“Да, ние сме в голяма каша, но демократична каша! Това не е нещо ново, ние разиграваме политическа драма още от Шекспир…”

 

Дейвид Гудхарт е автор на есето The Road to Somewhere (“Пътят към някъде”), в което описва днешните разцепления на Запад и причините за възхода на популизма. Според него напрежението между солидарност и различност, социалната държава и масовата имиграция се задълбочава, с което все повече се засилва разцеплението между “Anywhere” и “Somewhere”, т.е. между “хората отвсякъде” и “народа от някъде”. 

 

 

- Брекзит потопи Великобритания в голяма политическа криза, което според голяма част от коментаторите заплашва британската икономика и демокрация и би могло да доведе до разделение на страната. В опасност ли е британската демокрация?

 

- Не и се надявам, че ще ме извините, ако кажа, че въпросът ви е леко истеричен! Според мен това, на което сме свидетели, е по-скоро знак за работеща демокрация! Вотът за Брекзит, вотът за Тръмп, вотът за Марин Льо Пен, всички тези явления изразяват мнението на част от населението. 

 

Великобритания преминава през безумна криза, но ние имахме политическа криза преди това! Това беше криза на представителството на многобройните мнения. Преживяваме ненасилствена демократична битка в една дълбоко разделена страна по въпроса дали трябва да си тръгнем или да останем в Европейския съюз. Имаме конфликт между демокрацията на референдума и представителната демокрация, в степента, в която мнозинството в Камарата на общините блокира Брекзит. Въпреки че депутатите се съгласиха да приемат резултата, някои се опитват да попречат и се съюзиха с хора в другия лагер, които смятаха версията за Брекзит на Тереза Мей за твърде мека. 

 

Да, ние сме в голяма каша, но демократична каша! Това не е нещо ново, ние разиграваме политически драми още от Шекспир…

 

- Значи сте съгласен, че елитът, който е срещу Брекзит, е лошият губещ?

 

- Абсолютно. Противниците на Брезкит, които наричам “хората отвсякъде”, тези, които се чувстват удобно във флуидния свят, в който живеем, за разлика от онези, които се чувстват “от някъде” и гласуваха за излизането от ЕС, имаха решаващата дума във всички битки през последните 25 години. Те нямат навика властта и “политическата им визия” да бъдат оспорвани. Това, което ме потиска най-много, не е идеята, че сме в демократична криза, а по-скоро нарцисизмът на тази криза. 

 

Ние прекарахме последните 25 години в разширяване на границите на индивидуалната свобода и хвалене на различността. Несъмнено това е нещо хубаво, но ние откриваме колко е трудно днес да определим общ национален интерес. Има нарастваща фрагментация и партии вътре в самите партии. 

 

Интересно е да отбележим, двете основни действия на популизма - Брекзит и избирането на Тръмп - се случиха в страни с двупартийна политическа система. Континентална Европа се справи по-добре с абсорбирането на новите гласове, заради пропорционалното представителство. Това не беше възможно в Англия и САЩ и се оказа, че има разделения вътре в самите партиите, например, между тези, които искат крайна версия на Брекзит при консерваторите, и тенденцията на Мей. 

 

В Лейбъристката партия също има депутати от някои райони на Север и Мидлендс, представляващи големи общности, които също искат да излязат от Европейския съюз и постоянно заявяват, че ще уважат вота. Но въпреки това те не гласуваха за плана на Тереза Мей, поради нарцистични причини, целящи да покажат влиянието на левицата. 

 

Вярно е, че сделката на Мей не беше идеална и мисля, че Джонсън ще постигне по-добра сделка, която ще позволи напускането на единния пазар, както и на Митническия съюз, и намирането на специфично решение за Северна Ирландия. За това впрочем гласуваха 85 на сто от депутатите през 2017 г. и това искат гражданите, които все по-малко уважат партиите, неспособни да се споразумеят! 

 

Трябва да знаете, че една трета от гражданите, които гласуваха за оставане в ЕС, вече смятат, че трябва да напуснем, за да бъде уважен народния вот. Това е моят случай! Което означава, че 65 на сто от населението все още иска да напусне.

 

- Променя ли с нещо общата картина решението на Върховния съд, което обяви за незаконно спирането на работата на парламента от Борис Джонсън?

 

- Не фундаментално. Аз бях малко изненадан от това решение. Ние във Великобритания имаме традиция на парламентарен суверенитет, много различен от САЩ, където Върховният съд играе централна роля. Това решение показва американизацията на нашия начин на работа. Очевидно Борис Джонсън е бил лошо посъветван, но аз не мисля, че това ще му навреди особено. Много хора вече го смятат за безскрупулен политик и ще затвърдят мнението си, но мнозина други бяха впечатлени от енергията, която той вдъхна на политическия процес. 

 

Аз мисля, че той имаше обещаващо начало, особено припомняйки на Манчестър, че вотът за Брекзит е  колкото гласуване срещу Брюксел, толкова и срещу Лондон. Смяташе се, че Борис Джонсън е забавен и интересен политик, невинаги надежден, но който върна вкуса на политиката, докато беше кмет на Лондон. След като го представяха като интересна шега, сега го описват като зло чудовище! Той не е нито едното, нито другото.

 

Вярно е, че Джонсън не е човек на детайла, но се забравя, че той представлява традиция, която почти бе изчезнала в тази страна: традицията на местните политици, които изплуват на национално ниво. Като кмет на Лондон в продължение на осем години, той знае изключително много за конкретните проблеми: здравеопазване, училища…

 

- Според вас Брекзит се обяснява с глухотата на образованите елити, които не разбраха проблемите на по-уседналите средни класи,  пострадали от глобализацията и имиграцията?

 

- Значението на образованието за успеха, все по-технократичният характер на политиката, много видим във функционирането на ЕС, съществуването на отворени граници, всичко това облагодетелства висшите социални класи, тези “хора отвсякъде”, които просперират във флуидното общество, докато за хората със средни или ниски доходи от Северна Англия, отварянето означава двоен натиск: заводите им бяха затворени или изнесени в Китай, а после дойде чуждестранно население, което се конкурира с тях за работните места в сферата на услугите, особено работниците, дошли от посткомунистическите страни след 2004 година. 

 

Не е безумно, от тяхна страна, да се запитат какво им готвят “хората от Лондон”. Те не заслужават да бъдат третирани като ксенофоби. Това е сблъсък на светогледи. Светогледът на консерваторите с малко “к” не бе чут в кулоарите на властта. Въпросът е да се разбере какво мислят те и да се решават истинските им проблеми.

 

- За Брекзит вие казвате: животът следва своя ход. Мнението ви контрастира с прогнозите за предстоящ катаклизъм!

 

- Тези прогнози са много политически. Всички тези хора, които никога не са губили, изпаднаха в ужас! Те живеят в свръхполитизиран мехур, но повечето хора продължават живота си спокойно и това ще продължи, дори ако имаме Брекзит без сделка! Обединеното кралство няма да потъне в морето. Виждам свръх реакция в коментарите, елемент на ирационална тревожност, която напомня за ефекта “Милениум”!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Денев на 07.10.2019 в 01:15
Тоя гай говори глупотевини. Ако кризата е безумна, както казва, а то си е и така, няма полза, че е и демократична. А и доколко е демократична?

Напиши коментар