Един от проблемите в съдебната система е наличието на неефективни съдилища. Съдилища, които съществуват, защото някога са били открити, за да се направи услуга на някого, като се създаде допълнителен център на власт. Наличието на много регионални и близки “до народа” съдилища поставя въпроса и за тяхната безпристрастност (приятелските и родствените отношения в малките общини са понятни, както и отношенията на обвързаност), както и за нивото им на компетентност. Защо все още никой не иска да ги закрие? Това би било истинска стъпка в съдебната реформа.

 

 

 

 

Съдебното райониране в България е направено много отдавна и не е актуализирано – с много малки изключения – в последните 50 години. Ето защо е необходимо изготвянето на нова съдебна топография на България, съобразена с демографските промени и икономическите дадености към този момент. В страната се извърши концентрация на бизнеса в големите градове, кризата доведе до спадане на гражданския оборот в малките селища, до обезлюдяването им, но това не доведе до промени в съществуващото съдебно райониране. Съществуването на един съд означава не просто двама или петима съдии. Означава сграда с всички възможни режийни разходи за отопление, осветление, телефони, охрана, компютри, копирни машини, консумативи, деловодители, счетоводител, касиер, призовкар, съдебни секретари, устройства за запис на заседанието, съдебна охрана, служител по сигурността на информацията, помещение за арестанти, Районна прокуратура, бюро “Съдимост”, съдия по вписванията, нотариуси в съответен район, държавен съдебен изпълнител с отделно деловодство.

 

По определение съдиите в тези райони са несъразмерно натоварени, сравнено с колегите им от големите градове. Повикът “Съд във всяко населено място” е популистичен и удобен, но не е нито ефективен, нито справедлив. Той върши работа на жалната за феодалност местна власт, но не е държавнически подход. Традицията трябва да отстъпи пред икономията и рационалното използване на наличния ресурс. Не може в Девин да няма болница, а да има съд. Съдът е източник на правосъдие, той няма социални функции.

 

Наличието на отделен съдебен район означава необходимост от неговото кадрово обезпечаване, в това число и йерархично, транспортиране до него на задържани лица, ремонти на сградите.

 

Най-новият съд в България е в Гълъбово – самостоятелен съд създаден за да обслужва само една община с население от 16 000 души. При положение че десетилетия тази община е била обслужвана от отстоящия на 18 километра съд в гр. Раднево. Само за сравнение ще посоча, че съдът в Харманли обслужва 4 общини – Харманли, Любимец, Маджарово и Симеоновград. В Районен съд Гълъбово има 2-ма съдии, а гражданските дела за 2012 г. са 600, в това число и частните производства, в това число и заповедните производства. И защо в Гълъбово да има съд, а в Банско например да няма. По силата на тази логика трябва да направим съдилища в Мъглиж, Гурково, Доспат, Симитли и т.н.

 

Не е необходим съд във всяко населено място. Физическата близост на един съд нищо не означава. При съвременното ниво на комуникации – транспортни и електронни, при наличието на електронен подпис и системата за дистанционен достъп до съдебните дела в деловодната система физическата близост на съда до гражданина като условие за съществуването на този съд е абсурдна теза. Освен това личното присъствие на страната в процеса не е задължително по гражданските и търговските дела – за тази цел са процесуалните представители, а и законът е дал възможност за изчерпателност на основанията с отговора на исковата молба или с предявяването на допълнителна искова молба. Интересът на страната в процеса винаги предполага едно активно поведение – в това число и да отиде пък веднъж или 2 пъти до съответния съд, като не може да очаква, че това ще е в махалата му. Останалото е пещерно мислене и истинско изражение на болшевизма – по-близо до масите. Което обяснява защо се застъпва от председателя на ВКС.

 

Закриването на един и без това нефункциониращ съдебен район не е отказ от правосъдие и не прави правосъдието недостъпно. Съдът не е квартален магазин. Той е място, където се разрешават спорове, при разрешаването на които справедливостта е само един от критериите. 

 

Поставя се въпросът каква е логиката на съществуване на следните първостепенни съдебни райони:

Гълъбово – при наличието на съд в Раднево,

 

Дулово – при наличието на съд в Силистра,

 

Девня – при наличието на РС в Провадия и Варна,

 

Каварна – при наличието на съд в Балчик,

 

Радомир – при наличието на съд в Перник,

 

Костинброд – при наличието на съд в София (Костинброд е по-близо до София от Банкя),

 

Дряново – при наличието на съд в Трявна и В. Търново,

 

Червен бряг – при наличието на съд в Луковит,

 

Кнежа – при наличието на съд в Бяла Слатина,

 

Мездра – при наличието на съд във Враца,

 

Поморие – при наличието на съд в Бургас и Несебър,

 

Тополовград – при наличието на съд в Елхово и Харманли,

 

Козлодуй – при наличието на съд в Оряхово.

 

Ето и числеността на населението, което тези районни съдилища обслужват, при положение че на не повече от 20 км има още един или два районни съда.

 

Гълъбово – обслужва само района на община Гълъбово и община Братя Даскалови с население от 15 207 души. Съдът е в състав от 2-ма съдии. За 2011 г. са образувани 838 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Дряново – обслужва района на община Дряново с население от 11 179 души. Съдът е в състав от 2-ма съдии. За 2011 г. са образувани 950 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Дулово – обслужва района на община Дулово с население от 29 330 души. Съдът е в състав от 4-ма съдии. За 2011 г. са образувани 1487 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Девня – обслужва района на община Девня, Суворово и Вълчи дол с население от 29 482 души. Съдът е в състав от 3-ма съдии. За 2011 г. са образувани 2305 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Каварна – обслужва района на община Каварна и Шабла с население от 23 744 души. Съдът е в състав от 3-ма съдии. За 2011 г. са образувани 1158 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Костинброд – обслужва района на община Костинброд и Годеч с население от 22 329 души. Съдът е в състав от 4-ма съдии. За 2011 г. са образувани 1594 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Козлодуй – обслужва района на община Козлодуй и Хайредин с население от 29 415 души. Съдът е в състав от 4-ма съдии. За 2011 г. са образувани 2036 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Кнежа – обслужва района на община Кнежа с население от 13 803 души. Няма данни от колко съдии е съставен съдът. За 2011 г. са образувани 1027 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. Цифрата буди недоумение, защото, ако е вярна, би означавало, че всеки един от 10 жители на общината води дело, а не всичките жители в тази община са пълнолетни, респективно имащи възможност да водят дела.

