“Промените започнаха под влияние на перестройката. Не можехме да отказваме на нашите съседи и приятели правата и свободите, на които вече се радваха хората в СССР! Не се намесихме в техните дела. И когато ме критикуват за това, че “дадох Източна Европа”, аз отговарям: “Но на кого ги дадох? Полша на поляците, Унгария на унгарците, Чехословакия на чехите и словаците”. Пред “Фигаро” бившият съветски лидер Михаил Горбачов, носител на Нобелова награда за мир, разказва за падането на Берлинската стена и единодушното решение на Политбюро да не се намесва. В това интервю, направено писмено, той говори също за тревогите на Митеран и Тачър по онова време, днешната роля на Путин и необходимостта Русия да бъде приета като европейска страна и да се води диалог с нея.

 

 

- Преди 30 г. падна Берлинската стена. Какви са вашите спомени за това събитие? 

 

- Стената падна в нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година. Уведомиха ме сутринта. Първата получена информация не даваше пълна представа за  случващото се, беше очевидно, че става нещо много интересно и че то ще има много сериозни последствия. Но това не беше неочаквано. Няколко седмици по-рано, по време на 40-ата годишнина на ГДР, успях да се убедя, че недоволството от режима е масово и дълбоко. 

 

Проведохме заседание на Политбюро и се запознахме подробно с хода на събитията. Политбюро бе съставено от много различни хора, някои от които впоследствие поеха по пътища, различни от моя. Но в този ден имаше пълно единодушие. И дума не можеше да става за употреба на сила, за използване на съветските сили, разположени в ГДР. Беше им дадена заповед да не напускат базата си. Разбира се, ние не можехме да сме безразлични към случващото се през тези дни, нито към последствията. Не знаехме как ще се развият събитията. 

 

Поставихме си една цел: да направим всичко по силите си тези събития да протекат мирно и, същевременно, да направим така, че интересите на нашата страна и европейската сигурност да бъдат гарантирани. Дали беше трудно да вземем това решение? Мисля, че това беше отговорно и единственото приемливо решение. И пак повтарям, то бе единодушно. Министърът на отбраната и всички други администрации, свързани с националната сигурност и външната политика, приеха тази линия и я последваха. Така трябва да се случват нещата в една страна, в която решенията се вземат от политическото ръководство, което поема отговорността за тях.

 

- През февруари, преди падането на Стената, вие вече бяхте изтеглили съветските войски от Афганистан. Повлия ли това решение върху решението да не са намесвате в “кадифените революции” в Централна Европа?

 

- Изтеглянето на войските ни от Афганистан - т.е. поправянето на грешката, направена от предишния управленски екип - и нашата реакция към събитията в Източна Европа са брънки от една и съща политика. Нарекохме я “новата мисъл”. Сред ключовите принципи на този подход е свободата на избор. При първата ми среща с ръководителите на Варшавския договор им казах: “Няма да се месим във вашите дела, всяка страна трябва да взема решенията си самостоятелно. Ние трябва да отговаряме пред нашия народ си за действията си, а вие пред вашите”. Повечето от тях приеха думите ми реторично. Но ние им показахме, че става дума за конкретен проект, когато историята ускорява промените, които съзряват от години, дори от десетилетия. 

 

Промените започнаха под влияние на перестройката. Не можехме да отказваме на нашите съседи и приятели правата и свободите, на които вече се радваха хората в СССР! Не се намесихме в техните дела. И когато ме критикуват за това, че “дадох Източна Европа”, аз отговарям: “Но на кого ги дадох? Полша на поляците, Унгария на унгарците, Чехословакия на чехите и словаците”.

 

- Сега всички смятат, че обединението на Германия е било неизбежно. Бяхте ли го предвидили? Не се ли опасявахте, че СССР и Варшавският договор ще се разпаднат?

 

- В крайна сметка, да, обединението беше неизбежно. Германците понасяха много зле разделението. Стената разделяше човешки съдби, семейства. В исторически план, то беше обречено. Но е вярно, че през лятото на 1989 г. обединението изглеждаше много далечна перспектива. Когато при посещението ми във ФРГ журналистите, както и канцлерът Кол, ме попитаха дали сме обсъждали този въпрос, ние отговорихме, че, да, споменали сме го, но това не е въпрос на близко бъдеще. Няколко месеца по-късно обаче историята се ускори. Никой не можеше да го предвиди.

