В петък представители на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България (НСФЕБ) към КНСБ алармираха на пресконференция, че служителите на „Топлофикация София” ЕАД са подложени на непрекъснат психически тормоз, като целта е подписване на индивидуални трудови споразумения с работодателя.
Кучетата лаят, „Топлофикация София” си върви

Колективният трудов договор (КТД) изтича на 31 август и вместо да се обсъжда нов, ръководството оказва натиск върху служители и работници да подадат заявления за индивидуално договаряне. По този начин се елиминират синдикатите в комуникацията между работодател и работници, а контролът върху предприятието намалява.

От НСФЕБ заплашиха, че ако не бъде подписан КТД, ще организират стачки преди новия отоплителен сезон. Синдикалистите настояват пред Столична община незабавно да бъде избран нов ръководен екип на „Топлофикация София”.

Ръководството на топлофикационното дружество, разбира се, на мига опроверга информацията, изнесена от НСФЕБ. Нямало натиск върху служителите да подписват индивидуални трудови договори. Просто синдикалните организации не били предложили до момента „легитимен проектодокумент на КТД”, а всички 2300 работещи в дружеството искали актуализиране на условията на труд и на допълнителните законови придобивки, та затова им предлагали възможност за сключване на индивидуални споразумения и вече над 50% от служителите са подписали такива договори. Това било „алтернатива за тях, а не опит на ръководството да елиминира колективното трудово договаряне”. Изявлението, подписано от Стоян Цветанов, завършва с уверението, че всичко, което се прави, е в името на служителите и е продиктувано от желанието да се спазва „буквата на закона”. А пък клиентите на „Топлофикация София” изобщо нямали основание да се притесняват, че създадено напрежение ще се отрази по някакъв начин на качеството на предлаганата услуга.

Дойдохме си на думата за спазването на закона и качеството на „услугата”, която получават столичани от „Топлофикация София”.

Пак в петък същият Стоян Цветанов в интервю пред Агенция „Фокус” заплаши, че няма да опростят нито едно задължение без решение на съда. „дори ако това е дълг от 10 години”. И допълва, че от началото на 2011 г. дружеството е завело над 11 000 съдебни дела, като „няма нито един случай, допуснат да премине в хипотеза на погасителна давност”. Това ли е спазване на „буквата на закона”?

Нима Стоян Цветанов не е чувал за Решение №168 на Върховния касационен съд от 22.12.2009 г., с което се определя 3-годишна давност на сметките за парно, вода и ток?
За проблемите на абонатите на „Топлофикация” е изписано много, но си заслужава някои въпроси да бъдат непрекъснато повтаряни, защото така и продължават да бъдат нерешени, а от това страдат единствено потребителите.

Абонатът е жертва на монополиста „Топлофикация”. Фирмите, посредници между абоната и дружеството, които сключват договор с етажната собственост, не променят това обстоятелство.

Напротив – абонатът е длъжен да приеме безусловно всички условия на монополиста и да му заплаща всички разходи – от производството на топлинна енергия до режийните за храна, облекло и почивка на чиновниците му. А когато абонатът попита защо му е необяснимо висока сметката, монополистът гордо отвръща, че не отговаря за сметките.

Дали е така? В предмета на дейност на т.нар. търговци, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, като „Техем”, „Бруната” и др., влиза осчетоводяване на изразходената топлинна енергия. Тези фирми не само разпределят между отделните имоти в сградата тази енергия, но и определят дължимите за нея суми и изготвят изравнителни сметки в края на отоплителния сезон. После ги представят на „Топлофикация София”, която от своя страна издава фактури с дължимите суми, които изпраща на потребителите. Е, какво осчетоводяване извършват т.нар. търговци, след като „Топлофикация София” фактурира?

Колкото до фактурите на „Топлофикация София”, те би следвало априори да се третират като документи с невярно съдържание.

Първо, защото в тях са написани сметки по прогнозни данни. „Топлофикация София” издава фактури за авансови плащания в нарушение на чл.53 от Закона за Защита на потребителя (ЗЗП) и чл.4 от Европейската директива 97/7/ЕО. В добавка на това нарушение топлофикационното дружество начислява лихви върху неправомерно фактурираните авансови суми. Авансовото плащане на произволни (и често надписани сметки) е неприемливо и поради още един факт. В различните месеци платецът може изобщо да не е едно и също лице – сменят се наематели, собственици... Ще припомня и че преди време практиката на енергийните дружества да правят тримесечни фактури по прогнозни данни беше отменена като незаконна.

Второ, защото дължимите в тях суми не отразяват реално потребената енергия от всяко отделно домакинство. Според Европейска директива 2006/32/ЕО трябва да се заплаща само реално консумираната енергия. Добре, но тя може да се отчете единствено и само ако хората имат топломер на входа на жилището си, а не в абонатната станция в мазето. Топломерите по радиаторите също не вършат работа, защото нищо не минава през тях. „Топлофикация” хем продава енергия на базата на общия топломер, хем документира сделки с отделните собственици на имоти чрез индивидуалните фактури, без при това да зачита тяхната воля.

Не трябва да се пропуска и въпросът с т.нар. сградна инсталация. И дали е състоятелно твърдението, че всички собственици трябва да плащат произволно определени суми, тъй като чрез тръбите се отоплявала сградата и следователно домакинствата получават облаги. Ами, разбира се, че не е. Нима собствениците, които са спрели радиаторите си и се отопляват по други начини, не допринасят също за отопляването на сградата? Нима хората, които са направили топлоизолации, сложили са си алуминиеви дограми и т.н., не допринасят също за задържането на топлина в сградата? Нищо подобно! Пред „Топлофикация” такива аргументи не важат. По тяхната логика може би трябва да им плащаме дори повече пари, защото отваряме прозорците, за да проветряваме жилищата си и така сградата се изстудява...

Но може ли всъщност някой да измери точно колко топлина се отделя чрез сградната инсталация? Все пак, за да има плащане, трябва да има и измерване. Сградната инсталация обаче не се измерва, а се изчислява по някаква формула... Дали обаче ще се получи същата стойност, изчислена по тази формула, ако от цялото количество енергия, влязло в сградата Х, първо се извадят технологичните разходи (до абонатната станция), после се извадят отчетените показатели на отделните домакинства и топлата вода? Едва ли. А така би трябвало да е по Закона за енергетиката – остатъкът да се разпределя като сградна инсталация, и то между реалните потребители на парно отопление. Защото за онези, които не го използват, това е „доставката на стоки без изричното съгласие на потребителя”, което съгласно чл. 62 от Закона за защита на потребителя не само че не се заплаща, но е забранена и наказуема по чл. 208 от същия закон.

Твърди се, че най-много краде „Топлофикация” чрез топлата вода. Температурата на водата, която влиза в сградата, трябва да е 55–60 градуса. Но когато пристига в апартамента на потребителя, тя е далеч по-студена.

Ето какво казва авторът на книгата „Бандитска топлофикация” Емил Измирлиев в свое интервю: „Моят бойлер отчита годишно 1000 квтч електроенергия, необходима за затопляне на водата ми за 12 месеца. На хора, които живеят в подобен апартамент, само за два месеца им се пишат 1000 квтч. Грабежът е гигантски. Това значи, че им се надписват страхотни количества топлина, която ако наистина е употребена за загряване, означава водата да се изпари и въобще да не достигне до потребителите”.

Федерацията на потребителите отдавна доказа с проверки в различни райони на София, че водата, която достига до потребителите не се загрява повече от 40–45 градуса, но фирмите за дялово разпределение отчитат температурата на водата по топломер, инсталиран на тръбите, влизащи в сградата. А той показва поне с 20 градуса по-висока температура. Според експерти загубата на топлина се дължи на специално поставена от топлофикационното дружество бленда, с която се регулира температурата на водата, която се ползва от потребителите. Тази бленда нарочно се затяга повече от служители на дружеството, за да не се загрява достатъчно водата, която отива при крайните потребители. По този начин компанията спестява от разходите си за гориво, тъй като водата, която се връща в дружеството, е по-топла и не е необходимо отново да се загрява до 60 градуса.

Впрочем, през януари промениха цената на топлоенергията. Да не би на абонатите на „Топлофикация” да беше отчетено действително изразходваното количество топла вода до този момент, та да е ясно колко топла вода ще трябва да платят по старата цена и колко по увеличената цена? Не, разбира се. Пак по прогнозни данни са написани фактурите...

Няколко думи и за фирмите, които извършват ялово разпределение на топлинната енергия. В договорите между тях и етажната собственост е записан срок на договора – обикновено 2–3 години. Този срок се продължава, ако нито една от страните не е възразила писмено. Под „етажна собственост” се разбират всички, а това означава, че отделният потребител няма как да възрази индивидуално, с което се нарушават правата му.

В същия договор задължения имат и двете страни. Фирмите са длъжни през 2 години да извършват текущ обслужващ контрол на вентилите, т.нар. индивидуални разпределители, батериите. Записано е каква годност има всяка една от тези стоки, които вече са продадени на потребителите. Нима някой абонат на „Топлофикация” може да се похвали, че това задължение се изпълнява?

Някои от фирмите за дялово разпределение представят по делата срещу длъжниците по две годишни изравнителни сметки. Е, как става това, след като минават да отчитат данните от топломерите в жилището само веднъж в годината? Това означава, че вторият документ е с невярно съдържание и обслужва единствено интересите на двете дружества, закрепостили потребителите.

Данните от въпросния годишен отчет, който абонатите подписват, следва да се нанесат в изравнителните сметки. Често се случва обаче в изравнителните сметки да са записани съвсем различни данни. Понякога дори има поправки, нанасяни с химикал на втория екземпляр, който е под индиго. Редно ли е подобни документи, които очевидно са с невярно съдържание, да бъдат приемани от съда като годни доказателства?

В договорите между „Топлофикация” и съответните фирми за дялово разпределение на топлинна енергия също има противоречия, както и задължения, които не се спазват.
Това са само част от въпросите без отговор, които описват меко казано неизгодното положение на потребителите на топлоенергия. Сега към това се добавят и съдебните дела, които „Топлофикация” завежда срещу длъжниците. Някои от тях – просто абсурдни. Лошото е, че в съда длъжниците много трудно могат да докажат юридически моралното си основание да не искат да плащат на „Топлофикация”. Трудно се доказват некоректни съседи, неволни или умишлени грешки при отчитането на индивидуалните топломери, грешки при въвеждане на данните в компютрите, таен алгоритъм за изчисление с неточни входни параметри, евентуално изтичане на средства от общинското дружество и т.н.

Но съдилищата, които гледат тези дела, не трябва да забравят, че нелоялната търговска практика, заблуждаващата и агресивна политика, неравнопоставеността между доставчик и потребител, доставката на стока, която човек не желае, принудата да плаща фактури по прогнозни данни, които не почиват на никакви измервания (пък и на лихви върху тях), т.е. всичко това е в нарушение на Закона за защита на потребителя и на няколко европейски директиви. И в Страсбург жалбите на българските потребители едва ли ще останат без справедливо решение.

Това обаче едва ли вълнува ръководството на „Топлофикация София”. В Столична община, която е едноличен собственик на дружеството, също никой не се интересува нито от проблемите на служителите на софийската „Топлофикация”, нито от проблемите на неговите закрепостени безправни абонати.

Средното възнаграждение на член на Съвета на директорите на “Топлофикация София” през първото тримесечие на 2011 г. е 3629 лв. съгласно справка, цитирана от общинския съветник и кандидат за кмет Георги Кадиев в писмо до Йорданка Фандъкова. Кадиев казва, че като председател на този съвет през 2009 г. средно месечно е получавал около 950 лв., „без служебен автомобил, шофьор, мобилен телефон, кабинет, секретарка или каквито и да е допълнителни екстри”. И не може да си обясни кое обосновава тройното увеличение на получаваните възнаграждения, след като не е известно да са се подобрили финансовите резултати на дружеството...

На този фон Столичният общински съвет преди няколко дни по настояване на самата кметица реши Ирина Савина – зам.-кмет по енергийната политика на общината, да оглави одитния комитет на „Топлофикация София“. Редно ли е това? Дали един заместник-кмет от ГЕРБ месеци преди местните избори ще помогне да се хванат кражби и злоупотреби в общинско дружество? Доста смело предположение...

Още от категорията

1 коментар/a

Петьо Ангелов на 20.07.2011 в 15:27
Критиките срещу „Топлофикация“ и ненужното ниво, което ни „отчита“ отоплението, са оправдани. Но ми се струва, че авторката защитава колективното трудово договаряне. Защо?

Напиши коментар