 

Мездра – обслужва района на община Мездра и Роман с население от 30 943 души. Съдът е в състав от 3-ма съдии. За 2011 г. са образувани 1958 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Поморие – обслужва района на община Поморие с население от 27 582 души. Съдът е в състав от 4-ма съдии. За 2011 г. са образувани 1606 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Радомир – обслужва района на община Радомир, Земен и Ковачевци с население от 27 380 души. Съдът е в състав от 5-има съдии. За 2011 г. са образувани 2376 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански и наказателни производства. 

 

Тополовград – обслужва района на община Тополовград с население от 16 156 души. Съдът е в състав от 3-ма съдии. За 2011 г. са образувани 585 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански (обезпечения, заповедни, искания за теглене на суми от сметки на непълнолетни лица) и наказателни производства. 

 

Червен бряг – обслужва района на община Червен бряг с население от 35 742 души. Съдът е в състав от 4-ма съдии. За 2011 г. са образувани 1688 дела – граждански и наказателни, като в това число влизат и частните граждански производства. 

 

 Само за сравнение ще посоча, че другите районни съдилища, като например това в Горна Оряховица, обслужват по 3 общини с население от 80 000 души и приблизително 5000 дела за година. 

 

Изнесените по-горе данни сочат, че има съдебни райони с население под 30 000 души, а при някои ситуацията е особено показателна – Дряново, Кнежа, Тополовград и Гълъбово. И то при положение, че в непосредствена близост до тези районни съдилища има друг районен съд.

 

Противници на окрупняването на съдебните райони и новото съдебно райониране са, разбира се, чиновниците. Особено тези, които възлагат обществени поръчки за ремонта на сградите, за доставките на основни средства и консумативи, тези, които назначават състава или пък имат определени икономически интереси. Защото в един съд може да се гледат 200 граждански дела годишно, но това не е пречка да се монтират на сградата му 20 климатика и да се доставят 30 компютъра.

 

В страната има 112 първоинстанционни районни съдилища. Към тях трябва да добавим 28 окръжни съда (в това число и Софийски градски съд), които в определени ситуации също гледат дела като първа инстанция. Това прави 140 самостоятелни административни единици или ако приемем, че България има население от 7 млн. души, то има на 50 000 граждани по 1 съд.

 

Това е математическото изчисление. Териториално това разпределение съвсем не е такова. Допустимо ли е да поддържаме съдебна администрация за 11, 13 или 16 хиляди души и 3-ма районни съдии за по-малко от 600 дела (така Тополовградски РС). Ако не отчитаме данните за РС – Кнежа, закъдето нямаме данни за броя на съдиите изнесените по-горе данни сочат, че са образувани по 433,63 дела средно за годината на 1 съдия, в това число и частните производства (обезпечения, заповедни, искания за теглене на суми от сметки на непълнолетни лица, административни дела, наказателни от частен характер дела – някой се почувствал обиден). По аналогия – закриваме цели огромни предприятия с по 2–3000 души работници, защото са неефективни, а поддържаме неефективни съдебни структури. Редуцираме състава на армията, но не оптимизираме съдебната система. Къде е логиката?

 

При статистиката на делата следва да се отчита и възможността за злоупотреба в отчета на данните, даващ възможност да се увеличава изкуствено броят на делата чрез разделянето им. Само за пример ще посоча, че в грубо нарушение на правилата на местната подсъдност Гълъбовският районен съд е приел за разглеждане през 2012 г. 100 дела, които не са му местно подсъдни.

 

Когато оправдаването на съществуването на един съд става в нарушение на закон, извършено от самите съдии, то това е тревожна тенденция за правовия ред в страната.

 

В обобщение: реформирането на системата следва да започне от освобождаването на структурата от излишните й единици, което ще доведе до възможност за пренасочване на средства за модернизиране на съда, създаване на нормални условия за труд, повишаване на качеството и бързината, създаване на мотивираност за работа и справедливо натоварване.

 

 

 

Още от категорията

Дневник на чумата

Дневник на чумата

"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяво...
Зараза по поръчка

Зараза по поръчка

Колкото повече се разпространява заразата от коронавирусната инфекция,...

3 коментар/a

авторът на 14.12.2015 в 08:27
Трябва да направя малко уточнение: Материалът е писан в края на 2013-началото на 2014 г. и по тази причина данните са от този период. Също така като председател на ВКС се визира проф. Лазар Груев. И още нещо- имаме обявен и открит от властите Районен съд в община Гулянци, който не съществува поради която причина няма данни за същия в изложението.
anonimen на 11.12.2015 в 16:44
Ако не ме лъже паметта,в гр. Трявна има също съд.Търново е наблизо.
Прост народ , няма държава на 09.12.2015 в 16:26
Жорка, не се пъни, партията си обича прокурорите. Това е положението. Единственото нещо , което все пак, горе долу но все пак добре работеше бе съдът. Но сега и него полека лека превръщат в кочина. Безумие и ужас,гарантирано от идиоти за идиотско развитие .

Напиши коментар