"България и Македония са две съвсем различни нации. България има вековни традиции, Македония също има традиция, но не като страна, а като народ, който е успял отлично да се изгради като нация с голяма борба. За нас, християните, Македония е символ на влизането на християнството в Запада – влязло е в Запада посредством македонеца, появил се насън на свети Павел. “Ела с нас”. Той отивал към Азия. Този повик е бил мистерия. Македонският народ е горд с това и не пропуска случай да каже, че християнството е навлязло заради повика на македонеца, отправен към свети Павел." Това казва папа Франциск в интервю за в. "Република".
Папа Франциск: България и Македония - това са две съвсем различни нации

Снимка: Цветан Томчев, "Труд" 

 

Папа Франциск казва, че се е развълнувал, когато открил “нежността на Църквата” като антидот срещу културата на обидата. “Всички говорят зад гърба на ближния, клеветят. Докато в България и Македония църквата приема с нежност бедните и отхвърлените”. Така разказва папа Франциск пред журналистите, пътували с него в обратния полет към Италия, на връщане от 29-тото му пътуване в чужбина, след като посети България и Македония.

 

Той си спомня с радост и за първото причастие, дадено в България. “Развълнувах се, защото спомените ме върнаха към 8 октомври 1944 г., на моето първо причастие. Пеехме “О, свети олтар, пазен от ангелите”. Видях тези деца, които се отварят към живота чрез светото причастие с решителност. Църквата се грижи и пази децата, те трябва да пораснат, те са обещание, това нещо съм го изживял. Почувствах как тези 249 деца са бъдещето на България и на Църквата.”

 

В.”Република” публикува отговорите на папата на журналистическите въпроси за впечатленията му от София и Скопие. Ето някои от тях.

 

- Какво е впечатлението Ви от България и Македония, какво ще си спомните, когато се върнете в къщи?

 

- Това са две съвсем различни нации. България има вековни традиции, Македония също има традиция, но не като страна, а като народ, който е успял отлично да се изгради като нация с голяма борба. За нас, християните, Македония е символ на влизането на християнството в Запада – влязло е в Запада посредством македонеца, появил се насън на свети Павел. “Ела с нас”. Той отивал към Азия. Този повик е бил мистерия. Македонският народ е горд с това и не пропуска случай да каже, че християнството е навлязло заради повика на македонеца, отправен към свети Павел.

 

България е трябвало много да се бори за идентичността си като нация. През 1823 г. (така пише "Република" - б.р.) са загинали 200 000 руски войници! Помислете си какво значи 200 000 души, много борби, много кръв, много мистика, за да се стигне до консолидирането на идентичността.

 

Македония е имала идентичност и сега я е консолидирала като народ. И с малки, и с големи проблеми, като въпроса за името. Процентът на източноправославните е висок и в двете страни, след това са мюсюлманите, после католиците. Видях, че отношенията между различните религии са добри. В България станахме свидетели на обща молитва за мир, това беше нещо нормално за българите, защото имат добри отношения. Всеки има право да изрази собствената си религия и да бъде уважаван! Порази ме една фраза на македонския президент – тук не съществува толерантност, а респект. Уважават се в един свят, в който респектът липсва много.

 

-Източноправославните църкви не винаги са обединени помежду си, но когато трябва да критикуват Католическата църква, са обединени. Например не искат да канонизират кардинал Степинац. Какво мислите?

 

- Като цяло връзките са добри. Мога да ви кажа откровено, че сред патриарсите срещнах Божии хора. Неофит е Божий човек. Илия от Грузия, когото нося в сърцето си, е Божий човек. Също и Вартоломей, Кирил...Всички си имаме недостатъци, но аз у патриарсите открих братя, които бих нарекъл свети, Божии хора. Македонският президент ми говори за схизмата на Запада, започната от Македония. Сега идва папата за пръв път, за да оздрави разкола. Не знам, но за да кажем, че сме братя, защото не можем да дарим светата троица, без да оставаме обединени като братя.

 

Източник: "24 часа"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

48 коментар/a

Фриц Клингенберг на 14.05.2019 в 14:01
Вартоломей да му мисли! Йезуитският орден е ясно на КОЙ залага в политиката си за християнско и общочовешко обединние и просперитет! България даде тон за критския провал на вселенския Фенер. Грузия я подкрепи, Сирия бе залята от тероризъм, а Русия - асистира за лукавия провал на ... Лангли.
Севт на 16.05.2019 в 07:57
Папата разбира се е казал голяма глупост, като смята (или се е престорил, че смята), че ония антични македонци са същите като съвременните македонци. Само моля борците срещу тази глупост да не я оборват с друга голяма глупост - че апостол Павел бил идвал във Филипопол. Разбира се, че е ходил във Филипи, който е в провинция Македония, докато Филипопол никога не е бил в нея - той разбира се е в провинция Тракия. И престанете да цитирате като най-голям авторитет Чилингиров, който е изкуствовед и нищо не разбира от антична история.
Този потресаващ филм разтърси Полша на 16.05.2019 в 15:56
Този потресаващ филм разтърси Полша How to catch a pedophile: victims vs priest https://www.vbox7.com/play:a7258ce2d7&start=153 Хората все по-често поставяли знак за равенство между "духовник" и "педофил" Жанета Нейкова 16 май 2019, 11:09, oбновена в 11:11 1 Врамките на едва три дни документалният филм беше гледан от 11 милиона души. При това премиерата на "Само не казвай никому" беше не по кината или по телевизията, а в Youtube. Финансирането също беше подсигурено през интернет – просто нито една голяма телевизия не се съгласи да го продуцира, разказва Deutsche Welle. "Мисля, че точно в момента има голяма нужда от такъв филм. В медиите все по-често става дума за този проблем, тонът на дискусията постепенно се променя", казва режисьорът Томаш Секиелски. Заедно с брат си Марек, който е продуцент на лентата, Томаш е успял за пръв път да постигне нещо много важно: жертвите на педофилски посегателства не само говорят пред камерата, те застават дори очи в очи със своите мъчители. След десетилетия на мълчание хората, станали жертва на подобни посегателства, изнасят пред камерата най-интимни детайли: "Бях на седем или осем. Те ме опипваха по разни места, където не бива да пипат, по интимни места", разказва 39-годишната Ана и гледа право в очите своя тогавашен инквизитор. Едва след няколко опита тя най-сетне съумява да нарече нещата с истинските им имена. Catholic Cult News@news_cult Documentary on child sex abuse by Catholic priests stirs debate in Poland | DW | 15.05.2019 https://www.dw.com/en/documentary-on-child-sex-abuse-by-catholic-priests-stirs-debate-in-poland/a-48754367 … Polish pedophile priest documentary stirs debate A newly released documentary about children who were sexually abused by Polish priests has shaken the country, bringing a once-taboo topic to the fore. Now, the Catholic Church and politicians are... dw.com Виж другите туитове на Catholic Cult News "Само не казвай никому" Свещеникът, който седи до нея, изглежда хем притеснен, хем сякаш отдавна е очаквал този ден на шок, а и на покаяние. С лице, заровено в двете си ръце, той казва: "Какво ли да правя сега?" Казва още, че се разкайва за деянията си и често се моли за онези, на които е посягал. Сигурно щял да се опита да компенсира извършеното, ако можел по-рано да срещне Ана. „Какво, пари ли ми предлагате?" – възкликва възмутено тя. Стореното не може да се заличи с никакви пари. Вече цяла Полша говори за този филм. В една страна с 90% практикуващи католици, където думата на свещеника все още има сериозна тежест, особено на село, новите разкрития за сексуални посегателства в църквата предизвикват същинско земетресение. Не само заради личните истории на жертвите, но и заради това, че постепенно излизат наяве вътрешните механизми, по които е функционирала системата на мълчание в църквата: затворени врати, закрила на предполагаеми извършители, масово недоверие към жертвите и техните истории. Редом с отделните истории за сексуални посегателства, от които на човек може да му настръхне косата, филмът изважда на бял свят именно и тези механизми. "Педофилията в църквата винаги е проблем на системата", казва пасторът-йезуит Яцек Прушак в едно интервю. "Не бива нещата да се свеждат само до отделните извършители. Те са само едната страна на медала. Другата е институцията, която е допускала те да вършат това, а понякога дори ги е оправдавала." Тъкмо това показва филмът с историята на един духовник, лежал в затвора заради сексуални посегателства срещу деца, но въпреки това после отново получил служба като духовен пастир на деца и юноши. "Извинявам се за всяка рана“ Не закъсняха и реакциите на църковното ръководство. Най-високопоставеният полски католик, архиепископ Войчех Полак веднага взе отношение. Макар че по време на снимките и той, и редица други високопоставени духовници отказваха да говорят пред камерата. В официалния си отговор до екипа пишело, че филмът е тенденциозен. Веднага след премиерата обаче – завой на 180 градуса. Църковното ръководство начаса се извини на жертвите, архиепископ Полак дори благодари на авторите на филма за "смелостта" и демонстрира покрусата си. "Голямото страдание на жертвите пробужда чувство на болка и срам. Благодаря на всички, проявили смелостта на говорят за това страдание. Извинявам се за всяка рана, нанесена от църковни лица", заяви Полак с писмена декларация. Другояче реагира обаче архиепископът на Гданск Лешек Глодж, един от представителите на ултра-консервативното крило в полската църква.Пред една репортерка той заяви, че имал по-важни работи от това да гледа някакви "евтинии". Няколко опозиционни партии вече настояват за създаването на разширена анкетна комисия, в която да влязат и представители на жертвите. Издигат се искания за достъп до църковния архив. Дори най-голямата опозиционна партия, "Гражданската платформа", която винаги се е стремяла да поддържа добри отношения с църквата, сега предпазливо застава на дистанция. Нейният лидер Гжегож Схетина казва: "Борбата срещу педофилията не е борба срещу църквата. Тя е борба в защита на децата. И никой няма да ни спре." Премиерата на филма съвпадна с един горещ политически сезон в Полша. През май предстоят европейските избори, през есента – парламентарните, а догодина се избира нов президент. Управляващата партия "Право и справедливост", която винаги се представя като пазителка на вярата и църквата, сега се опитва да влезе в ролята на водеща сила в борбата срещу сексуалните посегателства над деца в католическата църква. Лидерът на партията Ярослав Качински заяви: "Особено строго ще бъдат наказвани онези, които са носели отговорност за деца. И това се отнася не само за проповедниците, но и за високопоставените. Ще бъдем безкомпромисни. Но нима това означава, че престъпленията, извършени от отделни духовници, оправдават атаките срещу цялата църква? Че сега вече всеки може да обижда католиците? Не!" Zdzisław Ż..(RODO)@ZaZdzislaw ŚWIAT już wie>Controversial paedophilia documentary released in Poland: ‘The pope is very concerned’https://www.9news.com.au/world/tell-no-one-paedophilia-documentary-released-on-youtube-shakes-poland/f5857a4d-2b86-4fa1-bec6-32b7f78463d5 … @Dorota2604 9:54 ч. - 16.05.2019 г. Controversial paedophilia documentary released in Poland: ‘The pope is very concerned’ A new documentary released on YouTube has shaken Poland 9news.com.au Виж другите туитове на Zdzisław Ż..(RODO) Нови тежки наказания за сексуални посегателства? Междувременно правителството внесе законодателни предложения за промени в наказателния кодекс. Предвижда се наказание до 30 години лишаване от свобода за сексуални посегателства, отменя се давността и се повишава от 15 на 16 години възрастта на децата, които подлежат на особена закрила. Едно вече е ясно: След този филм проблемът вече не може да бъде заметен под килима. Още повече, че авторите подготвят и втора част, а ще публикуват и книга. Събрали са толкова много истории, че не е възможно да ги поберат в два киночаса. Истории, които църквата дълго време е държала под похлупак. Прекалено дълго, защото се е опасявала да не проиграе най-голямото си богатство: убеждението на хората, че тя е лоно на вярата, на опората и утехата. Вътре в църквата вече се чуват оплаквания, че хората все по-често поставяли знак за равенство между "духовник" и "педофил". В резултат от това все по-малко стават семинаристите, а все повече млади хора обръщат гръб на църквата като цяло и в частност – на часовете по религия в училище. С две думи: в Полша е в ход ускоряваща се секуларизация. Documentary on child sex abuse by Catholic priests stirs debate in Poland A newly released documentary about children who were sexually abused by Polish priests has shaken the country, bringing a once-taboo topic to the fore. Now, the Catholic Church and politicians are under pressure to act. Within just three days, 11 million people watched the Tell No One documentary about children who were sexually abused by Polish priests. The film, which was made by brothers Tomasz and Marek Sekielski, premiered on YouTube last weekend. It was financed though crowdfunding after the filmmakers struggled to find a television station willing to support the project. Now their documentary, which has quickly become one of YouTube's most watched films in Poland, is making national and international headlines. "I think there was a need for such a film; there have been more and more media reports on this topic lately," Tomasz Sekielski, who directed the documentary, told DW. As 90% of Poles adhere to Catholicism and priests in Poland are still held in high regard, particularly in the countryside, the film has sent shock waves throughout Polish society. Not only because of the harrowing tales of abuse retold by former victims, but also because the film reveals how victims were ignored, disbelieved or shunned, and how perpetrators were protected by the Church. Confronting former abusers...

Напиши коментар