"Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето, а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка".

 

„Карл Маркс и Фридрих Енгелс стават приятели“ Художник: Ханс Мознай (1953 г.)

 

Маркс е философът, който разбра всичко за тези идоли с главна буква, каквито са Народът, Пролетариатът, Капитализмът, Историята, Революцията. Той е тоталният интелектуалец, абсолютният мислител, месията на материалистическото и диалектическо второ пришествие. Той се издига над света с визионерския си гений; погледът му се губи в хоризонта на Историята; той протяга ръка, за да покаже пътя, който трябва да се следва; показалецът му сочи точката, която трябва да се достигне, това е безкласовото общество, раят на Земята.

 

Малък буржоазен салон. Може и да не сме съгласни с тази легенда, която въпреки това хипнотизира много мъже и жени, от най-обикновени хора до най-видни интелектуалци - и която все още хипнотизира…-, и да предпочетем по-скромното и философски по-правдиво платно на Ханс Мознай. 

 

Тази картина не принадлежи нито като жанр, нито като стил, нито като вкус към социалистическия реализъм, а точно обратното: това е непретенциозна творба с лош рисунък и безизразна живопис, дело на художник, който не се стреми да скрие реалността, да продаде илюзии, да създаде легенда, а възпроизвежда малко несръчно, без талант в щриха, нито в цвета, сцена от всекидневния живот на Маркс и Енгелс. Като цяло, това е вид наивна, но вярна в това, което изразява, живопис. 

 

В нея се озоваваме в малък буржоазен хол, с неговата библиотека с рафтове с неопределени книги, рамката, закачена на стената, съдържа неясно наплескана творба, двата бружоазни фотьойла, тапицирани с, както изглежда, синьо кадифе, и масата, покрита с бяла покривка. На нея са струпани книги, но също и най-вече син чайник и две чаши за чай. Маркс чете един лист, докато разбърква с лъжичката в чашата си, където вероятно тъкмо е сложил захар - захарницата не се вижда. Енгелс държи книга в дясната си ръка и гледа извън този малък салон. Двамата мъже са облечени елегантно, със сако, елек, вратовръзка. При Енгелс спуснатият над обувката панталон придава по-изтънчен вид на крака. Почти като модна илюстрация, която английският денди Брумел не би развалил. Това обаче са двама мислители, чиито политически писания ще отприщят политическо насилие по целия свят, което ще превърне Терора от 1793 г. в кратко историческо съчинение…

 

Морал. Неморал. Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето (1), а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка. 

 

В “Техния морал и нашия” (1938 г.) Леон Троцки теоретизира превъзходството на неморалния морал, стига да служи на революцията, и неморалността на моралния морал, когато става въпрос за буржоазния морал: за един революционер лявото престъпление е по-добро от дясната истина. С подобен циничен багаж, цялата пролята кръв, всички депортации, мъчения, диктатура, всяко затваряне, всяко преследване влизат в рамката на новия марксистки морал. Разбираме как Прудон, който искал да свърже морала с революцията, е могъл на каже на Маркс, че е “тенията на социализма” (“Дневници”, 24 септември 1847 г.).

 

Какво е марксизмът?

 

Животът на Маркс обикновено се разделя на два периода. Първият се нарича “младият Маркс”; той е хуманист и хегелианец. Тогава Маркс се стреми към комунистическо общество, в което няма да има нито разделение на труда, нито отчуждение, нито пари, нито собственост, нито наемен труд, нито експлоатация, нито капитализъм, нито социални класи. Това ново общество щяло да създаде новия Човек (израз, който откриваме още при св. Павел в неговото Послание към ефесяните, 4:24), който ще се реализира в, чрез и за труда, който вече няма да бъде наемен и отчужден. Това ново създание ще може в един и същ ден да начертае плановете на дома си и да го построи, да чете всякакъв тип произведения и да пише поеми, да формира своята интелигентност с философски текстове и да приложи на практика това, което е научил от философите. Това би бил човек, избавил се от всяко отчуждение, помирил се със самия себе си, завършен и съвършен: “цялостният човек, истинският човек”, по израза на Алтюсер. Това е Маркс на “Ръкописите от 1844 г.”. 

 

Вторият период е наречен “научен” от самите марксисти: това е периодът на “Капиталът”, голям и незавършен труд, в който се анализират основните икономически понятия на капитализма - първоначалното натрупване, форма и знак за стойност, закон за тенденцията на упадък на печалбата, фетишизация на стоката, използваема и обменна стойност, натрупване на капитал, ротация на капитала, производство на добавена стойност, работно време, продажба на работна сила, производителен и непроизводителен труд и т.н.

 

Преформулирано християнство. 

 

Може да не сме съгласни с това изкуствено разделение и дори с последователността в мисълта на Маркс под знака на хегелианството. Защото Маркс, разбира се, е бил част от левите млади хегелианци преди да направи критика на Хегел, но без никога да се раздели истински с хегелианството, което е християнство, преформулирано с понятията на немския идеализъм. 

 

Маркс наистина вярва в съществуването на провидение в Историята. Той преработва формите на християнското второ пришествие, което известява края на времето със завръщането на Христос и настъпването на свят, умиротворен от Истината. Разбира се, при Маркс не би могло да става дума за пришествието на християнския Бог, защото той е пълен атеист, а на тази невидима, но всемогъща диалектическа сила, вписана в самото сърце на историческия материализъм. 

 

Да уточним.

 

Маркс анализира механично породената от капитализма пауперизация. Този начин на производство на богатства, основаващ се изключително на частната собственост върху средствата за производство, свързан с конфискацията на принадената стойност от капиталистите, непрекъснато предизвиква увеличаване на броя на бедните и на бедността на бедните, едновременно с разредяването на богатите, съчетано с увеличаване на тяхното богатство. Тази диалектика неизбежно води до революция, твърди Маркс. 

 

Той сгреши обаче, защото капитализмът е пластичен, като Хидрата от Лерн, той се променя, трансформира, преобразява, но никога не умира. Пауперизацията не е породена механично, според предполагаемите закони на диалектическия материализъм, световната революция, а от новите хитрини на капитализма: фашизмът, национал-социализмът, след това, парадоксално, тъй като се осъществява в името на Маркс, съветският държавен капитализъм; след войната той облече дрехите на консуматорското общество, на консуматорството, на маоисткия фашизъм, на дематериализирания капитализъм, после, друг парадокс, тези на съвременния екологичен преход, толкова много примери, че пауперизацията не води диалектически до революция, а до метаморфози на капитала.

 

Неизбежното насилие. 

 

При Маркс има теория за насилието, което ражда Историята - това, според загадъчния механизъм на марксисткото второ пришествие, е друга точка на несъгласие с Прудон и още една точка на несъгласие с християнската есхатология за кръвта, пролята за постигането на изкупление. Политическият проект на диалектическия исторически материализъм бил достатъчен, защото според неговите правила реалното би трябвало да се случи единствено по законите, посочени от Маркс. Но това не е така.

 

Маркс иска да насили съдбата на диалектиката, нечовешка сила, като добави към тази логическа необходимост политическа воля, произтичаща от човешката сила - което противоречи на т.нар. диалектически закон. Защото, ако нещо трябва неизбежно да се случи, следвайки диалектическия материализъм, как може човешката воля, следователно свободата, да бъде двигател на необходимостта? Тук диалектическият материализъм се срива пред постулата за политическия волунтаризъм.

 

Насилието е неизбежно, казва Маркс. Революцията ще се подчини не само на закона на диалектическия материализъм, както ябълката се подчинява на закона за падането на телата, но и на закона на хората, които ще извършат експроприациите, необходими за преминаването от частната собственост над средствата за производство към тяхното колективно присвояване. Маркс знае, че собствениците няма да се оставят да бъдат ограбени без да реагират, той признава, че насилието ще бъде неизбежно и необходимо. По логиката на марксисткия “морал” пролятата кръв не създава никакъв проблем, тъй като става въпрос за “добра” кауза!

 

Така както е теоретизирал намесата на Провидението в Историята, Хегел е теоретизирал и диалектиката, обяснявайки, че това е начин на разгръщане и развитие на Духа, Понятието, Разума, Идеята за Бог в Историята. В сърцевината на диалектиката се крие момент на негативност, който позволява да се премине от едно състояние в друго, надхвърляйки го, като същевременно се запазва предишното, това е определението на хегелианския Aufhebung (отменяне): надхвърлям, като същевременно запазвам… Тази негативност цели нова позитивност.

 

Насилието олицетворява негативния момент на революцията, в очакване на нейния положителен момент. Това е необходим момент в неизбежно движение: поради масовото обедняване (пауперизация), трябва да се случи второ пришествие, капитализмът поражда противоречия, които се стремят към разрешаване, разрешаването се нарича революция - и тя се оказва необходима.

 

Но, така както капитализмът не доведе до революция, а до своите метаморфози, така и марксистката негативност с нейното насилие, което ражда Историята, не породи нищо друго, освен милиони мъртви на планета, без проектът за безкласово общество да бъде осъществен или дори напреднал поне малко. Лагери, огради от бодлива тел, наблюдателни кули, ГУЛАГ - да; безкласово общество - не. Може би никога съществуващите класи не са били до такава степен разделени, както в това марксистко общество с номенклатура на върха и депортирани незначителни хора в основата му.

 

Изгнание

 

Това, което показва картината на Мознай, обобщава ясно философията на Маркс. Като не смятаме това, че пие чай в Париж, а ние знаем, че е била по-скоро бира в игралните домове и то в големи количества, тази чаша чай най-вероятно съответства на периода на английското изгнание в Лондон, тоест периода от 24 август 1849 г., датата, на която той се установява в Лондон, до смъртта му, 14 март 1883 година. Тази чаша чай е емблематична за аристокрацията и буржоазията, голяма, средна или малко, но никога за пролетариата… Човек би си помислил малко лукаво, че погледът на Енгелс е вперен в стая до кабинета му, в която може би се намира биологичният син на Маркс с неговата слугиня: докато авторът на “Капиталът” работи, Енгелс се грижи за официалното и неофициалното му семейство - той гледа в него… Този период, в който двамата мъже са млади и Маркс все още не носи прошарената брада, с която е увековечен от фотографите, а черна като катран коса, без нито един бял косъм, свидетелства, че сцената датира от 50-те г. на ХIХ в., с други думи в първите години на биологичния му син. Тогава Маркс публикува редица статии в “Ню Йорк Трибюн” - десетина през 1852 г., шестдесетина през 1853 г., шестдесетина през 1854 г., десетина в същия вестник и стотина в “Ной Одер Цайтунг”, двайсетина в “Ню Йорк Трибюн” през 1856 г., петдесетина в същия вестник през 1857 г., шестдесетина през 1858 г., четиридесет през 1859 година. 

 

Чисти идеи.

 

Със сигурност можем да предположим, че листовете, които държи в ръката си, са на статия, която чете на Енгелс преди да я изпрати за набиране. Декорът е съставен от книги. Някои са струпани на масата, други са подредени в библиотеката. Материята на мисълта на Маркс наистина е идеална, или по-скоро идейна - с други думи: чиста идея. В този смисъл, марксизмът е идеализъм, ако ли не идеелизъм - позволете ми този неологизъм. Този шкаф с книги, чиито заглавия не се виждат, е алегория за произведенията на Хегел, върху които Маркс прави постоянни вариации. 

 

Маркс, който се наричаше идеалист, е мислел и живеел, следвайки чистите идеи. Той изповядваше революцията, но дори не я направи там, където можеше конкретно, без да чака указите на диалектическия материализъм: а именно в предачната фабрика на своя приятел Енгелс в Манчестър. Той говореше за Труда, Пролетариата, Работническата класа, но сякаш са идеи, подчинени на властта на самите идеи и на диалектическите механизми. Един пролетарий обаче не е концепт, революцията също. 

 

Въпреки че положи усилия да покаже, че е бил хегелианец, но вече не е, Маркс остава до края на живота си последовател на автора на “Феноменология на духа”. Той очакваше възшествието на Абсолютния дух. В Йена Хегел го бе видял на кон, това беше Наполеон; Маркс го виждаше на хоризонта под формата на тържествуващия пролетариат. 

 

(1) Този син на Маркс и Хелън Демут е роден на 23 юни 1851 г. в Лондон, умира на 28 януари 1929 г. като “пенсиониран механик” (Bibliothèque de la Pléiade, vol. I, p. LXXXIX). 

 

 

 

Откъсът е от книгата на Мишел Онфре "Крокодилът на Аристотел: История на философията чрез живописта" (Le Crocodile d'Aristote: Une histoire de la philosophie par la peinture), 2019 г. Откъсът е публикуван в "Поан".

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

124 коментар/a

ФАКТИ на 11.01.2020 в 18:38
БЕЗ РАВЕНСТВО, МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ЕДИНСТВО. КОН, МАГАРЕ, ВОЛ, ВПРЕГАТ ЛИ СЕ ЗАЕДНО. Войната и голямото бедствие изравнява всички, ВСИЧКИ СТРАДАТ - ПОСЛЕ ВСИЧКИ СЕ РАДВАТ. Политиката е една крива на падение и възход. Когато всичко е на нула, равно, изравнено, тогава на дневен ред е лявата политика, и става растеж, вяра-надежда-любов, и когато има осезаем и висок скок, постижения, бичи ръст, тогава идва либерализмът на дневен ред, и вождовете сами или подкупени от външна олигархия да вземат общите постижения и парите на масите, след което следва срив, и опасност елитът намазал от либерализмът да го свалят и пак да има лява политика, и тогава елитът прави консерватизъм = фашизъм = дясно, докато всичко стане на нула, и без капитал и надежда, оцелелите се обединяват и правят лява политика. След пожар, наводнение, земетресение, ураган, цунами, война, хората се осъзнават като равни и се обединяват, изтрезнели. ... СЛЕД КРИЗА СЕ ВЪВЕЖДА НАЙ-ЕФЕКТИВНАТА СИСТЕМА, И ТО ЗА ВСИЧКИ, ЗАЩОТО ЕЛИТЪТ Е РАЗКЛАТЕН ИЛИ ГО НЯМА. ... Това тика държавите, икономиките, обществата, в напредък като те са принудени да приемат ефективното и оставят старото. Така е и в семеен или личностен план. Това е причината за напредък, зако е там България където е. Не е вярно, че на Балканите е бурно и ветровито, Османската империя ни консервира. Според учените, жертвите в Трийсетгодишната война са между три и девет милиона, при общо население във воюващите страни от 15 до 20 милиона души. Сто години след началото на Реформацията и разделянето на църквите протестанти и католици застават едни срещу други като врагове. А властовите светски интереси само допълнително усложняват ситуацията. Между другото мирът постановява и равнопоставеността на християнските религии. "По този начин се полагат основите за мирно съвместно съществуване между протестантството и католицизма, което изглежда невъзможно след десетилетия на насилие" В германските земи договорът ограничава суверенитета на императора и дава повече власт на князете. Разширяването на властта на местните князе и до днес е един от крайъгълните камъни на федералното устройство в днешна Германия, където министър-председателите ревниво пазят правата, полагащи се на отделните федерални провинции.
врл на 11.01.2020 в 18:46
Днешния европейски съюз не е нищо повече от някогашната свещенна римска империя зачената с карл велики, не случайно се срещаха в ахен, търсена символика.
НУЖНА Е НАМЕСА И УКРОЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВИЯ на 11.01.2020 в 18:55
Много е мек модераторът в тоя форум, много. Спам и флъд, празни бръщолевения, ругатни и псувни спрямо лицата, върху които е писано в статията и несвързани с темата обвинения спрямо форумци в комунизъм и партийна принадлежност. Знаете, че лицето е трамвай, психически неуравновесен, с неукротима, но неподплатена амбиция. Моля, изтрийте му грозотиите под темата, защото се губи престижът на изданието ви!
банан на 11.01.2020 в 18:56
Неравенство има в стара Европа и Османската империя, всички в САЩ стават по равни. Алеко пише че хората в САЩ се държат като равни, независимо от професията. Всички искат да са равни, милионерите като милиардерите, живковият елит иска да е равен на Даяна и Джей Ар. 1990та българските трудещи се искат да са като тези във Франция и ФРГ. ..... . ............. .. Лявото вярва, че по принцип сме равни и можем да сме равни, но не сме. Десните експерти богаташите, казват, че всички са равни, като възможности, но бедните ги мързи да учат и трудят. .... Модерното дясно, фашизмът, неолиберализмът, неоконсерватизмът, радикалният капитализъм, е научен защото вярва в генетичният подбор и лошите и добри гени, даващи лоши и добри способности. Но такава наука отрича прогресът, който ще изравни способностите, чрез образование, опит и медицина. Както един господстващ лъв остарява и умира, убиват го, така и най-добрата генетика не издържа на травми и старост, инвалидизация, физическа и психическа, и прогресът и медицината им помага, така прогрррррррррррррррресът и медицината помагат - И - на слабите да станат силни, и равенство. В това последното вярва лявото, и следователно не вярва дясното. Тоест научното дясно си е като старото, консервативно, и не вярва в прогресът. Старото дясно, консерватизмът, отрича науката и прогресът, защото вярва в божествен промисъл, който е подредил така нещата. Тоест, бедните и богатите са такива по божия воля. Истината е, че притчата за блудният син е за лявото и дясното, за семейството, общността и равенството, и отдруга страна за егоизмът индивидуализмът, и пазарният свят. Раят, семейството, обединението, е в ляво, блудният син отива на дясно, където егоистично си инвестира - харчи капиталът но след фалит отива в чистилището, после тръгва наляво към общността. Марксизмът, не е икономическа система. Той е повече от политическа система. Марксизмът обяснява и дава - изготвя решения - които трябва да премахнат причините за конфликтите. ОТЧУЖДАВАНЕТО НА ЧОВЕКЪТ ОТ ЧОВЕКЪТ И ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО - БРАТСТВО - СЕМЕЙСТВО. Дарвинизмът повлиява и дясното и лявото. Дясното - елитите - консервативното - статуквото, вижда в дарвинизмът, своето право на власт и заслужена мощ, като подбор на най-добрите черти, за доминиращите в елитът. ФАШИЗЪМ.. А левите, като Маркс, виждат, в дарвинизмът, че всички са равни, но условията на живот повлияват способностите.
observer на 11.01.2020 в 18:56
Текстът може и да е повече по френски ефектен, отколкото по немски задълбочен, но дали изобщо си струва да се задълбочаваме? Маркс вижда “Прекрасния нов свят” като постмодерен вариант на първобитното общество, освен без всичко изброено и без държава, а и без каквато и да била организация. Доста примитивна визия всъщност. Последователите му, за такива се представят, присвоявайки си авторитета му в собствените си емигрантски среди, не просто визионерстват, те успяват наистина да конструират света си по един все пак изпробван модел - модела на Древния Египет. С робите, аристокрацията, храмовете, безсмислените пирамиди и гигантските паметници, с мумиите и митологията, дори с изобразяването на боговете в профил. А, добавят от себе си едни червени знамена. Пова се случва в реалността. Неудовлетвореност от неравенството и дефицит на хуманизъм вкарват цивилизацията в капана на спекулативните философски идеи, пропилявайки повече от век, без какъвто и да било резултат, освен реално подмяната на едни елити с други. Та като цяло, текстът и насочеността на статията ми допаднаха, все пак обяснимо за представител на низшата славянска раса.
аршин на 11.01.2020 в 19:07
Джек Лондон, Айнщайн и всички големи физици, били марксисти. Те по лошо ли са анализирали Маркс и марксизмът. В Библията пише, че дори нечист да говори Божието слово, словото е чисто. Та що клепате човека, за да победите в анализът кое е истинско? Пък и Маркс работи, мисли и пише. ИЗДАВА И ПЕЧЕЛИ.
ррл на 11.01.2020 в 19:09
Напред другари! Маркса не бърка защото е верен, а е верен щото е всесилен!
Agee на 11.01.2020 в 19:10
Някои критикуват Маркс, че подценявал мисловният труд. Но колко храна е създадена от мисъл само?
рвл на 11.01.2020 в 19:14
Сбърка маркс като не каза как ще се постигне комунизма, това му е голяма грешка.
вкарват цивилизацията в капана на спекулативните философски идеи на 11.01.2020 в 19:24
Светът е в къде-къде по-лош и унизителен капан - капанът на финансовата спекула и едни задкулисни еврейски благотворители на човечеството. За изтънчените интелектуални малцинства навярно не е никаква тайна, че това е заради неизвършването на никаква философска работа, защото най-трудното нещо е да се мисли, а най-невъзможното - да се мисли върху самото мислене, което си е вече свръхчовешко напрежение. Защо ни е? Много ми е блуу (тъжно), защото за мислене намесвам шестата (блу) чакра и (бого)син-овните грешки под формата на грехове (sins) слизат в живота ми, изправяйки ме пред разрив с "естествения ред" и "нормалната човешка природа", дето толкоз ги люби трамваят. Къде-къде е по-лесно да обвиняваме не спекулантите по борсите и статистическите стъгди, а тия (като Хегел и Маркс), които се опитваха да ни учат на диалектическа спекулация и критическо преучредяване, но ние си предпочетохме благите дарове ("Учителю благи!") на паси-зма (пациентщина на банките и болниците им) и невежеството...
РАВЕНСТВОТОООО на 11.01.2020 в 19:24
В САЩ няма аристокрация с цялата собственост за тях. И това равенство е златна среда за растеж. Така е и след криза и война, когато богатството е разклатено. 8-часов труд се въвежда в България 1918г., след Ленин. Първи стачки и права леви, има в САЩ. Те спират и тръстовете, правят закон за трудът и храните - след книга на ляв писател работил нарочно в чикагската кланица. Лявото правителство на Стамболийски оземлява 100% от селяните, и прави първите тухларни от които тухли и керемиди са 90% от селските къщи - и сега.
рмчч на 11.01.2020 в 19:40
