, след като самите комунистически водачи прецениха, че ще им е по-изгодно да се откажат от комунистическата идеология и да умъртвят комунистическата система.
Криво противопоставяне на изкривени понятия на 03.08.2019 в 20:00 на 03.08.2019 в 20:30
Не думай! Два цитата: "Сега остава последния ни враг - руското православие!" (с) Збигнев Бжежински. Втори цитат: "Нашата задача е да заставим Русия да се самоизяде отвътре, като внасяме смут и раздор в тази страна... Ако горепосочените мерки не дадат резултат, не ни остава друго, освен да обявим бърза и победоносна война на тази страна. Ние разрушихме СССР, ще разрушим и Русия." (с) Мит Ромни.
Бжежински и Ромни на 03.08.2019 в 21:31
https://www.usaid.gov/sites/default/files/documents/1863/CMKI_Development_Framework_.pdf
Грешка на 03.08.2019 в 21:35
Китай не е втората, а първата икономика в света от 2014 г. Бруто, а не на глава от населението. Това е повече от сигурно. Като се имат предвид американските счетоводни стандарти и китайската собствена неостойностеност, при това умишлено..
Отговорен на 03.08.2019 в 21:38
Слабичко. Доста лозунги и за жалост цитати и позовавания на материал, който не е четен. Или не е разбран. Тезата за идентичност между капитализъм, технологично развитие и "безпрецедентен" ръст на материалното благосъстояние на "широки маси" е несъстоятелна. Точно Пикети и негови деривати я разбиват на пух и прах. Фукуяма, като контрапункт, повод и въображаем противник е принизяващо и безпредметно, ако знаеш, че той е просто един учител с амбиция и ефектна фраза. Нито един европейски философ, в т.ч. всички превеждани тук от френски, не приема изначално типичното тексаско "окончателно" пръцкане. Обяснението за "златния век" на капитализма (бейби бум, средна класа и т.н.) е монетарно (много изсипани пари, отвързване на златния стандарт), но и кейсианско, доколкото държавите генерираха "търсене" във фундаментални области на познанието. Тук включваме космическа надпревара, ядреното състезание, технологии по ефективно усвояване на ресурси, инструменти/подход за ефективна логистика ( Виетнам и Боби Макнамара са изключителен пример). Казано иначе, държавата целеполагаше. Либералното "нещо си" се роди от пресищане, преяждане (още 1968 студентски бунтове, хипита, сред тях търсете джендър близалката). Всички достижения на "фундаменталното търсене" се комерсиализираха и попиха в обществата, а скоро след това започнаха интензивно да ги променят, правейки ги консуматорски (и така довеждайки до безумие търсенето). Алчността е ценност, бесусловно. Безусловно е и че сблъсъка е на ценности. Неравенството е следствие от действащ обществен договор основан на правото на силния и насърчаващ алчността в качеството и на основен мотивиращ фактор за развитие. В този обществен договор няма място за преразпределение. Китай не е много по-различен. Там, в хилядолетната кастова традиция е вписан механизъм за "осъвременяване" на елита и с хилядолетна мъдрост се практикува грижа за нямащите (за да не дойдат с вилите). Вероятно малцина са минавали и виждали китайско село. Дрехите са на десетилетия, работи се по 11-12 часа и се яде ориз с всевъзможни "зарзавати" набрани в гората.Все пак е много вероятно след 30 години Китай не да изпревари американската икономика (бълнуванията на Франсис), а да намали драстично броя на тези села. Китай и в момента е най-голямата икономика. Възможен ли е нов обществен договор ?! Същото е като да се запитаме възможни ли са днес богомили, албигойци, катари. Казвам го не заради религията, а защото те имат уникален, различен, икономически и социален модел (фискален също).
Мильо Лудия на 03.08.2019 в 23:37
Фукуяма много отдавна се отрече от теорийката си за края на историята, което сведение изглежда не е стигнало до нашите географски ширини, защото всекидневно се сблъсквам с метастазите на теорията му в медиите.
Едната на 04.08.2019 в 07:17
система на Путин е самият Путин да е много умен. Да може да решава много проблеми, проблемите на цяла Руска федерация, на Украйна както иска да решава, на Беларус, на целия бивш соц лагер. Но когато Путин реши проблемите, като ги формулира, то те трябва по пирамидата на властта да слязат до основата на пирамидата. Веднага след Путин, на по долното ниво - губернатори, областни управители ще се опитват неохотно да ги изпълнят. Но на по ниското ниво в държавната пирамида вече ще са корумпирани, ще искат пари, от частния сектор, чиито проблеми Путин уж е решил, и откровено ще пречат на частния сектор и на хората, които имат битови проблеми. Ако някой се оплаче на Путин, както на пряката линия за пресконференциите на Путин се оплаче от държавните чиновници, то Путин, като добрия цар, ще реши проблема. Но когато нещата се позабравят, започва отмъщението на държавните чиновници, защо се оплакват на Путин. и ще направят черен живота на този, който се оплаква. А имаше милион и половина проблема само за три дни, които дойдоха от пряката линия. Това е системата на фашизма, на олигарсите, който е в Руската федерация, и на комунизма. Другият начин е демокрацията и да се създадат условия частния сектор да работи сам и сам да решава проблемите си, Както и хората сами да решават проблемите си, като се създадат условия за това. Просто държавата да не пречи на частния сектор и дори а му помага, защото с парите от данъци на частния сектор се издържа държавата. Тогава лидерът на държавата както и по долните нива не решават проблемите на хората а съзнателно оставят хората да работят и сами да си решават проблемите. И те си ги решават. Това е много по добра система от системата на Путин и това е системата на демокрацията и дясното. И БНПродукт се вдига много - до 5-6 %. Може лидера на такава държава да не е много умен като Путин, но прави по умното - оставя хората сами да си решат проблемите, а не умния Путин да им ги решава.
и защо, по дяволите на 04.08.2019 в 07:34
трябва да се занимаваме с този глупак и прозрачен тарикат фукуяма.........??
Оффф, Боже! на 04.08.2019 в 08:07
Изправете нашата разпаднала се барака България, за няколко години, както Путин направи това с Русия и после седнете да го обсъждате! Разбирам, че пречи на много хора и всячески се опитват да му пречат откакто е поел тази огромна държава, но разберете, че нито ви е на акъла, нито на възможностите - той е от друго измерение и освен да чакате БОГ да си го прибере, друга алтернатива нямате! С изкуствени протести, с тролене, с обвинения, само го правите по-амбициран отвсякога, а човек, когато се амбицира повече - живее и по-дълго ;)
Криво противопоставяне на изкривени понятия на 03.08.2019 в 20:00 на 03.08.2019 в 20:30 Не думай! Два цитата: на 04.08.2019 в 08:46
Цитатите ти са лъжливи, те са само за оправдание на постоянните закани за унищожение на останалия свят, с които промиват мозъците на руснаците при Путин. На подводной лодочке с атомным моторчиком, да с десятком бомбочек под сотню мегатонн, пересек Атлантику и зову наводчика - Наводи, говорю, Петров, на город Вашингтон! - Концерт в Исакиевския събор.
парадоксът: тъкмо в т.нар. плуралистични демократични общества е най-малко възможен плуриверсум като тъкмо обратното на тотализиращия универсум на 04.08.2019 в 10:01
Всъщност САЩ са хегемон едва в условията на матрица, самообясняваща се като УНИВЕРСУМ и сама суверенно генерираща ефекти на време и пространство за всички. Ако обаче извъртим порядъка и погледнем на света като ПЛУРИВЕРСУМ, т.е. не чрез нескончаема анализа на множествата, а посредством прекъсващ синтез, веднага ще се окаже, че този универсалистичен модел на тотална история и тотализираща глобалистична утопия, е абсолютно неприложим като генератор на бъдеще именно на американското господство. Тук някой спомена така наречените еретични учения от средновековието, които категорично са се отказали да приемат историята, доспехите и княза на тоя свят, а го осъдиха, подобно на Първоучителя си. Та тъкмо тяхното учение не заложи на парадигма за универсум, а на плуриверсум, затова и матричарите на универсума (от поне 350 г. представяни от наглосаксите) и до днес правят всичко възможно всякак да заглушават гласовете им и да ги подлагат на вуду-заклинания чрез мръсна пропаганда, гонения и даже клади.

Напиши коментар