"Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето, а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка".

 

„Карл Маркс и Фридрих Енгелс стават приятели“ Художник: Ханс Мознай (1953 г.)

 

Маркс е философът, който разбра всичко за тези идоли с главна буква, каквито са Народът, Пролетариатът, Капитализмът, Историята, Революцията. Той е тоталният интелектуалец, абсолютният мислител, месията на материалистическото и диалектическо второ пришествие. Той се издига над света с визионерския си гений; погледът му се губи в хоризонта на Историята; той протяга ръка, за да покаже пътя, който трябва да се следва; показалецът му сочи точката, която трябва да се достигне, това е безкласовото общество, раят на Земята.

 

Малък буржоазен салон. Може и да не сме съгласни с тази легенда, която въпреки това хипнотизира много мъже и жени, от най-обикновени хора до най-видни интелектуалци - и която все още хипнотизира…-, и да предпочетем по-скромното и философски по-правдиво платно на Ханс Мознай. 

 

Тази картина не принадлежи нито като жанр, нито като стил, нито като вкус към социалистическия реализъм, а точно обратното: това е непретенциозна творба с лош рисунък и безизразна живопис, дело на художник, който не се стреми да скрие реалността, да продаде илюзии, да създаде легенда, а възпроизвежда малко несръчно, без талант в щриха, нито в цвета, сцена от всекидневния живот на Маркс и Енгелс. Като цяло, това е вид наивна, но вярна в това, което изразява, живопис. 

 

В нея се озоваваме в малък буржоазен хол, с неговата библиотека с рафтове с неопределени книги, рамката, закачена на стената, съдържа неясно наплескана творба, двата бружоазни фотьойла, тапицирани с, както изглежда, синьо кадифе, и масата, покрита с бяла покривка. На нея са струпани книги, но също и най-вече син чайник и две чаши за чай. Маркс чете един лист, докато разбърква с лъжичката в чашата си, където вероятно тъкмо е сложил захар - захарницата не се вижда. Енгелс държи книга в дясната си ръка и гледа извън този малък салон. Двамата мъже са облечени елегантно, със сако, елек, вратовръзка. При Енгелс спуснатият над обувката панталон придава по-изтънчен вид на крака. Почти като модна илюстрация, която английският денди Брумел не би развалил. Това обаче са двама мислители, чиито политически писания ще отприщят политическо насилие по целия свят, което ще превърне Терора от 1793 г. в кратко историческо съчинение…

 

Морал. Неморал. Маркс беше и е бил буржоа във всичко. Социалният му произход: той е син на еврейски адвокат, покръстил се и приел протестанството, за да може да упражнява професията си. Образованието му: записва се да учи право, за да стане адвокат, но също и философия, за да стане университетски преподавател. Професията му: пише във вестници. Бракът му: жени се за баронеса Жени фон Вестфален, жена от пруската аристокрация, с което се гордее достатъчно, за да го посочи на визитните си картички. Семейството му: има седем деца. Интимният му живот: забременил слугинята, която живее под неговия покрив, той кара Енгелс да признае детето (1), а в неделя цялото това малко общество, включително слугинята, излиза на разходка по бреговете на Темза. Отношението му към труда: много бързо заживява от парите, които му дава неговият приятел в гуляйството и бохемския живот, Фридрих Енгелс, наследил манифактура в Англия, където двамата съучастници много внимават да не прилагат своето учение! Класовото му презрение: напада Прудон, защото не е учил и е работник, мрази селяните, защото вътрешно били контрареволюционери, презира най-експлоатираната част от пролетариата, защото не се е осъзнала, преследва със своята омраза и отмъстителност цялата левица, която не е негова и над която взема властта, без да се спира пред най-неморалните средства - вярно е, че разграничавайки буржоазния морал и революционния морал, той може да успее да оправдае едно неморално според буржоазията действие - лъжата, поставянето на бюлетините в урните преди началото на изборите, клеветата, омразата, презрението, незачитането на противника… - които се оказват изключително морални от революционна гледна точка. 

