В близките месеци Европейският съюз ще се съсредоточи върху себе си. Изборите за Европарламент изкараха наяве нова политическа картина, много по-пъстра и раздробена. Епохата, доминирана от крупните политически сили, било то партийни, като консерваторите и социалистите, или национални, като Германия и Франция, вече отива към края си. Предишните притежатели на контролния пакет акции значително са отслабени, макар и все още да са по-силни от другите. А новите претенденти за „акционери с право на глас“, са разноцветни и все още неопитни.

 

 

 

Този състав на Европейския парламент, който е много по представителен от предишния, отразява всички по-важни сегменти от идеологически възгледи на обществото. Политическият пазарлък за това кой да оглави Европейската комисия и Съвета на Европа е интересен процес, който предстои да наблюдаваме през следващите месеци. Но значението на изминалите избори надхвърля рамките на текущите колебания в разполагането на силите.

 

Европа се преустройва.

 

Тържеството на политическия центризъм, който се наложи след края на Втората световна война, обезпечи високата степен на стабилност и предсказуемост на цялата система. Но той лиши от жизненост, даже може да се каже, че напълно унищожи самата същност на политиката, като сблъсък на възгледи и представи за света. С леко преувеличение може да кажем, че сред избирателите в развитите страни се създаде усещането, че когото и да изберат, която и партия да подкрепят, курсът няма да се промени. Незначителните корекции в по-социална или пък в по-либерална посока не променяха картината. До известно време това устройваше всички, защото като цяло европейският проект беше в подем.

 

Но от началото на 2000 г. проектът започна да боксува. Проблемите се проявиха под формата на поредица от сериозни кризи, като се започне с дълговата и се завърши с миграционната. За решаването им се използваха, както и преди същите бюрократични и технократични методи. Но този път дълбочината им явно излизаше извън експертно-чиновническите рамки и засягаше обществото като цяло. А когато обществата започнат да се вълнуват, възниква главният проблем, относно легитимността на властта, т.е. доверието към нея. И тогава самото усещане, че няма значение как гласуваш, защото ще бъде същото каквото вече е било, се превръща от гарант на стабилността в точно обратното.

 

Хората искат да чуят ясни и разбираеми отговори на своите въпроси,

 

което предполага сблъсък на възгледи и предлагане на различни рецепти за лечение. А европейският мейнстрийм, в лицето на нерушимия блок“ на консерватори и социалисти, се стремеше всячески да тушира разногласията и да демонстрира консенсус, т.е. безалтернативност. Резултатът от това беше закономерен. На изборите за Европарламент, както и при гласуването в европейските страни, постигнаха успех онези, които говореха без увъртания. На първо място, това бяха националистите, които залагаха на картата за противодействие на миграцията, което пък на свой ред предполагаше укрепване на суверенитета. За тях беше ясно кой е врагът и какво трябва да се направи. На второ място, това бяха либералите, които бяха на коренно противоположни позиции, т.е. те бяха против протекционизма и твърдяха, че силата е в отвореното общество. И на трето място, това бяха „зелените“, които все по-активно експлоатираха темата за климатичните промени и страховете на жителите от развитите страни от неконтролируемото влошаване на комфорта на жизнената им среда.

 

Тези три гледни точки са ясни и всяка от тях има свои привърженици. В същото време крупните системни партии, колебаейки се около конюктурата, се стремяха да абсорбират всички теми, вълнуващи обществото и по този начин се обезличиха и загубиха доверие. Както пишат европейските коментатори,

 

новата епоха е глад за реална, истинска политика с борба на идеи за влияние върху умовете на хората.

 

Тоест легитимността вече не се обезпечава от факта, че „толкова хубаво си живеем, грехота е да се оплакваме“. „Прекрасният живот“ постепенно се руши и макар че Европа все още има огромна преднина пред другите страни, вече самите очаквания са променени. Сега те са определено негативни, дори ако всичко е наред. Работата не е в демагогията и номерата, които правят конкретните политици, а в общото усещане за променящия се свят, в който Европа се смалява и вече не влиза в групата на водещите играчи. За да се прекратят негативните очаквания, на политиците им трябват нова енергия и свежи идеи. Но у естаблишмънта няма нито едното, нито другото. За сметка на това, има утвърдени навици и майсторство. Противно на тях, новите, подрастващи политически сили са пълни с амбиции и предложения (друг е въпросът доколко са реализуеми), но те не могат да се похвалят с професионализъм и интелектуален багаж.

