Известно е, че в цивилизованите страни правото на живот се признава на всеки и на никого не трябва да се отказва здравна помощ и здравна грижа. Това означава, че при здравеопазването не може да се разчита на невидимата ръка на пазара, на конкуренцията, и на пазарните сили. Това се казва в анализ на проф. Христина Вучева*, направен специално за Агенция БГНЕС. Ето какво ще се твърди в него:
Проф. Христина Вучева: Здравният модел на Ананиев е стихиен, ще доведе до фалити на болници

 

Предложенията за реформи в здравеопазването започнаха още през 2010 г. Тогава бяха заявени намерения и планове за следните изменения:

 

*Оптимизиране на болничната инфраструктура;
*Въвеждане на нов вид здравна карта, и до края на 2014г. всеки да има електронно здравно досие;
*Премахване на клиничните пътеки и замяната им с диагностично свързани групи като метод за определяне стойността на медицинските услуги.


Тези бъдещи промени бяха записани и в Националния план за реформи за 2011 г., който беше представен в ЕК. Нито едно от тези предложения не се осъществи до сега. Няма и обяснение, защо управляващите се отказаха от тях.

 

По предложение на Симеон Дянков, – тогава министър на финансите и вицепремиер, – през 2010 и 2011 г. правителството осъществи две съществени изменения в законовите разпоредби,които имат важна роля и до днес при организацията на здравеоопазването.

 

Те са следните:

*Първо, промени се реда за избиране на ръководител на НЗОК. Дотогава той се избира от Надзорния съвет на касата. След поправката на закона за НЗОК, изборът се осъществява от Народното събрание и отпада изискващия се до тогава конкурс за длъжността. Така през 2010 г. с лека ръка без каквато и да е аргументация се зачерта принципа на общественото начало за управление на  НЗОК.


*Второ, премахва се отделното организиране и финансиране на всичко, свързано с общественото здраве. Около 300 млн.лв. разходи за тази цел, плащани до идването на Дянков пряко от държавния бюджет чрез бюджета на Министервото на здравеоопазването, се прехвърлят за финансиране от НЗОК. Отново се пренебрегва важен принцип на здравеопазването, валиден за всички развити и цивилизовани страни – че държавата е длъжна да се грижи за общественото здраве, включващо осигуряване на ваксини, хемодиализа, борба с туберкурозата, СПИН, и други заразни заболявания, предотвратяване на  епидемии, тежки и рядко срещани  заболявания, психически заболявания и др. от подобен характер.


Във всички развити страни пари за общественото здраве пари се осигуряват ако трябва и  чрез увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг. Точно обратното бе направено у нас през 2010 и 2011г. – закриха се административните структурни звена  – районните инспекции за обществено здраве, и всички дейности се прехвърлиха за финансиране от здравната каса вместо от държавния бюджет.

 

Предложеният нов модел на Министерството на здравеопазването също пренебрегва много от съществуващите в западните страни принципи за организацията на здравеоопазването.

 

Както и до сега реформирането и представянето на новите модели се прави без ясен анализ кои са недостатъците, които съществуват, и за чието отстраняване се създава новият модел. От поддръжниците на този  модел сме чули единствено, че те считат за основен проблем отсъствието на конкуренция, и – монополното, според тях, положение на НЗОК.

 

Известно е, че според повечето потребители на здравни услуги и според работещите за тяхното предоставяне, недостатъците, които притесняват всички, са следните:

 

Първо, по общо убеждение обществото отделя все повече средства за здравеоопазване, а то не става по-добро. Има постоянни съмнения, изказвани дори от настоящия министър на финансите, че от общия ресурс се краде и то много. Има го и противоположното твърдение – парите са недостатъчни, и вноската от 8 % трябва да се увеличи.Това виждане има значително по-малко привърженици.


Второ, все повече болнични заведения, които са общински или областни, и не са в няколкото големи града с работеща икономика, са изправени пред сериозен недостиг на срества и трагично ниско заплащане на персонала, който  непрекъснато намалява. В същото време не спира интереса и натиска за откриване на нови частни болници, които се рекламират открито като луксозни и скъпо платени места за правене на пари, въпреки че държат да са свързани с касата.


Трето, постоянни оплаквания и недоволство от състоянието на системата, която не осигурява лечението на хора с тежки и редки заболявания, особено за деца с такива заболявания, и особено след като и Фонда за лечение на деца в чужбина беше прехвърлен към НЗОК.


