След стотиците страници, изписани по този въпрос от хора, знаещи за разузнаването само от книгите на Джон льо Каре и филмите за Джеймс Бонд, след грозните политическите обвинения и воя на т.нар. дисиденти, не е лошо да се потърси и един друг поглед към събитията от тази пролет, случили се с един бивш офицер от службите на руското разузнаване и дъщеря му в тих английски град.
Сериозно за Скрипал
Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия Снимка: архив

 

Официалната версия е ясна - руснаците са отровили с нервнопаралитично вещество изменник на родината, който е бил осъден и изтърпял наказанието си в Русия, след което му е позволено да замине за гордия Албион. Отровен е по времето, когато при него идва на гости дъщеря му, която продължава да живее в Русия, отровата е поставена у дома му и в заведение за обществено хранене и в парка и… версиите са безкрайни. А самото отравяне става няколко дни преди президентските избори, които Путин така или иначе печели безапелационно.
За невъзможно кратко време е извършен анализ на използваната отрова и са посочени виновните лица. А според мен всичко е много по-просто. Грешка на руснаците, използвана добре от британското контраразузнаване МИ-5. Такава е моята версия за този случай.

 

Оперативната работа има своите правила и те изобщо не се влияят от това дали съответната разузнавателна служба е от държава от демократичния свят или тоталитарна държава. Защото примерите, в които тези служби вършат безобразия, не са един и два и не са само приоритет на службите от бившия социалистически блок. За разлика от неолибералите, аз съм от поколението, което помни смъртта на Патрис Лулумба. И добре знам как е убит Троцки. Казаното с особена сила важи за вниманието, което службите обръщат на своите предатели. КГБ е пълно с предатели. ЦРУ - също. Достатъчно е да споменем Гордиевски (защото Калугин не е предател - той е просто глупак) и Еймс. Това говори за добра оперативна работа, лош кадрови подбор и слабо контраразузнаване.

 

По една случайност на съдбата познавах двама големи разузнавачи - Леонид Владимирович Шебаршин и Виктор Черкашин. Първия бе генерал-лейтенант, шеф на външното разузнаване на СССР, говореше английски, урду, фарси и хинди. Самоуби се през 2012 г., след като ослепя. Вторият е още жив и лично е вербувал Олдрич Еймс.

 

Започвам тази история по този начин, защото наскоро, докато бях в Москва, се срещнах с живия от тях. Точно по това време гръмна скандалът с двамата руски офицери от ГРУ, които били в града на Скрипал в Англия, по времето, когато той бил отровен с нервнопаралитично вещество. Не можеше да не поговорим и за това. Не знам доколко това е вярно. Но развитието на този казус има своето простичко и логично обяснение.

 

Когато някой предаде родината си и постави себе си в услуга на друга държава, това винаги е престъпление. Особено, когато работи в разузнаването. Морално това е предателство. Професионално е престъпление по глава първа от особената част на Наказателния кодекс - престъпления против Републиката.

 

Когато има такъв случай, той никога не приключва с разкриването, документирането на престъпната дейност и осъждането на дееца. Съответната разузнавателна служба винаги води на отчет това лице. Особено, ако то, както е в случая "Скрипал", бъде освободено предсрочно и му се разреши да замине за страната, за която всъщност е работил. В случая Обединеното кралство. Нека се разберем - Скрипал е работил за чужда разузнавателна служба и му е заплащано за това. Мотивът е материален, нека оставим настрана идейно-хуманитарните подбуди, които уж го били накарали да предаде страната си.

 

В такива случаи в съответната разузнавателна централа по отношение на това лице се открива дело за оперативно наблюдение (ДОН). Делото продължава с години. Обектът се наблюдава, прилагат се технически способи за неговата проверка. У нас преди 10 ноември 1989 г. такива дела се водеха от 6-ти отдел на 6-то управление на ДС и по отношение на бивши министри - например на Ангел Минев Цанев, министър на вътрешните работи от 1971 до 1973 г. в правителството на Станко Тодоров. При постъпване на съответна обезпокоителна информация, делото преминава в дело за оперативна проверка (ДОП) и ако информацията се потвърди, преминава в дело за оперативна разработка (ДОР).

 

По същия начин в продължение на десетки години разузнавателните ни служби проследяваха живота и дейността на бившия ни цар Симеон II, водеше се наблюдение над т. нар. вражеска емиграция. Активни мероприятия не се провеждаха по отношение на лица, които са били разкрити и осъдени, а спрямо такива, които са избегнали правосъдието у нас. Някои от тези активни мероприятия бяха плод на въображението на самите лица - така за да се нареди до Георги Марков, Владо Костов твърдеше, че е правен опит за отравянето му, чрез намазването на дръжката на вратата с отрова. Следва да се има предвид обаче, че каквито и да са възможностите на службата, все пак в чужда страна те са силно ограничени. Защото въпросът не е само да изпълниш задачата, а и да се върнеш невредим. По-брутални акции си позволяват в МОСАД – отвличането на Айхман, убийства на редица вражески функционери (приети от тях за терористи) по света, както и в ЦРУ- убийството на Бен Ладен е точно такава операция.

 

След осъждането на Скрипал и последващото му изпращане във Великобритания, той заживява доста охолен живот - има собствена голяма къща в китно градче в провинцията. Разузнавателните служби на Русия няма как да оставят това лице без съответното оперативно наблюдение. Все пак е възможно той да продължава да ръководи разузнавателна ядка в Русия и това не е безразлично на руското контраразузнаване. Естествено е наблюдението на същия да се извършва и физически от оперативни работници. В конкретния случай са изпратени двама - посещението им съвпада съвсем неслучайно с посещението на дъщрята на Скрипал. Службата иска да знае ще предаде ли тя определена информация на баща си от Русия и какво поведение ще има след срещата с дъщеря си Скрипал, какви действия ще предприеме бившият агент на английските служби, с кого ще се срещне, ще предаде ли определени материали или определена вербална информация. В нашия препълнен с технически възможности свят все пак личният контакт и наблюдение продължават да са водещи.

 

По тази причина вероятно разузнавателната служба, отдела за външно контраразузнаване (някога отдел К) на Русия изпраща двамата офицери Петров и Боширов с конкретни задачи по оперативното наблюдение. И бърка - изпраща неподготвени хора, които бързо биват разкрити от контраразунавателните служби на кралството. Поети на външно наблюдение, те са заснети около обекта на оперативния им интерес - Сергей Скрипал. Ситуацията е идеална за реализиран на активно мероприятие. И англичаните не пропускат да нанесат удара - Скрипал е отровен заедно с дъщеря си Юлия с вещество, което отдавна не е само руски патент, но като по чудо оцелява.

 

Медиите гръмват, политиците късат ризите си в знак на съчувствие и възмущение, врагът е посочен. Хитро оставят Москва да отрича, отрича и отрича и едва тогава, сякаш не са знаели преди това, изваждат на бял свят странните снимки на двамата офицери, направени на странни места, по странен начин (снимките нямат нищо общо с охранителните камери в Сълсбъри). Противникът е вкаран в обяснителен режим и санкциите, отзованите дипломати и политическите рейдове изглеждат оправдани. Наличието на тези снимки е сигурен белег, че около Скрипал гъмжи освен от руски офицери от разузнаването, също така и от агенти на британското контраразузнаване, т.е. той е подложен на оперативно наблюдение поне от две служби. Това е така може би и поради факта, че шефовете на английското разузнаване и до днес се стряскат насън от спомена за великолепната петорка от Кеймбридж. И се питат: а не е ли Скрипал всъщност добре легендиран руски агент?

 

Всичко това заради един елементарен провал на маршрутирани оперативни работници по конкретна задача по дело за оперативно наблюдение на един осъден предател, който е могъл да умре от инфаркт още през първата година от изтърпяването на наказанието си в Русия, ако това е била целта. 

 

По същия начин някога службата водеше оперативното наблюдение над Олег Гордиевски и Кузичкин. Поведението на тези лица е следено и анализирано, понякога дори и направлявано. Общото за всички предатели е страхът - страхът от службата, от смъртното възмездие. Почти всички след размяната или бягството им губят семействата си. Пропиват се, стават неудачници. Сънуват убиеца, изпратен от Москва… Пикелът забит в тялото на Троцки не им дава мира.

 

По тази причина те са идеалната подстава за извършването на активно мероприятие. Добавете към това предварително подготвени медии, политически мотив, предварително сондирана и осигурена подкрепа от партньорски правителства и двама неудачни офицери и коктейлът е готов. Това е така, защото в политиката, за разлика от правото, презумпция за невиновност няма.

 

Русия трябва да бъде очернена, един скандал трябва да прикрие друг, трябва да се намери повод да екстрадираш някого, дори и при очакването за реципрочна мярка. И понеже Путин така или иначе не закусва с варени деца, то Скрипал, както някога Георги Марков, е идеалната мишена, идеалното средство за постигането на целта. Както и при Марков, така и при Скрипал, освен спорни и нелогични журналистически заключения и несвързани политически бъртвежи, сериозни доказателства в наказателното разследване няма. Защото представяте ли си, ако имаше…

 

Разузнаването не е творец, а инструмент на политиката. Използването на информация и дезинформация тайно въздейства върху събитията и съдейства за разрешаването на политически задачи. Ние, за съжаление, сме попадали във водовъртежа на точно такива събития в случая с атентата срещу папа Йоан Павел II. Случаят със Скрипал е толкова идентичен по своето възникване, развитие и затихване с елементарни последици, че не бих се учудил някой просто да е преписал плана на мероприятието проведено на 13 май 1981 г. в Рим.

 

 

 

Още от категорията

20 коментар/a

Семьонов на 03.11.2018 в 15:41
е защо пък ще праща то4но лекар? ясно защо, за да удостовери смъртта, което Мишкин е спетсиалист по, още от практиката му на лекар в своето мръсно кално село, където работата му е била да твари тежко болни в ледени конски вагони да ги дуумори
observer, не търси под вола теле. на 03.11.2018 в 15:54
Нещата са простички - решението за Brexit беше взето в апогея на глобализма. Историята беше свършила, материалното производство бе изнесено сред черните, на белите им оставаше да продават на черните стъклени мъниста и огледалца, пърдон, вторични финансови инструменти, срещу реални блага. Красив, неподправен троцкизъм. Като втори световен финансов център Англия вече не се нуждае от ЕС, в който не е и членувала реално. И тук едновременно се случват две неща - вместо Хилъри Клинтън бива избран Доналд Тръмп, а русняците си позволяват да се намесят в РВД на Акротири, в резултат на което четири английски демократизатора кацат по корем. По инерция, баба Лиза разпорежда атака срещу Русия. За пръв път от четиристотин години. Изпълнителката е тъпа като многоточие, но не е свързана с рептилоидите и е лесна за похарчване. Впрочем, тя преди време засекрети едно дело за сто години, та може и да стане дама.
ташаклийски, хиндо (иначе имената ми са известни на този адвокат) на 03.11.2018 в 21:03
Странно, ако този Георги Димитров е онзи, който през 1982 "писа" дисертация в Киев (той си знае) и десет години след това стана заместник-началник на българското разузнаване, по-добре да не беше писал тази статия. Точкоз, иначе имам конфликт на интересите, пък ....
Георгий Михайлович на 04.11.2018 в 08:43
Руссо туристо облико морале.
Пешо на 13.02.2019 в 10:47
Нека автора на статията да обясни и отравянето на Литвиненко, ще бъде интересно да видим кладенците, от които ще носи вода, за да докаже, че руснаците не са замесени.

Напиши коментар