Основният резултат от форума на „Голямата седморка“ в Биариц е задълбочаващото се разногласие между страните участнички, и преди всичко между САЩ и европейските страни, по всички ключови проблеми. Въпросът за колективните отношения на "седемте" с Русия предизвика разцепление в клуба, като този път САЩ и Европа почти си размениха ролите в сравнение с 2014 г.

 

 

Срещата на лидерите на западния свят бе замислена от организатора й Еманюил Макрон като личен бенефис – но независимо от всичките си усилия, президентът на Франция така и не получи аплодисменти. Срещата на върха в Биариц няма да се запомни и като международната премиера на Борис Джонсън - новият ръководител на британското правителство, който, макар и да впечатли с някои свои маниери, остана в сянката на Доналд Тръмп и домакина на срещата.

 

В центъра на вниманието на трета поредна среща, естествено, беше американският президент – който и този път, както винаги, се наслаждаваше да казва на партньорите си от Г-7 това, което той иска и което на него му се струва важно, а не това, което те очакват от него. Този път САЩ се разминаха с Европа по почти всички въпроси – и това си пролича най-добре в разговорите за Русия.

 

Беше ясно още преди началото на форума, че темата за завръщането на Русия в клуба, тоест възобновяването на формата Г-8, ще бъде една от най-важните - не само заради думите на Тръмп, но и заради думите и делата на Макрон, който покани Владимир Путин край Биариц три дни преди срещата на върха.

 

И това при положение, че самата Русия не държи да се връща в никаква „осморка“, а разногласията между участниците в „седморката“ и без руската тема са предостатъчно.

 

Действително, каквато и тема да подхванеха в Биариц седмината мъже и една жена ( „седморката“ на практика се състои от осем участници, тъй като в нея влиза и Евросъюзът, чийто председател Доналд Туск също взе участие във форума), така и не успяваха да постигнат съгласие.

 

Търговските войни? Европа е угрижена от американския протекционизъм – но по този въпрос Тръмп няма намерение да се съобразява с нея и постоянно намеква, че не се бои да води война на два фронта и след търговската война с Китай е готов, ако е необходимо, да поведе митническа битка и с Евросъюза.

 

Ситуацията в Сирия? Тръмп директно заяви, че ако европейците не си приберат пленените от американците бойци на „Ислямска държава“, надошли от Германия, Франция и други страни, то той ще ги пусне да се върнат сами в европейските им родини.  

 

Иран? Върху който американците оказват толкова силен натиск, че европейците се чудят как да съчетаят желанието да поддържат добри връзки с персите (а и да съхранят чисто и просто правото си на самостоятелна външна политика) с нежеланието да попаднат под ударите на американските санкции.

 

Тук Еманюел Макрон се опита да надхитри останалите и покани в Биариц иранския външен министър Джавад Зариф, но Тръмп така и не пожела да се срещне с него, а по-късно американците напълно опровергаха твърденията, че „седморката“ уж била възложила на френския президент да започне преговори с Иран. Действително, задачата за определяне на „най-ефективния начин за водене на диалог с Иран“, възложена на Франция, трудно може да се нарече мандат за преговори.

 

Въобще, Тръмп не обича посредниците – дори Шиндзо Абе се опита да му предложи услугите си на иранския фронт. Но в Биариц „неблагодарният“ Тръмп не сподели неговата загриженост във връзка с последните изпитания на севернокорейски ракети – нали не са междуконтинентални.

 

Докато европейците правеха всичко възможно да убедят Тръмп да подкрепи позициите на „колективния Запад“ по един или друг въпрос (за какво друго служи Г-7, ако не за изработване на общи подходи или най-малкото за стремеж към тях, а в най-лошия случай – за намаляване на разногласията?), то президентът на САЩ, напротив, сякаш нарочно си доставяше удоволствието да притиска за пореден път „партньорите си“ да приемат американската позиция. Това си пролича най-силно при обсъждането на въпроса за връщането на Русия в Г-8.

 

След цялата артилерийска подоготовка, която Макрон и Тръмп проведоха по темата, всеки воден от свои съображения, американският президент реши да открадне руската тема на Макрон. И заяви, че с Русия ще е по-добре, отколкото без нея, че трябва да бъде възстановен форматът Г-8, и че е „напълно възможно“ той лично да покани Владимир Путин като гост на следващата среща на върха в САЩ през май догодина (домакинът на срещата сам избира гостите на форума).

 

На съботната вечеря в Биариц седмината мъже и една фрау разгорещено обсъждаха дали всички трябва да се срещат с Путин. Разбира се, не може да се каже, че „Путин им е съсипал вечерята“ (нито дори че „Тръмп им е съсипал вечерята с Путин“), но западната преса доста лекомислено използва изрази като „ожесточени спорове“ и „кавги“.

 

Както написа „Гардиън“ ( в статия, озаглавена „Искането на Тръмп за връщането на Русия предизвика кавга в Биариц“, която се позовава на дипломати, участвали в срещата):

 

„Тръмп настоявал, че Владимир Путин трябва да бъде поканен отново след изключването й от Г-8 преди пет години заради анексирането на Крим. От останалите лидери на масата само Джузепе Конте, министър-председателят на Италия в оставка, подкрепил Тръмп. Шиндзо Абе от Япония останал неутрален. Останалите – Борис Джонсън от Великобритания, Ангела Меркел от Германия, Джъстин Трюдо от Канада, председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск и президентът на Франция Еманюел Макрон се изказали категорично против предложението.

 

Интересно разпределение на силите: САЩ и Италия от една страна, Великобритания, Германия, Франция и Канада – от друга, при неутралитет на Япония ( наистина, Абе няма нищо общо с НАТО). В същото време Франция открито играе двойна игра.

 

Откъде произтичат разногласията? Макрон, който сам лансира темата за завръщането на Русия (въпреки, че и тук не беше първи – Тръмп го изпревари още преди година с повдигането на въпроса на предишната среща на Г-7), осъзнавайки, че Тръмп му е откраднал звездата, започна да усуква, че преждевременното връщане на Русия би било грешно. Първо „напредък в прилагането на Минските споразумения“, тоест решаване на украинската криза, а чак след това завръщане в „осморката“.

 

Поне това бе иказано публично – а непублично по време на вечерята са били изложени доста по-откровени аргументи. Като този, че безусловното връщане ще е катастрофа за Украйна, морална и геополитическа капитулация на Запада пред Русия и признание за пълната победа на Путин. Или, както пише „Гардиън“: 

 

„По-голямата част от останалите лидери подчертали, че това е семейство, клуб, общност от либерални демокрации, затова не трябвало да се позволява на президента Путин, който не се съобразява с това, да се върне“.

 

Естествено, че за Тръмп приказките за либералния клуб са смешни – все пак той играе в реалната политика. Както пише „Гардиън“, „това не е от такова значение за Тръмп. Той не споделя тази гледна точка“:

 

„Тръмп настоял, че при обсъждането на въпроси като Иран, Сирия и Северна Корея, е добре Русия да присъства в залата. В това се състои неговото принципно различие“. 

 

Нещо повече, Тръмп първи повдигнал темата за Русия по време на вечерята – „учудвайки колегите си със своя патос по въпроса“:

 

„Тръмп настояваше за връщането на Русия още по времето на срещата на Г-7 в Квебек миналата година и изглежда е решен да поднови това искане, като го постави по време на дискусиите за политиката спрямо Иран...Разногласията предизвикаха разгорещена словесна престрелка по време на вечерята в събота...По този въпрос... обстановката стана напрегната, да не кажа нещо повече“, разказал европейски дипломат.

 

След като изслушал възраженията на колегите си, Тръмп, както изглежда, им заявил, че, така или иначе, ще трябва да се примирят с факта, че Путин ще дойде:

 

„Догодина е ред на Тръмп да избира външните гости като домакин на поредната среща на върха на Г-7, която ще се проведе в разгара на предизборната му кампания за втори мандат. В неделя европейските дипломати се обзаложиха, че Путин ще бъде начело на списъка му с гости“.

 

Така поне пише „Гардиън“, а американският „Уолстрийт джърнъл“ цитира представител на администрацията на САЩ, според когото „Тръмп получил отказ, а лидерите се съгласили, че „все още е много рано“ за връщане към формата Г-8“, като напомня: „Тръмп заяви по-късно, че не е прието никаво решение“.

 

Разбира се, колегите от Г-7 не могат да убедят в нищо Тръмп – не само защото руската тема за него е повод да им играе по нервите. Още през 2014 г. САЩ, в лицето на Обама, притискаха Европа да въведе наложи санкции и да се присъедини към политиката на изолация и блокада на Русия. Берлин и Париж не изгаряха от желание да се присъединят към американския подход против „регионалната държава“ – но атлантическата солидарност тогава все още имаше вълшебно въздействие върху тях.

 

И ето, че сега – или по-точно с идването на Тръмп в Белия дом – става ясно, че САЩ искат да се върнат към стария формат на взаимодействие между Запада и Русия. А Европа, на която, още преди идването на Тръмп, освен всичко останало, й бе поверена и отговорността за „опазването на либералните ценности на западните общества“, не може да го направи просто така, без да се съобрази с редица идеологически важни процедури. Иначе какво се получава? Заповядват ни САЩ да накажем Русия – и ние я наказваме, заповядват ни да я върнем – и ние я връщаме.

 

Не върви някак си, защото би било признание за отсъствието на реален суверенитет и самостоятелност в международните дела. А Европа не е такава – нали виждате как се опъваме на САЩ за Иран – колко сме независими, идейни и принципни. Нищо, че самите ние се нуждаем от възстановяване на отношенията с Русия и самите ние се занимаваме с това, всеки на своето ниво, даже санкциите може да отслабим, но това трябва да стане по наша, европейска инициатива – а не вследствие на шантажа на Тръмп.

 

В същото време присъствието на Владимир Путин на майската среща на върха на Г-7 в Америка ще е чудесен подарък за европейците – ще им спести обясненията пред атлантическите кръгове в собствените им страни, които настояват за продължаване на политиката на сдържане спрямо Русия: а така не сме ние, онзи луд изолационист Тръмп го е поканил, ние сме непричьом.

 

Само че, уви,  няма да им се удаде тази възможност – Тръмп е напълно възможно да покани Путин в САЩ през май догодина, но руският президент няма да отиде на срещата на Г-7. Путин вече очерта единственият приемлив за него формат на отношенията с колективния Запад – ако искате, заповядайте в Русия, на отменения от вас сомите форум от 2014 г. Само че този път той няма да се проведе във формата Г-8, а „седем“ плюс „един“.

 

Путин няма да приеме да си общува със западните лидери не като домакин, а като гост, при това един от многото, още повече в Маями.  Дори ако Доналд Тръмп дойде на парада в чест на годишнината от Победата на Червения площад – защото тук става дума за двустранни отношения и двустранна любезност. А не за колективна безотговорност.

 

Превод: "Гласове"

 

 

Източник: https://vz.ru/politics/2019/8/26/994334.html

 

 

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Sin на 27.08.2019 в 13:34
Високопарни гупости, предназначени за оскотялата маса в Русия. Путин нямал да приеме !?!? Уха ! Само ще гледа отстрани, защото. И понеже не го пускат, той няма и да приеме. А не го пускат, защото така искат, а той какво иска - няма никакво значение. Щял да ги чака в Русия !?!? За робите там, не се съмнявам, че той е който нарежда на всички лидери на Запада къде кога и с кого да се срещат. И най-вече с него.
София на 27.08.2019 в 13:58
Синия , трябва да си пълен идиот ако, вярваш на простотиите , които ръсиш , за да заработваш жалките си жълти стотинки ! Путин е политик от класа и естествено се държи на разстояние от останалите смешници , които се събират по тези парвенюшки сбирки !
Статията на 27.08.2019 в 15:30
е писна от руснак и е тенденциозна, такава, както искат да видят левите хора как е протекла срещата в Биариц, и както искат да я видят руснаците. Със сигурност истината е по различна, но на нас ни пробутват статии от руски автори. Като има и пропаганда срещу европейците и срещу САЩ.
София на 27.08.2019 в 15:45
Да защото западната пропаганда е много "обективна" и въобще не е тенденциозна ! Ние сами можем да преценим колко струват западните "ценности" и кой какво представлява от смешниците , опитващи се да ръководят съдбините на Европа и света !
observer на 27.08.2019 в 18:29
Всеки може да си нарече сайта Взгляд (Поглед). Но в Русия, всъщност в бившия СССР по време на днес намразените почти единодушно перестройка и гласност на също така днес дириржирано мразения Горбачов имаше такова предаване Взгляд по телевизия Останкино. И тогава, както четяхме съветска преса, Огоньок, Аргументи и факти, Литературная газета, гледахме и него. Беше като прозорец към свободата, в страна в която втръсналия се на всички бай Тошо се снишаваше за пореден път. Е, този Взгляд е взел само името, за да го опозори. Какво друго да кажа.
Путин няма да приеме да си общува със западните лидери не като домакин, а като гост, при това един от многото, още повече в Маями. на 27.08.2019 в 19:17
Понеже ще попадне сред многото крадливи далавераджии, уредили се с имоти за милиони там, без да скъсват и за миг с любимата си велика родина.
Кажи, бе observer, кажи! на 27.08.2019 в 21:01
Кажи си, ще ти олекне! Кажи си, че ти е мъчно за благословеното време на Елцин, който беше преизбран при 5% популярност с кашоните долари! Кажи си, че ти е мъчно за олигархията, при която Народното събрание може да се разстрелва с танкови оръдия, а западните демокрации да ръкопляскат! Кажи си, че ти е мъчно за Споразумението за подялба на продукцията, според което белите господари получаваха продукцията, индианците получаваха цензурирано на вилица, а някои от вождовете им получаваха 2% комисионна. Може и още, ама засега толкоз.
ще попадне сред многото крадливи далавераджии на 27.08.2019 в 21:03
Вие да не сте антисемит?
jkkl на 27.08.2019 в 21:19
Когато може европа да натрупа достатъчно танкове, самолети и пр. оръжие и да иска и да може да печели войни , тогава ще може да казва кое как е. Дотогава тръмпи и пути никога няма да вземат евросъюза сериозно - той е военно-политическо джудже.
chedomir на 28.08.2019 в 08:08
Неолиберализмът с лицемерието и двойните си стандарти отива в историята. Идва времето на независимите и суверенни играчи и реалната политика.Кошмар за сервилна държавица като нашата,свикнала да играе по свирката на поредния голям брат,загърбвайки собствените си интереси и протегнала ръка за осребряване на предателството им.Ами сега?
хахаха на 28.08.2019 в 11:26
колективната безотговорност не беше ли комисарски патент )))
Гларуса на 28.08.2019 в 22:20
......а кой да приеме тоталната отговорност на Путин спрямо суверенна Украйна и Крим??? И к'ъв е тоя че да приема това или онова?
баба мара на 29.08.2019 в 13:57
русия няма работа в това бандитско сборище то ще се разпусне от само себе си
Sin на 29.08.2019 в 15:31
"Путин е политик от класа ...". И Хитлер е бил велика класа и подобни дитирамби са писани по абсолютно същия начин за него. Скоро и Путин ще свърши като него, не вярвам да сдаде властта преживе. Тогава и ще ми благодарите.
observer на 29.08.2019 в 16:01
Ами да си кажа тогава. Изобщо не ми пука. Коментирах името като страничен наблюдател.

Напиши коментар