Само Европа е в състояние да предотврати възникването на този източен блок.

 

 

Зациклилата на тема "Русия" Европа остава без отговор. За Москва тя повече не е интересна. Европейската интеграция е безразлична на Москва, тя вече не иска да се сближава с Европа. Но същевременно не е заинтересована от прогнозирания разпад на Европа, или извеждането и от западната орбита близо до своя начин на мислене. Днес всички мисли в кремълските кабинети са насочени към Китай и по-точно ще успее ли Москва да убеди Пекин да формират алианс срещу Запада.

 

Стремежът на Русия към съюз с Китай стана очевиден още през 2017 г.,

 

когато се провеждаше годишното заседание на Валдайския дискусионен клуб, където се събираха водещите експерти по руска външна политика. В края на 2018 г., когато се състоя поредното заседание на този форум, тази идея излезе от сферата на предположенията и се превърна в замисъл, който Русия има намерение да реализира колкото се може по-бързо. Всички руски оратори на форума, започвайки от никому неизвестните учени, завършвайки с министъра на външните работи Сергей Лавров и президента Путин, основно подчертаваха не нещо друго, а само тази своя мисъл. Във въздуха като че ли висеше усещане за отчаяние. Както ми обясни на закуска бившият съветник на Путин Сергей Караганов, днес всичко трябва да бъде за Китай.

 

През последните пет години възгледите на Русия за Китай значително се промениха. Москва престана да се надява, че ще успее да последва примера на китайската икономика. Сега експертите по външна политика обсъждат как Русия може да използва Китай за постигане на своите геополитически цели. На валдайския форум нямаше и капка съмнение, че Китай знае как да прави икономика, а Русия не знае. Руският елит, който винаги е бил готов да се противопоставя на всеки признак на западна хегемония, без проблем признаваше икономическото превъзходство на Китай. Това признание напомняше за това, как Великобритания отстъпи на САЩ водещата роля на икономическа сила в света.

 

От гледна точка на Москва, нямаше и сянка на съпротива срещу идеята за формиране на нов алианс начело с Китай. Като че ли за да подкрепи тази идея, Тръмп въведе мита за китайския внос и Русия се зарадва, че най-накрая Китай ще разбере, че проблемът му не е Москва, а Вашингтон. В миналото формирането на такъв съюз се възпрепятстваше от нежеланието на Китай да поставя под заплаха своите отношения с Америка. Но сега самият

 

Китай попадна под кръстосания огън на САЩ и вероятно ще започне да действа по-смело и по-активно.

 

Всички изказващи се на срещата във Валдай се стремяха да подтикнат Китай именно в тази посока. Когато Путин приключи своята непринудена беседа с политиците (това е коронен номер на валдайските срещи, когато президентът отговаря на внимателно подбрани въпроси на аудиторията), той се отправи към изхода на залата, после изведнъж бързо се върна, хвана за ръка бившия външен министър на Китай Янг Дзечи, когото понякога наричат главен архитект на външната политика на Китай и настоя двамата заедно да напуснат форума. Янг, с несъмнена радост излезе заедно с президента Путин.

 

Но какво ще бъде в бъдеще? Ще могат ли Русия и Китай да бъдат приятели и колко дълго ще трае това? Важното е да помним, че и двете страни са обзети от мисълта за промяна на световния ред, в който начело са САЩ. Но все пак корените на тяхното геополитическо съперничество можем да открием в историята и то без съмнение ще се върне, когато целта бъде постигната и в света се появят нови полюси на сила, тогава Китай и Русия ще застанат един срещу друг. Но всяко нещо с времето си, а дотогава има не по-малко от 20 години.

 

Засега Русия и Китай са от едната страна на барикадата.

 

Ако този съюз придобие конкретни форми, той ще преобърне нашите представи за глобална политика. Представете си международна криза, в която внезапно Русия и Китай участват в единен блок. Последствията ще бъдат грандиозни и в определена степен непредсказуеми. Според мнението на Запада, психологически това ще бъде съчетание между руския страх и очевидната неуязвимост на Китай. Вашингтон ще се почувства нападнат. Европа ще се изнерви, усещайки, че я заплашват. Старият свят ще се сблъска със заплахата от разкол между Западна Европа и страните от Централна и Източна Европа, които могат да обърнат погледите си на изток и да попаднат под влиянието на Китай, който е готов да влага пари в този регион. Това ще бъде съвършено нов свят. И той вече е близо до това да стане реалност.

 

Сега главното препятствие пред формирането на такъв алианс е китайското благоразумие.

 

И руснаците знаят това. Аз се срещнах с Караганов още един път. Това стана преди няколко седмици на конференция в Пекин, където се събраха китайски официални лица и анализатори. Там някои от китайските участници подложиха на съмнение твърденията на Русия, че в света започва нова Студена война. Караганов се опитваше да ги убеди в обратното, доказвайки страстно, че Китай се заблуждава, ако мисли, че съществуващите между Пекин и Вашингтон проблеми могат да се решат в изгода и за двете страни. Според думите на Караганов, ако Пекин заложи на мира и сътрудничеството, това ще бъде края на великото китайско начинание и на Китай ще му се наложи да живее в сянката на Америка още няколко десетилетия, а може би и вечно. Той твърдеше, че на китайските власти им остават не повече от пет години, за да приемат решение.

 

От личните си беседи с китайците мога да кажа, че те са съгласни с Караганов, че часовникът вече е включен и отброява оставащите минути. Но те не са сигурни, че изборът трябва да се спре на война, та дори и тя да бъде студена. Но, да каже тежката си дума, дали сме свидетели на възникването на нов източен блок може не само Китай, а и Европа. Европейските пазари и европейските технологии са изключително важни за Китай. Китайските власти все повече разбират какво може да очакват от Америка. Те също така прекрасно знаят какво може да очакват и от Русия. Но Европа е съвсем друга работа. Пекин едва ли ще я отблъсне, той ще чака, докато Европа си събере ума и дотогава няма да вземе решение. Нека да чака. Нека да мисли. В този опасен свят Европа помага да се запази равновесието.

 

Коментар от Franz Trenck: „В този опасен свят Европа помага да се запази равновесието“!

Такова нещо може да каже или безумец, или либерал-еврофил. Но трябва да повторим една важна мисъл. ЕС не е Европа, а в четворката на крупните играчи влизат САЩ, Китай, Русия и Индия. Останалият свят може да избира с кого от тях да направи съюз или да запази неутралитета си. Всичко друго няма значение.

 

Бруно Масаеш е бивш министър на Португалия по европейските въпроси, старши съветник на лондонската консултантска фирма „Флинт Глобал“ и нещатен старши научен сътрудник в Хъдсъновия институт във Вашингтон. През миналата година издаде книгата си „Изгрева на Евразия“. 

 

Оригинална публикация: Russia to China: Together we can rule the world

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

31 коментар/a

Истината нелицеприятна на 23.02.2019 в 08:12
Анализът на Quest е съвсем точен. Русия и Китай ще направят непробиваем съюз, когато руснаците приемат китайската парадигма, а това е възстановяване на социализма в Русия.

Напиши коментар