 

Затова днес Европейският съюз влезе в своеобразен клинч със себе си.

 

Перефразирайки Ленин, можем да кажем, че се създаде някаква революционна ситуация, но в обратна посока, „низините не могат, а върховете не искат да бъдат сменени". Иначе казано, идващите от народа популисти, ако наречем събирателно така всички сили, които отразяват исканията на населението, нямат ясно разбиране какво да правят. А все още контролиращата политическата ситуация върхушка не иска да предприеме каквото и да било, за да излезе от задънената улица. Изходът може да бъде от различен характер. Има примери за това как новите сили рязко се вклиняват в мейнстрийма и му влияят, какъвто е случаят с Матео Салвини в Италия. Или пък обратното, системните партии получават втори живот, както стана след подалия оставка премиер Себастиан Курц в Австрия. Тоест бъдещето не е предопределено. Днес е ясно едно: докато Европейският съюз изживява всички тези вътрешни борби, което вероятно ще отнеме години, не си струва външните партньори да разчитат на ползотворно сътрудничество с него. На тях просто не им е до Европа.        

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

20 коментар/a

Афтаро имитира нещипана госпожица на 15.06.2019 в 19:28
Дълговата и миграционната кризи не са природни явления, а умишлено предизвикани събития. Обществената реакция, въпреки масираната пропаганда, беше закономерна - не можеш да лъжеш всички през цялото време, както е казал Линкълн. За соросоидите като афтаро идат тежки времена, макар че той бързо се преориентира.
Случаят с Иван Голунов е по-интересен на 15.06.2019 в 19:31
Опозиционният журналист, обвинен в производство на дрога, оказало се фалшивка, заплашен от 20 години затвор, освободен след масови протести, като инициаторите за ареста му са наказани от най-високо място.
Българин от Б на 15.06.2019 в 19:42
Иван Голунов го освободиха, а когато властите забраниха митинга по повод на Ив. Голунов и той все пак се състоя, арестуваха 423 от протестиращите вкл. двама от вестника на Иван Голунов. Ей това е точно по Ленин: низините не искат да живеят по старому, върховете не могат да се променят
Случаят с Иван Голунов е наистина по-интересен на 15.06.2019 в 20:49
Това, което изглеждаше като тъпа милиционерска постановка, се оказа с една класа по-нагоре и само нетърпението на братята мириканци издъни номеро - мириканскио посланик, който е специалист по цветни революции, макар че в Хонконг нещо не му се получи, избърза да се обяви в защита на Голунов - третостепенно помиярче, дето не го докарва и до четвърт Политковска. ФСБ наостриха уши и вместо в следствения арест, където го чакаха, Голунов си отиде в къщи. Сакралната жертва не се получи. Сега ФСБ вършее американската агентура в МВД. А за неразрешения митинг, дето се проведе ЕДИН ДЕН СЛЕД ОСВОБОЖДАВАНЕТО на Голунов и беше замислен като начало на майдан - да ви пущим картинки от разгонване на неразрешени митинги в САЩ? Псевдобългарино, кво ша кайш? Или не понасяш да гледаш кървища?
Случаят с Иван Голунов е наистина по-интересен на 15.06.2019 в 20:49 И братята мириканци на 15.06.2019 в 21:03
Я стига си лъгал! Който се интересува, има руски източници, няма да разчита на теб.
Я стига си лъгал! на 15.06.2019 в 21:40
Недей да плачкаш, миличко, ще си размажеш грима! Ако гулемия спициализд по цветни революции не беше избързал, Голунов нямаше да е жив и воят на "международната общност" щеше да е до небесата. Ма той си е такъв - нали наскоро обясняваше на руснаците, че двата самолетоносача в Средиземно море били сто иляди тона дипломация, пък Конашенков рече, че може веднага да ги потопи, но не го прави от уважение към г-н посланика. Искаш ли картинки от разгонване на неразрешен митинг в САЩ, или и ти не можеш да гледаш кървища?
Такива са те съвременните неолиберални анализатори като автора, говорят с увъртания на 15.06.2019 в 22:15