 

Ето защо процесът на обединение не можеше да бъде лесен. Тези, които си мислят, че всичко е минало по мед и масло, се лъжат. За мнозина, за съседите на Германия, които бяха пострадали от хитлеристката агресия, това не беше лесно психологически. Раните от войната бяха зараснали, но споменът за конфликта не беше изчезнал. Имаше тревоги дали засилването на Германия няма да доведе до дисбаланс в сигурността на Европа. Президентът Митеран сподели съмненията си с мен, Маргарет Тачър също. Беше много важно да се постигне съгласие по въпросите на сигурността в рамките на  преговорите “2+4”, а именно за неприкосновеността на границите и принципите, ръководещи нашите отношения.

 

Проведохме много трудни преговори, които през есента на 1990 г. доведоха до окончателно споразумение, което уреждаше въпроса за Германия. Някои много важни клаузи засягаха съкращаването на въоръжените сили на обединена Германия и неразполагането на оръжия за масово унищожение в бившата ГДР. Германия се отказа да създава нова военна инфраструктура и от всякакво разполагане на чужди сили. Тази територия всъщност получаваше особен статут. 

 

По отношение на организацията на Варшавския договор, това се случи по-късно и като част от свободния избор. Що се отнася до рухването на СССР, то не бива да се бърка с 1989 г., това е друга история, която беше резултат от вътрешните процеси в нашата страна. Борех се до края срещу краха, но смятах, че трябва да водя тази битка по политически път. Това можеше да се избегне, ако не беше пучът през август 1991 г., подстрекаван от противниците на перестройката и безотговорните действия на следващите ръководители, които буквално раздробиха страната. 

 

- 30 г. по-късно Русия се превърна в авторитарна държава. Това връщане към миналото ли е или етап от сложна еволюция?

 

- Защо да се съгласявам с начина, по който подхождате към този въпрос? Не трябва да опростяваме и свеждаме сложната руска реалност до примитивни формули. Разбира се, не бива да идеализираме и аз имам критичен подход към много неща. Когато сметна за нужно, ще се изкажа открито по този въпрос. Но ако препрочетете моите изявления отпреди 20 или 30 г., ще видите, че винаги съм предупреждавал, че нашият път към демокрацията няма да бъде лесен, че ще ни трябват години, дори десетилетия.

 

Хората, които обещават, че всичко ще се уреди за две-три години, са безотговорни. Промените в страната са в ход. Появи се гражданско общество, хората издигат правата си, защитават ги. Смятам, че политическата система ще трябва да реагира на тези искания. Днес руската власт поставя акцент върху стабилността. Наистина за повечето наши съграждани стабилността е важна, но няма да стигнеш много далеч с нея. Имаме нужда от развитие, от движение напраде. Мисля, че това е основното предизвикателство пред обществото и властта: как да осигурим това движение, без всичко да се изроди в хаос?

 

- Русия и Западът отново ли са противници? В новата си книга говорите за заплахата от война. Дори се обърнахте към президентите Макрон и Путин по този въпрос. Чия е вината и какво трябва да се направи?

 

- Въпросът кой е виновен не е съществен, имаше доста спорове по тази тема. Състоянието на отношенията между Русия и Запада не е просто, но не мисля, че това е началото на “нова Студена война”. Между Русия и Запада няма идеологическо съперничество, икономическите взаимодействия са тесни, има свобода на движението, контакти, културно сближаване. Хората не се възприемат като врагове. Но аз съм разтревожен от милитаризацията на международната политика. Това е една от идеите в новата ми книга. Убеден съм, че можем да предотвратим нова Студена война. Но имаме нужда от диалог. 

 

Виждам, че световните лидери се опитват да го съживят. С голям интерес прочетох речта на президента Макрон пред френските дипломати. В много неща в нея отекват моите собствени мисли и му го казах в кратко писмо. Една от ключовите му идеи е, че Русия трябва да се смята за европейска страна. Не може да се изгради архитектура на доверие и сигурност в Европа без Русия. Обсъждахме това с президента Митеран. Жалко, че следващото поколение не продължи тези разговори. Струва ми се, че Франция би могла да изиграе роля във възстановяването на доверието между Русия и Запада.

 

- Как оценявате правителството на Путин? Възможно ли е размразяване в Русия, втора перестройка, нов цар реформатор?

 

- В книгата си говоря подробно за моето отношение към президента Путин. Той стана президент, когато Русия беше отслабена и се намираше в състояние на хаос. Страната беше в състояние на оцеляване. Руските граждани, от които аз съм част, оценяват много това, което президентът направи, за да преодолее политическия хаос и икономическите неуспехи през 90-те години. При Путин Русия направи ясен избор във външната политика: ние сме за многополюсен свят.

