"Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа". Така завършва секретен доклад на американския посланик в България Джон Байърли от 9 май 2006 г., посветен на Бойко Борисов. Документ, изпълнен с твърде деликатна и дори взривоопасна информация, както и с много сбъднали се прогнози.
Защо ГЕРБ саботира собственото си правителство

Оттогава насам обектът на доклада винаги е "бутан" в "правилната" или поне в желана посока.

Очевидно обаче за американците идва време и за втората част от изречението, а именно – "да не забравяме с кого си имаме работа". И то по неочакван повод – отхвърлянето още на първо четене на проекта за нов закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, предвиждащ възможността за т.нар. гражданска конфискация (отнемане на пари и имоти и без да има наказателно производство и присъда). Проект, предложен от правителството на ГЕРБ, одобрен в парламентарни комисии само с гласовете на управляващите и провален в пленарна зала пак от тях. Едва ли за добре подгответните американски и европейски дипломатически хроникьори е тайна, че мнозинството прави само това, което каже премиерът. Без значение как точно го отиграва. Този път например 70 депутати от ГЕРБ гласуваха за въпросния проектозакон, но те бяха "преборени" от 95 опозиционни народни представители. Причината за отсъствието и негласуването на други 47 депутати от управляващата партия не бе посочена, което още повече затвърждава мнението за

явна демонстрация от страна на ГЕРБ

Този изненадващ ход на управляващите беше посрещнат изключително остро от американския посланик Джеймс Уорлик. "С голямо разочарование научихме, че днес парламентът е отхвърлил законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност", написа той минути след събитията в парламента и определи това "като сериозна стъпка назад". И добави – "надяваме се, че правителството ще предприеме действия за приемането на законопроекта в настоящия му вид през следващата сесия на парламента". Сигурно е, че такива реакции – пък било и не толкова публични, ще има и от основните играчи в Европейския съюз като Франция, Великобритания, Германия, които също натискат за приемане на възможност за конфискуване на престъпно имущество и без да има присъда по наказателно дело. Още по-сигурно е, че с отхвърлянето на проекта американо-европейската подкрепа за ГЕРБ поне по отношение на борбата с организираната престъпност ще бъде силно разклатена. Да не говорим, че до момента няма логично обяснение защо трябваше да се разиграва такъв парламентарен цирк.

Всъщност тази власт направи и невъзможното да докара до парламента законопроекта. Дори декларираше готовност

да погази човешките права с него, но се кълнеше, че намеренията са благородни,

а резултатите ще са впечатляващи. Управляващите не се отказаха от проекта, дори след като той бе подложен на унищожителни критики от бизнес организации, адвокати, политически сили и неправителствени организации. Докато получаваше критики отвътре обаче, властта печелеше червени точки навън. Заради проекта тя бе похвалена дори в междинния мониторингов доклад на Еврокомисията. Друг е въпросът, че тези дипломатически представители очевидно са били заблуждавани месеци наред за какви точни промени става дума. А и те мерят с аршина на техните правоохранителни и правораздавателни системи, където може и да не се злоупотребява с такива закони и правомощия. У нас обаче това доказано не е така.

Така или иначе, законът бе отхвърлен. Според парламентарния правилник проект, който не е приет на първо гласуване, може да бъде внесен повторно след не по-малко от три месеца, и то само след съществени промени в основните му положения. Така че няма как да се осъществи препоръката на Уорлик проектът да бъде приет в същия вид. А и премиерът Борисов, и вътрешният министър Цветан Цветанов обявиха, че ще се правят драстични изменения. И двамата изрично подчертаха, че са за т.нар. гражданска конфискация, защото само така щяла да се пребори организираната престъпност, но заговориха и за "обществена нагласа за бъдещо нарушаване на човешките права".

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно

И Цветанов, и Борисов са членове на правителството, което внесе закона в парламента. И би трябвало да го защитават, а не да го нападат. Ами като са били наясно, че не става, защо са го пратили изобщо в парламента? Още повече че месеци наред експерти им обясняваха, че има голям проблем. Дори правната дирекция на Министерския съвет направи на пух и прах законопроекта. И то с основание.

Защото законопроектът не само не преодолява слабостите на сега действащия закон, по-известен като "Кушлев" (който става единствено да удари кокошкарите или пък да разчисти бизнес, мафиотски или политически сметки), но и дори ги умножава, като дава широки възможности за ограничаване и дори за газене на човешките права. Защото в него

има множество необмислени текстове

- например колко души могат с документи да докажат за 15 години назад доходите и разходите си? И то след като по закон всеки е длъжен да пази такива документи само 5 години? Още повече че самите данъчни и останалите държавни институции не пазят тази документация, за да си извади добросъвестният гражданин копие. Според Данъчноосигурителния кодекс счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват между 5 и 10 години, след което се унищожават. Данъчните директно отказват такива справки за период над 5 години. Така единственият шанс на човек да докаже, че не е престъпник, е да е имал шесто чувство, че някога властта ще промени така някой закон, и да пази всички документи и след изтичането на срока, в който е бил задължен да прави това. Вероятно има такива хора, но ще има и граждани, които ще се окажат без вина виновни.

Пълна гавра е и прагът, над който започват проверките и конфискациите. Сега той е 60 000 лв., в проекта за нов закон става 96 000 лв. Логично възниква въпросът защо тези прагове са толкова ниски – в техните граници попадат милиони българи, които са работили 15 години. Нали идеята е да се вземе имуществото на мафията, а не на обикновените българи? На онези, които нагло демонстрират разкош, без да са работили и ден през живота си. Защо този праг да не е половин милион например? Така ще е ясно, че наистина ще се преследват най-вече бандитите и ще се удря икономическата мощ на мафията. И комисията, която се занимава с това, ще има повече време да се концентрира върху големите случаи и бандити, а не да си губи времето с дребни дела, които не издържат в съда.

Ясно е, че закон за конфискация трябва да има. И той трябва да е насочен към отнемане на несметните богатства, които истинските представители на организираната престъпност, корумпираните чиновници, незаконно забогателите депутати, министри, магистрати, неплащалите данъци, кралите ДДС, контрабандистите, полицаи, данъчни или митничари с официални заплати по 700 лв. натрупаха. Включително и членове на дарителския корпус и политическите спонсори на тази власт, както и на министри и депутати, които продават акции от мижави фирми за умопомрачителни пари, които пазаруват по 5 апартамента за една година и т.н. Засега обаче те могат да спят спокойно. Защото сегашната власт не иска ефективен закон. Тя сякаш нарочно вкарва абсурдни и неработещи законови текстове, за да може после да обяснява как спасява човешките права. А в действителност истинската цел е да се спаси мафията.

Коментарът е публикуван във в. "Сега".

Още от категорията

1 коментар/a

И.Й. КОСТОВ на 12.07.2011 в 19:49
НАЙ-НЕОБЯСНИМО Е БОГАТСТВОТО НА ГОСПОЖАТА

Напиши коментар