Мерките, които се предприемат за борба с пандемията от коронавируса се свеждат единствено до „затваряне“ на държавите. Ако отчетем, че в предишната универсална парадигма, поне на теория, се изявяваше глобалното, либералното, пазарното, „отвореното“ общество, където доминираше идеологията за правата на човека, тоест на индивида без оглед на гражданство, държава, религия, раса и даже пол, то коронавирусът по своята същност представлява промяна на водещия човечеството тренд точно на 180 градуса. Вече си имаме работа със стремително разрушаване на „отвореното“ общество, към което, макар и с отстъпки или забавяне по-бавно или по-бързо вървяхме. Сега със същия стремителен устрем се превръщаме в „затворени“ общества.

 

 

 

Малкият екзотичен звяр панголин, койта прилича на мравояд-броненосец, с помощта на симпатичните прилепи за един миг разруши цялата създадена от човечеството световна система, макар че тази система напоследък функционираше все по-трудно и по-трудно. Проблемите и прекъсванията в механизма на световния финансов елит нарастваха с подема на Китай, политиката на суверенитет на Путин, Брекзит, популизма и даже с врага на глобализацията и ярък националист Доналд Тръмп. Но въпреки това, никой от сериозните световни играчи не поставяше под съмнение движението на човечеството напред. За цел пред човечеството, макар и мълчаливо, се смяташе „отвореното“ общество, което се изграждаше, макар и не толкова радикално и спешно, както искаха това прогресистите и фанатичните последователи на Джордж Сорос, които смело отработваха получените от него грантове. И ето, че тази фундаментална конструкция само за часове бе разрушена от панголина. От този момент той стана символ на победилия антиглобализъм и емблема на „затворените“ общества.

 

 

Преходът към „затворено“ общество приключи

 

Процесът на самото „затваряне“ върви на няколко нива. Не съществува единен модел, макар че човечеството познава епохите на разпад на империите. Последната от тях беше СССР, от чиито отломки се образуваха няколко нови държави. Но логистичните и идеологически проблеми при структурирането на постсъветските режими се решаваха чрез пряко копиране на Запада и интегрирането им с различна скорост и по различни схеми в глобалния модел. Разпадът на Руската, Австрийската и Османска империи в началото на ХХ век също бе компенсиран от изграждането на техните територии национални държави по шаблона на Западна Европа, чиято Вестфалска система в този период изглеждаше оптимална. Така стояха нещата и с деколонизацията на Азия, Африка и Латинска Америка, когато оттеглянето на колониалните власти се запълни от прякото копиране на западноевропейските политически модели, предимно буржоазно-демократичните с известни вариации, насочени към социализма или национализма, но по логика, все още имитиращи Европа.

 

За разлика от страните в постсъветското пространство, по отношение на капитализма и Запада никой или почти никой не е готов днес да приеме китайския модел, като безусловна и функционална алтернатива. Самият Китай е много дълбоко обвързан с глобализацията и световната капиталистическа икономика, които макар да успя да използва в интерес на Китай, не успя съществено да ги промени. И накрая да отбележим, че китайският модел е дълбоко обвързан именно с особеностите на китайската цивилизация, където обществото само по себе си е пределно солидарно, подредено и добре организирано, което значително облекчава централизираната политика на властта и създава културни предпоставки за устойчив, функционален, национален и дълбоко китайски социализъм.

 

Другите страни въобще нямат никакъв план или проект, а инстинктивно се „затварят“. Фактически цялата световна политика се свежда само до едно, до степента и радикалноста на „затварянето“. Именно „затварянето“ стана главен вектор на световните политически, икономически, а отскоро и на идеологическите процеси. Китай победи коронавируса, опирайки се именно на „затварянето“ и драстичните карантинни мерки, въведени посредством режима на извънредно положение. Но за стегнатата партийно-социалистическа система на Китай това не беше нещо изключително. Просто властта за пореден път демонстрира, че тоталния контрол на Компартията над обществото е най-добрата форма на политическа организация. Но за всички останали, с изключение може би на Северна Корея, „затварянето“ е нещо съвършено ново, немислимо и почти невъзможно. Да тръгне по собствена воля към такъв вариант не би могла нито една държава, а световната общност веднага би обявила подобно „затваряне“ за диктатура и би подложила тази държава на остракизъм или военна интервенция. Днес обаче, в една или друга степен, се „затвориха“ вече всички страни, включително САЩ и страните от Евросъюза, тоест целият свят се оказа в условията на извънредно положение.

 

Само преди месец не беше възможно някой да си представи нещо подобно. А днес то е свършен факт. Направен бе преход към „затворено“ общество. Разбира се, днес сре управляващите и населението все още преобладава илюзията, че след победата над пандемията всичко ще се върне на старото си място и светът ще стане отново отворен или поне ще започне да се движи в тази посока. Но все по-силно звучат гласовете на тези, които започнаха да осъзнават, че това няма да стане, че с глобализма е свършено и отсега нататък именно „затварянето“ ще бъде главният закон на политическата и социална организация. Но някакви примери или образци за тази нова ситуация, поне досега няма. Заедно с глобализма се руши и този модел на световен ред, който след падането на СССР се наложи като единствен и безалтернативен. Следователно, няма никакъв надежден модел, който може да послужи като образец в сегашните условия. Ние знаем, че на мястото на „отвореното“ общество идва „затвореното“ общество, но какво е то, какво ще бъде това общество, какво означава подобна „затвореностт“ и до какво ще доведе тя вероятно никой не може да отговори. Именно това прави ситуацията толкова критична, катастрофална и едновременно с това увлекателна. Бъдещото човечество за миг става отново свободно, отваря се простор за въображението, съзиданието и борбата, които въобще ги нямаше от момента, в който глобалистите обявиха „края на историята“.

 

Нивата на „затваряне“

 

„Затварянето“, което автоматично сменя глобализма, има няколко нива. Ако преди това, повече или по-малко всичко беше оворено - граници, пазари, мрежи, градове, територии, свободата на придвижване и гражданските свободи, то напълно логично е, че инстинктивната пандемична „затвореност“ ще бъде също толкова тотална. Тъй като глобализацията не се оттегли по собствена воля, за което настояваха привържениците на многополюсния свят, или  националисти като Тръмп или европейските десни популисти и евроскептици, то никой няма готова политико-икономическа, социална и правова база за такава промяна. Часът на Панголина завари световната общност неподготвена, а за процеса на „затваряне“ няма никакъв ясен сценарий и всеки се затваря, както може. Сега можем да разграничим следните нива на „затваряне“, които вече явно са обозначени на практика, а в теорията придобиват все по-отчетливи черти: 

 

  • „Затваряне“ на границите на националните държави за стоки, транспорт, движение на хора, а в скоро време и за извършване на транзакции. Тоест всички държави въведоха принудително принципа на тотален и абсолютен суверенитет, което всъщност е пълен крах на либералния модел за наднационалните институции, включително и за Евросъюза, за ООН и т. н.

 

  • „Затваряне“ на някои градове и области на територията на националната държава, което поставя бариери пред транспорта, а така също пред движението на стоки и услуги, освен на военните, лекарите и продуктите от първа необходимост.

 

  • Карантината, режима на самоизолация и извънредното положение доведоха до изолиране на отделните граждани и семейства в апартаментите и домовете им, със забрана да ги напускат, освен при крайна необходимост.

 

Тези три условия на „затваряне“ формират новата типология на властта, като рязко изместване на акцента от общото към частното и от глобалното към локалното. На първо място, се парализират и фактически се закриват глобалните институции, чиито решения не могат да бъдат нито изпълнени, нито даже взети предвид в условията на отчаяна борба за оцеляване в „затворените“ общества. Ако тази ситуация продължи дори още малко, световната икономика, финансовата система, глобалният пазар и всевластието на корпоративния елит ще рухне. След това, тъй като глобалните институции не можаха да се справят с първата фаза на коронавируса, а оставиха това на националните държави, без да изработят някаква обща стратегия, техният престиж стремително и безвъзвратно ще рухне. Но и националните правителства, върху които, въпреки тяхното нежелание, се стовари суверенната власт, се оказаха ограничени в своите действия. Реално, те бяха длъжни да въведат извънредно положение и да установят режим на диктатура, поемайки върху себе си цялата отговорност. Но явно почти никой от световните лидери не е в състояние да изпълнява диктаторски функции, тъй като властта в условията на глобализация беше минимализирана от демократичните ограничения само до мениджмънт. Отговорността за менажирането беше разпределена между няколко институции, а в голямата си част беше прехвърлена към гражданското общество.

 

Премахването на демокрацията и установяването на диктатура изискват съвсем различни качества, които явно не достигат дори и у тези, които в благоприятните условия на глобализма бяха смятани за „диктатори“. „Затварянето“ обаче на страните, без да бъде установена диктатура, ще означава по-нататъшно ерозиране на пълномощията на ръководствата им и предаването на тези пълномощия на по-ниско ниво. По такъв начин рязкото усилване на суверенитета, без да има готовност за въвеждане на силна и безспорна диктатура, не е решение на задачата, още повече, че целият политически елит е бил обучаван точно в противоположното. Той не е бил обучаван да концентрира властта и да действа при извънредни обстоятелства, а напротив, обучаван е на демокрация и усилване на ролята на гражданското общество.

 

За пълноценна диктатура в затворилите се против волята си национални държави елитите морално не са готови. Това означава, че центърът на тежестта ще падне още по-ниско, на нивото на министерства, ведомства и регионалните власти, пряко упълномощени да се борят с пандемията. Медиците, полицията и военните, а така също и губернаторите, и кметовете, фактически отговарят за ситуацията и ако на национално ниво не се установи диктатура, тя ще се създаде на локално ниво. И тук пред лицето на загиващото и доведено до отчаяние население, именно локалните власти и отделни ведомства са принудени да изпълняват ролята на авторитарна власт, отговаряща за всичко, включително и използването на насилие. Така се създават предпоставки за териториално и институционално раздробяване на държавите и възникване на регионални диктатури. Но тъй като се руши целият световен ред, не можем да бъдем сигурни, че временното, принудително даване на извънредни пълномощия няма да прерасне в нещо по-устойчиво и необратимо. Така например, „затварянето“ може напълно да фрагментира територията на националните държави.

 

И накрая, „затварянето“ в режим на изолация в собствените домове, създава съвършено нови условия за възстановяване на семейната йерархия. В нормалните условия на глобализацията през последното десетилетие се развиваше активно тенденцията за джендърно равенство, планирано се разрушаваше семейната институция и центърът на тежестта постепенно се преместваше към връзките в социалните мрежи, основани на индивидуален принцип. В извънредната ситуация в затворено пространство, цялата тази джендърна структура се подлага на изпитание.  Оттук и неизбежният взрив от домашно насилие, микродрами, установяване на диктатура от страна на главата на семейството (не е задължително да е мъжа) или стремителна десоциализация и своего рода „подивяване“ на самотните хора, които в периода на изолация се сблъскват със своята „непотребност“, от която не могат да избягат.

 

Нещо повече, „затварянето“ на отделни хора и семейства ги заставя да търсят нови ориентири и нови стратегии за оцеляване. Сблъсъкът с преустановяването на техните граждански права и свободи се преживява като психологическа, социална и политическа катастрофа, още повече, когато не са имали никаква предварителна настройка за диктатура. Това поражда предпоставки за социален взрив и пълна делегитимация на действията на властите от всички нива, от глобалните, до националните и регионалните. Часът на панголина води до дълбоко преформатиране на гражданското съзнание.

 

Военна диктатура и епидемични съвети

 

Това, че в момента се извършва преход от „отворено“ към „затворено“ общество е факт. Но също така е факт, че вероятно с изключение на Китай, никой няма представа какво ще бъде новото „затворено“ общество. Засега в елитите преобладава надеждата, че „затварянето“ е инстинктивна и временна мярка, а след победата над коронавируса ситуацията, макар и трудно, ще се върне към параметрите преди епидемията. Мислят си, че часът на панголина е кратковременен момент, който доведе до катастрофални последствия. Но скоро той ще свърши и всичко ще си дойде на мястото. С други думи, елитите, нито глобалните, нито националните, нито религиозните, дори не и главите на семействата, не възприемат „затварянето“ като фундаментално условие за социално-политическото и икономическо бъдеще. Следователно „затварянето“ се интерпретира от тях като нещо преходно и не изискващо концептуализация. Нещо от типа „нека всичко да върви от само себе си известно време, а после ще се постараем да го върнем към нормалния живот“.

 

Такова отношение е напълно разбираемо и обяснимо, но то не отменя логиката на „затварянето“. От това колко дълго елитите ще се въздържат да отговорят на предизвикателството на часа на панголина, защото фактически „затварянето“ ще продължи заедно с развитието на епидемията, ще зависи и спонтанната поява на тези, които ще приемат предизвикателството на панголина вместо управляващия елит и ще се включат в организацията по „затварянето“. В. Парето нарече това явление „контраелит“. Дори и сега можем да отгатнем какви са неговите очертания: на национално ниво естествено на преден план ще излязат „силовиците“ и най-вече армията. Централната власт, която няма готовност за диктатура, ще бъде парализирана, а самоуправството на регионалните власти, ако не бъдат пометени от въстаналите граждани, ще установи пълновластен регионален режим, който ще доведе до социално-политически и санитарно-епидемиологичен колапс. Единствената сила при тези обстоятелства, която би могла да действа ефективно в условията на извънредно положение, ще се окаже армията. При това, военните могат да припишат предишните грешки на отстранения управляващ елит. Ако такава военна диктатура може да започне отначало с чисто технически функции, в даден момент ще ѝ се наложи да формулира идеологията на „затварянето“, въз основа на тези ценности и традиции, които преобладават в конкретното общество и повече или по-малко удовлетворяват исканията на населението.

 

Сегашните елити, очакващи кога ще свърши всичко това, дори няма да помислят в тази посока, но военните, на които няма да им бъде трудно да ги ликвидират, ще бъдат принудени да обосноват диктатурата с идеологически принципи. От друга страна, на предизвикателството за „затваряне“ могат в даден момент да откликнат гражданите, поставени от пандемията в екстремални условия на оцеляване. В тези условия индивидуализмът няма да бъде съвместим с живота и ще възникне остра нужда от консолидация и самоорганизация на хората. Това може да стане под формата на протест срещу неефективността на управляващия национален или регионален елит, а при определени обстоятелства и да приеме формата на спонтанно противодействие на установената военно-медицинска диктатура от армията. Но и в този случай за самоорганизацията пак ще бъде необходима някаква идеология, която да обоснове стратегията за периода в часа на панголина. Става дума за стратегията за борба с вируса, за принципите на взаимодействие на ниво на локалните населени места и общини, включително до създаването на стихийни изборни органи на пряка демокрация. Своего рода „епидемични съвети“ или „общини на панголина“. Ако властта не отговори на „затварянето“ и не формулира разбираем концептуално-идеологически проект, ще се наложи това да направи спонтанно населението. Очевидно и тук, както в случая с военна диктатура, постепенно ще се утвърди някаква своего рода „идеология“, също така свързана с културата и обичаите на конкретния народ, или даже с отделното населено място. Изводът, който се налага от този анализ е прост: 

 

  • Или властта ще концептуализира новите условия на постглобалното „затваряне“ и ще формулира въз основа на тази концепция нова идеология и нова стратегия.

