Кризата, която преживява човечеството, предизвикана от пандемията с коронавируса, вече придоби толкова глобален мащаб, че връщането към света, който съществуваше преди епидемията, е невъзможно. Ако по силата на някакви обстоятелства разпространението на вируса не бъде радикално прекратено в течение на един-два месеца, то всички процеси ще придобият необратим характер и само за часове световният ред ще рухне.

 

 

 

В историята е имало аналогични периоди, които са били съпроводени с глобални световни катастрофи, войни и извънредни обстоятелства. Ако направим опит да погледнем в бъдещето от позицията, в която се намираме днес, то при цялата неопределеност, можем въпреки това да посочим няколко най-вероятни сценария или отделни моменти на развитие.

 

1. Глобализацията, стремително, безвъзвратно и окончателно рухна. Тя отдавна проявяваше признаци на криза, но епидемията просто взриви всичките ѝ основни аксиоми, като отвореност на границите, солидарност на обществата, ефективност на съществуващите икономически институции и компетентност на управляващите елити при стълкновението им с проблемите на коронавируса. Глобализацията рухна като идеология (либерализмът), като икономика (глобалните мрежи) и като политика (лидерство на западните елити).

 

2. На развалините ѝ ще започне да се изгражда новата архитектура на постглобалния (постлиберален) свят. Колкото по-бързо признаем този обрат на нещата, толкова по-подготвени ще се окажем, за да можем да се справим с новите предизвикателства. Това е съпоставимо с последните дни на СССР. Тогава мнозинството от управляващата съветска класа отказваше даже да си помисли за възможността за преход към нов модел на управление и идеология на държавата, а само незначително малцинство осъзнаваше фаталния характер на кризата и се подготвяше да приеме нов, алтернативен модел. Но в условията на двуполюсния свят при краха на единия от полюсите другият остава. И единственото решение е да бъде призната неговата победа и да се копират неговите институции, а за губещата страна остава да се постарае да се включи в модела на победителя.

 

Тази промяна всъщност подари на глобализацията от 90-те години еднополюсния свят, който впоследствие се утвърди. Днес се руши именно този единствен полюс, който се признаваше от всички големи световни играчи, включително от Китай и Русия. Следователно управляващите елити са изправени пред много по-сложен проблем. Това е изборът между рушащия се глобален модел и пълната неизвестност, в която нищо не може да послужи като образец или рецепта за изграждане на нов бъдещ модел на света. Можем да си представим колко отчаяно, даже много по-отчаяно отколкото в късната съветска епоха, управляващите елити ще се държат за глобализма и неговите структури, въпреки очевидния крах на глобалните механизми, инструменти и институции. Затова броят на тези, които повече или по-малко могат свободно да се ориентират в нарастващия хаос, ще бъде много малък, дори сред елитите. Как ще се развият отношенията между глобалистите и постглобалистите трудно можем да си представим, но още сега можем да очертаем в общи линии основните моменти на постглобалната реалност.

 

3. На преден план излиза не „откритото“, а „затвореното“ общество. Суверенитетът става висша и абсолютна ценност. За приоритет се обявява спасението и обезпечаването на жизнените потребности на хората във всяка конкретна държава. Властта ще бъде легитимна само в случай, че може да се справи с тази задача. Отначало тя трябва да спаси живота на хората в условията на пандемия и съпътстващите я катастрофални последствия. А след това да организира политико-икономическата и идеологическа структура, позволяваща да се отстояват интересите на конкретното „затворено“ общество от чужди посегателства. Това въобще не предполага да се води война на всички срещу всички, но заедно с това, определя главните и абсолютни принципи на дадена страна и даден народ. И никакви други идеологически съображения не могат да премахнат тези принципи.

 

4. Закритото общество трябва да бъде самодостатъчно (автархия). Това означава, че то трябва да бъде независимо от външни доставчици, преди всичко в сферата на продоволствията, промишленото производство, парично-финансовата система и военната сила. Всичко това в най-близко време ще стане приоритет в условията на борба с епидемията, когато държавите ще бъдат длъжни да се изолират, но в постглобалния свят това състояние ще стане перманентно. Ако глобалистите разглеждат това като временна мярка, то постглобалистите се готвят същата да стане стратегически приоритет.

 

5. Автархията в обезпечаване на жизнените потребности, ресурси за икономиката и политиката трябва да се съчетае с ефективна външна политика, където на преден план излиза стратегията на алиансите. Най-важното за една държава е да има достатъчен брой стратегически и геополитически важни съюзници, съвместно формиращи потенциален блок, способен да обезпечи за всички свои членове ефективна съпротива и достатъчно надеждна отбрана от вероятна външна агресия. Това се отнася за икономическите и финансови връзки, които дават възможност за разширяване територията на достъпните пазари, но в регионален, а не в глобален мащаб.

 

6. За обезпечаване на суверенитета и автархията е важно да се установи контрол върху тези зони, от които жизнено зависи суверенитетът и сигурността на всяко суверенно образование. Това превръща определени интеграционни процеси в геополитически императив. Съществуването в застрашаваща близост до националната територия на враждебни анклави ще подкопае отбранителната способност и безопасността на държавата. Следователно още в условията на борба с епидемията трябва да бъде предвиден и заложен определен модел на интеграция. Можем да си представим постглобалния свят, като съставен от няколко големи центъра и редица второстепенни такива. Всеки голям център трябва да отговаря на изискванията за автархия. По своята същност той ще бъде аналог на традиционните империи. Това означава: 

 

  • Единна вертикална система на твърдо управление, а в ситуацията с епидемията и с диктаторски пълномощия на висшата власт.

 

  • Пълна отговорност на държавата и нейните институции за живота и здравето на гражданите.

 

  • Поемане на отговорност от страна на държавата за обезпечаване на населението с хранителни продукти в условията на затворени граници, което предполага развито селско стопанство.

 

  • Въвеждане на валутен суверенитет с обвързване на националната валута, не към световната резервна система, а към златото или към стокови активи, тоест към неща от реалната икономика.

 

  • Обезпечаване на високи темпове на развитие на националната индустрия, до ниво, което да бъде достатъчно за ефективна конкуренция с другите „затворени“ държави. Това не изключва кооперирането, но само в случаи, че то не застрашава принципа за независимост на промишлеността.

 

  • Създаване на ефективен военно-промишлен комплекс и необходимата за това научна и производствена инфраструктура.

 

  • Контрол и поддържане на транспортните и комуникационни системи, обезпечаващи връзката между отделните територии на държавата.

 

Очевидно, че за реализацията на такива извънредни задачи е необходим съвършено друг елит в лицето на пост глобална политическа класа и съответно съвършено нова държавна идеология. Либерализмът и глобализмът категорично не стават за това. Политическата класа трябва да се рекрутира от управленци и сътрудници във военни учреждения. Идеологията трябва да отразява историческите, културни и религиозни особености на конкретното общество и да има футуристична ориентация с проекция към цивилизационна идентичност в бъдещето.

 

В тази връзка, можем да допуснем, че подобни процеси ще направят САЩ един от важните световни играчи, който в този случай ще промени своята същност от цитадела на глобализацията към мощна и отстояваща само собствените си интереси световна самодостатъчна държава. Предпоставки за такава трансформация отчасти виждаме в програмата на Доналд Тръмп. А в условията на борба с пандемията и при извънредно положение, те ще добият още по-ясни черти. По същият път, макар и в условията на извънредно положение, са готови да тръгнат и някои европейски държави. Днес това са Франция и Германия. Според степента на задълбочаване на кризата тези процеси все повече ще се доближават до описаната по-горе схема.

 

Китай, който представлява силно централизирана държава с ярко изразена вертикала на властта, е почти готов за такъв идеологически и политически обрат. Пекин търпи големи загуби от краха на глобализацията, която той успя да постави в служба на своите национални интереси. Но като цяло, той винаги е акцентирал основно върху самодостатъчността, която постоянно е държал под контрол, дори в периодите си на максимална отвореност. Има предпоставки за подобна постглобална революция и в Иран, Пакистан и отчасти Турция, които могат да станат центрове на ислямския свят. Индия стремително възражда своята национална идентичност и в условията на пандемия започна активно да възстановява връзките си с приятелските държави от региона, подготвяйки се за новите процеси.

 

Русия също има редица положителни моменти в дадените стартови условия за новия свят, като:

 

  • Акцентът в политиката на Путин през последните две десетилетия е върху укрепване на суверенитета.

 

  • Страната вече има сериозен военен потенциал.

 

  • Русия има исторически прецеденти на пълна или относителна автархия.

 

  • Страната има традиции в историческата и политическа независимост.

 

  • Има силна национална и религиозна идентичност.

 

  • Мнозинството от населението подкрепя легитимността на централизиран и патерналистичен модел на управление.

 

Има обаче и една част от управляващия елит, формирала се в късното съветско и постсъветско време, който не отговаря на предизвикателствата на времето и е привърженик на глобалния световен ред и свързания с него начин на мислене. Икономически, финансово, идеологически и технологично този елит е обвързана много тясно с глобалните структури, което го прави неподготвен за ефективно противопоставяне на епидемията в случай, че тя от краткосрочно извънредно произшествие се превърне в основа за създаването на новия постглобален свят. Тези елити споделят либералната идеология и в различна степен базират своята дейност върху транснационални структури за продажба на ресурси, делокализация на промишлеността, зависимост от чуждестранни суровини и технологии и освен това, са интегрирани в световната финансова система, където долара е резервна валута. Нито по своите навици, нито по своята политическа и административна култура, нито по своите възгледи за света този елит е способен да извърши прехода към ново състояние. Впрочем такова е положението и в мнозинството други страни, където глобализацията и либерализмът и до днес се смятат за нерушими и неопровержими догми. Но управляващият елит на Русия има шанс да подготви държавата и обществото за влизане в новия постглобален свят.

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

52 коментар/a

Sin на 24.03.2020 в 12:24
"ще даваш дюкяна на дедо ти под наем не на Зара, а на Дика" - ако беше така, нямаше да има такива тъпаци като Дугин и още по-малко като вас, които се вслушвате в тях с такъв трепет. Ние всички знаем какво ще е, ако - а именно, просто ще вземат споменатия дюкян( да го наречем). И ще го унищожат, защото са прости и назадничави. А с това ще тикнат всички ни в киреча, както берброй пъти досега. И то съзнателно, за да владеят по-лесно. Затова от векове Западът страни от тях, не за друго. Те са назадничави и не се развиват. Всичко, до което са достигнали е копирано, привнесено, изкривено. И така ще си останат. Китай го показа - там са подобни, но се развиват. В Рус - не.
Мильо Лудия на 24.03.2020 в 12:30
Sin на 24.03.2020 в 12:24 Твоя Запад /дето ставаш и лягаш с него/ не се е развил с даване на дюкяни под наем, а с къртовски протестантски труд.
Консерватизмът фарисейският квас на 24.03.2020 в 12:32
Неспособният да мисли, егоист, не търси истината, а само потвърждение на това в което вярва, което му е удобно. Удобна вяра.
от края на историята - към края на империята на 24.03.2020 в 12:35
Един много точен анализ в духа на темата от руския журналист Ростислав Ищенко относно случващото се и бъдещето на света оттук нататък: "Краят на западната империя" - https://cont.ws/@ishchenko/1620017
Публикуването на Дугин на 24.03.2020 в 12:47
говори за нравствена деградация. Обикновено върви с цензура на критиците му.
грейки на 24.03.2020 в 13:07
За автаркиите е прав - ресурсът за безконтролно глобално разрастване е изчерпан. В тоя смисъл ще оцелява не досегашният неолиберален капитализъм, а някаква форма на по-благ, кооперативен капитализъм, който ще акцентира не на удоволствията и неограничената консумация, а на оцеляването при очевиден недостиг на ресурси и изменения в климата и екологията като цяло. Ще се наложи свободното време на хората да се преориентира не към туризъм (шляене по света) за правене на селфита край артефакти и над полуобезопасени пропасти и "хващане на тен", а към разумно самообразоване, четене на книги, занимаване с любимото хоби на местна почва - у дома, на вилата, в близката хижа или каквото е останало от немутрогенизирано и СПА курортно лечение. Сферата на услугите в тоя смисъл ще бъде покастрирана доста. За селското стопанство е пророчески прав - срамота е заради членството в ЕС българската плодородна земя да не ражда друго, освен ГМО-зърнени култури или бурени, а да внасяме изпортени лук, картофи, домати и ябълки от западните богати членки на ЕС, чиито биоклиматични условия не са по-добри от нашите. Изобщо ще се наложи повсеместно световно ограничаване на американските хербициди, пестициди и ГМО - защото убиват масово, макар и бавно. Автомобилостроенето и самолетостроенето също са обречени - някой трябва да ограничи вредните емисии от горивата, защото проблемът отдавна си съществува с оглед на огромото замърсяване на атмосферата, но досегашният темп на неудържимите пътувания в глобален мащаб ни караше да си заравяме главите в пясъка. Тоест, екологията на планетата ни ще зависи не от разрастване на потреблението и усъвършенстване на индустрията за шляене и подпичкване, а от разумното самоограничаване, което единствено е в състояние да ограничава токсичността на жизнената ни среда. И за неолибералните елити също е прав - абсолютно нефелни не само да приемат пердизвикателствата на новото, което се задава, но и даже да го видят, че вече чука на вратата ни. неслучайно първият пост започна с тъпото изхождане на такъв другар-глобалист, техен фен. Фенстващите на досегашната западна империя са негодници, а техните кумири - все по-негодни. Автаркията предполага друга парадигма на управление, която днес комай се владее единствено от Путин. Това не е управление от мафиотски тип, макар да би могло за определени цели да се представи за такова. Това е управление чрез суверенитет и в интерес на отделния държавен или граждански субект, което същевременно си остава несфързано с финансов тоталитаризъм и задкулисни окултни кръгове, каквото бе прозелитско-масонското управление на света от времената на венецианците (ХІІІ век) насам.
Желязко Желев-четох докато на 24.03.2020 в 13:13
Осъзнах,че е за руско ползване.Светът такъв какъвто беше умря.Това го зная и написах преди Дугин.Но за разлика от преди когато се е преформатирал е било след война.Сега противостоящите субекти са живи.Материалната им сила не покътната.С други думи риска от война расте.Само господ знае какво следва и то след година две.Днес не знаем какво ще е утре.
autarchism на 24.03.2020 в 13:20
Глобалното би се проваляло все повече, ако ще продължава тоталитарно да се изживява през общоделното, мас-медийното, обективистично-отчуждаващото. Това е другото име на териториалната експанзия, чиято лакомия за удовлетворяване и чийто апетит за ограбване и пълнене на каци без дъно (превкиснал патент на богоизбраните!) расте експоненцилно от поне 30 години насам. Нямаме картбланш вече за нещо подобно, то облагодетелстваше неправедно и караше хората да си продават душие - затова и моралът изчезна, а способността за критична преценка и преоценка се стопи под натиска на американоцентричната дебилизация. Другарю от първия пост и негови копи-пейст производни, ресурсът е изчерпан. И даже снишаването вече няма да ви помогне - ако не се премоделирате с оглед на подобряване и оздравяване, ще ви изтръгваме все по-механизирано, като плевели.
абе, на 24.03.2020 в 15:52
да бе, банани вече има. Пари няма.
задунајска уфса с евразијски манталитет на 24.03.2020 в 16:18
и без коронавирус Тов. Дугин винаги си проповјадва за новија световен ред, в којто РФ ште има водешта ролја(преди-заштото нефта беше 120-124 долара за бочка, сега-заштото имало вирус, утре-заштото това си е мерака на един болен имперски проповедник с манија за величие и халјуцинации...) Само не иска да провери какво става в така наречената руска глубинка, мисли си таваришча, че всички на запад са увсе, които с радост ште бъдат јахнати и превърнати в крепостни селјани от 18 век.
Helleborus на 24.03.2020 в 16:23
Глобализацията не е рухнала, ако временно разделиш хората един от друг, те не спират да бъдат приятели и да се обичат. Глобализацията е следствие на глобалната мрежа, поради която хората се опознават и разбират, че не са толкова различни, а се и учат от по-добрите примери. Освен това, търговията ВИНАГИ е била глобална, понеже винаги търговците са продавали стоките си в чужбина и са внасяли липсващото им, от чужди търговци. Всъщност светът и отначало е бил глобален, винаги е имало племена, които са пазили строго своята култура, но то се е считало за естествено право и не се е тълкувало като враждебност, както сега някои се опитват да го тълкуват. И тези племена не са били затворени вътре в себе си като в затвор. Модерната трактовка на глобализацията има едно изкривяване, което би трябвало да отпадне и глобализацията просто ще остане естествения процес, който винаги е протичал. Всъщност, ако държавите твърде много се затворят, те ще представляват сами по себе си точно това, затвори, контролирани от някакви олигарси. Това би било не завръщане към естественото, а по-скоро към комунизъм и тоталитарни модели, които много напират да се върнат. А това, което е криво в налаганата доскоро глобализация е, естествено, момента на насилие. Хората проявяват естествено любопитство и желание да комуникират, да пазаруват вносни стоки, да търгуват и да се учат от другите. Определени сили ЗАДЪЛЖИХА народите да купуват каквото не им трябва и да раздават каквото им е ценно, да се смесват и комуникират отвъд желаното от тях, това беше огромна несправедливост. Те позволиха нежелано за народите нахлуване в тяхната култура, разграбване на ресурси и земи, като да речем популярния landgrabbing, при който процес Африка остана почти без земя, принадлежаща на африканци. Тази инженирана глобализация беше равностойна на нападение с взлом и с тежко въоръжение, при което нямаш думата. Ако това насилие спре, народите ще спрат ли да си бъдат полезни? Този натиск облагодетелстваше единствено мега бизнесите, които овършаха де що успяха по света, без народите да спечелят нещо от цялата работа. Но още по-страшно би било да се върнем към копнежа по перестройката, където бившите комунисти искаха да се обогатят по капиталистически, да останат на власт и народът да им остане като работна ръка – модела в Китай. Това е страшна перспектива и ако хората не спрат да чакат на държавата да им урежда битието, те сами ще си надянат хомота. Предприемачество, свобода, умно управление на онова, което всеки има, пълна отговорност за нашия живот и вземане на живота в ръце е начина да оправим всичко. Когато всеки е силен, всички сме силни, когато всеки чака на държавата, всички ще сме роби.
Феодализъм на технологично ниво на 24.03.2020 в 16:31
Че то и комунизмът като идеология,и социализмът като практика,и фашизмът,и националсоциализмът са все икстеншъни, метастази на либерализма. Всичко тръгна от терора на Великата френска революция и отприщеният глобализъм. Няма никаква човешка,хуманна и здравословна логика да внасяме картофи и ябълки от Полша,чесън от Китай,домати от Турция,краставици от Гърция и заразени с плесени фастъци от Африка,ноооо... всичко това ни е данайски дар от глобализма. Махалото на глобализма много крайно се е люшнало точно заради ламтежа за печалба. Човечеството май по трудния начин ще се учи ,че всяко прекалено нещо е вредно,тоест още 2-3 пандемии по кухите куфалници та да се проумее ,че местното производство е по-човешко и хуманно и ,че печалбата не може да бъде най-важната. Всички пандемии от древността ,през средновековието та до днес са резултат на търговските пътища,т.е. глобализацията. От чумата навремето са оцелявали точно затворените феодални стопанства,а ърговците са се криели като мишки в затътнтени райни докато отмине пандемията......и после пак да докарат поредната пандемия.
observer на 24.03.2020 в 16:57
задунајска уфса, теориите на Дугин и подобните му (съвсем съзнателно прескочих статията, за да не си пълня главата с излишна информация) са мотивирани от ясно съзнание за изостаналост, за загуба на водещата роля сред част от държавите и обществата след краха на комунизма, все констатации, които не е приятно да изкажеш публично, а дори и пред себе си. И тогава изникват подобни теории, като компенсаторна реакция. Не си струва да бъдат обсъждани, а и четени, както по-горе споменах.
Третия закон на 24.03.2020 в 17:27
Ако ползваме третия закон от диалектиката на Хегел се вижда,че капитализмът отрече феодализма,комуно-социализмът се опита да отрече капитализма но не му се получи работата и си останахме само на теза и антитеза. Сега май идва времето на синтеза,тоест третата част. Явно синтезът ще отрече категорично и капитализма и социализма вкупом защо по същество принципно не се различават,а са проявления на либерастията. Синтезът сигурно ще прилича по някои черти на феодализма,но какво точно ще представлява явно все още на никого не му е ясно.
Мильо Лудия на 24.03.2020 в 18:32
Тука някои пак не са разбрали са какво става дума - става дума за глобализация, но с нов център - Китай. Верно, че трудно се преглъща, но...свиквайте.

Напиши коментар