"Именно кардинал Рацингер (впоследствие папа Бенедикт ХVI - бел. ред.) убеди през 2001 г. Йоан-Павел II да се отнесе сериозно към този въпрос. Той наложи нови правила на кардиналите, които не бяха съгласни: да централизират всички досиета, да водят политика на “нулева толерантност” спрямо свещениците педофили и да изслушват жертвите. Вторият преломен момент беше през 2010 г., с разкритието, че педофилските престъпления са много по-многобройни, отколкото се смяташе. В Католическата църква бяха преброени 6000 случая на педофилия, които засягаха свещеници, но също така и епископи. Това, което съживи темата, е появата на асоциации на жертвите в САЩ, Германия, Франция. Дотогава жертвите се появяваха маргинално. Изведнъж фокусът стана по-човешки и същевременно по-юридически." Това казва в интервю за френския сайт 20minutes.fr Бернар Льоконт, журналист и специалист по Ватикана.

 

 

Докато Ватиканът организира тази седмица епископална конференция за сексуалните злоупотреби, Католическата църква изглежда отслабена от редуващите се педофилски скандали. Решил ли е Ватиканът да промени стратегията след дългото си мълчание? Отговор на този въпрос френският сайт 20minutes.fr потърси от Бернар Льоконт, журналист и специалист по Ватикана. Той е автор на книгата Le Monde selon Jean-Paul II (“Светът според Йоан-Павел II”).

 

- В новините има много сексуални скандали за Католическата църква. Дали случаите на педофилия ще разтърсят Ватикана?

 

- Нека не се доверяваме на новините, засягащи теми, които нямат нищо общо със сексуалните злоупотреби с деца. Един филм на “Арте” се фокусира върху сексуалните злоупотреби с монахини, книгата Sodoma (“Содома”) разследва голямото изобилие от хомосексуалисти във Ватикана. Внимавайте да не смесвате всичко това! Едно злодеяние не е престъпление, едно обвинение не е присъда и педофилията не е сексуална злоупотреба с пълнолетен. Впрочем много случаи на сексуална злоупотреба засягат млади семинаристи или свещеници. Кардинал Маккарик, който бе разпопен и осъден по един зрелищен начин от папата, е бил отявлен хомосексуалист. Сред многобройните му жертви мисля, че има само три случая на малолетни.  

 

- Педофилията ли е в центъра на тревогите на Католическата църква днес?

 

- Усеща се, че папата е изключително загрижен по този въпрос, което не беше така, когато бе избран. По време на оставката на Бенедикт ХVI имахме чувството, че въпросът в Църквата е решен. Но днес наблюдаваме втора вълна: вече не става въпрос за лов на педофили. Истинският проблем днес е нехайството на ръководителите на Църквата, особено на епископи спрямо свещеници педофили.

 

- Въпросът за педофилията на някои свещеници се появи всъщност доста преди понтификата на папа Франциск…

 

- Именно кардинал Рацингер (впоследствие папа Бенедикт ХVI - бел. ред.) убеди през 2001 г. Йоан-Павел II да се отнесе сериозно към този въпрос. Той наложи нови правила на кардиналите, които не бяха съгласни: да централизират всички досиета, да водят политика на “нулева толерантност” спрямо свещениците педофили и да изслушват жертвите. 

 

Вторият преломен момент беше през 2010 г., с разкритието, че педофилските престъпления са много по-многобройни, отколкото се смяташе. В Католическата църква бяха преброени 6000 случая на педофилия, които засягаха свещеници, но също така и епископи. Това, което съживи темата, е появата на асоциации на жертвите в САЩ, Германия, Франция. Дотогава жертвите се появяваха маргинално. Изведнъж фокусът стана по-човешки и същевременно по-юридически. 

 

- За първи път в своя понтификат, папа Франциск събира в Рим, от 21 до 24 февруари, всички председатели на епископални конференции по света, за да обсъдят превенцията на злоупотреби над малолетни и уязвими възрастни. Може ли да се говори за промяна на стратегията на Ватикана?