 

Путин признава ролята на Запада в политиката и световната икономика, той е готов за партньорство. Надявам се, че помните стъпките, които той направи към Запада, към САЩ. Но тези стъпки не бяха приети така, както заслужаваха. Както през 90-те г., комплексът на победителя попречи на Запада да реагира правилно. Те не взеха предвид интересите на Русия и я поставиха пред свършен факт. Трябва да имаме предвид всичко това, за да оценим действията си.

 

Русия няма да приеме второстепенна роля в световните дела. Що се отнася до царя реформатор, очевидно това е ролята, за която претендираше Борис Елцин. Но той не успя. Разбира се, Русия има нужда от промени и ролята на президента е много важна. Много ще зависи от избора, който Владимир Путин ще направи в бъдеще. Надявам се, че този избор ще бъде в полза на демокрацията и разширяването на политическите и икономически възможности за руските граждани. Убеден съм, че те ще съумеят да се възползват отговорно от тези възможности и демократичните права. Нашето общество съзря, то е готово.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

51 коментар/a

СМЕХХХ на 09.11.2019 в 09:30
Най-големият боклук на тоя свят! Съсипа всичко с лека ръка!
Николай Вълчев на 09.11.2019 в 09:35
“Но на кого ги дадох? Полша на поляците, Унгария на унгарците, Чехословакия на чехите и словаците”. Унгарците може би правят изключение, всички други сме под Американски диктат! Особено ние българите!
геополитиката е всякога нещо тъкмо обратно на безотечествения либерастки мондиализъм на 09.11.2019 в 09:46
Пак казвам (казвал съм го тук под друга тема) - грешката, ако изобщо има грешка, е на Сталин, който по някакви съображения остави геополитическото мислене в езотеричната сфера, и до него в съветски условия имаха достъп освен Сталин, само още шепа щастливи избраници на съдбата, които пребиваваха в най-добрия случай сред публичното задкулисие и не им бе отредена активна роля в управлението. Запомнете: геополитиката е другоразмерният логос, осъзнаването ценността на своето като всеобщо; тя не търпи случайници по върховете. Ако я запазиш само като съкровение, след тебе закономерно идат тъпаци и безидейници като Хрушчов, Брежнев, Горбачов. Ако целият политически апарат разполагаше свободно, т.е. вече като откровение, с геополитечски вариации и концепции, щеше ясно да си проличи кой е врагът и кои са ненужни още в оня момент преди смъртта на Сталин, а най-вероятно щеше успешно да бъде отдалечена във времето и смъртта на Сталин. Откъм геополитиката се правят само разумни компромиси; имаш ли геополитиката, безпринципни компромиси със Запада и особено продажничество за пари и вещи, са невъзможни, поне са отговорния управник. А има ли го отговорният управник с правилното, разумно обосновано геополитическо мислене, което е всякога стратегическо и с надидеологическа яснота върху Божествената ценност на своето, тогава и народът няма как да пострада и да изгуби преспективата си, защото ще бъде стратегически правилно воден... и няма никога да остави нещата на просто на обстоятелствата и случайностите, както това направиха всички полумислещи некадърници по веригата след смъртта на Сталин, и най-вече Горбачов и Елцин.
Да обобщим: на 09.11.2019 в 10:15
"Западът не изпълни нито едно от обещанията, които ми даде, но аз съм много доволен от себе си." Бе как се казваше оня сладур, дето подпалил храма на Артемида в Ефес, за да остане в историята?
Мильо Лудия на 09.11.2019 в 10:19
Бутна камиона в пропастта като преди това скочи от него. Китайците, които изгониха твоите мекерета в Тайван и смазаха Тянанмън сега са първа икономическа сила, докато Русия едвам оцеля и от империя в момента е 1/20 от Китай.
Helleborus на 09.11.2019 в 12:10
Руските теми станаха в повече в българските новини. Ние сме част от ЕС, но почти няма новини от Испания, Италия и останалите страни членки, които да ни сближават като едно семейство, вътре в което е естествено за роднините да чуват едни за други и да бъдат информирани. Честно казано ми омръзна българинът да бъде занимаван с Путин, Елцин, руската църква и всичко онова, с което се занимават руснаците, с техните вътрешни новини. Това прилича на опит за преориентация на държавата и умишленото й отчуждаване от Европа.
Франкофон на 09.11.2019 в 12:25
Слуга на Дявола, продал Родината си за шепа долари!
неизбежност на 09.11.2019 в 12:25
Има хора, които са белязани (на челото) да направят това, което са направили. Очевидно, че 61-я е бил белязан да събори The Wall. Проблемът не е в това, а в неизбежността на последствията и носенето на отговорността за тези последствия. При всички случаи, нещото е трябвало да се случи, за да бъде разбулено най-накрая другото "Лице" на Dark Side of the Moon. Дошло е време цикълът да бъде затворен и везните да бъдата калибрирани. Виновен ли е Айнщайн за откритието, което публикува на 20март преди 104 години? И защо човечеството вместо Грета Гарбо, получава Грета Тунберг?
presto на 09.11.2019 в 12:25
Това е така, защото Западът има да изкупва вина пред Русия, не Русия пред Запада. Русия се самоизкупи с кръвта на невинните си жертви, дадени за спасението на Европа и света от фашизма. Русия се самоизкупи и пред България, защото направи този много специален жест за нас - подари ни независимост, която нямаше да дойде, ако не би била платена с руска кръв. Комуто е отредено да прави големите жертви, той много е мразен.
Агитката напразно се старае на 09.11.2019 в 12:42
Никой не искаше оня живот да продължава. Насилствено наложен строй под дулата на оръжията, буферната зона на Сталин. С годините се очовечи, но това само даде тласък на недоволството, което вече никой не криеше под страх от репресии. Германците ли не искаха да са една държава, Полша, Унгария, Чехословакия направиха първи крачката, в България Политбюро изчака разрешение, в Румъния, където системата се беше изродила докрай, се ля кръв. Белград заряза окончателно комунизма, лозунга “братство и единство” и заложи на няколковековната религиозна омраза. Получи първо гражданска война, после близи триста хиляди убити и накрая американски бомби и разпад. За разлика от тях чехи и словаци се разделиха като цивилизовани хора. Съветският съюз се разпадна, от което Русия спечели икономически, престана да храни азиатските си покрайнини, които се върнаха във времената на Мохамед и стандарта на Африка. Днес Путин е категоричен противник на онзи комунизъм и няма никакви намерения да го съживява. Още социализмът не си беше отишъл, когато елитът започна да се подготвя за бъдещия капитализъм, сред първите бяха тези от Държавна сигурност, които контролираха външнотърговската дейност, фирмите със смесено участие, притежаваха най-важното, контактите и лостовете за управление. Така от нищото озскочиха Илия Павлов, Цветелина Бориславова, а и някои не по-малко значими, но с не толкова нашумели имена. Същият модел се осъществи и в Русия. Социализмът се прероди в капитализъм отвътре и ако на някого не му харесва, това е причината. Но алтернативата е военизираната Северна Корея или затъналата в упадъка си Куба.
радио на 09.11.2019 в 13:15
Разпадането на СССР започна много по-рано от неговия формален край през 1991 г. За да се разбере тази верига е необходимо да бъдат възстановени накратко най-важните събития довели до тези трагични резултати. 11 март 1985 г. - буквално на следващия ден след внезапната смърт на Константин Черненко, за генерален секретар на ЦК на КПСС беше избран члена на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. Решаваща роля в неговия избор изигра министърът на външните работи на СССР (от февруари 1957 г.) Андрей Громико и доста удачно отсъствие за Горбачов на първия секретар на ЦК на Украинската компартия и член на Политбюро на ЦК на КПСС Владимир Шчербицки, който по същото време беше с официална визита в САЩ. Громико подкрепи Горбачов под давлението на Александър Яковлев, Арбатов и Евгений Примаков. 11 април 1985 г. - първият секретар на Свердловския обком на КПСС Борис Елцин по препоръка на члена на Политбюро Егор Лигачов беше назначен за завеждащ отдела на строителството в ЦК на КПСС. 23 април 1985 г. - пленум на ЦК на КПСС, на който Горбачов направи първата реч като лидер на партията и СССР за ускорено социално-икономическо развитие на страната, с критика на застойните явления на предишния период - при Брежнев. 