Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България.

 

Напоследък набират популярност две кампании, които се сблъскват с прибързани обструкции. А двете са аспекти на един проблем и засягат един и същи обществен нерв. Става дума за образованието и потиснатото състояние на учителя. Едната инициатива се е прицелила в дисциплиниране на класната стая, а другата - в лекуване на последствията от отсъствието на дисциплина. Идеята за въвеждане на оценка за дисциплина срещна съпротивата на традиционната разнородна коалиция от противници, в огромната си част непознаваща, нито сериозността, нито разпространението на проблема.

 

Нека поясня. Има два пълзящи процеса, които съсипват българския учител – смазващата бумащина и ескалиращото неуважение. При това неуважение е най-меката дума, която мога да използвам. Не, това което показват медиите е само свенливо повдигане на похлупака, който крие една мръсна, но същевременно публична тайна. От време на време излъчват някой репортаж за насилие над учител, но вълната на обществено възмущение се снишава по-бързо отколкото се е надигнала.  В репортажите, обаче, не попадат стотиците учебни часове, в които учениците провалят учебния процес със своето нехайно или пренебрежително отношение.

 

Стотици учители са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Повярвайте, това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В не малка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е ежедневието на много български преподаватели. Имам късмета да работа в много добро училище, където подобни ситуации са изключителна рядкост, но се срещам и разговарям с много колеги от различни краища на България.

 

Проблемът с лошата дисциплина ръфа образованието от Тимок до Странджа и от Дуранкулак до Беласица. Логично за едно ценностно съсипано общество и за поколения, пораснали с мътната социална философия на чалга отношенията. Разбрахме, че учителят не е в центъра на набиращите инерция реформи. Научихме, че там е ученикът. Кой? Този, пристъпил училищния праг за да учи или съвременният тийн герой, който посещава училище само за да получи диплома. По-внимателният прочит на нормативната документация оставя горчивина. Ученикът трябва да бъде приобщен на всяка цена и санкциониран като едно почти немислимо изключение. Ученикът е пазен и от делегирания бюджет. Той е чек, който носи на училището над 1600 лева, но в някои случаи премията надхвърля 2 000. Кой директор ще се откаже лесно от тези пари? Тази нездрава социално-икономическа среда толерира лошото домашно възпитание, неуважителното отношение и своенравното поведение на децата в училище. Резултатът е лоша дисциплина и системен стрес за учителя. А стресът разболява. Затова българският учител е болен, физически и емоционално. И да, програмата за рехабилитация на учителите е наистина необходима, поне като компенсация за дългогодишната политика на неуместно съсипване авторитета и здравето на учителя.

 

Ще повторя, че не всички училища имат проблеми с дисциплината и натиска, който класната стая упражнява върху учителя. Но в огромна част от професионалните училища, в ромските училища, в училищата, обучаващи силно немотивирани деца сривът на дисциплината е достигнал потресаващи размери. Така че преди да започнем да се замеряме с обструкции, нека се запознаем със състоянието на класната стая и учителския труд в тези училища. Бих се радвал сред време учителите да не се нуждаят от рехабилитация, но преди трябва да научим децата си на дисциплина и уважение към училището, знанията и учителя.

 

Автор: Иво Райнов, учител 

 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

 

Източник: www.eratosten.wordpress.com

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

40 коментар/a

То хубаво... на 14.03.2019 в 15:32
ама гу-син Райнов не беше ли от ония, скачащите през 89-та, дето соца им пречел на свободата? Е, получихте си свободата, получихте това, което искахте, защо мрънкате? Униформите били лошо нещо - долу униформите, оценки за поведение - лошо, долу! Не бяхте ли и Вие, гу-син Райнов, от тези , които заклеймяваха онова образование?
абв на 14.03.2019 в 16:10
Семействата в България са матриархатни. Това означава, че жените имат властта в дома, макар, че изхранването на семейството е поверено най вече на мъжа. От жената завиди възпитанието на децата, от жената зависи секса, от жената зависят отношенията на семейството с други семейства и отношенията между мъжа и жената. Тя се налага. Само ако прекали прекалено много, мъжът и тегли по някога бой, но сега започнаха и битка срещу домашното насилие. Никой мъж не уважава другия мъж и винаги спи с чужда жена, ако му падне, та дори жената да е жена на приятел. Затова мъжете мразят другите мъже и си нямат доверие. Ако говорят нещо за други мъже, особено пред жена си и децата си, то те говорят как ще го пребият, какъв бой ще му хвърлят, а децата попиват всичко това и са склонни да подражават. А майката обикновено взема страха на мъжа си и на децата си - момчета. Ако мъжът и каже нещо, тя казва аз си заминавам и напуска. Затова българските мъже ги е страх. Затова българските деца са матриархатно възпитани и са готови да се бият, да се правят на големи мъже, и са склонни към насилие. А училищатата преди 9 септември 1944 година са били частни училища, защото на село селяните са били средна класа и са можели да съберат дърва, пари, и дори да построят училище и да издържат даскала на село. А сега училищата са държавни, и учителките са един вид фелдфебелки, от които искат да научат децата, но училищната бюрокрация си има своите закони, и ученето и възпитаването не се прави добре. А даже МОН забранява да има физическа разправа с деца, които се правят на мъже и се бият, и учителите и учителките не могат да научат децата и на житейски мъдрости. А родителите са готови веднага на всичко, ако някой учител се опита да си извоюва авторитет, като заплаши или посегне да шляпне някой ученик или ученичка, които се бият и нарушават реда.
Helleborus на 14.03.2019 в 18:47
14.03.2019 в 16:10, АБВ, твоето семейство може да е „матриархатно“, моето не е. В твоето може мъжът "да тегли по един бой и винаги да спи с чужда жена", в моето не е така. Ако тебе те е страх, не "всички български мъже ги е страх". Нямам представа защо се мъчиш да пришиваш този твой сбъркан модел към всички семейства, всяко семейство си има свой модел. Освен това, ако твоите деца са склонни към насилие, не казвай, че "българските деца са". Ако средата изрично поощрява насилието и в нея не се прилагат справедливи закони, всички ще сме склонни към него. Не говорете за хората, все едно те са по рождение едни или други и това е някаква непроменлива величина, ние можем да изберем какви да бъдем във всеки един момент на живота си и всеки избира различно. Децата просто имат нужда от справедлив ред, както и ние, нищо чак толкова философски сложно. Ако те са поставени в среда, в която няма наложена справедливост отвън, няма закон и правила, които да ги пазят и закрилят, ако им се случват лоши неща и това е безнаказано, тогава те са жертви, че са принудени да живеят на такова място. А живи хора, не случайни обстоятелства, са се погрижили да няма ред и справедливост в училищата и да властва закона на джунглата.
Галина Якова на 14.03.2019 в 22:43
Статията е добра, но пишете на български, моля! Доколкото съм наясно с нашия език в него не съществува фраза 'замергане с обструкции'! Имаме си български думи като пречки, препятствия, ограничения. Съвсем обърквате хората с тези чуждици, а и Вие не можете да ги използвате правилно.
Pepa Ilieva на 15.03.2019 в 01:19
Absolyutno vyarno!
абв на 15.03.2019 в 08:59
Heleborus,Ти си Господ, ти си Бог ти си най великият, най правилния на света, ти нямаш грехове. Аз ще ти напиша синдрома на псевдо християнина, където всеки се смята за Бог и не дава път на никого. Но за да си християнин ти трябва да отстъпваш на всекиго, да правиш добри дела, да не се изтъкваш, да не се правиш на велик и майстор, да не пожелаваш жената на ближния си, да не пожелаваш чужда жена даже в мислите си и да не се правиш на Бог даже в мислите си. Сега всеки е Бог, но изобщо не трябва да го казва, даже не трябва да го мисли, защото веднага ще бъде обвинен, че не е скромен християнин и се прави на Бог. Затова аз мисля, че във всеки е Святия Дух, във всеки е част от бог Отец, във всеки е Исус Христос и от всеки от дълбините на мозъка му излиза Бог Слово. Или всеки е обиталище на четириединния Бог. Но всеки е материален, в смисъл направен от белтъчини и има живот в него и душа, която е част от тъмната материя и енергия, или част от Бог Отец. Затова според Библията човек е грешен, но едновременно с това , в него е четириединния Бог, който е безгрешен. Това е новото в света. Но това не ни дава правото всеки да се смята за велик, а другия да бъде обвиняван че е никой. Това е борба за власт, която Бог не одобрява. А Исус Христос, който е бил Божи син само казва, че не трябва да се знаят от хората неща, които само Бог знае. И Христос си е носил кръста, не е искал да казва, че е Бог, но по някакъв начин е трябвало да каже, че е Божи син, което му е донесло смъртта на кръста, като фарисеите са накарали Пилат да го осъди на смърт. В момента ти се правиш на такъв фарисей. Аз обаче като християнин не искам да се изхвърлям, че съм някой, макар че аз и ти и всички сме обиталище на четириединния Бог. Но като християни не трябва да се изхвърляме, че сме велики, че сме най добрите, а другият е никой и некадърник. А ти точно това правиш. Мисля, че никой християнин не трябва сам да се изкарва първи, а нека другите кажат това за него, или да го изберат. Но не виждам ти да си похвалил някого. Напротив, теб те хвалят и аз съм те хвалил и мисля, че много стойностни постинги пишеш. но трябва и ти да признаваш другите. Всеки има право на свободна воля и свободна реакция или оценка, но трябва да се съобразява и с волевите действия и оценки на другите. и не трябва да прави на другите това, което не иска да му правят на него. Това последното го казва Христос. А докато Бог Отец налага със сила заповедите си, Христос разчита на любовта към и от Бог, то Святия дух иска да го уважават , като казва истината, абсолютната истина на хората. А аз не съм Бог, само дето като всички други хора, и аз съм обиталище на Бог, какъвто си и ти. А това са реалностите, новите реалности в света. И ако не ги виждаш, а четеш само Библията, то ти нищо не знаеш и не виждаш.А жена ми почина преди близо 2 години и никога не ми е казвала и една лоша дума, а синовете ми са много добре възпитани и ако пиша тези неща, то те са от наблюденията ми на други семейства.
Екатерина на 15.03.2019 в 15:04
За мен проблемите са подредени по този начин : 1. Делегираните бюджети! Децата са пари и за всичко се отсъжда спрямо парите ,а не в полза на детето. 2. Абсолютната власт на несменяемите директори на училища. Ако искаш да останеш на работа -подмазваш се и подкрепяш директора и съществуващата кошмарна система. 3. Липсата на адакватен училищен правилник , в който провиненията да бъдат наказвани така ,че да има ефект. 4. Родителските активи. Тук проблема е двоен. Училището държи настрана родителите , а родителите смятат ,че ако се намесват с критика ще страдат децата им... 5. Учебниците безплатни или не ,са меко казано лоши! Ако отсъстваш по болест ,само от учебника ще се подготвиш на кукуво лято! Който и да е учебник ,по който и да е предмет ,като при тези по математика положението е трагично! 6. Ниските заплати на учителите . Има деца на богати родители ,който открито се подиграват с бедността ... 7. Квалификацията! Не е достатъчна ,каквото и да си говорим. Липсва мотивировка за повишаване. Невъзможност за нови методи и идеи. Всичко е вкарано в канал ,който не работи! 8. Това последното е вече за домашното възпитание. Но имайте предвид ,че и най- възпитаното дете ,когато попадне в училищния зверилник ,се променя за дни. За да не остане настрана ,за да не му се подиграват ,за да не го тормозят... Получава се борба в детето. Да е такова каквото го учат в къщи ,или да го харесват съучениците му и да има приятели. В един момент целия клас се обръща срещу учителя... В къщи често не могат да повярват ,че тяхното дете в училище се държи лошо. Мислят ,че учителя нарочва детето им. И конфликта е налице! Трябва да се работи от първа към последна точка. Трябва да се премахнат делегираните бюджети! Те са основния проблем и от тях тръгва всичко!
Тодор Тодоров на 15.03.2019 в 21:02
Да си учител е призвание , както и някои други професии. Трябва да кажем едно голямо БЛАГОДАРЯ на хорта които се грижат да образоват децата ни , а родителите , да се вземат в ръце и освен претенции , да вземат да се ограмотяват и те и да възпитават децата си в ценностите на уважение и трудолюбие.
Helleborus на 17.03.2019 в 17:08
До абв на 15.03.2019 в 08:59, може би не си усетил, но аз не се занимавам с теб лично, дори не те познавам, а с неверните твърдения, които бълваш в огромни количества и не ги заявяваш като лично творчество, каквото са, а като истина. Понеже си решил, че премъдростта тече от мозъците на всички човеци като през спукан водопровод и всичко, което измъдрят е боговдъхновено. Ние не сме по рождение закачени за божествената лозница, първо трябва да бъдем отсечени от дивата, с която сме свързани, за да бъдем присадени на питомната лозница. Освен това Бог освещава само онова, което си му посветил, то е все едно ако имаш зърно за мелене, мелничарят ще смели само толкова чувала, колкото му дадеш, до другото няма да се докосне. Ако ти се отречеш от една торба умозаключения, плод на човешката ти немощ и се явиш пред Бога като гладен и жаден за истината, готов да размениш твоето за Неговото, може те да бъдат преработени в нещо по-добро. Просто ти обяснявам технологията, божието винаги заема мястото на освободената от нас самите територия, където преди това сме държали човешките си съкровища, но сме готови да ги изоставим. Също не използвай християнството като авторитетна одежда за твоите приумици, ти самият написа тези дни, че религията е измислена от хилавите мъже, на които не им стигал пащърнака за вечеря. Християнството не е празна тетрадка, в която всеки да пише каквото му дойде на ум, Словото е изговорено, ние само слушаме, не от нас излиза, до нас идва, при това слушаме авторитетни източници. Колкото до смирението, колко е смирено да обожествяваш човешката си природа, като събираш нейното човешко производство и го предлагаш на обществото като божествена истина? Освен това клепаш хората, като в по-предния си пост. Обиждаш българските мъже, жени, деца, аз ти казвам, че моето семейство не е такова, е... и твоето не било... тогава? Казах ти и по-рано, внимавай, докато не си изгубил всяка чувствителност към разпознаване на истината, почитай я.
ччч на 17.03.2019 в 22:05
Възпитание към уважение към учителят, защото учителят се олицетворение на знание, наука, интелект - без уважение към учителят няма как да възпиташ в детето си любов към училище,знание, наука, да развива интелекта си. Мисълта ми е, че ако детето ви има уважение към учителят си - то ще се остави да бъде водено от него, в противен случай рискувате да бута училището просто, защото знае, че така трябва. Когато вдигате рейтинга на учителят в очите на детето си - вие помагате на себе си и на своето дете. Не знам колко ясно се изразих. Между другото искам да направя предложение за връщане на хорото в училище. По възрастните знаят, че сутрин в двора, преди да влезем в училище се играеха хора - поне в моето училище. Тази практика беше прекрасна - ако зависи от някого, който може да приложи отново това в училище - нека го направи.

Напиши коментар