 

- Не. Папа Бенедикт ХVI организира през 2012 г. конференция в Рим с най-големите психиатри, юристи, експерти по педофилия, която не заинтригува почти нито един френски журналист. Днес очевидно срещата ще предизвика по-голям интерес. 

 

- Какво можем да очакваме от тази конференция?

 

- Добре би било тази епископална конференция да започне с отговор на един съществен въпрос: престъплението педофилия все още ли е актуален въпрос в Църквата или това е стар дебат? Да се надяваме, че осъзнаването, окуражено от процеса срещу кардинал Филип Барбарен и филма на Франсоа Озон “Слава Богу” (Grâce à Dieu), ще доведат до по-добро разбиране за степента на престъплението педофилия днес. Във Френската църква има безспорен напредък, което не навсякъде е така, особено в Ирландия или Африка. Оттук и значението на тази конференция, защото папата ще изясни ситуацията с църквите по целия свят. 

 

Да се надяваме, че епископите няма да дойдат само с благочестиви пожелания, съжаления, но и с нещо конкретно. Че всички църкви ще положат усилие да представят данни, преобразувания, резултатите от това, което са предприели. От десет години следя тези теми и виждам напредък. Но смятам, че в Католическата църква все още съществува мания към тайната, докато би трябвало да се ползва от пълна прозрачност. 

 

- Именно. Дали някои епископи са закриляли свещеници педофили?

 

- Очевидно, да. Включително във Франция. Показа го случаят с епископ Пиер Пикан в Лизийо през 1996 година. Докато редица епископи са виновни, защото са мълчали и съзнателно са прикривали такива случаи, други епископи са проявили нехайство, казвайки си: “Винаги сме уреждали това помежду си”. 

 

Днес се осъзнава именно това малодушие, както и че проявата на такова нехайство е напълно неприемлива. Промени се погледът към престъплението педофилия. Преди двадесет години обществото беше много по-снизходително по този въпрос. Впрочем огромното мнозинство от педофилските престъпления, които съдим днес, са се случили по онова време в САЩ, Германия, Франция. И това престъпление педофилия няма една и съща стойност в отделните страни. 

 

- В блога си наблягате на числата - колко свещеници са били обвинени във Франция?

 

- Мисля, че Църквата във Франция е виновна, но и медиите носят отговорност за неточността по тези въпроси. Винаги се цитират едни и същи три случая: Бисе в Лизийо, Кастле в Орлеан, Прейна в Лион. Има много повече, но колко? Днес се смята, но внимавайте, че има около осем или девет случая годишно на свещеници педофили в Католическата църква от 2000 г. насам. Някои свещеници са в затвора, днес, струва ми се, те са четирима. Би трябвало всеки път да се казва защо са в затвора. Педофилия може да бъде и колекционирането на снимки с деца на компютъра. Престъплението педофилия, т.е. изнасилването на малолетен, е рядкост. 

 

- Има ли тази криза тежки последствия за Католическата църква? 

 

- Като цяло, Църквата е осъзнала, реагира и трябва да се радваме на това. Докъде ще стигне тя? Не знам. Мисля, че историците ще кажат, че тази педофилска афера е отслабила Църквата в момент, в който тя вече е отслабена от дехристиянизацията на Запад.

 

Във Франция новините по биоетични теми показват затрудненията на една Църква, която се противопоставя на хомосексуалния брак, на медицински асистираното възпроизводство, на евтаназията, на сурогатното майчинство и вече не е достойна за доверие заради тези педофилски престъпления.

 

Когато Църквата казва, че при медицински асистираното възпроизводство за всички е важно правото на детето, как искате тя да бъде чута? Влиянието на словото на Католическата църква е отслабено, докато тя дълго е била морален авторитет за християните, но също и за нехристияните. Църквата е по-малко достойна за доверие, говорейки за морал, биоетика, аборти, мигранти, когато е замесена в процеси и скандали за педофилия.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Още по темата: Педофилия и корупция - тайните на Ватикана - документален филм

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар