На 23 март се навършиха 115 години от рождения ден на режисьора.

Снимка: Getty

 


По време на над половинвековната си кариера Куросава засне 30 филма и си спечели статута на един от най-важните и влиятелни режисьори в света. Без него не биха съществували спагети-уестърните на Тарантино, а без влиянието на неговото творчество самотните воини щяха да изглеждат съвсем различно. Именно той вдъхновява Джордж Лукас да създаде „Междузвездни войни“. Ето някои негови филми, които промениха веднъж завинаги световното кино.

 

"Без съжаление за младостта ни"

 


Първият следвоеннен филм на Куросава е и единственият, в който главният герой е жена. „Без съжаление за младежта ни“ е може би най-политическият филм на режисьора, който открито критикува милитаризацията и репресивния политически режим в страната в предвоенните години.

 

Филмът не носи широко признание на режисьора и разделя публиката, не само заради радикалното му политическо послание, но и защото главният герой е жена. „Без съжаление за нашата младост“ е смела работа и един от първите анализи на противоречивото предвоенно време. 

 

"Рашомон" 

 


"Човешките същества не могат да бъдат честни със себе си и за самите себе си. Те не могат да говорят за себе си без разкрасяване", пише Куросава в автобиографията си. Именно на това твърдение се основава разказът на Рюноске Акутагава „В гъсталака“, който описва убийството на самурай и изнасилването на неговата съпруга от различни, противоречащи си гледни точки. Тази концепция е новаторска и неразбираема дори за онези, които работят над филма. Така, още по време на снимките, един от помощниците на режисьора казва на Куросава, че историята го смущава, защото предлага цели четири обяснения за случилото се, но нито едно решение кой е прав и кой не.

 

Филмът е двусмислен и е приет доста сдържано, затова Куросава решава да премахне името си от надписитее. Въпреки това японистката и представителка на Италианската филмова компания Джулиана Страмигиоли има съвсем различно мнение за филма и успява да убеди киностудиото Daeie да го изпрати на фестивала във Венеция.

 

"Рашомон", 1951 г.

 

Звучи патетично, но е истина: след победата на „Рашомон“ във Венеция светът на киното вече не е същият. Куросава разкрива японското кино на Запада, а японските режисьори получават възможност да показват работата си не само на местната публика, но и на целия свят. За първи път филмът въвежда концепцията за ненадежден разказвач на истории: ретроспективите в „Рашомон“ не се използват за запълване на дупки в историята, а ни дават друга версия за случилото се. „Рашомон“ утвърждава Куросава като майстор и поставя японското кино на картата на световната култура.

 

"Седемте самураи"

 

Първоначално Куросава иска да разкаже за един ден от живота на един самурай, но след това попада на историята за  самураи, които защитават фермерите от бандити. В първия проект на сценария има само шестима самураи, но, както разумно предполага режисьорът, заснемането на историята на шестима образцови самураи е скучно, затова решава да въведе седми герой, който нарушава спокойствието. В ролята е главният бунтар на японското кино и един от любимите актьори на Куросава, Тоширо Мифуне. 

 

Доста простата история е придружена от невероятно трудни снимки. Режисьорът не иска да снима сред декори, тъй като това според него ще повлияе на достоверността на актьорската игра, така че повечето снимки, продължили почти година, са в натурална среда. Продукцията на филма е спирана няколко пъти (когато това се случва, Куросава отива спокойно на риболов, изчаквайки студиото да промени решението си), а първоначалният бюджет се увеличава три пъти.

 

 

По време на снимките на "Седемте самураи", Снимка: Getty

 


„Седемте самураи“ се превръща в най-скъпият филм в историята на японското кино, въпреки че по холивудските стандарти бюджетът му е доста скромен. Куросава заснема сцените с битки с няколко камери едновременно, за да покаже движението от различни ъгли. Това създава напълно потапяващ ефект. Както в случая с „Рашомон“, критиците разделят киното на преди "Седемте самураи" и след това и казват, че екшън филмите биха били напълно различни, ако този филм не съществуваше.

 

"Да се живее"

 

Куросава често намира вдъхновение в руската литература. Най-хуманистичният му филм е по повестта на Лев Толстой „Смъртта на Иван Илич“.

 

Такаши Шимура, който участва в 21 от 30-те филма на Куросава, играе ролята на ръководителя на общински съвет Канджи Ватанабе, който открива, че има рак на стомаха и не му остава да живее дълго. Фаталната диагноза събужда стария бюрократ за живота. Той разбира, че никога не е живял истински, затова тръгва да търси смисъла на съществуването. Отначало го търси в забавленията, но след това се запознава с веселата девойка Тойо, която му казва, че е много по-щастлива, откакто е започнала да прави играчки, защото сега й се струва, че сякаш играе с всички деца на Япония. Ватанабе решава, че и той може да направи нещо добро, и хвърля всичките си останали сили в изграждането на детска площадка.

 

 

Акира Куросава

 

Филмът не само се опитва да разбере какъв е истинският смисъл на живота, но също така изследва проблемите на японската бюрокрация, чиито служители работят не за да подобрят обществото, а за да осъществяват безсмислени бюрократични процедури всеки ден. „Да се живее“ разказва и за отчуждението между родители и деца: семейство Ватанабе се интересува само от наследството си, а режисьорът вижда причината отчасти в урбанизацията на обществото и манията за работа.

 

„Да се живее“ е универсална човешка история и както отбелязва големият американски критик Роджър Ебърт, колкото повече гледате този филм, толкова повече виждате себе си в него.