 

В “Техния морал и нашия” (1938 г.) Леон Троцки теоретизира превъзходството на неморалния морал, стига да служи на революцията, и неморалността на моралния морал, когато става въпрос за буржоазния морал: за един революционер лявото престъпление е по-добро от дясната истина. С подобен циничен багаж, цялата пролята кръв, всички депортации, мъчения, диктатура, всяко затваряне, всяко преследване влизат в рамката на новия марксистки морал. Разбираме как Прудон, който искал да свърже морала с революцията, е могъл на каже на Маркс, че е “тенията на социализма” (“Дневници”, 24 септември 1847 г.).

 

Какво е марксизмът?

 

Животът на Маркс обикновено се разделя на два периода. Първият се нарича “младият Маркс”; той е хуманист и хегелианец. Тогава Маркс се стреми към комунистическо общество, в което няма да има нито разделение на труда, нито отчуждение, нито пари, нито собственост, нито наемен труд, нито експлоатация, нито капитализъм, нито социални класи. Това ново общество щяло да създаде новия Човек (израз, който откриваме още при св. Павел в неговото Послание към ефесяните, 4:24), който ще се реализира в, чрез и за труда, който вече няма да бъде наемен и отчужден. Това ново създание ще може в един и същ ден да начертае плановете на дома си и да го построи, да чете всякакъв тип произведения и да пише поеми, да формира своята интелигентност с философски текстове и да приложи на практика това, което е научил от философите. Това би бил човек, избавил се от всяко отчуждение, помирил се със самия себе си, завършен и съвършен: “цялостният човек, истинският човек”, по израза на Алтюсер. Това е Маркс на “Ръкописите от 1844 г.”. 

 

Вторият период е наречен “научен” от самите марксисти: това е периодът на “Капиталът”, голям и незавършен труд, в който се анализират основните икономически понятия на капитализма - първоначалното натрупване, форма и знак за стойност, закон за тенденцията на упадък на печалбата, фетишизация на стоката, използваема и обменна стойност, натрупване на капитал, ротация на капитала, производство на добавена стойност, работно време, продажба на работна сила, производителен и непроизводителен труд и т.н.

 

Преформулирано християнство. 

 

Може да не сме съгласни с това изкуствено разделение и дори с последователността в мисълта на Маркс под знака на хегелианството. Защото Маркс, разбира се, е бил част от левите млади хегелианци преди да направи критика на Хегел, но без никога да се раздели истински с хегелианството, което е християнство, преформулирано с понятията на немския идеализъм. 

 

Маркс наистина вярва в съществуването на провидение в Историята. Той преработва формите на християнското второ пришествие, което известява края на времето със завръщането на Христос и настъпването на свят, умиротворен от Истината. Разбира се, при Маркс не би могло да става дума за пришествието на християнския Бог, защото той е пълен атеист, а на тази невидима, но всемогъща диалектическа сила, вписана в самото сърце на историческия материализъм. 

 

Да уточним.

 

Маркс анализира механично породената от капитализма пауперизация. Този начин на производство на богатства, основаващ се изключително на частната собственост върху средствата за производство, свързан с конфискацията на принадената стойност от капиталистите, непрекъснато предизвиква увеличаване на броя на бедните и на бедността на бедните, едновременно с разредяването на богатите, съчетано с увеличаване на тяхното богатство. Тази диалектика неизбежно води до революция, твърди Маркс. 

 

Той сгреши обаче, защото капитализмът е пластичен, като Хидрата от Лерн, той се променя, трансформира, преобразява, но никога не умира. Пауперизацията не е породена механично, според предполагаемите закони на диалектическия материализъм, световната революция, а от новите хитрини на капитализма: фашизмът, национал-социализмът, след това, парадоксално, тъй като се осъществява в името на Маркс, съветският държавен капитализъм; след войната той облече дрехите на консуматорското общество, на консуматорството, на маоисткия фашизъм, на дематериализирания капитализъм, после, друг парадокс, тези на съвременния екологичен преход, толкова много примери, че пауперизацията не води диалектически до революция, а до метаморфози на капитала.

 

Неизбежното насилие. 

 

При Маркс има теория за насилието, което ражда Историята - това, според загадъчния механизъм на марксисткото второ пришествие, е друга точка на несъгласие с Прудон и още една точка на несъгласие с християнската есхатология за кръвта, пролята за постигането на изкупление. Политическият проект на диалектическия исторически материализъм бил достатъчен, защото според неговите правила реалното би трябвало да се случи единствено по законите, посочени от Маркс. Но това не е така.

 

Маркс иска да насили съдбата на диалектиката, нечовешка сила, като добави към тази логическа необходимост политическа воля, произтичаща от човешката сила - което противоречи на т.нар. диалектически закон. Защото, ако нещо трябва неизбежно да се случи, следвайки диалектическия материализъм, как може човешката воля, следователно свободата, да бъде двигател на необходимостта? Тук диалектическият материализъм се срива пред постулата за политическия волунтаризъм.

 

Насилието е неизбежно, казва Маркс. Революцията ще се подчини не само на закона на диалектическия материализъм, както ябълката се подчинява на закона за падането на телата, но и на закона на хората, които ще извършат експроприациите, необходими за преминаването от частната собственост над средствата за производство към тяхното колективно присвояване. Маркс знае, че собствениците няма да се оставят да бъдат ограбени без да реагират, той признава, че насилието ще бъде неизбежно и необходимо. По логиката на марксисткия “морал” пролятата кръв не създава никакъв проблем, тъй като става въпрос за “добра” кауза!

 

Така както е теоретизирал намесата на Провидението в Историята, Хегел е теоретизирал и диалектиката, обяснявайки, че това е начин на разгръщане и развитие на Духа, Понятието, Разума, Идеята за Бог в Историята. В сърцевината на диалектиката се крие момент на негативност, който позволява да се премине от едно състояние в друго, надхвърляйки го, като същевременно се запазва предишното, това е определението на хегелианския Aufhebung (отменяне): надхвърлям, като същевременно запазвам… Тази негативност цели нова позитивност.

 

Насилието олицетворява негативния момент на революцията, в очакване на нейния положителен момент. Това е необходим момент в неизбежно движение: поради масовото обедняване (пауперизация), трябва да се случи второ пришествие, капитализмът поражда противоречия, които се стремят към разрешаване, разрешаването се нарича революция - и тя се оказва необходима.

 

Но, така както капитализмът не доведе до революция, а до своите метаморфози, така и марксистката негативност с нейното насилие, което ражда Историята, не породи нищо друго, освен милиони мъртви на планета, без проектът за безкласово общество да бъде осъществен или дори напреднал поне малко. Лагери, огради от бодлива тел, наблюдателни кули, ГУЛАГ - да; безкласово общество - не. Може би никога съществуващите класи не са били до такава степен разделени, както в това марксистко общество с номенклатура на върха и депортирани незначителни хора в основата му.

 

Изгнание

 

Това, което показва картината на Мознай, обобщава ясно философията на Маркс. Като не смятаме това, че пие чай в Париж, а ние знаем, че е била по-скоро бира в игралните домове и то в големи количества, тази чаша чай най-вероятно съответства на периода на английското изгнание в Лондон, тоест периода от 24 август 1849 г., датата, на която той се установява в Лондон, до смъртта му, 14 март 1883 година. Тази чаша чай е емблематична за аристокрацията и буржоазията, голяма, средна или малко, но никога за пролетариата… Човек би си помислил малко лукаво, че погледът на Енгелс е вперен в стая до кабинета му, в която може би се намира биологичният син на Маркс с неговата слугиня: докато авторът на “Капиталът” работи, Енгелс се грижи за официалното и неофициалното му семейство - той гледа в него… Този период, в който двамата мъже са млади и Маркс все още не носи прошарената брада, с която е увековечен от фотографите, а черна като катран коса, без нито един бял косъм, свидетелства, че сцената датира от 50-те г. на ХIХ в., с други думи в първите години на биологичния му син. Тогава Маркс публикува редица статии в “Ню Йорк Трибюн” - десетина през 1852 г., шестдесетина през 1853 г., шестдесетина през 1854 г., десетина в същия вестник и стотина в “Ной Одер Цайтунг”, двайсетина в “Ню Йорк Трибюн” през 1856 г., петдесетина в същия вестник през 1857 г., шестдесетина през 1858 г., четиридесет през 1859 година. 

 

Чисти идеи.

 

Със сигурност можем да предположим, че листовете, които държи в ръката си, са на статия, която чете на Енгелс преди да я изпрати за набиране. Декорът е съставен от книги. Някои са струпани на масата, други са подредени в библиотеката. Материята на мисълта на Маркс наистина е идеална, или по-скоро идейна - с други думи: чиста идея. В този смисъл, марксизмът е идеализъм, ако ли не идеелизъм - позволете ми този неологизъм. Този шкаф с книги, чиито заглавия не се виждат, е алегория за произведенията на Хегел, върху които Маркс прави постоянни вариации. 

 

Маркс, който се наричаше идеалист, е мислел и живеел, следвайки чистите идеи. Той изповядваше революцията, но дори не я направи там, където можеше конкретно, без да чака указите на диалектическия материализъм: а именно в предачната фабрика на своя приятел Енгелс в Манчестър. Той говореше за Труда, Пролетариата, Работническата класа, но сякаш са идеи, подчинени на властта на самите идеи и на диалектическите механизми. Един пролетарий обаче не е концепт, революцията също. 

 

Въпреки че положи усилия да покаже, че е бил хегелианец, но вече не е, Маркс остава до края на живота си последовател на автора на “Феноменология на духа”. Той очакваше възшествието на Абсолютния дух. В Йена Хегел го бе видял на кон, това беше Наполеон; Маркс го виждаше на хоризонта под формата на тържествуващия пролетариат. 

 

(1) Този син на Маркс и Хелън Демут е роден на 23 юни 1851 г. в Лондон, умира на 28 януари 1929 г. като “пенсиониран механик” (Bibliothèque de la Pléiade, vol. I, p. LXXXIX). 

 

 

 

Откъсът е от книгата на Мишел Онфре "Крокодилът на Аристотел: История на философията чрез живописта" (Le Crocodile d'Aristote: Une histoire de la philosophie par la peinture), 2019 г. Откъсът е публикуван в "Поан".

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Дневник на Чумата

Дневник на Чумата

"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно...

124 коментар/a

Май ти на 12.01.2020 в 08:37 на 12.01.2020 в 09:47
Дай едно многоаспектно обяснение, без копи-пейст от предварително подбрани брошурки и най-вече без правописни грешки и без партийносекретарските емоции, които те издават, че си напълно бос по темата. Чакаме, макар да знаем, че няма да дочакаме!
Даже много мека на 12.01.2020 в 10:39
Учил съм научен комунизъм но посочените в статията и коментарите слабости в теорията им по тошово време не се споменаваха, а реално ги е имало и ги има и днес. Статията даже е много мека спрямо тях.
ннв на 12.01.2020 в 10:58
Маркс е слаб философ и не си струва да се обсъжда, ако не е комунистическата пропагнда за "научния" характер на неизбежната победа на комунизма никой няма да му обръща внимание на този брадат хегелианец. Но "комунизма" изчезна и бившите комунисти даже не се опитват да го реанимират, най мощния бивш комунист другаря путан вече е убеден неоцарист и гуру на православието , което като офицер в кгб е подтискал като верен на комунистическия канон.
Започва да става ясно на 12.01.2020 в 13:36
Всичките постулати и опорни точки на съвременния либерализъм и джендъризъм са заложени в научния комунизъм на Маркс и Енгелс . Точно затова бивши активисти и преподаватели по марксизъм за нула време се ъпгрейтваха в либерасти. Желю Жебата не случайно до последно твърдеше,че е марксист,а дебилните ни седерасти въобще не вдяваха защо Жебата е марксист. Сега когато културният марксизъм овладя американските университети и холивудските плейметки.....започва да става ясно....защо.
observer на 12.01.2020 в 14:13
Ако “ бивши активисти и преподаватели по марксизъм за нула време се ъпгрейтваха в либерасти”, каква е причината други пък да се ъпгрейтват в православни националисти? Не е ли причината и за едните, и за другите отпадналата принуда да се подчиняват на несъстоятелните теории на любителите на английски чай? И новите ценности на въпросните две враждуващи групи не са ли резултат от други принуди, този път материални?
Маркс на 12.01.2020 в 14:37
дава много правилни неща, но дава и неправилни неща, защото е бил монист - материалист. Той въвежда диалектиката в материализма и развива философията на материализма, заедно с Енгелс. Но Енгелс го е смятал за по голям философ. Има и философия на хилозоизма. от "хиле' - материя и "зое" - живот, в която се разглеждат явленията , че са с два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система. Маркс разглежда нещата така , че има само един полюс и разкрива детайли и идеи само за един полюс - материята - или материализма. Хегел, който създава диалектиката, но за идеализма, дава три закона на диалектиката; закон за количествените натрупвания и качествените изменения, закон за единство и борба на противоположностите и закон за отрицание на отрицанието. Маркс пригажда тези три закона на диалектиката за материализма, както и категориите на диалектиката, които също пригажда към материализма. Естествено при хилозоизма където има два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система се прибавя още един закон на диалектиката. Закон за философска диалектична система - (ФДС) от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова система. Категориите на диалектиката също се приспособяват към ФДС. Трите закона на диалектиката също претърпяват изменения в обяснението си и се вижда колко неправилно са разсъждавали Маркс и Ленин. Например в закона на отрицание на отрицанието ечемиченото зърно отричало растението ечемик и растението ечемик отричало зърното. Това е пример на Енгелс в Антидюринг. Все едно кокошката отрича яйцето и яйцето кокошката. И се пита кой е първичен? Яйцето или кокошката? А аз ще кажа че първичен е петелът. Защото новото семейство на петелът и кокошката отричат старото семейство на петела и кокошката. Както новите плодник и тичинки на ечемика отричат старите плодник и тичинки на ечемика, които са ФДС. или новите ФДС отричат старите ФДС. Но в марксистката теория се казва, че в дълбините на старото общество се появява ново общество. А това ново общество било социализма, който е еднокласов и не е ФДС, и се раждал в недрата на стара система като капитализма, която е ФДС. Това е абсолютна глупост и в недрата примерно на капитализма се ражда информационно общество, което дойде сега в света и което е ФДС с два плюса. Това са ай ти капиталисти и ай ти инженери, които са нови две класи, които се получиха с развитието на компютрите. Но толкова за философията. А за политическата икономия ще кажа засега, че Маркс говори за производство и реализация на това производство в монополно 'средство за обръщение" или обръщане на стоките в пари. Но когато имаш монополизъм, за да се обърнат стоките в пари е нужна диктатура, за да накараш хората да не търсят конкуренти на монополиста и да купуват това което им предлага частния или държавен монополист. Затова Маркс първи развива тезата, че новото общество ще бъде диктатура. Засега ще напиша само тези неща и няма да пиша формули за пазарната икономика и грешните формули на Маркс в политическата икономия. Аз много пъти съм ги писал, но пак може да ги напиша.
Тез двамцата ако се бяха ограничиле само с пиенето на чай, на 12.01.2020 в 15:32
днес светът щеше да бъде едно по-добро място.
Kubis на 12.01.2020 в 15:59
След като изчетох всички постове, доста от които са от абсолютно неуки хора, разбрах, че има и немалко подготвени, което е радващо. Значи в България, опростачването все още не е абсолютно. Доста от познавачите на материята посочват недостатъци и са прави, но теорията на Маркс с годините се е доразвивала. Не само капитализма се развива и променя /според Онфре/ .И все пак да припомним, през 2000 г, при анкета от 100 учени в областта на философията и обществените науки от Западна Европа, Марк бе обявен за мозъкът на хилядолетието!
Владимир на 12.01.2020 в 16:22
В социалистическа Югославия, марксизмът е задължителен предмет във всички гимназии и университети. След това през 1989 г. пада Берлинската стена през 1989 г. и маркира края на комунистическия режим, а в своето известно есе „Краят на историята“ американският политолог Франсис Фукуяма провъзгласява победата на либералната демокрация и капитализма. Немската партия Ди Линке спечели изборите във федералната провинция Тюрингия, използвайки социал-демократична платформа и с кандидат, който води кампанията си с голям, червен бюст на Карл Маркс. Във Великобритания, новият лидер на лейбъристите Джерами Кобирн каза, че Маркс е „невероятна личност…от която може да научим много“.. „Роза Люксембург е казала „социализъм или варварство“ и днес ние виждаме варварство. Капитализмът няма друг истински враг освен марксизма. Капиталистите знаят, че ако някой може да ги унищожи, това са марксистите. . Лино Веляк преподава марксизъм и онтология в Загребския университет до 1990 г., а след това само онтология. Той си спомня, когато някои от неговите колеги „сменят знамето“ и приемат по пътя на национализма. „Най-големите марксисти станаха антикомунисти,“ казва той. „А умерените марксисти продължиха да си бъдат умерени.“ 300 години са нужни за признаването нна християните. Баба Ванга предсказва началото на 2070те, за безкласово общество.
Маркс на 12.01.2020 в 16:44
дава три формули за капитала -П-П'(1) за финансовия капитал, П-С...производство...С'-П' (2) за промишления капитал и П-С-П'(3) за търговия на едро, Имало и ненужни разходи по обръщението, което е за "Търговия на дребно". Истинските формули, които са социалистически формули, които дойдоха от създаването на социализма са : П-С...проучване...С'-П'(4) за банковия капитал ; П-С...производство...С'-П'(5) за промишления капитал ; П-С...складир. - транспортир...С'-П'(6) са за търговия на едро и ; П-С...разфасоване...С'-П'(7) за Търговия на дребно това са формулите, които е трябвало да даде Маркс или Ленин. Но ако се опиташ да оспориш такива 'авторитети" като Маркс и Ленин се отиваше в затвора. Истинските формули на пазарния капитализъм са; П-С...проучв...С'-П'-С"...релама...С1'-П"(8) е за пазарния финансов капитал ; П-С...произв....С'-П'-С''...реклама...С1'-П"(9) за промишления капитал, както и формула; П-С...склад-транспорт. ...С'-П'-С"... реклама...С1'-П"(11) за търговия на едро, както и формула за :търговия на дребно: П-С...разфасоване...С'-П'-С"...реклама...С1"-П"(12). Например търговия на дребно е стигнала до молове и търговски вериги като Лидъл, Кауфланд и най различни други. Маркс пише за "стоков фетишизъм" при простото стокопроизводство. Но при капитализираното производство, той не дава обяснение за стоковия фетишизъм. А рекламата е за да се фетишизира стоката в очите на потребителя, но тя е открита от американците след смъртта на Маркс. Не обяснявам формулите но всеки може да си ги обясни.
ИМПЕРИА на 12.01.2020 в 17:00
Главната идея и труд на Маркс, не е ли, че Адам Смит е утопия, че той и Д. Рикардо грешат. Доказано ли е, че Адам Смит е прав? В КОЕ? Защо тази икономика има кризи. Марксовото учение действа като ключов идеен фактор за промяна на света от момента на неговото формиране до ден днешен. А без да сме големи прорицатели може да прогнозираме, че революционният дух на марксизма ще бъде и утре сред ключовите идейно-философски фактори за хуманистично преобразяване на човешкото общество на глобално равнище. ... И ГЛАВНАТА теза на Маркс е, че частното инвестиране, ще доведе до отмиране на националната държава и обществата, като собствеността на всичко отива в частни ръце, и то във все по-малко. https://chitanka.info/text/26841/6
Маркс на 12.01.2020 в 17:03
казва, че един кръгооборот става за една година. Годината има 365 дни. Но ако приемем, че един кръгооборот става за 360 дни, то можем да направим и математичен модел на капитала, като капитала се движи по окръжност. И при социалистическите формули на капитала можем да говорим за полуокръжности, а при пазарните формули имаме движение в окръжност.
Манифест от 1848 г на 12.01.2020 в 17:22
Буржоазията изигра в историята извънредно революционна роля. Навсякъде, където извоюва господство, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални окови, които връзваха човека за неговите „естествени повелители“, и не остави никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното „плащане в брой“. Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на безбройните, гарантирани и придобити свободи постави само една свобода — безсъвестната свобода на търговията. С една дума, забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна пряка, бездушна експлоатация. Буржоазията лиши от свещения ореол всички видове дейности, смятани досега за почетни и гледани с благоговеен трепет. Тя превърна лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници. Буржоазията смъкна трогателно-сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парични отношения. Буржоазията показа, че бруталната проява на сила в средните векове, от която реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в леността и неподвижността. Едва буржоазията показа какво може да постигне дейността на човека. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи. Буржоазията не може да съществува, ако не революционизира постоянно оръдията за производство, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Първото условие за съществуване на всички по-раншни промишлени класи е било, напротив, неизменното запазване на стария начин на производство. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички предишни епохи. Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-сетне са принудени с трезви очи да погледнат своето положение в живота, своите взаимни отношения. Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установява връзки. Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва. Старинните национални отрасли на промишлеността са унищожени и биват унищожавани с всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане е въпрос на живот за всички цивилизовани нации — индустрии, които вече не преработват местни суровини, а суровини от най-далечни земи, и чиито фабрикати се употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото на старите потребности, задоволявани с местни продукти, възникват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и най-различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност идват всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това еднакво важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все повече невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература. С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички народи, включително и най-варварските. По-ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у себе си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава своя по свой образ и подобие. Буржоазията подчини селото на господството на града. Тя създаде огромни градове, във висока степен увеличи броя на градското население в сравнение със селското и по този начин изтръгна значителна част от населението от идиотизма на селския живот. Както направи селото зависимо от града, така тя постави варварските и полуварварските страни в зависимост от цивилизованите, селските народи — в зависимост от буржоазните народи, Изтока — в зависимост от Запада. https://chitanka.info/text/26841/10
jmm на 12.01.2020 в 18:43
Имаше един виц навремето защо западна германия е толкова по напред в развитието си от източна германия, нали са един народ. Отговара беше щото западна германия следваше капитала на маркс, докато източна германия - комунистическия манифест на маркс. Едните правеха мерцедес бмв , ауди, порше и фолксваген, а другите трабант и вартбург. Накрая комунистическата германия и тях не можеше да прави повече и изчезна в бунището на историята. Учудващо е че и днес още има слепци и такива с къса памет за безславния край на комунизма в източна европа и ссср.
Толкова клевети и лъжи на 12.01.2020 в 19:04
"Панславизмът не е възникнал в Русия или в Полша,а в Прага и Загреб.Панславизмът е съюз на всички малки славянски народи и народчета в Австрия,а от друга страна - и на онези в Турция за борба срещу австрийските немци и унгарците,а може би и против Турция.Турците попадат тук самo случайно,пък и като съвсем пропаднал народ могат въобще да отпаднат от обсъждането.Основната цел на панславизма е насочена против революционните елементи в Австрия и поради това още в зачатъка си е реанционна." Karl Marx - Neue Rheinisihe Zeitung,No 194,13.01.1849г. ; "Историческата роля на южните славяни е завинаги изиграна". Пак там с.169 ; " От всички народи и народчета на Австрия само три са били носители на прогреса - немците,поляците и унгарците. Затова те са революционни.Всички останали големи и малки племeна и народи имат преди всичко мисията да изчезнат в голямата световна буря.Затова те са контрареволюционни." Пак там с.168 ; " На сантименталните лозунги за братство,които ни се предлагат от името на контрареволюционните народи на Европа,ние отговаряме: че омразата към Русия винаги е била и винаги ще бъде първата революционна страст на немците; че след революцията към нея се е присъединила и омразата към чехи и хървати и че ние в съюз с поляците и унгарците,можем да подсигурим революцията само по пътя на най-решителен терор срещу тези славянски народи " Marx, K. F.Engels. Der demokratische Panslavismus;NRZ, 222 und 223 от 16.02.1848г. ; "Умиращата чешка нация........ в бъдеще Чехия може да съществува само като съставен дял на Германия,въпреки че част от нейното населениe може да продължи да говори не-германски език... " "New York Daily Jrilune" 1852г. "В следващата световна война от земното кълбо ще изчезнат не само реакционните класи и династии,а и цели реакционни народи " Neue Rheinisihe Zeitung,No194,13.01.1849г. с.176. Видно е,че от статиите на Маркс и Енгелс прозира неприкрит расизъм. Маркс и Енгелс явно не знаят кои са южните и западните славяни,но иначе са експерти по славянската реакционност. Загадка е защо не броят поляците за славяни. След тях имаше не една,а две световни войни,но реакционните народи,народчета и племена не изчезнаха.

Напиши коментар