Жюлиет Греко изпълнява с неповторимия си глас 12 песни на своя приятел Жак Брел в един албум с модерни аранжименти: "Греко пее Брел". Повод за блиц интервю с легендарната певица.
Жюлиет Греко: Моето фатално оръжие е, че съм жена

- Песен, която ви пееше баба ви?

- Когато бях дете, баба ми беше луда по Карузо. Преди да го пусне на грамофона си, имаше цял ритуал: тя сменяше иглата - все още си спомням колко й беше трудно да отвори кутията; мириса на кожа - след това въртеше манивелата. Изведнъж обикнах Карузо. Не разбирах нищо от това, което пееше, но гласът му беше невероятен. Тези артисти вече не ги пускат по радиото. Убиват хората със забрава.

- За какво служи една песен?

- Да споделя. А също да пусне поезията в домовете, в дворовете. Веднъж минавах по улица "Верньой" и когато ме видяха, работниците засвириха с уста Si tu t'imagines. В такива моменти наистина е Коледа… ако обичаш Коледа. Продължавам да се вълнувам, когато хората ми доверяват, че са се оженили на фона на Les Feuilles mortes, Déshabillez-moi... Чудесно е да бъдеш отсъстващ свидетел на живота на другите…

- Ако бяхте друг певец, кой щеше да бъде той?

- Ела Фицджералд. Истинска птица. Срещнах се с Чарли Паркър, Майлс Дейвис, уви!, не и с Ела. Не трябваше да съм в Париж. Обичам много също Ивет Гилбер: тя пееше фалшиво, но текстовете й бяха толкова силни.

- Какво направихте със своите 20 г.?

- Изживях ги необуздано и съм доволна, че ги изживях така. Животът беше лек, елегантен.. Ние бяхме немирни лекомислени деца, напълно свободни. Да ни бяхте видели по онова време, Барбара, Франсоаз Саган и мен, превити от смях в малките виетнамски ресторантчета. Днес вече не се смеят така в ресторантите… Днес съм на 4 по 20 г. Плюс 6. Не бих заменила живота си с никой друг, с всичко трагично, болезнено, щастливо в него. Всичко ми поднесе.

- Разкажете един от най-хубавите си професионални спомени?

- Имам един смайващ спомен с Едит Пиаф - въпреки че Бог ми е свидетел, че не обичам жената - която слизаше от сцената на Казиното в Кан. Тя беше пяла толкова хубаво. Виждам отново дребния й силует на фона на морето, в нощта…

- Разкажете историята на този албум "Греко пее Брел"…

- Това никога не ми беше идвало наум. За мен това щеше да бъде атентат срещу владетеля. Възразиха ми: "Ти си най-легитимната". А след това си помислих: "Несъмнено би му доставило удоволствие, защото той написа и ми даде много песни. Така че може би не е толкова лоша идея, защото аз не се мисля за него". Преди да запиша този диск спрях да го слушам и прочетох текстовете му на тишина. Когато ги пееш, думите не изглеждат толкова сериозни, светлината не е толкова сурова. Музиката приглажда нещата… Открих съществуване с крайна жестокост, със свирепа логика и с абсолютно реален възглед за света.Това ме разтърси.

- Какво означава за една жена да пее Брел?

- Попитаха ме: "Как го правиш?". Отварям си устата (смях). Пея това, което чувствам дълбоко. Досега не съм си представяла да изпея Amsterdam ou Ces gens-là. Бях напълно доволна от Брел… Така че, да, изпълнявам Ne me quitte pas по начин, който почитателите на Брел не харесват, но той изразява онова, което аз чувствам. А моето фатално оръжие е, че съм жена. Мъжът е направен, и то как!, за самия него. Моята версия на Ne me quitte pas е борба, неговата е поражение. Поражението, то също е хубаво, но аз обичам борбата. С малки паузи. Аз съм каквато съм.

"Греко пее Брел" (Deutsche GrammophoneUniversal). Зала "Олимпия", Париж, 16 и 17 май 2014 г.

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

1 коментар/a

Паризиен на 12.12.2013 в 06:06
тази бабка на колко години е, бре? Едно време я помня какви ги вършеше из Сен Жермен де Пре, как подлъга Гинсбург да й даде \"Жеванесата\"

Напиши коментар