Според броя на учениците в България, правителството отдели по 10 лв. за ненужно метално шкафче за учебници, общо 6 млн. лв. Дори най-фалшивата мебел с ключалка не може да е на цена 10 лв. – това между другото. Българските ученици са с най-дългото работно време в България: учебните часове започват в 7,30 часа , приключват в 13,30, следва писане на домашни работи и извънкласни дейности. Децата без допълнителни занимания са ангажирани между 10 и 12 часа на ден, а тези, които продължават със спорт, музика, танци, езици и уроци, достигат до ангажираност от 16 часа дневно; 41 на сто от учениците в 9 клас не разбират смисъла на прочетен текст, с който резултат сме на последно място в ЕС; 42 процента не могат да решат и най-елементарните задачи по математика, 38 на сто нямат понятие от материята по природни науки според последните резултати от авторитетното международно изследване на грамотността PISA.
Ученическите гардеробчета и едни 6 млн. лв.

 

Тежките ученически раници вече няма да бъдат проблем, защото правителството е открило резерв от 6 млн. лв., с които да закупи гардеробчета за училищата и децата там да оставят тежките си учебници. Това рапортуваха тържествено всички национални телевизии и нито един репортер не попита кой да е ентусиаст от правителството, гласувал сумата от 6 млн. лева: „А децата как ще си пишат домашните?“

 

Да допуснем, че и най-малкото училище в държавата бъде снабдено с шкафче. Какво следва? 

 

Най-големите училища в държавата работят на двусменен режим – тоест цели коридори ще бъдат задръстени от метални мебели. Но ако това е в интерес на децата – нека е така!


Но шкафчетата не могат да се ползват по много проста причина: всеки ученик учи по учебника за съответния предмет. След края на всеки учебен час, учителят възлага домашна работа на ученика, която е базирана на урока от учебника, която се прехвърля и върху учебните тетрадки.

 

Всяка подготовка за контролна работа е базирана на преговор по материала, който се намира в учебника. По всеки предмет детето поддържа тетрадка за работа в клас и за домашна работа. В тетрадката за класна работа е записано какво е домашното, а тетрадката с домашните се предава на учителя, когато той прави проверка. 

 

Така, ако всички деца оставят учебниците и тетрадките си в шкафчета, то или всички учители във всички училища отведнъж трябва да спрат да дават домашни упражнения, защото няма как те да бъдат подготвени от липсващите книги и тетрадки, или всеки ученик ще се връща обратно у дома с учебниците и тетрадките, защото е длъжен да се подготви за следващия час. Излиза, че шкафчето ще пести пренасянето на чантата от един кабинет до друг и това е всичко. 

 

Подобни шкафчета за учебници и за екипа по физическо отдавна ползват частните училища, където обаче след края на часовете децата остават до 15 или до 16 ч., където в залите за учене се включва и работата, възложена от преподавателите по всеки от предметите. Така, с прибирането си у дома, учениците вече не мислят за училището, а за всичко друго, с което могат да се занимават.

 

Въвеждането на шкафчета за децата в училищата би било ефективно, ако всеки родител купи втори комплект учебници и учебни тетрадки, та едните да са в шкафчето, а другите – у дома. Така децата ще носят само тетрадките, на които пишат. 

 

През 2017 г. директорът в издателство „Просвета“ Никола Кицевски направи опит да облекчи теглото в детските раници, като предложи по-евтини черно-бели учебници, отпечатани на по-тънка хартия, които да са по джоба на хората, за които училищните книги са скъпи, а в същото време да се предлагат и в електронен вариант за децата, които разчитат на таблети.

 

Настана поредната Фейсбук революция, в която доброто начинание бе наречено дискриминационно и престъпно; унизително и срамно. Основанията бяха, че не стига, че едни ученици са с последни модели телефони, маратонки и якета, а други с облекло, купено от Женския пазар, ами децата скръбно ще гледат към другарчетата, които отварят шарени картинки. 

 

Какво обяви министърът на образованието през 2018 г.? Учебниците се печатат на по-евтина и по-тънка хартия, а електронните издания ще се използват там, където училищата са прехвърлили образователната си програма на таблети. 

 

Това е само едно от доказателствата, че у нас не съществува визия за образованието, всичко е на ниво експеримент и там, където родителите са по-заможни, децата ще модернизират образованието си, а на други места ще си карат на калем и молби учениците все пак да се отчитат с присъствие. Разликата в нивото на образование между малките населени места и големите градове е почти като класата на живот в катун и в културна градска среда. 

 

Не само частни, но и вече редица държавни училища създадоха свои униформи за учениците, гербове, избродирани на сака, пуловери, ризи, вратовръзки и съответно педагозите по своя воля работят над модернизация на образователния процес. В стотици училища обаче целта е децата поне да влизат вътре и накрая на годината някой да ги пропусне в по-горен клас. 

 

„Да, качеството на образованието е спаднало“, призна министърът в едно от задължителните интервюта преди началото на учебната година. 