Четвърто, нарастващ натиск спрямо хората, които са потърсили лечение, и за да го получат, трябва да плащат допълнително независимо от сумите, които превежда касата по т.н. клинични пътеки


Пето, значителен брой от хората от малките градове и села реално са лишени от достъп до медицинско обслужване.
 

Да помислим кои от тези недостатъци ще изчезнат, ако наред с НЗОК има и други с подобна дейност – в каква насока можем да очакваме ролята на конкуренцията между НЗОК и новите здравни каси, които биха възникнали?

 

Известно е, че конкуренцията е способ, който поражда стимули, защото участниците се стремят да  максимизират очакваните печалби. В случая с многото каси конкуренцията между тях няма да породи нищо подобно, защото приходите са определени от общата за всички осигурителна вноска, а разходите на въпросните каси зависят от субекти, които са в друга орбита и под друго въздействие. Дори да приемем, че невъзможното се случи, и се появи стремеж към по-високи печалби и към по-ниски разходи, при многото каси – това би било пагубно за тези които очакват да бъдат лекувани. Може да се очаква намаляване качеството на указаните услуги от медицинските заведения, както и фалиране на общински и дори и на областни болници.

 

Както е известно, хората не търсят здравни услуги по същия начин, по който им хрумва да си купят сладолед, автомобил, телевизор, или нещо друго.Това означава, че  конкуренцията между касите няма да реши нито един от изброените проблеми на здравеопазването. Най-вероятно ще създаде други, особено след като се предвижда освобождаване на цените на предлаганите медицински услуги. Свободните договорни цени на услугите отговарят на пазарна среда и конкуренция, но не и на установеното разбиране по целия цивилизован свят за това как трябва да се предоставят медицински грижи в нормалните държави, където на никого не се отказва грижа за здравето.

 

В новия модел се разчита на частни фондове и застрахователни дружества, които ще привлечат част от вноската на хората, които имат доходи. Техният брой не е повече от 2 милиона души. Би трябвало авторите на реформата да обяснят как това само по себе си ще породи нови стимули за ефективност в НЗОК, в болниците, или дори в самите нови участници. По-вероятно е да настъпят нови и още по-тежки проблеми за обществото.

 

Ще възникне веднага проблемът с размера на осигуровките, плащани от държавата за останалите около 4 милиона души. Важно е кой ще поеме техните осигуровки – ако и този контингент ще се разпределя между състезаващите се каси, то може да се очакват контрапродуктивни и неефктивни действия.

 

Очакванията за положително влияние от т.н. „разбиване на монопола на здравната каса” не само са нереалистични, но и не е направена никаква сметка за разрушителните сили на подобна организация. Ако беше възможно чрез създаване на многобройни каси да се решават проблемите на ефективността на парите, които дъържавата дава за здравни услуги, то в САЩ когато възниква проблемът за изтичането на бюджетни средства по техните три бюджетни програми-/Меди кеър, Меди кейт и програмата за военните,/ той щеше да бъде решаван по този начин, а не чрез многото работа по създаването на т.нар. дигностично свързани групи като оценъчен механизъм за заплащане на медицинските услуги от страна на споменатите програми.

 

Ще припомня, че в повечето  страни се прилагат последователно и следните други елементи при организацията на здравеоопазването:

 

*Болниците и други медицински заведения в САЩ и в Европа, в масовия случаи, са организации, които се определят като non profit;


*Счита се за доказано, че конкуренцията и пазара са механизми, които са несъвместими  с действията на цивилизованите държави по отношение на организацията на здравните услути;  

                                 .
*Разходите за общественото здраве във всички развити страни се финансират от държавния бюджет, а не чрез осигурителни каси, застрахователни фондове , или други възможни финансови инструменти.


Много по-резултатно би било реформата  от началото на слезващата година да започне със следните стъпки:

 

Първо, да се обяви чрез законови промени, че договор с Касата ще сключват само non profit дружества – без значение дали са държавни, общински, или частни – достатъчно е за да юридически лица с нестопанска цел от обществена полза.


Второ, да се започне работа по обещаните през 2010 г. и 2011 г. законови промени и Здравна карта.


Трето, да се върне първоначалната законова конструкция за избор на управител на НЗОК от надзорния съвет на касата.


Четвърто, да се възстанови фонда за лечение на деца в чужбина.


От посочените промени повече време изисква разработването на оценките за диагностично свързаните групи, и до тяхното създаване трябва да се подобрят използваните до сега оценки /т.н.здравни пътеки/.

 

====

*Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Helleborus на 16.07.2019 в 13:12
Според мен, когато се обсъждат сложни теми, трябва да се внимава да не се нарушат най-основните, базисни принципи. А най-основният принцип е, че всяка една дейност се развива в рамките на един кръг от хора, които се обединяват и организират, за да постигнат една своя обща цел, която формулират ясно, финансират я и избраните отговорници дават отчет за нея пред кръга. Всеки кръг е независим и дейността му не подлежи на контрол или санкция, освен, ако не става въпрос за престъпление. Дали говорим за семейство, НПО, взаимоспомагателна каса, кооператив, корпорация или държава, няма голяма разлика в основния принцип. Държавата просто представлява кръга на обединения целокупен народ, който й е поставил определени задачи, заради които й е предоставил и бюджет, а тя е длъжна да реализира с тези средства поставените цели. Дали тя ще ползва услугите на частни фирми не е толкова важно, важно е да осигури крайния резултат, в рамките на бюджета си, който да разходва пестеливо и да отговаря пред хората. Ако тя е поела ангажимент срещу здравната вноска да осигури безплатно лечение, тя е длъжна да го осигури навсякъде, на всеки български гражданин, на ниво. От друга страна, обществото има всяко едно право да се сдружава допълнително, колкото и когато си поиска, за да постигне други свои цели. Нищо не може да попречи на определен кръг от хора да се обединят, да направят допълнителни вноски, за да постигнат още по-високо ниво на услугата за себе си. Това е тяхно частно начинание, то не касае никой, който не е участник там и не подлежи на допитване до държавата, дали може или не, нито хората са длъжни да изпълняват държавни повели. Ако двама или трима души си помагат взаимно в живота, споделяйки разходите си, то това е същото и когато два милиона си помагат, то е частно лично начинание, с частна, лична цел. Която обикновено е да надгради над базата, която осигурява държавата. Частни каси може да има колкото си поискат хората и тези каси ще дават на хората онова, заради което те са направили вноски. Когато държавата изпълнява своя ангажимент, тя не може да си прави сметката да употребява тези частни каси, защото те са частни, това са различни кръгове, различни договори, различно финансиране и отчета е пред тези, които дават парите. Правото на сдружаване е гарантирано от закона, така хората си помагат помежду си, което няма никаква връзка с онова, което политиката дължи срещу данъците на хората. Тъжното в България е, че държавата нито дава на хората онова, което е длъжна, защото си прехвърля неправомерно отговорността на други субекти, с които се оправдава, нито оставя хората да направят нещо сами за себе си, защото обсебва и частните начинания, като се мъчи да ги подчини. Така е и в медицината и в образованието и в опазването на реда.
Проф. Христина Вучева: Здравният модел на Ананиев е стихиен, ще доведе до фалити на болници на 16.07.2019 в 13:55
Ще фалират малките държавни и общински болници за сметка на малките и не толкова малките ЧАСТНИ болници из страната, та кой твърди, че това не е търсен ефект?? От бюджетар No. 1 и ко. - толкова!
Вучева - на 16.07.2019 в 14:14
- министър-председател!!!
Капитал на 16.07.2019 в 14:46
Helleborus, с удивителна упоритост се повтаря твърдението, че държавата пречела на частните здравни услуги и частното здравно застраховане. Това просто не е вярно фактически. Частни заведения и фондове има още отпреди голямата здравна "реформа" (1999), има ги и досега. Друг е въпросът, че те са доказано ялови. Това си е техен проблем.
Капитал на 16.07.2019 в 14:46 на 16.07.2019 в 15:06
Уффф… Човекат иска да каже и е казал нещо съвсем различно от еднопластовото Ви твърдение! Трябва да се чете с разбиране и бавно!!
Helleborus на 16.07.2019 в 16:00
Това, което твърдя е, че държавата гледа собственически на всички организации и сдружения, които трябва да са напълно свободни, докато неглижира тези структури, които са държавни, което смесване и размиване на границите е грубо погазване на най-„свещената“ за демокрацията презумпция, за защита на частната собственост и интерес. Държавната собственост също е частна, аз изхождам от това, когато говоря за защита на тази собственост. Само че народът е собственик, ние сме всички в някакъв смисъл една корпорация, една организация на съсобственици. Ние сме назначили политиците да управляват активно и отговорно всичко, което е наше общо, пътища, земя, ресурси, охрана, общи солидарни системи... Там държавата трябва да бъде силна, там тя трябва да бъде яростна и безкомпромисна в опазването на нашия интерес, защото е затова назначена от нас. Само че държавата изобщо не прави това, тя подарява всичко наше на трети лица, на единици, частници, с което се нарушава този национален кръг, държавата всъщност ни отнема правото да владеем собствеността си. Всичко тя раздава, разпилява, по концесии, обществени поръчки, а солидарните системи, като тази на здравеопазването, са пробутани пак да се самоуправляват (откъде накъде ще се самоуправляват???), да фалират, да липсват кадри, апаратура, лекарства... Държавата руши пирамидалната структура, която е необходима, за да управляваме имуществото си като народ, където управлението не бива да излиза извън правителството, така че тя ни краде по най-безочливия начин. Така че аз съм за силна държава, която да спре да краде от общото и да раздава на частници. Но съм против държава монополист, която се пише началник на всякакви частни начинания, където се групираме по интереси, по желание, в различни инициативи и каузи, в различни по-малки наши кръгове на организация. Поради някаква причина държавата не уважава тази собственост и това волеизявление на народа, кога той иска да опази нещо като народ и кога той иска да бъде оставен на мира, в личните си дела.
Да си върнем държавата, държавата, която беше наша - НРБ на 16.07.2019 в 18:36
До: Helleborus на 16.07.2019 в 16:00 ++++++++++++++++++++++Така рече Helleborus на 16.07.2019 в 16:00+++++++++++++++++++ Само че държавата изобщо не прави това, тя подарява всичко наше на трети лица, на единици, частници, с което се нарушава този национален кръг, държавата всъщност ни отнема правото да владеем собствеността си. Всичко тя раздава, разпилява, по концесии, обществени поръчки, а солидарните системи, като тази на здравеопазването, са пробутани пак да се самоуправляват (откъде накъде ще се самоуправляват???), да фалират, да липсват кадри, апаратура, лекарства... Държавата руши пирамидалната структура, която е необходима, за да управляваме имуществото си като народ, където управлението не бива да излиза извън правителството, така че тя ни краде по най-безочливия начин. Така че аз съм за силна държава, която да спре да краде от общото и да раздава на частници. Но съм против държава монополист, която се пише началник на всякакви частни начинания, където се групираме по интереси, по желание, в различни инициативи и каузи, в различни по-малки наши кръгове на организация. Поради някаква причина държавата не уважава тази собственост и това волеизявление на народа, кога той иска да опази нещо като народ и кога той иска да бъде оставен на мира, в личните си дела. ++++++++++++++++ Драги Helleborus, на частникът най-много му допада максимата "Колкото повече - толкова повече!" Бил го казал някой си Мечо Пух... Така се възпитават поколения в алчност "Колкото повече - толкова повече!" Ах, милият Мечо Пух! Колко е сладък! Имаше един начин държавата да е силна - не го харесахте. Харесахте милият самоексполоатиращ се частник "Колкото повече - толкова повече!" После едни хиени схрускаха милия самоексплоатиращ се частник и си поставиха техни хора начело на партиите, на правителствата, на нашата държава, която загуби определението си "НАРОДНА". И правилно, защото "нашата" държава престана да е наша, да е народна. Нашата държава стана държава на хиени и лешояди. Затова ни глозга кокалите и ни предава интересите. Как смяташ, че добрата за капитала държава (не за народа) може да бъде наша държава. Ние, народът непрекъснато и зорлем биваме отчуждавани от държавата. Това правят тук, това правят и в Русия. Казано е защо - за да бъдем покорни роби. Вълци, хиени и лешояди само по един начин се грижат за корпорацията "държава", за божието стадо: "Колкото повече - толкова повече!" Такава е природата на обществено-икономическата корпорация "КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА". Ето как Стариков обяснява врътката с неправителствените пенсионни фондове (НПФ) в Русия, която миналата година доведе до орязване на завоюваните права на руските граждани от времето на тяхната държава СССР: https://www.youtube.com/watch?v=cxA9TrIdMTE
Отговорен на 16.07.2019 в 19:11
Ананиев няма модел ! Има желание да избяга от отговорност за управлението на ресора, който води. Точно както през годините избягаха от ресор икономика, образование, енергетика. Сега ревът че им била манипулирана цената на тока, примерно. Еми умирайте, не може всички да са на далавера ..... Цената на водата в София подмина тази в Израел. Пак по същата причина. Стига с тези модели и простотии. Трябва просто да си носят отговорност и ако не могат и "предлагат модели" да си ходят в къщи.
Толкова много излишни думи на 16.07.2019 в 19:21
А може да се каже просто, че клептокрацията през соца се трансформира в олигархическа мафия днес. И отиваме към охлокрация. Според политическата доктрина за анациклозата (от гръцки: ἀνακύκλωσις) - ацикличната теория на политическа еволюция съществуват три „доброкачествени“ основни форми на управление: монархия, аристокрация и демокрация, както и три „злокачествени“ форми на управление: тирания, олигархия и охлокрация. Анациклозата твърди, че „доброкачествените“ форми са присъщо слаби и нестабилни, бидейки склонни към бързо израждане в трите „злокачествени“ форми на управление. Според доктрината, на „доброкачествените“ управления са присърце интересите на всички, докато на „злокачествените“ управления са присърце интересите на малцина избрани. За основоположник на доктрината се смята Полибий, който подрежда формите за управление в следната циклична последователност: монархия – тирания – аристокрация – олигархия – демокрация – охлокрация. В България все прескачаме доброкачествените форми и устойчиво поддържаме злокачествените форми на управление. Макиавели в "Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий" дава следното решение за стабилност на управлението: то трябва да съдържа не последователно, а едновременно и трите „доброкачествени“ форми, което дава възможност да се избегнат "злокачествените форми. Повечето съвременни държави са устроени на този принцип: те съдържат едновременно елементи на монархия (крал, президент) и двукамерен парламент, в който са представени "аристокрацията" (Камара на лордовете, Сенат, губернатори) и "демокрацията" (народни представители).
Без твоите много превдзети и излишни думи на 17.07.2019 в 01:14
До: Толкова много излишни думи на 16.07.2019 в 19:21 =============== Мъдрият народ е казал: "Интересът клати феса." Това е най-краткото и просто определение на всяка обществено-икономическа система. Формите на системата може да са и като речените от теб по-горе, но същината на системата зависи от това кой е собственик на средствата за производство на средства за потребление и на други средства за производство. Когато собствеността върху средствата за производство е обществена и обществото е делегирало на държавата да ги управлява в своя полза (на обществото), и умее да контролира държавата, тогава тази държава е ДОБРОКАЧЕСТВЕНА. Когато средствата за производство не са държавна собственост, те обслужват само част от обществото - олигархичната част – свръх богатите финансово-корпоративни олигарси, които мафиотски купуват и държави и министри, и цели прости народи с тъпи и още по-тъпи индивиди, които си въобразяват, че са станали умни след като са чели история на философията...
JJJ на 27.07.2019 в 09:11
Първо: по конституция държавата е длъжна да осигури безплатно, общо достъпно здравеопазване, финансирано по най- демократичния обществен начин, чрез бюджета на държавата. За да е в състояние ДЪРЖАВАТА, да издържа в идеално състояние държавните болници, то броят им трябва да бъде драстично съкратен, а не да ги чакат да ФАЛИРАТ. Напр. на 200000 души - по 1 държавна болница с големината на Военна болница София. Второ: частното, осигурително и/ или кешово здравеопазване работи на абсолютно пазарен принцип! Там ролята на държавата и Българския Лекарски Съюз е при лицензирането на тези болници и контролиране начинът на работа в тези болници: добрата лекарска практика, да се зседи за злоупотреба с доберието на пациентите чрез проследяване на здравните им досиета и т.н., и т.н.. Прости основни принципи; прости правила; да има кой да ги изпълнява! Не може да има сливане, преливане на частно- пазарно и държавно- бюджетно. Колаборация между двата сектора, но не и финансово преливане. Обикновено в частния сектор се извършва тежката, трудоемката диагностична работа, а в бюджетната скъпата, оперативна, лечение на раково болните и т.н..

Напиши коментар