Светът след 8 януари не е същият. За първи път след края на Студената война една страна си позволи да атакува военни бази на хегемона и това не доведе до мощен американски удар. Иран дръзна, а Америка негласно призна „правото“ му да атакува нейни военни обекти.

 

 

Убийството на генерал Солеймани не разпали война между Америка и Иран. От което светът въздъхна с облекчение. Стана ясно, че и двете страни не желаят да направят решителната крачка, отвъд която конфликтът става неизбежен.

 

Тръмп предпочете да остане в рамките на разказа за елиминирания опасен терорист и да впише случилото се в започналата предизборна кампания. И ходът му сполучи във вътрешен план. Ликвидацията на иранския генерал бе възприета положително от американската публика и спомогна на действащия президент да влезе в образа на решителен главнокомандващ на въоръжените сили и силен национален лидер. Типично по своему, Тръмп точно след атаката декларира, че не желае война и е готов да започне широкообхватни преговори с Иран. С което показа най-малкото пълното си пренебрежение спрямо последиците от кризата, която сам създаде.

 

Авансите му бяха отхвърлени от иранските власти, но и те предпочетоха да считат инцидента за изчерпан. На тях засега им стига, че успяха да нанесат ответен удар, който хем има реално измерение, хем не доведе до задълбочаване на конфронтацията. В допълнение, те в някаква степен се чувстват вече свободни да се дистанцират поетапно от ограниченията по „ядрената“ сделка и да се радват на постигнатата вътрешна консолидация, точно преди предстоящите парламентарни избори в страната. 

 

Но въпреки настъпилото успокоение, светът след 8 януари вече не е същият. За първи път след края на Студената война станахме свидетели как една страна си позволи да атакува две военни бази на хегемона и на това не последва мощен американски удар. Независимо, че нямаше жертви сред американските войници, символичните последици от акта могат да бъдат колосални. А случилото се трудно може да бъде поправено.

 

Иран дръзна, а Америка негласно призна „правото“ му да атакува нейни военни обекти. И всичките приказки на американският президент, че дори минимална военна реакция от страна на Техеран ще означава задействането на невиждани военни системи, в чието разработване са вложени 2 трилиона долара, че вече са набелязани 52 ирански цели, се оказаха просто блъф. Който на 8 януари не просто не сработи, но доби изражението на стратегически провал.

 

Вече всеки геополитически съперник и враг на Съединените щати ще има едно наум,

 

че американските заплахи са въздух под налягане и че Америка позволява да ѝ се нанася ответен удар. А да не забравяме, че само преди половин година държавният секретар Помпео заяви, че всяко нападение срещу американски военни представлява червена линия, чието преминаване ще означава война с Техеран.

 

Е, червената линия бе прекрачена, но война не последва. Ситуацията много напомня за една друга червена линия, начертана от Обама пред режима на Башар Асад, която също бе нарушена и също не последва военен отговор. Всъщност имат ли някакво значение вече тези всички американски червени линии? И не е ли самата американска политика главният виновник за

 

настъпващата девалвация на идеята за американско световно надмощие.

 

Защото не някакви обективни фактори, а поредица от погрешни стратегии, провеждани от трите последни администрации в Белия дом, създават световните главоболия на САЩ.

 

Хорото го поведе Буш-младши, които провокира втората война в Залива едва ли не от семейни подбуди. Искаше му се да довърши започнатото от баща си дело. С което подкопа доверието, с което се ползваше страната му по света, но което е по-лошото - провали се в опита си да установи някакво подобие на ред и сигурност в Ирак, да не говорим за изграждането на функционираща демокрация. Тогава светът видя, че

 

Америка може да спечели една война, но няма капацитет да налага желаното поствоенно статукво.

 

Вторият провал го организира Обама. С отказа си от активна намеса в сирийската криза, той по същество дезертира от Близкия изток и неволно помогна на Москва и Техеран частично да запълнят оставения от самия него вакуум. Което породи масивно пренареждане на силите в региона, като Русия успя да се вмъкне в почти всяка една комбинация. Прокарвайки навсякъде основната си цел - създаванато на механизми за международно функциониране, базирани на неамериканска основа. А където може и на антиамериканска.

 

И готовността на Тръмп да преглътне ракетните удари от 8 януари се превърна в поредната брънка от провали на Америка. За да спаси мира, американската администрация на практика слезе до нивото на Иран. Нещо повече: ремито по отношение на разменените удари се възприема от непредубедената публика като успех за по-слабата страна и поражение за по-силната.

 

А в основата на всяка световна хегемония стои не постоянното прилагане на сила, а усещането за сила, което внушава хегемона на останалите държави. То трябва да е такова, че да парализира всяко желание на враговете да се борят за промяна на статуквото. И Америка си бе извоювала подобен статут в края на миналия век и в началото на този. Но изброените по-горе грешки на политическото ѝ ръководство унищожиха точно този неин имидж.

 

Тя, разбира се, продължава да разполага с най-мощния военен инструментариум в света, но се (само)лиши от ореола си на непобедимост. И тази загуба е ключова. Ако се върнем с две десетилетия назад, ще си спомним, че Либия на Муамар Кадафи реши доброволно да се откаже от оръжията си за масово поразяване, само за да не буди гнева на Съединените щати. Днес Иран, на фона на една по-технологична във военно отношение Америка, демонстрира самочувствието да атакува с ракети два американски бази. И да декларира открито като своя крайна цел изгонването на янките от Близкия изток. Това сега звучи фантастично, но така звучеше и преди 20 г. възможността някоя държава да обстрелва безнаказано американски военни обекти. 

 

От друга страна, Иран не е дори главният антагонист на Америка.

 

И ако си позволява агресивно поведение, след като не разполлага нито с ядрено оръжие, нито с междуконтинентални ракети, колко ли по-дръзко от него могат да се държат Китай и Русия например. Ако САЩ подминаха иранските удари, ако не видяхме да се задейства прословутия чл. 5 на НАТО, каква реакция може да се очаква на евентуален руски удар по естонски, румънски или български военни бази? Отказът да се противопоставиш на по-слабия противник автоматично означава, че няма да противодействаш и срещу по- илния.

 

В този смисъл днешната реторика на Запада, че е готов да се изправи срещу всяко руско или китайско предизвикателство, не е демонстрация на сила, а

 

опит да се прикрие слабост.

 

Дължащ се на страха от достигането до мащабен военен сблъсък. В края на краищата, САЩ и западните страни разшириха НАТО на изток, за да маркират новата си зона на влияние, а не да излагат на риск съществуването на нациите си.

 

И тук се крият истинските последици за България от изминалата криза. От една страна, за НАТО консолидацията става все по-трудна, поради различните приоритети за отделните му членове. Тръмп вече заговори за по-силно ангажиране на блока с Близкия изток, Полша и Прибалтика са фокусирани върху руската заплаха, Западна Европа има пасивно поведение, водена от нежеланието си да пренасочва допълнително средства за отбрана. От друга страна, останалите световни и регионални играчи, след примера на Иран, ще бъдат склонни да възприемат едно по-рисково и агресивно поведение спрямо западния свят. 

 

А самият западен свят, към който принадлежим вече и ние, не просто не е готов да се изправи пред новите реалности, той дори отказва да ги забележи. Остава затворен в рамките на вътрешното си дребнотемие и реагира на световните проблеми само през призмата на вътрешната си политика. Нещото, което в крайна сметка се явява основна причина за загубата на позиции на международната арена.

 

Свързани статии:

http://glasove.com/categories/komentari/news/shte-izbuhne-li-persijskoto-bure-s-barut

 

http://glasove.com/categories/kino/news/bumerangyt-na-sankciite

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

Ангел на 12.01.2020 в 20:13
До ТПанаров Прочети статия от това издание за истината зад убийството на Сюлеймани и Economic hit man na John Perkins и тогава заставай под знамената на Тръмп или Обама. Последния дето си закъчи прортрет в Белия дом от художник рисуващ прортрети на негърки държащи за косата орязаните глави на бели жени...
Господин Никой на 12.01.2020 в 21:01
Каквото и да пишете истината е че сами си го вкараха с епруветката на Колин Пауъл. Преди това имаха може би неприятни за тях светски диктатори, но с тях можеше да се води някакъв диалог. Безспорно негласен и до голяма степен корупционен. След нахлуването в Ирак и след арабската пролет на Обама получиха племена със знамена. Не говорим за жертвите. В Ирак по разни оценки от 600 000 до 1 000 000. Само си помислете за какви цифри става въпрос. Путин естествено се възползва от тези глупости и за 4-5 години стана основен играч на терена. Няма нито една държава с която да не е в отлични отношения. Като се започне от Израел, мине се през Саудитска Арабия и стигнем до Иран и Турция. Вчера и Меркел отиде в Москва не толкова за Северен поток 2 колкото за Либия. Явно помни какво стана като покани инженерите и докторите.
observer, тва за предупреждението го разбрахме. на 12.01.2020 в 21:19
Само че не е много ясно защо американците се свряха в укритията, а не се опитаха да прехванат иранските ракети. Нали ден по-рано Дончо се пенявеше, че ще удари 52 цели, сред които и обекти на културата? Защо на следващия ден Дончо заяви, че всичко е точно и няма страшно? Да имаш спомен някоя страна да е нанесла ракетен удар срещу американска база и САЩ да не са отвърнали? Да не би причината да е в земетресението край Бушер, а?
Голяма грешка! на 12.01.2020 в 21:31
Тръмп беше одобряван в цял свят, но вече не - тотално отвращение!
Господин Никой на 12.01.2020 в 21:42
observer Има нещо гнило в "Патриотите". И в Саудитска Арабия се провалиха.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 13.01.2020 в 01:19
интересно е човек да чете коментари на "разбирачи", които бързат да си кажат мнението без дори да имат хал хабер за фактите:-) Един днес пуснал фотошоп на кораб стрелящ с ракета по иранския пътнически самолет и някакъв коментар, който бил на "таткото на Бушлето", демек Буш старши, че нямало да се извинява...не ми става ясно защо Буш Старши (президент от 20 януари 1989г) трябвало да се извинява за свалянето на иранския самолет през август 1988г. Сега чета за "Патриотите", които и този път се провалили-а фактите са, че иранците изстрелват ракети срещу 2 амер. бази, които нямат ПВО и съответно никакви Патриот ракети не са изстреляни (и добре, че е така, иначе веднага щеше да се пусне слуха, че американска Патриот е свалила украинския самолет). Тръмп, който е с пословично ниско одобрение по света, се оказва, че бил одобряван досега, ама вече не:-)
Господин Никой на 13.01.2020 в 01:55
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 13.01.2020 в 01:19 Чети и мисли защо тази база, която е най-голямата в Ирак и където Тръмп яде пуйка преди година няма ПВО. Дай варианти? Аз се напъвам, но не мога дп измисля защо е така? Има един вариант. Те са абсолютни тъпаци. Но не може да е вярно. Или може?
не ми става ясно защо Буш Старши на 13.01.2020 в 08:21
Псевдобългарино, въпросът не е дали George H. W. Bush е бил президент или вицепрезидент; въпросът е дали е казал тия думи. Авиобаза без ПВО, и то във враждебно обкръжение, може да съществува само във въображението на умни и красиви соросоиди.
observer на 13.01.2020 в 09:34
Нито продавам Патриоти, нито съм наясно с възможностите им. Най-вероятно са силно надценени от производителя им, подобно и на руските С400. На мен обаче повече ми прилича на случая с Майндърбайндър, когато се спазарява с германците да бомбардира собственото си летище в Параграф 22. Тръмп е преди всичко специалист по сделките.
Те са абсолютни тъпаци. Но не може да е вярно. Или може? на 13.01.2020 в 09:48
Това какво мисли простолюдието (80%) за американската военна мощ няма абсолютно никакво значение. Има 3% експерти и останалите до 20% са умни. Та въпросните 3% ги знаят, че са гола вода във военщината, а останалите с основания се съмняват. Да завършим така: който се натрапва с граждански ширпотребни недотехнологии, няма да има специални, каквито са най-вече военните. И още: все повече ще ги карат да живеят според заработеното. Пророчмеството се осъществява пред очите ни (Путин, Мюнхен, февруари 2007).
observer на 13.01.2020 в 09:34 на 13.01.2020 в 09:50
Руснаците са богове на наземните ПВО-системи - доказани марки, в реални условия, като почнеш още от 1960 г. "Патриот" е нефелен, САЩ са военни самозванци.
Т. Нейчев на 13.01.2020 в 10:35
Какви са тия глупости дето ги пишете бе господин Георгиев, война ли искате. На кого точно слугувате със подобни статии? Тръмп е първият президент след марионетките Буш, Клинтън и Обама, който не е започнал никаква война. Точно обратното. Засега е предотвратил две - спомнете си ядрените провокации на Северна Корея и дребосъка Ким. Какво с случи там?
ядрените провокации на Северна Корея и дребосъка Ким. Какво с случи там? на 13.01.2020 в 10:59
Ами Тръмп изригна в познатия ни стил и изпрати три АУГ да сринели Северна Корея. На единия самолетоносач му се запушиха кенефите (интересно защо) и остана в Йокосука, другите два навлязоха в Японско море. Ким Трети изстреля балистична ракета през Япония и взриви термоядрена бомба. Тръмп моментално забрави колко голям го е вадил миналата седмица и нареди на американските кораби да се прибират в Пърл Харбър. Оттогава американски самолетоносач не е влизал в Японско море. Те това се случи там.
подобно и на руските С400 на 13.01.2020 в 11:14
observer, да ти припомня, че по някое време Барак Хюсеин беше решил да бомбардира Сирия, докато тя се демократизира. Между Кипър и Ливан се мотаеше РКР "Москва", чиято ПВО се осигурява от С-300 в морски вариант. Ракетната атака започна със залп от десет ракети Томахок, изстреляни от подводница - да се види реакцията на руснаците. РКР "Москва" свали и десетте ракети, а на следващия ден Обама обяви, че бомбардировките се отлагат по хуманитарни съображения. Такива ми ти работи.
Helleborus на 13.01.2020 в 16:45
Един от съпътстващите проблеми е липсата на уважение към нашата общност от политиците на нашата общност. Начинът, по който те провеждаха глобализацията направи така, че други групи се обогатиха, докато нашата група обедня, спечелиха само наднационалните кукловоди. Често пиша за това, но политиките се водят в съответни кръгове, общности, в които се спазват те от всички. Както със социалната система, тя е един кръг, може да дадеш пенсия на пенсионера и го лекуваш безплатно, защото той в младостта си е допринасял финансово за системата. Европа и САЩ измислиха едни принципи на общия пазар, но вместо чрез тези принципи да се обогатят народите, които ги спазват, да инвестират едни в други, да откриват работни места, да споделят технологии, да се обогатяват, те тръгнаха да се раздават безогледно и позволиха на некомуникативни, затворени и дори враждебни кръгове да се обогатят за наша сметка и да ни застрашат. Наша грешка е, че Китай просперира (само една китайска върхушка), наша грешка е, че арабите получиха технологии и услуги, наша грешка е, че обогатихме по всякакъв начин тези затворени общества, които интелектуално и духовно не са дорасли да носят тези възможности, да ги контролират за благото на хората. Може ли да обогатиш, да дадеш технологии и престиж, да продадеш оръжия на народи, които се водят от религия на отмъщение? „Вие ни ударихте един път, ние ще ви го върнем десет пъти“. Нашите политици, в стремежа си да угодят на частни бизнес интереси, изоставиха нашия общ интерес да ползваме богатства, ресурси, технологии и културен напредък, за да лидерстваме света, в посока съответстваща на нашите ценности. Когато липсва нужната солидарност и уважение в нашия собствен кръг, ние сме се изложили на всяка една опасност да бъдем доминирани от народи, чието мислене е варварско и примитивно. Крайно лошо управление и то сякаш е било насочено да руши, а не да гради Европа. Европа не би трябвало да допуска да бъде лидерствана от една външна на нея държава и да наблюдава безпомощно процеси, които са против нашия интерес. САЩ също не би трябвало да допускат да ги управлява това вечно споменавано сионистко лоби и т.н. народите имат грешки, но най-голямата грешка е на този, на когото най-много е дадено – стара Европа. Първата й грешка, че беше поделена между западни и източни комунисти, които и до ден днешен я изтощават – на запад сексуални фиксации, феминизъм, джендъри, посегателства над деца и семейства и от нашата страна неинициативност, леност, очаквания за безплатен живот и никакви отговорности, отново посегателства над деца и семейства, общия белег на комунистите.

Напиши коментар