7 май 1985 г. - прието беше постановление на ЦК на КПСС и Съвета на министрите на СССР за "Мерките за преодоляване на пиянството и алкохолизма". Започна антиалкохолната кампания 1 юли 1985 г. - Едуард Шеварднадзе стана член на Политбюро, Елцин и Зайков - секретари на ЦК на КПСС 2-3 юли 1985 г. - Громико беше избран на Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, Шеварднадзе беше назначен за министър на външните работи 5 юли 1985 г. - Александър Яковлев наричан, баща на перестройката, беше утвърден за член на Политбюро и завеждащ отдела за пропаганда на ЦК на КПСС. 30 юли 1985 г. - Горбачов обяви едностранен мораториум на СССР върху ядрените взривове 27 август 1985 г. - за председател на Съвета на министрите беше назначен Николай Рижков, Николай Тихонов беше освободен по собствена молба 19-21 ноември 1985 г. - състоя се среща на Горбачов с президента на САЩ Роналд Рейгън в Женева. Именно там бяха заложени първите основи на перестройката на външната и вътрешна политика на СССР 24 декември 1985 г. - Елцин беше избран за първи секретар на Московския градски комитет на КПСС. Веднага след избора започна чистка на апарата 25 февруари - 6 март 1986 г. - XXVII конгрес на КПСС, Горбачов прочете нова програма на КПСС основана върху "новото мислене, гласността и прозрачността" 26 април 1986 г. - авария на 4-ти блок на Чернобилската АЕЦ 16 юни 1986 г. - на пленума на ЦК на КПСС Горбачов за първи път отправи заплахи, че има "врагове на перестройката" юли 1986 г. - създадени бяха обществено-политически обединения за съдействие на перестройката. Главна роля в тяхното формиране играеше агентурата на 5-то идеологическо управление на КГБ на СССР 31 август 1986 г. - катастрофа на пътническия кораб "Адмирал Нахимов" - гибел на 423 души 11-12 октомври 1986 г. - среща на Рейгън и Горбачов в Рейкявик. Преговорите се водеха на четири очи, т.е. само в присъствието на преводач от страна на Рейгън. Политбюро не можеше да контролира тези срещи на Горбачов 17-18 декември 1986 г. - станаха масови безредици на национална почва заради освобождаването на Кунаев като първи секретар на ЦК на компартията на Казахстан 28 май 1987 г. - в деня на граничаря, непосредствено до Кремъл кацна едномоторен самолет по маршрута Хамбург-Хелзинки-Москва, пилотиран от 19-годишния западногерманец Матиас Руст. Според дежурния на Централния пункт на ПВО , председателят на КГБ Владимир Крючков лично е готвил тази операция по указание на Горбачов. Последва разгром на военното ръководство на СССР и отстраняване на голяма част от висшия команден състав. 21 октомври 1987 г. - първият секретар на Московския градски комитет Елцин излезе на пленума на ЦК с критика на перестройката отляво и срещу зараждането на култ към личността на Горбачов 9 ноември 1987 г. - Елцин попадна в болницата във връзка с "опит за самоубийство", вероятно е бил хвърлен в Москва река в пияно състояние, след физическа саморазправа преди това в Кремъл с Горбачов 11 ноември 1987 г. - Горбачов се изказа на пленума на Московския градски комитет по "въпроса Елцин", който беше освободен от длъжността първи секретар 7 декември 1987 г. - среща на Горбачов с Маргарет Тачър в Лондон на път за САЩ. Тачър го похвали: "с този човек може да правим бизнес"
Продължение на 09.11.2019 в 13:15
Няма пряка връзка обаче между капитализма и демокрацията, която е изцяло европейски продукт. Също както държавите с одържавена централизирана икономика се различават в обществените отношения, от Унгарската народна република до Кампучия на Пол Пот, така и капиталистическият модел се прилага както в плуралистични, такажи в авторитарни системи. Един Китай например е интересен с мутиралата си комунистическа партия, която изгражда развито капиталистическо общество без политически свободи. Китайците не послушаха съветите на западните си доброжелатели да се демократизират. Ако го бяха направили, щяха да се разпаднат. Вместо това се превърнаха в икономически лидер на света. Съмнително е дали и Русия би понесла демокрацията от западен тип и би оцеляла. Почти сигурно не. И в двете страни има историческа пропаст между елит и народ и народът приема това за естествено. Нещо обаче винаги ще липсва на руснаците, за да повторят успеха на Китай, трудолюбието и дисциплината.
радио на 09.11.2019 в 13:19
8 декември 1987 г. - във Вашингтон Горбачов и Рейгън подписаха договор за ликвидиране на ракетите със средна и малка далечина 14 януари 1988 г. - Елцин е назначен за първи заместник-председател на Държавния комитет на СССР по строителството 18 февруари 1988 г. - Горбачов произнесе на Пленум на ЦК на КПСС реч, посветена на гласността, новото мислене и общочовешките ценности, което окончателно демонтира идеологическата база на защитата на държавата и държавните учреждения. 13 март 1988 г. - "Советская Россия" отпечата статията на Нина Андреева: "Не мога да наруша своите принципи", което беше първият антиперестроечен манифест. Позицията на автора се поддържаше от Егор Лигачов. 14-15 март 1988 г. - среща в Берн на министъра на отбраната на СССР Язов и американския му колега Карлучи. Обсъждаха въпросите за съкращаване на стратегическите ядрени сили и отказа от напредналите тактически ядрени оръжия, в това число комплекса "Ока" 3 април 1988 г. - в "Московские новости" се появи интервю с Телман Гдлян, който говореше за "мафията във висшите ешалони на властта". По този начин съветската власт беше обявена на организирано престъпно общество 5 април 1988 г. - "Правда" публикува статията на Яковлев "Принципи на перестройката: революционното мислене и действие", в която се съдържаше остра критика на Андреева и на … Сталин. 7 май 1988 г. - в Москва се състоя учредителният конгрес на Демократическия съюз на дисиденстващата творческа интелигенция с антисъветски вектор 15 май 1988 г. - започна извеждането на съветските войски от Афганистан с гаранция за Наджибула 29 май - 2 юни 1988 г. - XIX Конференция на КПСС. Противниците на Горбачов претърпяха фиаско - той запази поста генерален секретар 1 октомври 1988 г. - Громико излезе в пенсия. Поста председател на Президиума на Върховния съвет зае Горбачов като обедини партийната и държавната власт 7 декември 1988 г. - среща на Горбачов и Рейгън с новия президент на САЩ Джордж Буш-старши в Ню Йорк 2 февруари 1989 г. - завършиха продължилите над 15 години преговори за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа във Виена. СССР поема задължението за поетапно извеждане на своите части от Източна Европа март 1989 г. - ръст на цените в СССР. изчезнаха основни продукти. Заплатите изоставаха от инфлацията, първи стачки на работниците и миньорите 12 април 1989 г. - Горбачов с официални визита във ФРГ 25 април 1989 г. - на пленум на ЦК на КПСС от неговия състав бяха извадени 74 члена и 27 кандидат-члена, практическа цялата "стара партийна гвардия" 11 май 1989 г. - започна изтеглянето на съветските войски от ГДР 12 май 1989 г. - кампания срещу консервативното крило в Политбюро на КПСС в лицето на Лигачов 17-20 май 1989 г. - визитата на Горбачов в Китай и начало на масовите стълкновения в центъра на Пекин. Визитата беше прекратена по настояване на китайската страна 25 май - 9 юни 1989 г. в Москва се проведе конгреса на народните депутати на СССР. Формира се междурегионална група начело с Афанасиев, Елцин, Попов, Сахаров и Собчак 3-4 юни 1989 г. - след няколко дни спорове в ръководството на китайската компартия бяха въведени войски на площада Тянанмън и разгонени демонстрантите, искащи китайска перестройка 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша 12-15 юни 1989 г. - пътуване на Горбачов до ФРГ за преговори с Хелмут Кол за "бъдещето на Германия" септември 1989 г. - визита на Елцин в САЩ. Приеха го в Белия дом на неофициално равнище. октомври 1989 г. - в ГДР масови антиправителствени митинги. Егон Кренц приветства "новия вятър". 17-18 октомври 1989 г. - Горбачов се срещна с канцлера на ФРГ Вили Брандт. Ерих Хонекер подаде оставка като лидер на ГЕСП, на негово място беше избран Егон Кренц 9 ноември 1989 г. - падна Берлинската стена 10 ноември - Живков подаде оставка. Партията и правителството бяха превзети от българските перестройчици Луканов, Младенов, Атанасов 2-3 декември 1989 г. - по настояване на президента на САЩ Буш-старши се състоя среща с Горбачов край бреговете на Малта на борда на "Максим Горки". Решена беше съдбата на СССР и неговите съюзници. 25 декември 1989 г. - държавен преврат в Румъния, Николае и Елена Чаушеску бяха разстреляни януари 1990 г. - масови арменски погроми в Баку. Time избра Горбачов за човек на 1989 г. и въобще за "човек на десетилетието"