 

  • Или това ще се случи въпреки властта, от страна на новите социално-политически актьори, които ще бъдат принудени да компенсират объркването и бездействието на елита със спонтанни действия и организационни форми. Тъй като съвременните елити във всички общества, с изключение на Китай, са се формирали в условията на либералния глобализъм и са попили аксиомите и догмите на „отвореното“ общество, то те въобще не са готови да изпълнят първия от сценариите, затова вероятно следва да мислим за развитието на втория. Часът на панголина удари. Колкото по-бързо тези, които са способни да приемат решения в извънредни ситуации признаят това, толкова по-добре.     

 

 Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Слим Гайлард

Слим Гайлард

Були "Слим" Гайлард (1911 - 1991) е американски джаз певец и композито...

16 коментар/a

експлозия на 08.04.2020 в 10:31
https://e-vestnik.bg/31992/naomi-klayn-koronavirusat-e-idealen-za-kapitalizma-na-bedstviata/?fbclid=IwAR049o4GkZihO3HwvCgNdvqVyP_Rkn87X9ZQ9DmsdHKlelepDsoBsFWAuZU
Helleborus на 08.04.2020 в 11:12
За затварянето и границите - човек не може да бъде отворен, без да бъде и затворен, също както и една клетка, за да бъде клетка, тя трябва да има клетъчна стена и тази клетъчна стена, може да бъде отворена за всичко добро, което влиза навътре и за извеждане на всичко зло, т.е. тя не е зазидана. Но без клетъчната стена, няма да има клетка. Границите правят нещата, субектите, обществата, организациите. Без стена, те не могат да има свой характер. Например приятелството, ако имаш приятел (най-добър, както казват децата), няма как да няма граница около вас, понеже ти няма как да си най-добър приятел, без да пазиш тайните на своя приятел и неговия интерес и той твоя. Това не пречи да имаш други приятели, които ще са също в определена ограда, но по-външна на предходната. Т.е. представете си древните крепости, съставени от нещо като концентрични кръгове, на всеки кръг има порта и на всяка порта има стража. Царят живее в най-вътрешния кръг, със семейството си, после са неговите придворни, неговите съветници и велможи, после работещи семейства и т.н. Става дума за достъпи и без достъпи не е възможно съществуването на силни личности и силни и независими общества!!! Така е и с човека, най-близо до него е спътника му в живота, после децата, приятелите и т.н., но те са също в концентрични кръгове, моят дом е моята крепост. Другото е комунизма, всички сме равни, всички жени са твои при сексуалната революция (т.е. нито една), децата ти са на системата, (че даже някои системата ги и убива), мразим йерархиите, понеже не искаме някой да е недостъпен, (откъде накъде), не правим разлика между народа си и другите народи, между интереса на общността си и чуждия интерес. Падането на всички граници всъщност унищожи цялото съдържание на всичко, разруши крепостите и защитите ни. Това да бъдеш отворен е също важно, но то е ВОЛЕВА позиция на човек, на когото не са му вързани ръцете и не е принуден. Въпрос на договорки, да дадеш каквото не ти трябва, да вземеш САМО каквото е полезно за теб. Всъщност това не е диктатура, а истинска свобода. Диктатурата е когато насилствено ти се дава нещо, което не искаш и не харесваш и насилствено ти се взема нещо, което ти е ценно. Когато отново изградим границите, ние по-скоро ще се освободим от натрапници и ще възродим потъпкани ценности. Но ако някой си го представя това като в Китай или Русия, не става дума за това. Понеже там не се позволява на човека да има своите крепости и независимост, там всички са царедворци. Отварянето и обединението трябва да продължат, те ще продължат, но със зачитане на волята на всеки и неговия интерес.
Не можах да си наложа да го прочета дори, не издържах на авторовата логорея, на 08.04.2020 в 11:13
а един човек, Никола Стефанов, дори го е превеждал. Възхитен съм.
Тезите на Дугин са твърде спорни, на 08.04.2020 в 11:35
макар и само затова, че в света има само три страни - Китай, Русия и САЩ - които могат да съществуват, без да търгуват с други страни. Останалото са либерални мантри - неподготвеният за диктатура кмет на Ню Йорк се кани да зарива умрелите от коронавирус в общи гробове в Сентръл парк.
грейки на 08.04.2020 в 11:39
Анализът е много добър, уловена е основната тенденция накъде вървим, за да избегнем американската глобалистка токсичност на всички нива, но манджата е пак пресолена с проглас към идеологии. Едно е ясно, твърде бесни (и все още сънуващи глобална икономика и бесовски потребителски страсти) са още силите, които ще се надяват и ще желаят да се върне стария ред, но това наистина е невъзможно. Дано не се стига до положението пандемията да бъде повтаряна, ако хората не се осъзнаят навреме и поне по-умните от тях не си направят критична равносметка с преоценка на целите и ценностите си. А че ще я прекратят временно през лятото, за да ни гледат сеира как реагираме, това е вече ясно - първите индикации са налице. И да не забравяме, че има и по-страшни варианти от една такава пандемия - дано не се стига до тях.
Но ако някой си го представя това като в Китай или Русия, не става дума за това. на 08.04.2020 в 11:46
Хелеборус, хората даже в Китай и Русия не са марионетки, както ти си ги представяш. Нещо повече, там хората са с по-будни умове и по-творчески настроени от западняците. Та самият Дугин го е казал, повтарят го и други мислители: никога хората не са били толкова творчески потиснати и лишени от духовна самоинициатива и възможност за самовглъбяване, както по времето на тоя вече 30-годишен тираничен американски неолиберален глобализъм, в който попаднахме след краха на стария режим. И тук не става въпрос за мнимата свобода на предприемачество и да се разхожда, дадена на простолюдието. Става дума за потискане на мисълта чрез тоталитарния режим на модерна епистемологична окупация, познат ни като "матрицата".
Тезите на Дугин са твърде спорни, на 08.04.2020 в 11:35 на 08.04.2020 в 11:52
Нито са три страните, които не могат да не търгуват на глобално ниво, нито пък САЩ е сред ония, дето уж могат. САЩ тия дни показват даже и на невежите, че са един паразитен колос на глинени крака, който не е пригоден за условия, отдалечаващи се от рационалните очаквания. Ако тепърва трябва да реорганизират държавната си и социална система, за да могат да живеят без да паразитират с така наречената си "глобална икономика" и "световна валута", това ще им отнеме много време и много жертви. А все пак трябва наложително да пристъпят към това, ако искат да оцелеят.
Helleborus на 08.04.2020 в 12:18
на 08.04.2020 в 11:46 Мисълта може да се потиска по много начини, измежду най-старите са хибридните войни. Както Римската Империя и после Византия си вземат от народите каквото им хареса в културен план, после ги подчиняват и ги обявяват за варвари, от позицията на силата си, насаждайки у тях национален нихилизъм. Същото сега се прави с Европа, насажда се европейски нихилизъм. Т.е. варварският народ използва развитото чувството на вина у по-цивилизования народ и създавайки му комплекси, го подчинява със сила на своя идеология, която обявява за непогрешима и по-стойностна (макар че е в по-голямата си част заимствана от точно тези народи). Само че никога не се реализира на дело и резултатите не са обещаните. Ние сме били силно подчинени по византийска и православна линия, по османска линия, по линия на благодарността към братушки, по болшевишка линия. Има и доброволни чуждопоклонници, изменящи на своята автентична същност, както навремето гърчеещи се или днес русофилстващи. Ти си напълно прав, че и либералната доктрина действа по подобен начин и аз няма да седна да го отричам, разните му там джендъри и феминисти какви бели направиха. Тази борба никога няма да приключи, при никой режим, ( и това трябва да го приемем за дадено!!!) но кое прави РАЗЛИКАТА - че когато режимът е по-свободен и избира предимно зарибяването (а не явни репресии, както като превърнаха българи в македонски българомразци или християни в мохамедани или създадоха комунизма) , то тогава си има естествен процес на заразяване и изцеляване. Това прави разликата, да ти бъде позволено да преболедуваш и да се поправиш. Китайците не могат да се поправят от тоталитарния си режим, защото той има пълен контрол, има смесване на олигархия и политика, единовластие. Докато сам виждаш, как при нас един вирус може да преобърне мисленето за някои неща. И много хора могат да заявят, това не работи, сгрешихме! Т.е. пътят за поправление трябва да бъде свободен и ако системата гарантира изобщо нещо, да бъде това - плурализма на мнения, свободата на словото, плурализма в партийната система. Тъй като има кой да изцелява човечеството от неговите заблуди, то непременно ще се изцели в някакъв момент и ако има свободата, ще надрастне старото. За народите, които са тоталитарно владяни, единственият шанс е да има някакво ново поколение лидери, но ти би ли разчитал на това, ако не ти се налага? При свободния той си е виновен (справедливо е) , а при несвободния той няма избор (несправедливо е).
СДС АЙН РАН КАРОЛЕВ на 08.04.2020 в 12:53
Редките писатели имат дарбата на гадаене. Може би един от съветските писатели е един от тях - Всеволод Анисимович Кочетов. През 1969 г. в списанието "Октомври" той публикува романа си "Какво искаш?" В него авторът е предвиждал много по-рано от другите до какво би довел флиртът на партийния елит на страната с прозападната либерална интелигенция. Можем да кажем, че той предсказа перестройката на Горбачов, както се казва, едно към едно. Спорът около романа Какво искаш? досега са били безпрецедентна страст. Четеше се през нощта, преминавайки от ръка на ръка. Опашки се очертаваха зад него на киоските. Какво предизвика толкова горящ интерес към романа на Кочетов и актуален ли е днес?
Четвърто измерение на 08.04.2020 в 12:55
https://www.168chasa.bg/article/8391146 Ванга шокира Русия - през 1995 г. предупреждава за пандемията
Другарят Дугин на 08.04.2020 в 13:06
е първо пропагандист, после мислител. Цялото му творчество може да бъде по добре разбрано в този ключ. Европа е била отворена преди Първата световна война и се отваря пак след Втората (без да броим соца). Дугин си представя вируса като нещо вечно, а дори средновековната чума е изтекла във времето. Там където има международна търговия, митнически зони и пр. отварянето в една или друга форма е неизбежен процес. Дали ще е пътят на коприната или Северен поток е въпрос на конретика.
Трябва преосмисляне на 08.04.2020 в 13:23
Как, по колко,за колко и доколко са се затваряли средновековните общества би могло да се установи от исторически източници. За оцеляване е нужно затваряне. В Средновековието и то при натуралното стопанство, пак явно бавно са осъзнали тая необходимост и затова половината население на Европа е измряло. Сегашното общество на 100% е нарушило баланса между отвореност и затвореност и върши абсолютни простотии да разкарва и докарва стоки от единия до другия край на света,при положение,че може да си ги произведе на място. Въбще не ме брига мнението на разни пазарни фундаменталистични соросоидчета,че пазарът е определителят. Да си заврат пазара в задниците,защото по-важни са безопасността и здравето на хората. След пандемията мнооого внимателно трябва да се промисли балансът между отворено и затворено общество.
Как си представя Дугин, че хората ще спрат да пътуват?? на 08.04.2020 в 13:53
Това няма как да се случи. Епохата на евтините авиопревози промени коренно глобализацията и направи нейните предимства достъпни за почти всички. Някога известният философ Зигмунт Бауман сбърка тотално в прогнозата си, че хората отнине и во веки веков ще се разделят на глобални (малцинство, елит) и локални (мнозинство, управлявана тълпа). Не се получи, защото съвременните общества стават все по-сложни и ефективното им управление чрез диктатура е практически невъзможно. Дори т.нар. затворени общества (Китай, Русия, Иран и др.) са фактически отворени към глобалната общност. Последната няма как да престане да съществува, заради някаква пандемия, която дори не е особено смъртоносна. Наистина, глобалната депресия е факт, но тя е неизбежен спътник на капитализма (светът, поне засега, остава капиталистически). Депресията води до пренареждане на икономическия "пасианс", сублимация на много излишни "активи" и дава нов импулс на икономиката. Важно е да не се повтарят грешките от предишната Велика Депресия, когато неправилната реакция на основните икономически играчи доведе света до нова световна война. Сега това изглежда малко вероятно, дори и предвид наличието на такъв мощен сдържащ фактор, какъвто са ядрените оръжия.
д г на 08.04.2020 в 14:09
"Интересът клати феса", това е квинтенсенцията на прадедите ни. Тя важеше досега, ще продължи да важи и до края на света. Всичко описано от Дугин може много да се опрости ако се погледнат движещите нужди на хората които са предизвикали световното развитие и промените в него. Тък няма място за подробностите по това. Важното е че на всеки етап от историята хората са разпознавали кои са ценностите им и какви са конкретните им интереси за да ги задоволят. Безспорно е, че здравето на всекиго, на близките му, на околните по местоживене и месторабота е основата на всичко. Хората винаги са го разбирали, но само с голо здраве не е възможно да се живее. Затова са правили компромиси с него за да придобият най-различни неща. Важният въпрос е какви са тези неща и доколко са им нужни. Всяка цивилизация ги дефинира различно, отделно има елити, социална и икономическа йерархия която поддържа интересите на отделните хора в определена посока. Така се формират класите като производни на тези интереси. Промените стават когато интересите на големи групи от хора се изместват към нови неща. Както частично затворените общества се промениха към отворени за да задоволят новите интереси на класите, така и обратно ще се затворят частично по същата причина. Това обаче са само последствия, истински важни са какви са новите интереси на хората. В сегашната ситуация те ще бъдат формирани. Аз лично бих се радвал ако повече хора ги намерят в живот по-близо да природата. Това в България е традиционно, но бе загърбено, знаете защо. Може да се промени ако младите хора го оценят и поискат достатъчно силно.
Helleborus на 09.04.2020 в 15:32
д г на 08.04.2020 в 14:09„"Интересът клати феса", това е квинтенсенцията на прадедите ни.““ Зависи кои са ти предците, нали има двама бащи, Отца и „бащата на лъжата“. Хората действат движени от интереса си, както им го формулира баща им, който ги учи вън и вътре в тях. Това в единия случай е Истината, в другия случай е нейното менте. Интересът може да се осъзнае отвъд примитивното, а може и по зверски, като физическо насищане. Тези две групи вървят заедно напред, в постоянно противоборство. Затова правилните начинания често не излизат на добре, но и измамниците не могат да си реализират измамите, както са възнамерявали. Като в детската книга, „докато единият е жив, другият не може да оцелее“. Затова никога не може да се сложи някаква еднозначна оценка на човешкото развитие, правдата е окръжена от неправда. Но в крайна сметка всичко става чрез индивидуалния човек, нещо, което той не подозира. Той се има за малък и незначителен. Но онова, което става в главата му и в душата му, се претворява във външно битие. Утре ние ще имаме навън онова, което днес сме посяли вътре. Ще има опити за спасение и опити за разрушение. Интересувате се от икономиката, а борбата е за храма вътре в човешкото същество, кой ще се настани там. Останалото е следствие. На мен ми изглежда като време на голямо противоборство, че предстои. И ако човек се довери не на когото трябва, ще носи и последствията и в битиен и в икономически план. Хората не проумяват до каква степен са творци на живота си, с действие, бездействие, с избора си. И е твърде странно, че се оглеждат за нещо, което става извън тях, сякаш то ще дойде и някой друг ще го създаде, задкулисия и т.н., сякаш животът е материален. Наследството е от бащите към децата. Хората се интересуват точно какво ще бъде, формата, детайлите, а важно е основно човешкото поведение (изповедание) и това поведение ще направи живота ни или по-хуманен или по-зверски. Лично аз ще се радвам, ако приключим с идеологическата уравновиловка, (социализация и интеграция към един повърхностен и пошъл модел) която направи хората еднакви. Надявам се повече хора да се осмелят да бъдат различни като ценности (като не визирам джендърите).

Напиши коментар