Всеки човек трябва сам да реши дали да отиде да празнува в Църквата или не, съобразявайки се с много обстоятелства. На първо място, това е здравословното му състояние, на второ място, отговорността към другите (семейство, съседи, колеги) и на трето място, съветите (благословението) на духовника му. Ако няма никакви препятствия, то как може да ограничиш себе си в радостта от Възкръсналия Христос, Който победи смъртта и дарува на всеки от нас безсмъртие!
Протойерей Владимир Вигилянски: Духовният отговор на коронавируса е в Евангелието

„Царград“ продължава цикъла беседи със свещенослужители, посветени на ситуацията с разпространението на коронавирусната инфекция. Защо ни е изпратено това изпитание? Как да реагират на него вярващите? И накрая, какво да правим при условие, че достъпът до православните храмове е ограничен и това може да помрачи празнуването на празника Пасха за християните? На въпросите на „Царград“ отговаря настоятелят на храма Света мъченица Татяна при Московския Държавен университет М. В. Ломоносов, заместник-председател на Информационната комисия при Епархийския съвет на град Москва протойерей Владимир Вигилянски.

 

- Отец Владимир, днес мнозина говорят, че от една страна коронавирусът е наказание за маловерието ни, а от друга страна - изпитание на нашата вяра, каквото имаше в годините на съветските гонения. Как в подобна ситуация да не се отчайваме, а да се укрепяваме във вярата?

 

- Медиите разглеждат световната епидемия от COVID 19 от най-различни гледни точки – социална, медицинска, икономическа, политическа, нравствена. Но духовният аспект по някаква причина винаги остава встрани. А ние, християните, знаем, че в Евангелието има отговори на всички житейски въпроси. Даже ако вземем и на пръв поглед най-незначителните епизоди от Благовестието за взаимоотношенията на Иисус Христос със заразноболните – прокажените.

 

Епизодът с единия прокажен е описан в три от евангелията, а този с десетте прокажени - само в евангелие от Лука (17:12-19). Във всички тези откъси обаче има няколко важни момента. Първият е обръщането на тези безнадеждно и заразноболни към Господ със смирение („Ако искаш, можеш ме очисти“) и покаяние („Иисусе Наставниче, помилуй ни!“). Вторият е, че Христос се докосва до прокажените и те оздравяват. И накрая, третият – как след това Господ ги изпраща при свещеника, за да принесат дар, жертва, благодарение. В един от епизодите, свързан със самарянина (другородец), Спасителят казва: „Стани, иди си, твоята вяра те спаси.“

 

Уверен съм, че в тези евангелски откъси има всичко, което е нужно на християнина, за да разбере как да постъпи в сегашната ситуация.

 

- Руската църква предприе наистина безпрецедентни санитарно-епидемиологични мерки и въпреки това все още се чуват гласове на някои политици и активисти от социалните мрежи с искания за пълно затваряне на храмовете. Въобще за коронавируса ли става дума?

 

- Мисля, че отговорът на този въпрос е в заявлението на Правния отдел на Московската Патриаршия от 26. Март 2020:

 

„Правото на човека и гражданина на свобода на съвестта и свобода на вероизповеданието може да бъде ограничавано с цел защитаване здравето на гражданите само с Федерален закон... Други актове на органите на властта (включително актове на органи на властта, които са субекти на Руската Федерация и общински органи) не могат да ограничават свободата на съвестта и свободата на вероизповеданието, включително правото на гражданите да посещават религиозни обекти с цел участие в богослуженията, понеже тези актове нямат статут на Федерални закони.“

 

Ние, свещенослужителите, също не можем да ограничим енориашите да посещават храма. Ще добавя и това, което винаги е било непонятно за светските юристи: църковните Таинства, случващи се в храма (Изповед, Причащение, Маслосвет), съединяват човека с неговия Създател и Спасител. А това се явява главния смисъл в живота на православния човек.

 

- В днешната напрегната обстановка много вярващи хора се вълнуват – ще могат ли да се причастят през Страстната седмица и ще ги пуснат ли изобщо в храма на Пасха. Как, според Вас, може сега да се решат тези въпроси? И възможно ли е изобщо да празнуваме деня на Великата Победа над смъртта, криейки се „под страх от смърт“ по домовете си?

 

- Всеки човек трябва сам да реши дали да отиде да празнува в Църквата или не, съобразявайки се с много обстоятелства. На първо място, това е здравословното му състояние, на второ място, отговорността към другите (семейство, съседи, колеги) и на трето място, съветите (благословението) на духовника му. Ако няма никакви препятствия, то как може да ограничиш себе си в радостта от Възкръсналия Христос, Който победи смъртта и дарува на всеки от нас безсмъртие!

 

Източник: tsargrad.tv

 

Превод: Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар