Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда. Авторите на експеримента заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора. Най-важното вече е само съответствието на идеологическите норми: осъждане на насилниците от всякакво естество и изразяване на подкрепа за „унижените и наранените“. Като резултат от това, сериозни научни списания публикуват абсурдни работи, защото „човек, който поставя под въпрос всякакви изследвания в областта на идентичността, привилегиите и подтисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.
Научният скандал на годината: Учени пишат фалшиви изследвания, за да разобличат псевдо-науката

Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян

 

 

В западния научен свят се разгаря мащабен скандал. Трима уважавани учени си признаха, че в продължение на една година са провеждали абсолютно неетичен социален експеримент, пише New York Times. Те преднамерено са писали напълно безсмислени и дори откровено абсурдни научни статии в различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум.

 

Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда.

 

Авторите на неетичния експеримент заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора. Най-важното вече е само съответствието на идеологическите норми: осъждане на насилниците от всякакво естество и изразяване на подкрепа за „унижените и наранените“.

 

Кои са тези учени?

 

Дисидентите на научния свят сами разкриват истинските си имена, като пишат отворено писмо до списание Areo. В писмото си те разказват за своя експеримент. Ето ги и тях: Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян.

 

Джеймс Линдзи е доктор по математически науки, известен скептик, атеист  и автор на няколко предизвикали много шумотевица книги, сред които „Everybody Is Wrong About God“ („Всички грешат за Бог“) и „Life In Light of Death“ („Живот в светлина на смърт“).

 

Плакроуз е специалист по религиозната литература на Ренесанса. В сериозните си научни работи тя изследва как в периода XIV-XVII век жените използват християнските текстове, за да защитават правата си.

 

Бохосян е най-известния измежду тримата. Той е професор в Университета в Портланд. Доктор на философските науки, специализира в областта на философията на преподаването, критичното мислене, а освен това е и член на фондацията „За наука и здрав разум“, основана от известния британски биолог и писател Ричард Докинс. Бохосян е автор и на книгата „A Manual for Creating Atheists“ („Наръчник по създаване на атеисти“).

 

И тримата определят политическите си убеждения като „либерални, с наклонности към леви възгледи“.

 

Но, самите те участващи в системата на висшето образование и членове на научната общност, твърдят, че в отделни области на социалните науки „стабилно (и дори доминиращо) място са заели научни работи, в основата на които е не толкова търсенето на истината, колкото вниманието към злоупотребите и различните прояви на социална несправедливост. Авторите на такива разработки все повече оказват натиск на студенти, администрация и служители на други факултети, принуждавайки ги да изразяват подкрепа за техните възгледи. При това, заявените от авторите възгледи са абсолютно ненаучни“, твърдят авторите на отвореното писмо до Areo.

 

Като резултат от това, сериозни научни списания публикуват абсурдни работи, защото „човек, който поставя под въпрос всякакви изследвания в областта на идентичността, привилегиите и подтисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.

 

 

Какво са направили авторите на експеримента?

 

От август 2017 година Линдзи, Бохосян и Плакроуз под измислени имена са изпратили на реномирани, с преминаващи през рецензии публикации научни списания, 20 статии, оформени като нормални научни изследвания. Тематика на псевдо-разработките е различна, но всички са посветени на разнообразни прояви на борбата със социалната несправедливост: изследвания за феминизма, културата на мачизма, въпроси по расовата идентификация и сексуалната ориентация, позитивното мислене и т.н.

 

Във всяка от статиите си учените лансират някаква радикално -скептична теория, осъждаща един или друг „социален конструкт“ (например, ролите на пола). При това, самите работи са откровено абсурдни, като авторите им преднамерено са ги писали с доза хумор, което да позволи на рецензентите да се усъмнят в сериозността на представените им изследвания.

 

От научна гледна точка статиите не издържат никаква критика. Лансираните теории не се потвърждават дори от числата, споменавани в статиите, а понякога се цитират и несъществуващи източници или също толкова „съществуващи“ работи на същия фиктивен автор и т.н.

 

Например, в една от разработките се предлага да се дресират мъжете по начин, подобен на дресировката на кучетата. В друга – да се карат бели студенти да слушат лекции, седнали на пода, оковани във вериги, като това се явява нещо като наказание за робовладетелските практики на техните предци.

 

В трета разработка крайната степен на напълняване, която се явява реална заплаха за живота, се поощрява като свободен избор на здравомислещ човек. Четвърта „научна“ работа предлага идеята, според която мастурбирането от страна на мъж, докато той си фантазира за реална жена, да бъде разглеждано като акт на сексуално насилие спрямо тази реална жена.

 

В статия, озаглавена „Кучешки парк“ се твърди пък, че изследователите са опипвали гениталиите на почти 10 000 кучета, разпитвайки техните стопани за сексуалната ориентация на техните домашни любимци. В друга статия, озаглавена „Гръд“, учените сериозно си задават въпроса кое у жените е привлекателно за хетеросексуалните мъже. А една от статиите на феминистка тема – „Нашата борба – това е моята борба“ – откровено си е леко перефразирана глава от книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“.

 

„Няма да крия, че яко се забавлявахме, докато работихме по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.

 

Как приключва експеримента

 

От двадесетте разработки най-малко седем са преминали рецензия от водещи учени и са приети за публикуване.

 

Единственият въпрос, който възниква при един от рецензентите, е, дали наистина Хелен Уилсън (измислено име на автора на измисленото изследване) е наблюдавала в градския парк на Орегон „по едно кучешко изнасилване на всеки час“.

 

„Най-малко седем“, защото други седем са се намирали на етап разглеждане и рецензия в момента, когато на учените им се налага да приключат с експеримента и да разкрият същинските си имена.

 

Статията „Кучешки парк“ (цялото ѝ заглавие е „Реакцията на хората на културата на изнасилване и проявата на нетрадиционна сексуална ориентация в кучешките паркове на Портланд, щата Орегон“) е публикувана в научното списание Gender, Place and Culture – и после жестоко осмяна в социалните мрежи.

 

Публикуваното „изследване“ е толкова смехотворно, че привлича вниманието не само на сериозните учени, които посочват абсурдността му, но и на журналистите, които тръгват да търсят следите на Хелен Уилсън.

 

Когато в началото на август 2018 година кореспондент на Wall Street Journal позвънява на номера, оставен от автора на една от публикациите, телефонът вдига Джеймс Линдзи. Професорът не се крие и честно разказва на журналиста за експеримента си, като отправя молба, засега да не се прави достояние на широката публика, за да може той и съмишлениците му – дисиденти, предсрочно да приключат проекта си и да обобщят резултатите от свършеното.

 

В резултат, разобличаващата статия се появява в WSJ едва на 2 октомври, по едно и също време с отвореното писмо, изпратено от Линдзи, Плакроуз и Бохосян.

 

Какво предстои?

 

Скандалът разтърсва американския – и западния, като цяло – научен свят. Учените-дисиденти са яростно критикувани, но имат и своите поддръжници, които активно им заявяват подкрепата си.

 

Джеймс Линдзи записва и публикува видео обръщение, в което се опитва да оправдае  и обясни позицията си. „Смятаме, че темите за пола, расовата идентичност и сексуалната ориентация, разбира се, безусловно трябва да бъдат изследвани. Но изследването им трябва да се извършва правилно, без предразсъдъци. Проблемът се състои точно в това – КАК ги проучват в настоящия момент“.

 

„Създалата се култура ни диктува, че приемливи могат да бъдат само изводи от определен вид – например, белият цвят на кожата или мъжкарското поведение задължително представляват проблем. И борбата с проявите на социални неравенства се поставя над обективната истина“, обяснява в обръщението си Линдзи.

 

Авторите на експеримента са наясно, че така или иначе репутацията им в научните среди е разрушена и самите те не очакват занапред нищо добро.

 

Бохосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще го накажат по някакъв друг начин. Плакроуз се опасява, че сега вече може да не бъде приета за докторантура. А Линдзи казва, че от сега нататък вероятно ще се превърне в „прокуден учен“, за когото са затворени пътищата както да преподава, така и да публикува сериозни научни работи.

 

И в същото време, и тримата са единодушни, че проектът им е оправдал очакванията.

 

„Рискът, че предвзетите изследвания ще продължат да оказват влияние на образованието, средствата за масова информация, политиката и културата, за нас е по-страшен, отколкото каквито и да е последици, с които самите ние можем да се сблъскаме“, заявява Джеймс Линдзи в интервю за WSJ.

 

Научните списания, които са публикували фалшивите разработки, са поели ангажимент да ги изтрият от сайтовете си, но засега не са коментирали нищо повече по скандала.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