 

Всъщност образованието днес е процес, който зависи на 100 процента от личната мотивация на всеки  преподават, но и от неговата грамотност.

 

Липсващото електронно правителство, което би трябвало да обхване и образователната система, сега частично се попълва от училища-ентусиасти. От малко над 2000 държавни училища, в 50 от тях се минава на електронни дневници. Поради срамно малката бройка, на 14 септември този факт учтиво разшири границите си: еднотипните ТВ новини отчетоха между 50 и 100 училища с електронни дневници. Откъде дойдоха другите 50 не стана ясно от нито един репортаж. Е, дори в тези широки граници говорим за въвеждане на модерна регистрационна система в училище в между 2,5 и 5 на сто от всички школа. 

 

Да видим каква е цялата картина: 

 

В 40 училища въвеждат пилотна учебна програма на таблети;

 

В 50 (или 100) училища въвеждат електронни дневници;

 

Според броя на учениците в България, правителството отдели по 10 лв. за ненужно метално шкафче за учебници, общо 6 млн. лв. Дори най-фалшивата мебел с ключалка не може да е на цена 10 лв. – това между другото; 

 

Занималните в училище, където трябва да може да се запише всяко дете, по лична преценка на директора могат да са достъпни за едни, но не могат да са други, особено ако не направят дарение за училището;

 

700 училища, или 35 на сто, не разполагат със салон за физическо – 300 нямат абсолютно никакви условия за спорт, а в 400 са пригодени учебни стаи;

 

Училищата традиционно заключват парадния вход за учениците и оттам минават учителите с чип, а децата минават през място, откъдето влизат и чистачките – „храмът на знанието“ е достъпен за учениците само „отзад“;

 

Българските ученици са с най-дългото работно време в България: учебните часове започват в 7,30, приключват в 13,30, следва писане на домашни работи и извънкласни дейности. Децата без допълнителни занимания са ангажирани между 10 и 12 часа на ден, а тези, които продължават със спорт, музика, танци, езици и уроци, достигат до ангажираност до 16 часа дневно;

 

41 на сто от учениците в 9 клас не разбират смисъла на прочетен текст с който резултат сме на последно място в ЕС; 42 процента не могат да решават и най-елементарните задачи по математика, 38 на сто нямат понятие от материята по природни науки според последните резултати от авторитетното международно изследване на грамотността PISA.

 

С това настоящето на модернизацията в образованието се изчерпва. Ако електронното правителство на България беше факт още преди 3-4-5 години, за което до този момент са усвоени около 2 млрд. лв., електронните дневници и електронното управление на уроците нямаше да звучи като достижение, достойно за космическа мисия, а да е част от ежедневието. 

 

Ние обаче ще чакаме обществена поръчка за шкафчета за складиране на учебници, които и без това децата трябва да си носят у дома. 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Стабилност! на 19.09.2018 в 12:02
К.К. : "Тази година първокласниците са около 60 хиляди – два пъти по-малко от 1989 година, когато са били 120 хиляди. Учениците днес общо са около 720 хиляди - за сравнение през 1989-а са били 1 милион и 350 хиляди. ... Само през последните 15 години са закрити над 800 училища."
Helleborus на 19.09.2018 в 12:26
Кой ли очаква от един чиновник да изгради полезен продукт. Те копират, без да си направят труда да направят една елементарна проверка, дали им се подрежда целия пъзел. Първо смисълът на гардеробчетата в чужбина изобщо не е този, да не им тежат чантите, те са възникнали, за да може да заключиш личните си вещи и никой да не ти ги открадне. По живково време, ние имахме едни дъълги закачалки в дъното на стаята, помните ги, където намятахме палтата, в джобовете може да имаш ключове, пари, документи, часовник... ученическата чанта, също пълна с лични вещи, висеше отстрани на стола. Крадеше се от време на време, макар и рядко. Гардеробчето в чужбина има за цел да побере личния багаж, всяко дете като влезе в училището си отключва своето шкафче, за да си остави якето и ако има страничен багаж и лични вещи. А вече с времето се откриват на случаен принцип и останалите употреби. Както статията е казала много точно, къде ще бъдат учебниците, зависи от организацията на учебния процес. Лично аз не знам защо са натежали толкова тези учебници, на нас не ни беше проблем да ги носим. От 7 учебни часа поне три бяха двойни, а единият маловажен. Носеха се общо взето два-три учебника, никой не се е карал, ако си го забравиш, може да има и по един на чин. Важното беше домашното да е на лице и да си знаеш урока. Ако толкова е важно да не се разнасят, най-лесният вариант ми изглежда този – учебниците винаги да си стоят у дома, а всеки учител да разполага с 20-тина учебника, които да раздава на всички класове, по един на чин. Изисква се само министерството да закупи освен безплатните учебници за децата и тази незначителна бройка за училището. Но пак гардеробчетата са добра идея, децата си носят храна, анцузи, палта и др., които не е нужно да мъкнат постоянно. Металните гардероби са доста евтини, ако една фирма вземе цялата поръчка, тя може драстично да снижи цената, предполагам.
6 000 000 на 19.09.2018 в 14:29
За закуска на котараците, това пари ли са?!
ЦИНИЗЪМ на 19.09.2018 в 14:51
Цинизъм е според мен предложението на Кицевски за черно-бели учебници. Напротив, учебниците трябва да са цветни, уч. тетрадки-също, за да може материалът да се възприема с всички сетива и пр. Ако в учебника има българското знаме на нашите чети напр. какво ще запомни детето? Така, че с тезата да минем евтино не отива на такова издателство. Понеже все гледаме да минем по "тънкото" се нагледахме на много трагедии.
ШИВА на 19.09.2018 в 15:15
Аре па вие, 60 000 000 аууу не моем да ги наришем с цифри ,некакви си 6 милиона ,халал да са му.
до малоумния министър на 19.09.2018 в 15:32
Нямам деца но тази година ми се наложи да обикалям и да вземам учебниците на моя племенница, която е 6 клас. Тея, в това министерство са ИДИОТИ. Как може учебниците да няма един с един еднакви по размери. Единия широк, другия дълъг, третия всеки лист дебел като велпапе. Единия тежеше над килограм. 2 часа обикаляме книжарници с топа учебници да търсим подвързии защото някои са толкова нестандартни, че се купува "саморегулиращи " се подвързии. Тоя малоумен министър да беше издал една наредба за стандартизиране на размери и дебелина на листи вместо да ме лъже, че цветното трябва да е 2 мм дебел всеки лист.
mathur на 19.09.2018 в 19:45
От тези 6 , поне 3-4 ще са в нечия герперска сметка....
Мосю Воланд на 19.09.2018 в 20:44
Липсва визия за образованието. Ето например финландците имат една от най-авангардните образователни системи. Ами вземете модела , адаптирайте го към българските условия и готово. Вместо да се хвърляте като пияни моркови.
Немам думи на 25.09.2018 в 10:34
Понятието домашна работа във всякакви варианти според сегашното законодателство е незаконно. Всичко трябва да се прави и завършва на теиторията на училището. Ако някои използва извънучилищното време за учене, това е личен избор и не може да бъде по задание на учители. Домашно би било допълнителното самостоятелно правене вкъщи на някакъв доклад, или подготовка за класна работа, но това е обем 1-2 домашни за зяла седмица. Сегашната практика на 30 урока - 30 домашни е погрешна. Тогава, ако се осъзнае горното, шкафчетата имат смисъл, а вкъщи се вземат ония 1-2 учебника и тетрадки за цялата седмица, по които има важно домашно. Така няма претоварване, децата се учат да се концентрират и т.н..... Ама кой ти гледа тия работи. Гледам сборник 1824 задачи за всеки седмокласник... Немам думи...
Христина Петрова на 26.09.2018 в 09:13
В училището на моето дете (там съм учила и аз), има шкафчета по протежението на всички коридори. Обаче са стари, още от моето време, и нямат катинарчета. По мое време бяхме по 47 деца в клас, поне 7-8 паралелки. Вярно, едно шкафче беше за поне две деца, но имаше ред- палта, спортни екипи, материалите за рисуване и т.н. се побираха. Сега децата са по 25 в клас, 4 паралелки, може с малък ремонт (където се налага) и катинарчета за 4 лв. да се реши проблема. При настоящата организация на учебния процес няма как учебниците да се оставят в училище, защото подготовката се води в къщи.
Helleborus на 29.09.2018 в 17:04
До 25.09.2018 в 10:34 Всъщност учителите не изискват домашните за удоволствие. Ако например днес в училище са те учили на някое математическо правило, нормално е да решиш поне десетина задачи, за да го проумееш, но после и автоматизираш. Защото ученето е процес в който знанията трябва да се автоматизират. Използвам тази груба дума, защото умът не се състои само от активна моментна памет, където като папагали повтаряме от днес за утре и после забравяме. Умът е преди всичко скрита памет, където познанието остава трайно и ти идва отвътре без да се напрягаш, подобно на един трениран музикант, който свири с лекота или един нормален зрял човек, който има умения да си нареже хляб или да пише красиво без да се напряга. Начинаещият или детето не може да прави тези неща. И дори да му бъде обяснено как става и да запомни дефиницията, той пак не може да го направи, защото умът му няма такава пътека. Умът работи с готови пътеки, както се прокарват пътеки в гората, с много разходки до едно място. Повторенията помагат на ума да усвои знанието по начин, по който то да остане завинаги там. Ако децата имаха самосъзнание сами да се упражняват, учителят би могъл да не дава никакви домашни. Но децата нямат самосъзнание и само поставената задача може да ги накара да положат усилия. Училище без домашни има само там, където има задължителна занималня, в която детето всъщност си пише домашните. У нас образованието е на две смени, домашната работа е задължителна. Всъщност думата домашна означава просто учене, а без учене няма научаване.

Напиши коментар