Празникът на светите равноапостоли Кирил и Методий бележи началото си от средата на ХIХ век, в разгара на духовното възраждане на българския народ. Първоначално се свързва с училищните тържества, които били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва деня на светите братя. Съвременната историография приема, че първото честване става по инициатива на Найден Геров на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на 24 май. От 1968 г. Църквата се връща към датата 11 май. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.
24 май през годините

 

Как е бил отбелязан празникът в столицата през 1931 г., разказва в статия вестник „Македония“:

 

„При хубаво пролетно време още към 9 ч. сутринта площадът пред храм „Св. Александър Невски“ започна да се пълни с ученици от всички столични училища. В 10,30 ч. в аналоя пред храма Н.В.П. софийският митрополит Стефан, в съслужение с няколко свещеници, отслужи молебен, предаван далеч около площада чрез 4 високоговорители. На молебена присъстваха министърът на народното просвещение Александър Цанков, други министри, членове от свитата на Н.В. Царя, столичният кмет, началникът на гарнизона, представители на македонската емиграция, ветераните – български и руски, много висши офицери и чиновници, гражданството и учащата се младеж.

 

След службата говори професорът от Духовната академия Ганчо Пашев, който подчерта подвига на светите братя, „които забравиха себе си, мислейки за народа“. След това големият хор от около 400 души на Драгия Тумангелов изпълни „Шуми Марица“ и химнът на Кирил и Методий.

 

Образувано бе шествие, начело с иконата на двамата солунски светци, група деца в народни носии, министрите, ветераните, организациите и учащите, която мина по булевард „Цар Освободител“, ул. „Търговска“, бул. „Дондуков“ и завърши на площад „Св. Неделя“. Учащите дефилираха в стройни редици, начело с музика, пред министъра на просветата. Манифестацията, която продължи повече от час и половина, приключи с колоездачите, ловците и граовската просветителна дружба. Следобед имаше забави по училищата, както и в Борисовата градина.

В провинцията денят на светите братя е минал също тържествено.“

 

А как се е чествал денят на солунските просветители през годините, най-добре говорят снимките.

 

Честване на деня на създателите на българската азбука Св.Св. Кирил и Методий, 20-те години на ХХ век

 

Ученици от 3-то отделение със своята учителка, заснети на 24-ти май, Долна Оряховица, 1924 г.

 

Ученици от 5 клас от село Лъжане със своя учител на 24 май 1931 г.

 

Шествие на ученици по бул. "Цар Освободител" в София на 24 май 1931 г.

 

София, молебенът в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.

 

София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.

 

София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад "Александър Невски" - студентството акламира военния министър генерал Александър Кисьов, 24 май 1933 г.

 

Гимназиален хор на честването на празника на българската писменост и Светите братя Кирил и Методий, София 24 май 1939 г.

 

Честване на 24-ти май през 30-те години на ХХ век

 

Манифестация на студенти по случай 24 май, София 1941 г.

 

Учител произнася празнична реч пред учениците от село Манастирище, Оряховско. 24 май 1942 г.

 

Ученици от 4-то отделение преминават пред Народното събрание в деня на Българската писменост, София, 24 май, 40-те години на ХХ век

 

Учител и учениците му от 4-то отделение преминават пред Народното събрание, София, 24 май, 40-те години на ХХ век

 

Н.В.Цар Борис III, министър-председателят проф. Богдан Филов, Княз Кирил, министърът на войната ген. Теодоси Даскалов и др. поздравяват ученичките от Първа софийска девическа гимназия на тържествена манифестация по случай 24 май, София, 40-те години на ХХ век

 

Студентки на манифестацията 24 май 1951 г.

 

София, снимка за спомен на студентки от манифестацията на 24 май 1951 г.

 

София, снимка за спомен на ученици на 24 май 1958 г.

 

Шествие на ученици по случай 24 май, София 1963 г.