Поздравления! на 12.10.2018 в 11:44
Много приятно съм изненадан от действията на тримата учени, които показват, че здравият разум все още е налице. Дано последствията за тях в личен и професионален план не бъдат толкова сериозни, колкото се опасяват.
Роман на 12.10.2018 в 12:00
Горният експеримент май не е единствен. През лятото в статията "Възход и падение на българския джендър" Мишо Константинов написа следното: "Наскоро двама зевзеци, единият от които математик, си направиха изключителна гавра с джендър-дивотиите, които съвсем сериозно се представят под формата на наука в някои западни университети. Та тези двамата публикуваха в едно от престижните джендър-списания статията „Мъжкият полов орган като социален конструкт”. Статията, разбира се, е очевиден боклук, което е било и целта на занятието. Самите автори се подписват с псевдоними и дават фалшиви данни за връзка. Статията обаче започва да се чете и изучава най-сериозно, че и да се цитира в средите на джендър-списувателите. Циркът се разраства и започва да приема заплашителни размери и тогава авторите се разконспирират, казват кои са и защо са се изгаврили така зловещо с джендър-глупостите. Възникналият скандал е грандиозен, статията веднага е свалена от сайта на списанието, но още може да се намери в архива на Гугъл."
Иван Паскалев на 12.10.2018 в 12:16
Поздравления за смелостта им!
Те преднамерено са писали напълно безсмислени и дори откровено абсурдни научни статии в различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум. на 12.10.2018 в 12:39
Евала на хората. Останали са нормални, но това ще им изяде главата в свят, в който извращението вече е норма! Браво за смелостта...
Ю.И. МУХИН на 12.10.2018 в 13:12
УЧЁНЫЕ В РОССИИ ЕЩЁ ПОПАДАЮТСЯ, НО ВОТ НАУКИ УЖЕ НЕТ http://www.ymuhin.ru/node/1836/uchyonye-v-rossii-eshchyo-popadayutsya-no-vot-nauki-uzhe-net Ю.И. МУХИН
Риторичен въпрос на 12.10.2018 в 13:43
А какво ли е положението с българската наука?
Физиците( и учените изобщо) се шегуват не от днес на 12.10.2018 в 14:19
Преди около половин век се появи култовата за физиците книга "Физиците се шегуват". Ето какво може да се намери там: http://n-t.ru/ri/fz/fz105.htm К квантовой теории абсолютного нуля температуры Д. Бак, Г. Бете, В. Рицлер (Кембридж) «К квантовой теории абсолютного нуля температуры» и заметки, переводы которых помещены ниже: К квантовой теории абсолютного нуля температуры Движение нижней челюсти у крупного рогатого скота... Физическая нумерология Земля как управляемый космический корабль Послеобеденные замечания о природе нейтрона Анализ современной музыки с использованием волновых функций... написаны известными физиками и опубликованы в таких серьезных журналах, как «Naturwissenschaften» и «Nature». Редакторы журналов «попались на удочку громких имен» и, не вдаваясь в существо написанного, направили материал в набор, не разглядев в нем шутки. В данной работе нами был рассмотрен кристалл с гексагональной решеткой. Как известно, при абсолютном нуле температуры в системе происходит вымораживание всех степеней свободы, то есть прекращаются полностью все внутренние колебания. Однако для электрона, движущегося по боровской орбите, это обстоятельство не имеет места. Каждый такой электрон, согласно Эддингтону, обладает 1/α степенями свободы, где α – введенная Зоммерфельдом постоянная тонкой структуры. Поскольку рассматриваемый нами кристалл состоит также из протонов, которые по теории Дирака можно рассматривать как дырки в электронном газе, то к 1/α степеням свободы электрона следует добавить столько же степеней свободы протона. Таким образом, чтобы достичь абсолютного нуля температуры, мы должны отнять у нашей нейтральной системы (кристалл должен быть электрически нейтральным), состоящей из одного электрона и протона (в расчете на один нейтрон), – (2/α – 1) степеней свободы (Freiheitsgrade). Единицу мы вычли, чтобы не учитывать вращательного движения. Следовательно, для температуры абсолютного нуля находим Т0 = – (2/α – 1) градусов (Grade). Подставив сюда T0 = –273, находим, что α = 1/137. Это значение в пределах ошибок эксперимента находится в замечательном согласии с ранее известным значением. Легко показать, что этот результат не зависит от выбора структуры кристаллической решетки. Напечатано в журнале «Naturwissenschaften», 19, №2 (1931).
observer на 13.10.2018 в 07:41
Не са никак малко учените, които преднамерено са писали и пишат напълно безсмислени и дори откровено абсурдни научни статии в различни области на социалните науки, гонейки съвсем прагматични цели. В този ред на мисли всяка гавра е заслужена.
БАНски старец на 13.10.2018 в 08:46
И не само в областта на социалните науки, а дори и в природните е имало такива експерименти. За съжаление лавината от научни списания вече е толкова необхватна, че не са рядкост напълно безсмислените публикации. Колкото до българската наука, въпросът е по-скоро ироничен. Положението е катастрофално. Стимулирането на колкото може по-голям брой публикации (налагано от атестиращи и акредитиращи органи) съсипва всякакъв стремеж за качество.
Helleborus на 14.10.2018 в 12:48
Повечето хора, които се занимават с наука и култура правят същото, пишат и излагат пълни глупости и съзнават това, но го правят заради кариера. Знаеш какъв филм да направиш, за да получи награда, изложба с каква тематика да представиш, за да бъде отразена в световния обмен, какво да докаже едно изследване, за да получиш финансиране и т.н. Хората се водят от едно нагаждачество, надушват откъде идва захарчето, подобно на експериментите с животни и проявяват интелигентност до там, да вземат захарчето. Мъдростта, която трябва да подреди приоритетите и да постави кариерата след някои много по-важни ценности, като отстояване на истината и отговорност към обществото, явно липсва в мнозина съвременници. Истинска наука се прави сравнително рядко, дори учебниците на децата се пишат срещу захарче.
БАНски старец на 15.10.2018 в 07:36
Уважаеми Helleborus, знам, че се смятате за компетентен по всички въпроси, но аз, като компетентен само в областта на една сфера - научната - мога да Ви кажа, че в тази сфера се изказвате със замах, но неподготвен. Спомням си смехотворните Ви и за неспециалисти твърдения по проблемите на една конкретна наука, които като че ли попрекратихте (не Ви чета ежедневно, но така ми се струва) и което ще е добре да приложите и към науката изобщо. Заклеймяването на "повечето учени", което впрочем тръгва от невежествените ни управници, няма нищо общо с експеримента на тези млади хора, които се стремят да засилят критичното мислене на колегите си.
Helleborus на 15.10.2018 в 18:21
БАНски старец, тези учени не се опитват да засилят критичното мислене на колегите си, те директно доказват как колегите им манипулират обществото. Защото ако работеха наистина научно, колегите им преди всичко биха атакували безмислиците натворени от тези тримата. Но точно обратното, тези безмислици са си паснали много добре в цял поток от „научна“ информация. Те всъщност са доказали, че науката се е предала на идеологическата догма, поради схемата на финансиране на определени проекти и поради готовността на медии да печатат и издават определени „трудове“. Учените са хора като всички останали, за съжаление. Колкото до нас, ние имаме цял институт по Тракология, чиято работа е да се противопоставя и да оборва цялата документална история оставена от самите траки за себе си, само защото получават професорските си звания на конференции в Гърция, за да твърдят, че траките са безписмени и изчезнали. Тези учени искаха да се забрани със закон разчитането на тракийската писменост. И за ваше съжаление имам топла връзка в тези среди, та знам и за това как се дават и отнемат проекти, как се издигат едни и дискредитират други. Но не му е мястото да си говорим каква ченгесарска среда цари. Нима с това отричам компетентността на самите кадри? Аз вярвам в потенциала на нацията ни да се занимава с наука, повече от всяка друга нация, друг е въпроса как се управляват тези хора и какво се иска от тях. Ако това разграничение не ви устройва и ако пак се засягате, значи може би сте от другата страна.
БАНски старец на 15.10.2018 в 20:54
Слава богу, че има институция, която да се противопостави на фантастиките ви за "документалната история, оставена от самите траки за себе си", де да имаше и издателства, които да се противопоставят на издаването на подобни книги. А след твърдението, че български учени получават званията си на конференции в Гърция, нямам повече разговор с Вас. Лекувайте се!
Helleborus на 18.10.2018 в 14:03
Разбира се, че не ги получават на самите конференции, но какво значение има това, ако се получават заради поддържаните там неистини? И как така човек на науката, за какъвто се пишете, иска да прави наука в тоталитарна среда, където другите гледни точки се забраняват за печат? Където самите хроники и летописи се пазят в тайна? Изглежда истината не ви е приятел, науката винаги е опровергавала опонентите си само и единствено със своята работа и професионализъм, а не с преследване на други учени. Ако в свободния свят днес разсъждавате така, вероятно в миналото щяхте да бъдете от онези, които горят книгите на клада. Но поне сте онагледили мнението ми.
Севт на 18.10.2018 в 16:05
Кукуряк, Миналата година тринадесетият международен конгрес по тракология беше у нас, в Казанлък, а не в Гърция. Защо не участвахте в него, за да разкриете не само на българските и гръцките учени, а на около 180 такива от над 20 страни от пет континета всичко, което според Вас се пази в тайна? Ако сте този, за когото Ви мисля, защо не дойдохте да покажете текстовете, "с хилядолетия по-древни от шумерските и египетските"? Щяхте да направите световна сензация! Но Вие нямате никаква представа от науката тракология. Това, с което се занимавате, е мистика, с която можете само да размътвате мозъците на неспециалисти. И имате нахалството да ругаете учените и да говорите за професионализъм. Sutor, ne supra crepidam! Е, добре, българите като са такива и онакива, публикувайте бълнуванията си в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия... Очаквам с нетърпение триумфа Ви.

Напиши коментар