 

"Телохранител"

 

Още един филм на Куросава за трудната самурайска съдба. В „Седем самураи“ режисьорът говори за техния живот в рамките на строгата кастова система, в която основната им цел е не да печелят пари, а да изпълняват задълженията си. В „Телохранител“ главният герой става самотен бунтовник, верен само на себе си.

 

След падането на шогуната Токугава в епохата Едо, самотните самураи се скитат из градове и села в търсене на работа. Един от тях, безименният ронин, изпълняван от Тоширо Мифуне, пристига в град, в който воюват два клана. Той решава да заеме междинна позиция, като води и двете враждуващи страни за носа. "В този град ще ми платят за убийството. И за този град би било по-добре, ако всички бяха мъртви", отбелязва героят. 

 

 Плакат на "Телохранител", 1961 г.

 

На мястото на самурая, който е готов да пожертва живота си, за да изпълни дълга си, идва героят неконформист и личните интереси са приоритет за него. „Телохранител“ е много нихилистичен филм, особено за Япония, в който Куросава не се страхува да прибегне до насилие, което е необичайно за японското кино. Някои критици наричат ​​"Телохранител" най-умело заснетия филм на Куросава - принос за това има и операторът Казуо Миягава, с когото той работи и по филма "Рашомон". 

 

„Телохранител“ е пресъздаден кадър по кадър от Серджо Леоне във филма „За шепа долари“ с Клинт Истууд. Студио "Тохо" дори съди италианеца. Именно творбата на Куросава поставя основата на филмовия жанр спагети-уестърн.

 

"Трима негодници в скритата крепост"

 

След като прави сериозна адаптация на пиесата на Максим Горки „На дъното“, маестрото решава да заснеме нещо забавно в стила на холивудското кино. В резултат на това през 1958 г. излиза приключенската комедия „Трима негодници в скритата крепост”, който печели невероятната любов на японските зрители, а също така се превръща в извор на вдъхновение за сценария на първия епизод от „Междузвездни войни”. Може дори да се каже, че Джордж Лукас не просто е бил вдъхновен от „Трима негодници...“, но е заимствал сюжетни елементи и художествени техники от него. Впрочем режисьорът никога не го е криел.

 

 

С Джордж Лукас и Стивън Спилбърг, 1990 г.

 

Всичко започва с това, че двама селяни неудачници бягат от бойното поле, но скоро са хванати и изпратени в затвора (във версията на Лукас те ще бъдат роботите C3PO и R2D2). Те успяват да избягат от затвора и се срещат с мистериозен непознат, самурая Рокурота Макабе (прототип на Оби Уан Кеноби). Той се опитва да премести принцесата на падналия клан Юки на сигурно място и решава да вземе селяните със себе си, въпреки че не им казва за истинския произход на момичето. В "Междузвездни войни: Нова надежда" тази принцеса, разбира се, ще бъде Лия. Между другото, същият мотив се повтаря в първия епизод от космическата сага, където кралица Падме Амидала ще се преструва на една от своите прислужници. Освен това класическият за сагата монтажен преход, при който един кадър преминава в друг, също е заимствана от Куросава.

 

"Дерсу Узала"

 

Филмът е създаден в един от най-трудните периоди в живота на режисьора. Той се завръща в родната Япония след неуспешни опити да започне кариера в Холивуд. Поради постоянните закъснения в производството и пълното неразбиране между японците и американските киностудия, той не успява да завърши нито един от проектите, които започва: „Влакът беглец“ е завършен от Андрей Кончаловски много години по-късно, въпреки че от сценария на Куросава е останало много малко, а "Тора! Тора! Тора!" за нападението на Япония над Пърл Харбър през Втората световна война - от японските режисьори Кинджи Фукусаку и Тошио Масуда. 

 

 Снимките на "Дерсу Узала", 1975 г.


В опит да съживи кариерата си, Куросава прави филм за бедняшките квартали на Токио, „Додескаден“, който е приет хладно от публиката. Режисьорът прави опит да се самоубие, но за щастие не успява. Спасението идва неочаквано от „Мосфилм“, който предлага на Куросава да работи в СССР. 

 

Почти четиридесет години Куросава има идеята да заснеме филм по мемоарите на изследователя Владимир Арсениев за експедицията му в Усурийския край. Филмът разказва историята на приятелството на Арсениев, в ролята Юри Соломин, и ловеца от тайга Дерсу Узал. Той неведнъж помага на експедицията на Арсениев и го спасява от смъртта. С течение на времето обаче родната му тайга постепенно отстъпва място на цивилизацията и за ловеца става все по-трудно да води познатия начин на живот. 

 

Акира Куросава (вляво) и Юрий Соломин (вдясно) по време на снимките на "Дерсу Узала", 1975 г.


Изглежда, че Джордж Лукас се е вдъхновил не само от филма „Трима негодници в скритата крепост", но и от „Дерсу Узала“. Сцената със спасяването на Арсениев от ловеца във виелицата много напомня за сцената на спасяването на Люк Скайуокър от Хан Соло в снежната пустиня на планетата Хот. Според някои (въпреки че няма потвърждение на това) Дерсу Узала е първообразът на един от най-популярните филмови герои на нашето време - майсторът Йода.

 

„Дерсу Узала“ е първият чуждоезичен филм на Куросава и донесе на Съветския съюз „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“.

 

Превод: "Гласове"

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

1 коментар/a

Ханибал Барка на 24.03.2020 в 23:12
Искам да се пише за Ran и Кагемуша - сянката на война

Напиши коментар