 

София, манифестация по случай 24 май, площад “Девети септември (сега “Батенберг”), 70-те години на ХХ век

 

Празненства по случай 24 май - денят на славянската писменост пред бившия царски дворец в София, 1979 г.

 

Ученици от училищен оркестър се разсвирват за участие в манифестация по случай 24 май, София 1989 г.

 

След манифестацията на 24 май, София 1989 г.

 

Карикатура на Райко Алексиев, публикувана във вестник "Щурец", май 1938 г.

- Братко Кириле, иди кажи на ония, дето са вътре, да научат добре азбуката, та да знаят, че свобода и слободия не е едно и също.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

ИЗГУБЕНА БЪЛГАРИЯ на 24.05.2019 в 17:00
Какво да добавя?!
passer-by на 26.05.2019 в 12:53
кирил и методий са византийски чиновници, изпратени от византийския император да разпространят източно-православното християнство сред славянските племена на територията на днешните чехия, словакия и унгария, в конкуренция с немските католически духовници. за целта им е било възложено да разработят подходяща азбука, кореспондираща с езиците на тези племена. а за България византийската държава и църква изобщо не са предвиждали славянска азбука, защото намеренията им са били да АСИМИЛИРАТ и ПОГЪРЧАТ българското население... в крайна сметка кирил и методий са създали азбука - т. нар. "глаголица", която не се е наложила като писменост в бохемия, моравия и панония, тъй като е срещнала яростна съпротива от католическите духовници, франкската държава и папата. след смъртта на кирил /предполага се, че не е от старост/ и заточението на методий, на техни ученици е разрешено от българския цар да се заселят у нас и впоследствие в Преслав от тях е създадена нова азбука, съответстваща на особеностите на българския език. а тази азбука /по същество - изключително и само българска/ е наречена "кирилица" от нейния създател константин в памет на...кирил.
ЗАГУБЕНА БЪЛГАРИЯ на 27.05.2019 в 10:27
Така, така. В Хърватия се налага глаголицата за азбука, понеже по това време в среднодунавската низина ги няма маджарите. Сърбите по-късно от нас /понеже те са цървуланковци според Багренородни/ възприемат кирилицата/климентицата и тази азбука се оформя в т.нар. босанчица, т.е. сръбска азбука. И наистина е босанчица, понеже това е истинската Сърбия, а земите до Подринието, т.е. тези до водосборния басейн на Дрина - са си винаги били и са останали български. По цяла Морава с изключение на т.нар. Сръбска Морава, която не е Западна, а Моравица покрай Иваняне. Затова днешна Сърбия съвсем резонно се връща към българските си корени, понеже с изключение на западната й половина, това са стари и изконни български земи, етнически при това! "Посърбили се", за да "християнизират" еретиците в Босна, бивши богомили, а после мюсюлмани ... останали си такива до днес! От тази година в Сърбия 24 май е официален празник! За Влашко и Молдова няма какво да говорим, просто държава на италиански цигани от XIX век. Само изложбата на първия румънски музей в Брашов разкрива цялата истина за загубата на всякаква памет и ... естествено след нея и ... идентичност! Празнува се от 11 май 1851 година, понеже тази година е първа за която важи страшния ТОМОС на Вселенската измишльотина, че признава от 29 юни 1850 година автокефалията на Елинската новогръцка православна църква и българите искат съвсем резонно ... РАЗВОД! Понеже дотогава всичкото православно на Балканите и в Анадола се броило гръцко, което не е истина. Пък после Фалмерайер не бил прав ... За Турция и турците също няма какво да говорим ... и те били дошли от ... Памир като нас. Иначе със същите претенции като (ново)гърците /към Елада и Византия/ - към османското и ... ислямското наследство.
Тихомир Томов на 27.05.2019 в 18:49
Естествено , че има за добавяне : Не се виждат охранители и мутри по време на шествията !

Напиши коментар