„Низините не могат, а върховете не искат да бъдат сменени". Класическата Ленинова революционна ситуация е: „върховете не могат, а низините не искат ". Точно сега се вижда, че "върховете" не могат да управляват, а това че не искат да бъдат сменени, те НИКОГА не са искали да бъдат сменяни. По интересен е случая с "низините", те вече почти са стерилизирани - нито искат, нито могат, само консумират бульон консоме.
Ала_Бала на 16.06.2019 в 08:38
"Низините не могат..." Много пъти както в този форум, така и на други места по форуми и на живо, съм твърдял, че проповадваната Джендър идеология, е оръжието на с което се отнема съпротивата на обществото срещу властта. Когато на обществото се отнема мъжественноста се премахва опастността от силово сваляне на каквато и да е била власт. Какво може да очаквате от хората на прайда?!. Затова Джендър идеологията заема такава важно място в ЕС, тя пази статуквото и господстващото положение на европейската бюрокрация, но все повече отслабва ЕС на световната сцена. Същото както в Римската империя. Историята е спирала и всико се повтаря.
Ала_Бала на 16.06.2019 в 08:38 на 16.06.2019 в 08:48
Мачизмът, който прозира от казаното, е само малко по-безобиден от откровената джендърна третополовост. Мачовците са роби на женското като стихия, което е пак пагубно; а джендърите са направо жени. Няма ги вече ония мъже, които подразбирате. В друга епоха живеем.
Българин от Б на 16.06.2019 в 16:30
истинско Муйовче, ама нали Государя-Бащица освободи Ив. Голунов, какъв митинг е необходим??? Государят-Бащица е строг, но справедлив, така, че какво иска раята??? Освен това нали ЦРУ-то е подкупило двамата дебили-генерали да подхвърлят наркотици в невинен човек и да му разкатаят фамилията с цел да предизвикат Майдан...знаем ги тези нещастници от ЦРУ-то, окото им не е мигнало да предизвикат аварията на АЕЦ Чернобил, та за един Иван и двама генерали ли ще мислят:-) А като арестували 423 човека на забранен митинг, всичкото петоколонници са арестували и елиминирали...роби като теб не заслужават нищо друго, освен да живеят с мечтите за измисления рай на Евразията...недей да си губиш времето; Чемодан-вокзал-Москва:-)
роби като теб не заслужават нищо друго, освен на 16.06.2019 в 16:54
непрекъснато да ти напомнят, че в благословените САЩ ти си никой и носленцето ти е един пръст над блатната водица. И за да не глътнеш блатната водица, ти си длъжен ката ден да доказваш на ФБР, че си лоялен индианец, макар че си се клел да се биеш срещу България с оръжие в ръка. За което бих ти теглил една тънка, па дълга, но ще ме изтрият. Забрави за АЕЦ Чернобил, разкажи ни за АЕЦ Фукусима, дето продължава да изпуска радиация в пъти над чернобилската.
Българин от Б на 16.06.2019 в 18:06
да, точно това е клетвата, американският гражданин да се бие с оръжие в ръка срещу муйовщината;-) Относно къде ми е нослето-погледни тази функция, годишен доход на домакинство(понеже не мога да намеря за индивидуален доход, затова индивидуалния ми ще го сравня с доходите на домакинствата) и къде се намираш в общото блато:-) Мърдаш оранжевата точка надясно и като се появи отгоре $205000, погледни отдясно къде ми е нослето над блатото в сравнение с останалите нослета:-) https://money.cnn.com/calculator/pf/income-rank/index.html Обаче ти не пропускай златната евразийска възможност чемодан-вокзал-Москва:-)
американският гражданин да се бие с оръжие в ръка срещу на 16.06.2019 в 18:28
враговете на Америка. Ако ти заповядат, ти ще се биеш срещу България. Клел си се, маймуно рошава! Само морален изрод може да произнесе тая клетва. Цунки и СУГС!
Българин от Б до Муйовчето на 16.06.2019 в 18:40
никой нищо не може да ми заповяда, това да не е Жужкостан:-) А такива роби като теб всеки ден се сражават за да може евразийското сатрапство да пусне корени и на запад от Жужкостан.
никой нищо не може да ми заповяда на 16.06.2019 в 19:05
Ох на мама златното! Във всеки един момент можеш да бъдеш лишен от американско гражданство и депортиран, по усмотрение на US Immigration. Во избежание висиш тук и славословиш Великия Бял Баща. Ако изкарваше достатъчно, за да храниш жена и деца, нямаше да чуем за тебе.

Напиши коментар