8 часовия работен ден и пет дневната работна седмица са бич за трудещия се, трябва да се работи наполовина без да се намаля надницата! Къде е маркс да се произнесе?
Helleborus на 11.01.2020 в 20:06
11.01.2020 в 17:44 Да твърдиш, че насилието и ненасилието са едно и също нещо е като да кажеш, че доброто и злото са едно и също нещо. Да, аз може да ти кажа истината ултимативно, но ултимативността идва от самата истина, а не от мен. Аз няма да упражнявам насилие над който и да било, за да живее според моята истина. Така, както комунистите поставят нещата, че те искат да реализират своите представи за "рай на земята", без да питат хората дали им харесва. В Царството влиза който иска, който сам положи усилия и труд, т.е. който посее, (добрите семена) той ще пожъне обещанията. Никой не те насилва, но проблемът е точно с останалите, които не искат да работят, а и да понесат истината за света, че той е отражение на нас самите и затова не може да стане съвършен. Не може да направим рай на земята. Светът трябва да бъде отражение на нас самите, иначе Бог няма да е бог (а кукловод) и ние няма да сме хора (с воля), а добитък. Само че на човек му се иска нещо различно, бунтува се против страданието, няма вярата и смирението да го понесе, не искаме да си носим кръста. И когато някой дойде с тези анархистични виждания за рай, наложен с репресии, хората пощуряват от радост. Рай, ама за кого? Блудниците се радват на джендърните репресии, мързеливите се радват на преразпределението на благата (лесни пари), бунтарите се радват на потъпкването на уважението към родители и авторитети, безотговорните се радват, че държавата ще им гледа децата безплатно. Представите на хората за рай са толкова вредни за тях, защото отхвърлят оригинала - Царството. Човешкият рай най-често е една тирания на най-злите, над най-безволевите. Но най-несправедливото е, че тиранията е и над хората, които искат да живеят по правилата на естествения ред и да си носят кръста, да си възпитават децата, да си управляват живота, за тях са най-несправедливи режимите.
Петров на 11.01.2020 в 20:26
Не знам защо Галя продължава да превежда от френски подобни статии, вместо да проучите последните доказателства за зверското убийство на видния буржоазен френски философ Алберд Камюс, който загива при зверска катастрофа подобна на тези днес на магистрала Тракия, заедно със своя издател Гилимар, след като не упражнява никакъв спирачен път върху булида си и така колата цялата прегръща едно крайпътно дърво на абсолютно прав пътен участък. Само дни преди това обаче, Камюс бива заклиймен на съвецки философски форуми, подобни на този тука в Гласове, и бива осъден задочно на смърт поради дребнобуржазния социалдемократичен характер на неговите философски трудове, посветени на екзистенцялизма. За разлика от Жан Пол Сатър и партньорката му в кревата - Семьон де Обувар, които постояно се разхождат в комунистически философски води по булевард Севастопол в Париш, Албер Камю извършва угромно филусофско пристъпление, като кара своя герой СИЗИФТ да бута тежкия камък на човешкото си съществуване нагоре до АБСУРД, а не докато стигне до КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ВРЪХ, където, както е известно, всички камъни отпадат и човек става лек като ПИРЦЕ. Затова Хрусчофт, заедно с други съветски писатели - хуманисти, като Соловки-Штедър, Константин Симонов, Юлиян Семьонав, Сергей Бундаренко и тяхната приятелка Алеса Френдлих, подкрепят решението на кагебе за премахване на поета. Същата бойна група на гереуто, която по-късно премахва и Боян на моста Местре във венеция пред очите на Емил Боен, изпилва с тънка пила, подобна на тази на Луиджи Лучени, спирачните цилиндри на спортния спайдър на Алберд Камюс, което прави колата неуправляема на висока скорост и така Сизиф изпуска камъка по нанадолнището завинаги, но остава незабравините си румани Чужденецът, по неговия опит от посещението му в ЕСЕСЕР, където винаги се чувства като чужденец, и ЧУмата, тоест Чумата на комунизма.
рмчч на 11.01.2020 в 19:40 на 11.01.2020 в 20:32
За Маркс не знам, но Сталин се е произнесъл: "... За тази цел е необходимо най-напред да се съкрати работния ден най-много до 6 часа, а после и до 5 часа. ...По-нататък, за тази цел е необходимо радикално да се подобрят жилищните условия и да се повиши реалната заплата на работниците и служителите най-малко два пъти, ако не и повече - както чрез пряко повишаване на паричната заплата, така и най-вече чрез по-нататъшно последователно намаляване на цените на предметите за масово потребление..." https://royallib.com/book/stalin_iosif/ekonomicheskie_problemi_sotsializma_v_sssr.html

Напиши коментар