радио на 09.11.2019 в 13:22
19-20 януари 1990 г. - в столицата на Азербайджан - Баку беше въведено извънредно положение и войски с указ на министъра на отбраната на СССР Язов 29 януари 1990 г. - на заседание на Политбюро Горбачов предложи въвеждане на поста президент на СССР 5 февруари 1990 г. - КГБ на Лубянка беше посетен от делегация на САЩ 27 февруари 1990 г. - решение за Върховния съвет на СССР за въвеждане поста президент на СССР 11 март 1990 г. - Върховният съвет на Литва обяви независимост на републиката 12-15 март 1990 г. - на III конгрес на народните депутати на СССР Горбачов беше избран за президент на СССР. 16 март 1990 г. - установени бяха дипломатически отношения между СССР и Ватикана 30 март 1990 г. - Върховният съвет на Естония провъзгласи независимост на републиката 3 април 1990 г. - Горбачов подписа закон за реда за излизане на съюзните републики от състава на СССР, узаконяващ разчленяването на страната 13 април 1990 г. - с декларация на ТАСС диктувана от А. Яковлев СССР пое отговорността за трагедията в Катин, т.е. за разстрела на полските офицери през пролетта на 1940 г. 1 май 1990 г. - на първомайската манифестация на Червения площад се появиха платаки за оставка на Горбачов 4 май 1990 г. - Латвия обяви независимост 12 юни 1990 г. - Върховният съвет на РСФСР прие декларация за суверенитет и департизиране на оргъните на властта - армията, службите за сигурност и съдилищата 13 юни 1990 г. - Върховният съвет на СССР съобщи за преход към регулирана пазарна икономика 29 юни 1990 г. - СССР с решение на Националната банка от 1 януари 1991 г. премина към свободно конвертируема валута, т.е. в долари със страните от СИВ, започна доларизирането на СССР, т.е. така нареченото глобализиране 2-10 юни 1990 г. - на XXVIII конгрес на КПСС Елцин и неговите привърженици съобщиха, че излизат от КПСС 16 юли 1990 г. - среща на Горбачов и Шеварднадзе с Хелмут Кол, тотални отстъпки на Москва за обединяването на ФРГ и ГДР. Върховният съвет на Украйна прие декларация за суверенитет на републиката 17 юли 1990 г. - разговор на Буш-старши и Горбачов по повод договореностите с Кол 27 юли 1990 г. - декларация за суверенитет на Беларус 13 август 1990 г. - възстановени бяха правата на всички жертви на политическите репресии от 20-те и 50-те години 15 октомври 1990 г. - на Горбачов присъдиха Нобелова награда за мир за "неговата водеща роля в мирния процес" 18 ноември 1990 г. - "Московские новости" публикува открито писмо "Страната е уморена да чака", чиито автори призоваха Горбачов да подаде оставка 20 декември 1990 г. - Шеварднадзе съобщи, е излиза в оставка и че се готви държавен преврат 23 декември 1990 г. - председателят на КГБ Крючков - от трибуната на конгреса говори за заговора на ЦРУ и за агентурата за влияние в СССР 25 декември 1990 г. - "инфаркт" на Николай Рижков, който същият ден трябваше да поиска свалянето на Горбачов като президент 13 януари 1991 г. - пристигналият в Талин Елцин подписа документи за признаване на трите балтийски републики 6 февруари 1991 г. - Горбачов по телевизията съобщи за предстоящия референдум по въпроса за запазване и обновление на СССР 7 февруари 1991 г. - председателят на КГБ Крючков изпрати до Горбачов записка с план за въвеждане на извънредно положение в цялата територия на СССР 19 февруари 1991 г. - Елцин поиска оставката на Горбачов 25 февруари 1991 г. - решение за разпускане на Организацията на Варшавския договор от 31 март 1991 г. 9 март 1991 г. - текст на проекта за Съюзен договор, предвиждащ вместо СССР създаване на Съюз на суверенните републики. Елцин се обяви срещу него 13 март 1991 г. - Горбачов се срещна с представителя на Билдербергския клуб Жак Атали 21 март 1991 г. - среща на Крючков с бившия президент на САЩ Никсън, на която било съобщено за възможността от сваляне на Горбачов от силовите структури 25 март 1991 г. - забранени бяха манифестациите в Москва 28 март 1991 г. - обявени бяха резултатите от всесъюзния референдум - участвали 75,9 граждани на СССР, т.е. 113,5 милиона души, от тях 77 процента се обявиха за запазването на СССР 16 април 1991 г. - в реч пред Европарламента Елцин заяви за невъзможността от реформи в стария СССР и фактически се подписа под програматат за неговото унищожение 23 април 1991 г. - началото на новоогаревския процес, първата среща на Горбачов с ръководителите на деветте съюзни републики за съгласуване на нов Съюзен договор 16 май 1991 г. - Горбачов и Цзян Цзъмин подписаха договор за съветско-китайската граница. Остров Дамански премина под юрисдикцията на Китай 30 май 1991 г. - Примаков, Щербаков и Явлински с група експерти заминаваха за Вашингтон по лично поръчение на Горбачов 12 юни 1991 г. - избори за президент на РСФСР. Победи Елцин с 57,3 процента 15 юни 1991 г. - поредна среща на Горбачов с Атали 18-20 юни 1991 г. - визита на Елцин в САЩ, където заяви: "До края на годината ще има преврат. Горбачов не вярва, но аз се готвя за него." 20 юни 1991 г. - официални лица на САЩ по различни канали предават на Горбачов информация за готвещия се заговор срещу него с участието на Павлов, Пуго и Крючков 25 юни 1991 г. - провъзгласена беше независимостта на Хърватия и Словения от СФРЮ. Започна разпадането на Югославия 27 юни 1991 г. - публикуван е Договорът за създаване на Съюза на независимите държави 1 юли 1991 г. - Шеварднадзе напусна КПСС 5 юли 1991 г. - среща на Горбачов и Кол в резиденцията под Киев 17-18 юли 1991 г. - в Лондон се състоя заседание на "голямата седмица" с участието на Горбачов 27 юли 1991 г. - Александър Яковлев напусна поста главен съветник на президента Горбачов 29 юли - 1 август 1991 г. - визита в Москва на Буш-старши, подписаха Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения СНВ-1 3 август 1991 г. - Горбачов съобщи, че новият съюзен договор ще бъде готов към 20 август 4 август 1991 г. - Горбачов замина за кримския "Форос" на почивка 5 август 1991 г. - на секретен обект АВС в Москва е проведено първото съвещание на бъдещите членове на Държавния комитет за извънредно положение 6 август 1991 г. - първият секретар на компартията на РСФСР Полозков подаде оставка 8 август 1991 г. - Крючков настоя за въвеждане на извънредно положение преди подписването на съюзния договор 16 август 1991 г. - Елцин излетя за Алма Ата 17 август 1991 г. - Яковлев съобщи за готвения държавен преврат… Дъската беше готова. Фигурите разположени. Оставаше само да се изиграе партията с въвеждането на извънредното положение, което завърши с разгром на 18-22 август 1991 г., с разпадането на СССР, ликвидирането на СИВ и Варшавския договор и предаването на Източна Европа на САЩ и НАТО.
ОТКРОВЕНИЕ на 09.11.2019 в 13:54
На това видео, има ли жилищни блокове? Социализмът не беше колкото западът, но дишаше в гърбът на западът, разлика 15-20г., фиатче-жигулка,заска. Спират социализмът когато правят импийчмънт на Хрушчов. Хрушчов е най добър. За Ленин не знам. Умират от страх от Хрушчов, и на запад, и сталинският елит, който го сваля и преминава към западната олигархия и правят капитализмът и путинизмът. Финансовият интернационал наричат Сталин Бонапартист, дали им е бил агент и масон, но и Путин е такъв но прави десен консервативен национализъм. Но много руснаци виждат че той мрази руският национализъм, слагач, капиталистически пазител на статуквото. Брежнев подписва със САЩ още 1974г., после подписват хелзинските споразумения, .. ... Когато набира скорост, социализмът е назад с 15-20г., и щеше да изпревари, още в средата на 1990те. Но сега и с 20г. не сме назад??! като Италия и Франция ли сме - от преди 20г. - като 1999та?-там? https://www.youtube.com/watch?v=eW-K5Q9CeOA Мао казва, че партийците са новата буржоазия. Те се уплашиха от Чехословакия и Китай, и сега всеки дори внук на червен повръща като чуе хунвейбини. Путин е монархията, мразеща лявото и Ленин, и замества октомврийската революция с нещо си от 1941г. а то зощо е било на тази дата. Опозицията от която се страхуват е от ляво не от дясно, от симпатизанти на комунизма - се страхуват. И там се борят срещу носталгията, путинистите се борят, а тя носталгията не е към лошото, няма носталгия към Елцин и Костов. 1984г. филмът с Иван Иванов "Стената" - партията е съгласна - че социализмът е недоносче.

Напиши коментар